Ивановски скални манастири

[color="#4b0082"][size="2"][b]Ивановските скални църкви[/b] се намират на 18 км. южно от град [/size][/color][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5"][size="2"][color="#4b0082"]Русе[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#4b0082"]България[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] с добре запазените си [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81"][size="2"][color="#4b0082"]стенописи[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%9B%D0%BE%D0%BC"][size="2"][color="#4b0082"]Русенски Лом[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.[/color][/size]

//
[b][color="#4b0082"][size="2"][/size][/color][/b]
[size="2"][color="#4b0082"]Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80"][size="2"][color="#4b0082"]скален манастир[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BC_I_(%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85)"][size="2"][color="#4b0082"]Йоаким[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"], избран по-късно за първи [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#4b0082"]търновски патриарх[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. През целия период на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE"][size="2"][color="#4b0082"]Второто българско царство[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80"][size="2"][color="#4b0082"]ктитори[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] са царете [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II"][size="2"][color="#4b0082"]Иван Асен II[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] (1218-1241), [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80"][size="2"][color="#4b0082"]Иван Александър[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.[/color][/size]

[size="2"][color="#4b0082"]Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "[/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#4b0082"]Висарионов патерик[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]". През XIV век манастирът е център на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D0%BC"][size="2"][color="#4b0082"]исихазма[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.[/color][/size]

[color="#4b0082"][size="2"]Ивановските скални църкви [/size]са включени в [/color][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E"][color="#4b0082"]списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО[/color][/url][color="#4b0082"] и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.[/color]

[color="#4b0082"][/color]


[url="http://indreal.blog.bg/photos/20335/original/pic_9992481_0142632.jpg"]Източник
[/url]
[img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Entry_of_church.jpg/789px-Entry_of_church.jpg[/img]