Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    268
  • коментара
    70
  • прегледа
    92240

2 Коментара


Recommended Comments

Откъс от предаването «Криза на човечността»:

И преди всичко трябва да кажем на самите себе си, кои сме ние.
Ние трябва да отговорим на прост въпрос: аз човек ли съм или съм роб?
Аз избирам светлината или избирам тъмнината?
И да отговоим на най-важния въпрос за всички: да го има ли светът или все пак да го няма?

 

Това са откъси от предаването «Знамение»:

Жанна: ...научно-експериментално е доказано, че алтруизмът много повече помага даже на самия човек, който се стреми да помогне на друг, а на последно място вече и на онзи, на който помага.
Игор Михайлович: И ето сега Жанна разказа една много голяма тайна, тайната на човечността, която е скрита от нас: ако искаш да бъдеш щастлив - прави другите щастливи, тогава и ти ще бъдеш щастлив. Това е единственият път към щастието. Ако искаш теб да те обичат, обичай другите, започни да обичаш, в действителност да обичаш другите хора и да им помагаш - и теб ще те заобичат. Това е истина.
...
Татяна: Така се запомнят Вашите думи, когато Вие говорихте, че нашето поколение ще бъде или първото поколение на пътя на развитието на цивилизацията…
ИМ: ...или последното.
Т: ...или пък последното. И ето, знаете ли, ето наистина всичко е фрактално в природата, защото ако си спомним системните науки, то те говорят за това, че ако които и да са организми или екосистеми, или съобщества на организми, когато те достигат някаква си критическа точка на нестабилност, то с тях се случва…
ИМ: На върха на своето развитие, естествено, се образува (Т: Да, такъв момент) точка на нестабилност, да.
Т: Да. И ето това е момента на истината, когато се решава: или вида се трансформира, или той се разрушава. И ето гледайки…
ИМ: Точка на бифуркация, да.
Т: Да
ИМ: Човечеството действително е дошло до този момент, и вече ние това всички го чувстваме, ние това го наблюдаваме, и тук вече не е до шеги. Ние виждаме това, че в действителност хората в света сякаш се побъркват, плюс още климата, плюс всичко на света, пандемия, всичкото едно върху друго и действително се проявява сега…
Т: Критическа нестабилност в обществото, да.
ИМ: Абсолютно.
Т: Затова може да се каже…
ИМ: И нещо трябва да се прави. И, хора, защо да се прави лошо, ако ние можем да направим добро? Е, нали така?
Т: Тоест, получава се, че ние като човечество се намираме в такава глобална точка на бифуркация?
ИМ: Да.
Т: И от нашият избор…
ИМ: Пред своя избор. И ето, знаеш ли, какво е интересно?
Т: Да.
ИМ: Откъде толкова столетия назад величайшият измежду хората е знаел за това? Ето прост въпрос. Струва си да се замислим над това, приятели. Интересно е, когато пророчествата започват да се сбъдват, когато историята се реализира пред твоите очи, когато ти се явяваш участник на това същото пророчество. Е, нима това не е интересно? Ето в това е нашата избраност.
Т: И отговорност.
ИМ: И огромна отговорност, ти си права.
Затова, приятели мои, давайте да бъдем отговорни, отговорни за своя живот, отговорни за живота на миналите и бъдещите поколения.
Давайте да направим правилният избор и да започнем просто да се обичаме един друг, и да направим поне нещо хубаво.

 

______

Дорогие друзья,  у меня, к  сожалению,  нет возможности  дать необходимые ссылки на видеозаписи непосредственно в YouTube...

... Кризис человечности __...- Александра - Блог - Порталът към съзнателен живот

Видео в ВК: Кризис человечности 13.07.2023   Знамение 18.03.2021 

Редактирано от Рассвет
Линк към коментар

Още откъс от предаването «Криза на човечността»:

Ние нямаме едно нещо — човечност. И ето това е страшно, че ние засега нямаме човечност.
И най-страшната криза е кризата на човечността, с която се сблъскахме сега. Да, ние стоим пред пропаст, но ние стоим пред нея, защото сега, като цяло човечество, се намираме в най-страшната криза, в кризата на човечността.
Ще успеем ли да разрешим този въпрос? Зависи от всеки от нас. Зависи от нашето разбиране и от нашата човечност.
Знаете ли, има такъв израз, че човек е човек дотолкова, доколкото живее не за себе си. Когато започваме да живеем за себе си, ние си подписваме присъдата.

Според мен, това е справедливо. Ако разберем, че всички сме единни, всичко, което ни разединява, ще се разруши, и пред нас ще се открият огромни перспективи.
И това, струва ми се, е важно. Простете, приятели, още веднъж, че повдигнахме тези въпроси. Аз разбирам, че е по-добре да говорим за Любовта, за щастието, за радостта, но за истината също понякога трябва да се говори, съгласете се, защото тя е истина, просто за да не забравяме за нея и да не забравяме за това, което в действителност се случва сега. И всеки от нас може много, защото силата, тя е във всеки, главното е да я пробудим. Но запомнете едно нещо, колкото и силна да ни се струва тъмнината, нея я разрушава даже малка свещ със собствената си светлина.

Редактирано от Рассвет
Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...