shining_star

Значи да съм спокойна: лудостта, смъртта и ада ги преминах. "Аз мина-а-а-а-х!" /българина в реката с крокодили/. Да му мислят другите.

Star, и аз така,стигнала съм етапа,в който всичко друго се върти около това-да внасям в Божествената Банка.

Всъщност, няма гаранция за нищо, но колкото си по - образован ( зависи и от образованието), толкова по - вероятно е да станат едни неща и да не станат други. Други стимул : колкото си по - умен, толкова по - малка е вероятността някой да ти каже, че си много тъп. Аз за себе си реших друго: работя за прехраната си, и внасям там "духовното развитие". Така си го избрах... а не да се трепя за пари, за чест и слава, и да съм по-нагоре, и да стават едни неща, а не други.

Звучи много любовно. Или пък заплашително. Да, ТОЧНО. И на мен така ми прозвуча - хем любовно, хем страшно. За махатмите - нямам си представа какъв е случая. Знам какво ти е, и аз го минах това, и още го минавам. По-добре остави кой е Бог и има ли той почва у нас, и погледни "кой съм аз, защо съм тук и какво правя тука. Виж Ники какво казва, по въпроса и е прав, но трябва да се изживее. Няма друг начин.

Говориш от позицията на този "висок връх", защо говориш веднага за високия връх?... Ами дотам? Егото ще отпадне когато му дойде времето, не и преди това.За нещата, които не харесваме и искаме да променим: ами нормално е да го искаме, сам казваш:"...като ме връхлети вихрушката"...! Но принципно си прав, няма противоречие. За Исус, и той казва, че трябва да разработваме капитала и потенциала, който ни е даден /притчата за талантите/. "Ще паднеш в ръцете на създателя" - не знам дали има такъв момент, но е много готино това. Само се учудих дето казваш, че не можем да контролираме мисленето...или че отчасти само можем...да, отчасти. Достатъчно е.

И аз съм си мислила за това стихотворение. Не, не мисля, че Гео Милев си навлича карма с това точно. То не се отнася до Бога, отнася се до самия Гео Милев. Да, беше време когато и аз си задавах въпроса защо господ допуска всичко това. Вече не се питам...помисли...как може Бог да се намесва по такъв начин в делата и в живота на хората? Та що за господ би бил тогава? В този ред на мисли се сещам за Учителя, как обяснява защо отбягва да се занимава с лекуване. Казва, ще го цитирам по памет: "...ако застана тук на площада и почна да лекувам, каква полза ще има? Ще започнат да се стичат хора, все повече и повече, и как ще им помогна? Няма да мога да си гледам работата..."

Да видим какво казва Петър Константинов Дънов по въпроса: човек трябва да стане господар на себе си и на своя живот. Как ли ще стане това, ако той не може да контролира н и щ о...

А всичките проповеди на Ошо за насилствено "оставяне на егото" на какво приличат? Не ми отговаряй - риторичен въпрос.

Дори при съзнателно решение да наблюдаваш мислите, дори тогава контрола може да убегне и да се сведе до един жалък и наивен опит за промяна. Човек ще попатува и ще разбере сам. На мен ми се е случвало даже да отлагам смъртта и да не я допускам да идва. Случвало ми се е да владея над стихиите вън - например буря, мъгла и пр. Но ми се е случвало и да ми убегне контрола. Само в Бог е контрола и докато си едно с Него, то контрола е в Теб, заото ти си Той, но дакото си отделно от Него, контролът е по Божие допущение. Всички тези контроли, описани в книги, като "Тайната" и "методът Силва" приличат на изкачване на един висок връх, където егото няма друг изход, освен да падне... в ръцете на Отца си.

Гледай да ги съчетаеш по някакъв начин.

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара". Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак. Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!? Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата. Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време. От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване. Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека? Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство. Ники, май говорим за различни неща. За подсъзнанието - да, а също и обратното - ако можеш да контролираш съня, ще имаш контрол и на съзнателно ниво. Примера, който даваш, не е точно за това, аз имах пред вид друго. Например, тръгвам за работа и не ми се ходи. Само като си помисля къде отивам, и ми става едно тежко и гадно. И си казвам: деня ще мине бързо и леко. Няма да усетя как ще мине, ще ми е приятно, интересно...и така става. Казваш, мислите идват, прескачат се...да, но ти МОЖЕШ да си избираш кога, какво и как да мислиш. Може да си отместиш съзнанието от тия мисли дето ти идват, и да започнеш да мислиш нещо друго. Може да си наблюдаваш мислите и като не ти хареса, да го промениш. Ето, ще ти дам един пример от вчера: бяха ми написали едно нещо, което не ми хареса. И като взех да мисля кофти за случката, появиха се веднага и кофтито емоции, и...се сетих за поне 5 неща, които мога да направя, за да променя това. 1. Четирите вълшебни тайландски думички, които отправяш към ситуацията: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те. 2. Едно от 4-те толтекски споразумения да не приемаш нищо лично. Е, направих ги тези неща, и ситуацията /лошото, което мислех и усещах/ се изпари, изчезна на момента, и повече не се появи. Примери от живота има много. Много-много. Нарича се работа с мисъл . Този "контрол", за който споменаваш не е контрол. Искането и неискането, виждането на това, или онова по определен начин, също не зависи от рационалния ум. Ако у теб се внесе желание да ходиш на работа, ще можеш да отидеш и ще искаш да отидеш, но дори това искане е внос. Щото пак е свързано с мисъл и с определени обстоятелства, върху които нямаш контрол. Ако в теб се внесе настроение (а то е свързано с чакритеи жрлезите) за това да не ходиш на работа, то някак да отидеиш, но пак, ако обстоятелствата ти позволят, щото ако те грози уволнение, ще отидеш и още как, въпреки настроението. Няма свобеден избор и воля. Това е илюзия. Не и за рационалния ум, не и за его-то. По-надолу това, което пишеш, пак не е във власта на повечето хора. Те не могат да наблюдават мислите си и се носят впримчени в тях - например в онези свързани със страхове, с емоции, със страсти... Ще можеш да имаш такъв относителен контрол, ако Бог ти даде сили и ако допусне да можеш, защото на мен ми се е случвало, макар да се имам за контролиращ, да не мога да контролирам и да се подавам на вихрушката на някоя мисъл. Просто не е за разправяне какво ми се е случвало... Контролирам го. Даже и този момент ми се повтаря. Говоря за себе си от личен опит, а не за "повечето хора". Спомняш ли си, че един път водихме точно същия разговор? Връхлита те вихрушката ако не си взел решение, че ще наблюдаваш мислите си. А като си взел съзнателно решение, то ще залегне в мозъка и ще работи. Ще се появи, когато е нужно. Като те връхлети вихрушката, за която говориш, това решение, което си взел, да наблюдаваш мисленето си, ще изскочи. Ще се хванеш в крачка, че мислиш неща, които н е и с к а ш. За примера във Франция - прилича ми на историята с Йогананда. Е, предполагам, че я знаеш...хмдаа...може това да е по-висша форма на възприемане...но аз засега карам със съзнателна насочена мисъл. Та...Йогананда отишъл с един негов приятел в един град без пари, за да докаже на брат си, че бог ще му даде каквото му е нужно. И така станало - веднага ги поканили на обяд, дали им пари за влака...Но АЗ ако така отида, няма да стане.

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара". Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак. Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!? Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата. Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време. От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване. Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека? Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство. Ники, май говорим за различни неща. За подсъзнанието - да, а също и обратното - ако можеш да контролираш съня, ще имаш контрол и на съзнателно ниво. Примера, който даваш, не е точно за това, аз имах пред вид друго. Например, тръгвам за работа и не ми се ходи. Само като си помисля къде отивам, и ми става едно тежко и гадно. И си казвам: деня ще мине бързо и леко. Няма да усетя как ще мине, ще ми е приятно, интересно...и така става. Казваш, мислите идват, прескачат се...да, но ти МОЖЕШ да си избираш кога, какво и как да мислиш. Може да си отместиш съзнанието от тия мисли дето ти идват, и да започнеш да мислиш нещо друго. Може да си наблюдаваш мислите и като не ти хареса, да го промениш. Ето, ще ти дам един пример от вчера: бяха ми написали едно нещо, което не ми хареса. И като взех да мисля кофти за случката, появиха се веднага и кофтито емоции, и...се сетих за поне 5 неща, които мога да направя, за да променя това. 1. Четирите вълшебни тайландски думички, които отправяш към ситуацията: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те. 2. Едно от 4-те толтекски споразумения да не приемаш нищо лично. Е, направих ги тези неща, и ситуацията /лошото, което мислех и усещах/ се изпари, изчезна на момента, и повече не се появи. Примери от живота има много. Много-много. Нарича се работа с мисъл .

За да можеш да си изкарваш прехраната. За мен това беше единствения стимул: да имам професия, с която да мога да си изкарвам прехраната и да бъда материално независима. Визирам светското образование...За духовното, там е друго.

Как да не може да управляваш и контролираш мислите? Те не са твои, но може да ги управляваш. Всъщност, само това можем да правим с мисленето.

Знание без любов... въобще има ли такова?...Учителя казва, че човек познава това, което обича. Че познаваш нещо, когато го обичаш. Ако не го обичаш, не го познаваш. Тук говорим за духовно развитие на човека, не за интелектуално знание, нали... За отговорността и закона - прав си, точно така е. Не страха от наказание ни възпира да проявим злото. Ти сам го каза, човека, който е достигнал някакво ниво на развитие, не се движи толкова в областта на злото...той преди всичко няма да изпитва желание, необходимост, да причинява страдание. Той е минал през страданието и злото, видял е резултата от тях, и ги е оставил.

Какъв може да е смисълът на такива различия между децата в едно и също семейство с едни и същи родители? Ами хората всеки си има различни задачи, няма двама човека с една и съща работа - твоята работа не може да я свърши никой друг в света, затова именно и си тук. И ние със сестра ми сме така - от едни и същи родители, живяхме и израснахме при еднакви условия, но тя си пое по своя път, а аз - по моя. Тя си има да си прави едни неща, а аз други. Много сме различни и се разбираме чудесно.

Защо го е грижа ли? Ами, защото, ако е достигнал (или се стреми) към духовно развитие, ще има чувство за отговорност, ще е отговорен към себе си, към това какво сътворява, какво излиза от него. Ако аз съм достигнала (или се стремя) към по-високо ниво на развитие...а такива сме ние по природа и по рождение...стремим се към развитие, всички, не само хората...няма да искам примерно, да мисля лошо за тебе. Или да ти кажа нещо грубо. Защото ще се чувствам отговорна...ти сам го каза, всички сме едно цяло. И както казва Павел, ние сме много части в 1 тяло. И ако една част страда, страда целия човек. Имах една колежка, казваше: "Дай боже всички да са добре, та покрай тях и аз..."И наистина - ако ти си добре, и аз ще съм добре. Ако ти си зле, как мога аз да съм добре?

Нещо ми реже края. Исках да кажа, че ако те излъже и после потрива ръце, мисли си, че нещо е спечелил, а всъщност той губи, а ти си спечелил. Е, това не значи да оставиш да те лъжат, ако го забележиш. Но ако не го забележиш на момента, не си изгубил нищо.

Ами ето, виждаш ли. Условията няма да те направят мошеник . Няма шанс да си кажеш: другите лъжат, мамят, и аз така ще правя. И да искаш няма да можеш да го правиш, защото ти е вътрешно неприсъщо. Някъде бях чела, че ако някой те излъже, примерно, на пазара

Ами, не. Не си ли виждал 5-6 годишни деца, които общуването им е да го блъсне, да го ритне, да го обиди, да му се присмее...Кога тези деца са натрупали неудовлетворение? Или ще кажеш, че копират родителите си...но и това не винаги е така...виждала съм дори 2-3 годишни деца да проявяват злоба и агресия Добрия човек и в лоши условия си остава добър. Лошия и в добри условия си остава лош.

Виждала съм хора, които правят зло заради самото зло. На някой, който нищо лошо не им прави, но те го считат за по-слаб от самите тях. те са на най-ниското ниво. Има други, които, както казваш, са добри когато към тях се отнасят добре, и отговарят с лошо когато им правят лошо. Или пък си замълчават, но трупат огорчението в себе си. Има и трети вид хора, те са ми много интересни. Имах такива колежки, които не се справяха с работата и спъваха екипа, и как ли не им показвах и обяснявах с добро, но те не възприемаха. И на мен ми избиваше нервът и се отнасях към тях грубо и лошо. Виждах обидата, огорчението им, мислех си: сега ще ме мразят... но не. Точно обратното се случи на практика...бяхме в много добри отношения, без да има никакво напрежение между нас.Човека винаги усеща, когато вътрешно го приемат...усеща и когато не го приемат. И те са усещали, че ги приемам, както и те ме приеха безусловно. Ние не сме които да съдим кой колко е напреднал. но такива хора си мечтая повече да срещам...

За мен, в усещането за повече свобода. "На пътя" не значи да следваш някакво определено учение или школа...Когато си в т. нар. "светски кръг" на пентаграма, Учителя казва, че там живота работи върху човека без активното участие на неговото съзнание - той се движи несъзнателно и не е господар на себе си и обстоятелствата в живота си. Във втория кръг - духовния - човека вече поема нещата в собствения си живот в свои ръце, става отговорен, и вече започва да се учи той да си определя условията, а не както преди, те него. Това усещане за свобода...че моя живот си е в моите ръце, и не зависи от други...че мога да определям за себе си какво и как да става...как да мисля, как да се чувствам, какво да правя, и какво не...това е. Всичко е по-различно, възприемането е различно...но и това "стъпване на пътя" си става на определеното време, не преди това.

Учителя определено се е изказвал негативно за Михаил Иванов" "Михаил е без сърце". Има го в "Протоколи от търновската верига", един от двата тома. Там има и спомени на хора, които са били там на тези събори Те разказват, че двамата младежи - М. Иванов и Кръстьо Христов, са се настанили в една къща, определена за събора...там се затворили в една стая, другите им носели храна, вода, перяли им дрехите...а те се правели на ясновидци. Михаил Иванов слушал от учителя, и каквото чуе, го представял като свое, хората го смятали за светец. На тях двамата им викали "братчетата". Учителя един ден събрал другите от събора и им казал : "Никой да не дава нищо на Михаил и Кръстьо". По-късно казал на Михаил да си заминава за Варна. Това го има документирано.

Като простиш на човека се прекратява страданието. Ако му го върнеш, после той да ти върне, и... няма да има край. Като му простиш вътрешно, /или не го осъдиш/, той на някакво ниво ще знае това, ще го усеща. Няма смисъл да отиваш при него и да му казваш формално "извинявай". Или пък той на тебе... Предполагам, че това е искал да каже Исус като е казвал "не противися злому", и също, да си обърнеш и другата буза. Иначе какво става: той ще ме удари, аз ще му отговоря, той на мене...това няма край. И другия вариант - да му счупя главата...също не го изключвам. Не и на този етап. Това с убийците на деца...по едно време преди години, си мислех: "имам дъщеричка, тя на мен разчита. Ако някой нещо и направи, ще отида там и ще го убия." После ще мисля за прощаването, кармата, да не продължавам злото като му отговарям, и т. н. Е, слава на тебе Боже, всичко беше наред, и е наред.