Ден изгрее, месечко залезе

главици заросят цветята

мома на кладенец излезе

да си носи с менци водата

Слънцето съгледа я

в бащини й двори

женихи~облаци й прати

Слънчова невеста да стане

мома с устица бисерни думаше:

- по земята искам аз да ходя,

а не в горните палати,

че китка на либе съм си дала

Слънце разгневи се, та опожари нивята

застенаха опърлени синори, тревата

ходят всички да се молят

невеста да му я проводят

Разпусна си плитката тежка момата

та плисна й до земи косата

цветен венец си изплете

едничка бяла роза вплете

за ненапитата от менци вода

и сухата напукана земя

Слънчева невеста стана

нова звездица в небето изгря...