с екота на литнал по водата звън
кладенчово тихо е
с екота на литнал по водата звън
смълчана до дъха
на момина сълза присядам
до поникналата нежност
просветва сутрешна роса
попила и последна сетност
в трепета на вишневи листа
и напъпил по лозниците светлик
отново събужда се денят
светло е до вик
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.