shining_star

Да пребъде Божият мир, И да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца. Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме да не мога да греша. Дай на мама, дай на тате здраве, сила и живот мир, любов на всички братя и добро на наш народ.

Само ще добавя към Павли също и книгата на Силвия Браун "Живот от другата страна". Книгата е много позитивна и вдъхновяваща. Като четеш, дори губи значение дали всичко това е вярно - както беше казал някой, поетичната истина е по-вярна от научната. За това, че сами си чертаем пътя, преди да се родим: има и д о к а з а т е л с т в а за това , за тези, които се нуждаят от такива. Моят мъж, /как само звучи - моят/ ми казваше: аз скоро ще си отида. Аз го гледах като втрещена, и казвах: моля те, остави тези глупости. Защо толкова си се разбързал? Но той беше сериозен. Един ден ми каза: Искам да знаеш, че не съм искал нищо по-малко от добро да ти направя. Аз ще ви помагам о т т а м." Дословно това му бяха думите. Майка ми: ние с баща ти скоро ще си отидем. Аз пак им казах: но, защо толкова бързате... Когато тръгнаха да я карат в болницата, последните и думи към баща ми, бяха: аз вече няма да се върна тук, а ти ще дойдеш при мен много скоро. Така стана...

Разговарят двама приятели, и единия казва: "Аз изследвах звездното небе с телескоп, и гледах там, и никъде не видях бог. Другият: Аз отворих моя ръчен часовник, и гледах там, и никъде не видях часовникар. А защо атеиста не вярва - негова си работа. Гледай себе си, и остави, кой в каквото вярва, си е за него.

Щом този глас ти е казал така, явно това не е било предвидено като изпитание за вас двете с дъщеря ви, макар че сигурно се е оказало такова. Може мъжът ти да е трябвало да си замине и това да е имало връзка само с него, знам ли. Защото ...този глас ( или тези, които представлява) явно е бил решил кога мъжът ти ще почине, щом е дошъл да те предупреди. Хмм, явно не е било съобразено заминаването на мъжа ти с това дали ти ще се справиш без него. Иначе нямаше да те пита дали ще се справиш, нямаше да те подготвя.Те са си го решили предварително ( или мъжът ти си го е бил избрал). Точно това ти казвам, било е решено предварително. Дали той, дали други...дали той, съвместно с други... Има връзка и с него, и с нас. Изпитанието е и за него, и за нас. Този "глас" многократно ме предупреждаваше. Появяваше ми се в главата: "опасност...опасност..." Идваше точно да ме подготви, както казваш. Той имаше сърдечен порок в тежка форма. Когато отказа да се оперира, разбрах, че е неотменимо. Имали сме разговори с него много на тая тема...тогава никак не разбирах, а сега знам, че 1. било е неизбежно, и 2. За добро е.

Здравей, Зарче. Твоята история е много подобна на моята. И аз също спях, когато мъжа ми почина - било е 4 часа сутринта. Тогава, в този период, много мислих, разсъждавах, и...да, обвинявах кой ли не - родителите му, себе си, него...Сега знам със сигурност, че не е могло да се предотврати. Много автори казват, че душата предварително си определя плана на живота преди да се роди. Дали е така, не знам... но много правилно казваш, че убиеца просто е извършил "мръсната" работа и не е виновен, никой не е виновен, трябвало е да стане, било е определено и не е можело да се предотврати. Така е в моя случай, а от написаното от теб съдя, че и в твоя случай е така. На мен ми се каза, някой предварително ми каза, че ще стане нещастие. Не знам кой, не е от физическото ниво, беше като мисъл в главата. Около 2-3 месеца преди да почине мъжа ми. Детето беше на 5 години, седяхме си една вечер в хола, бяхме сами с нея, и тя нещо си играеше, аз гледах телевизия...Той беше на работа. И изведнъж ми дойде една мисъл, като глас в главата, но без звук. Някой ми каза : огледай се и виж какво е сега и дали ще се справиш, защото ще останете сами." Аз огледах стаята, помислих - имаме жилище, имам си работа, детето е добре, защо да не се справя..." И отговорих : "ще се справя". Попитах "кой си ти, какво нещастие, с кого, защо!" Разбрах, че ще е с него. Аз изведнъж много се развълнувах, скочих, и викам: но аз не искам да умира, няма ли начин да се отмени..." Гласът каза: "съжалявам". И си отиде. Това ти го разказвам за да ти кажа да не се упрекваш, да не мислиш, че е можело да се отбегне.9 месеца, това е много скоро. Не се обвинявай, не обвинявай никого. Мисли с добро, а не с лошо, за мъжа ти, и изобщо, за ситуацията, за да живее и расте детето ти в добра атмосфера. Ако се тревожиш, обвиняваш, и т.н. изпадаш в депресия, както аз...но аз се борех...и да, преборих се с това...това ще влияе зле на детето ти. Всичко ще мине и ще се оправи, повярвай ми от личен опит.

Звучи логично, но някак си ми се вижда странно, че човек за да приема себе си и изобщо да има приемане към нещата, трябва да притежава като основа завистта. Не е ли по-хубаво ако просто не съществува това чувство... Но както и да е не искам да се въвличам в спорове Благодаря за хубавия отговор Примера със завистта е хубав. Какво например ако отрицателното чувство е самота и отчаяние...какъв е неговия плюс? Мисълта определя чувството. Като промениш мисленето, се променя и чувството.

Юда не е лош. Ако беше лош, нямаше да се обеси. Щеше да си вземе трийсетте сребърника, и да си живее.

Не се притеснявай, shining_star! Не си го слагай на сърцето. Аз съм Тук и ще взема със себе си всички, които вече са определени , тогава, когато моментът за това настъпи. Бъди Любов! НИКИ, сега вече ще знам, че когато дойдат за мен, ще има кой да се обади. Нали знаеш тази приказка...в случай, че не си я чувал: Отначало подгониха евреите. Не съм евреин, мълчах си. После подгониха християните. Не съм християнин, мълчах си. После подгониха капиталистите. Аз не съм капиталист, мълчах си. После подгониха комунистите. Не съм комунист, мълчах си. И когато най-накрая дойдоха за мен, нямаше кой да се обади...

Поздравявам те за твоята искреност и добронамереност. Мишата стъпка, извървяна към себе си, е истинската великанска стъпка. Първата стъпка определя целия Път. Осъзнаването на злото не изключва мисленето, говоренето, но тогава те са направени в присъствието на истинския Господар, на твоето Вътрешно същество. От това ниво за Злото е говорил и Учителят. От това ниво истината се знае - злото в човека е всъщност липсата на Бога, на Доброто в него. Алия, аз също искам да те поздравя, и да ти благодаря за изключително полезния и приятен разговор тук, в тази тема. Написах ти ПЛЮСЧЕ за мнението с което изцяло съм съгласна, да се разграничим от злото и проблема, и да не се концентрираме върху него, а да ВНЕСЕМ СВЕТЛИНА, както казваш. Знам какво се изисква само за да стигнеш до това р а з б и р а н е, а до приложението, още повече. Да, наистина можем да се поздравим.

Разпердушиниха ни набързо, че "сме се вкопчили в злото и го изучаваме". И че не сме научени. Но вие, които се считате за научени, не ни съдете. Това, че съдите, и слагате етикети и определения, говори също и за вас, колко сте научени. За Алия - да. През цялото време казвам тука, че трябва изобщо да не се занимаваме със злото. Да не мислим за него, да не говорим, да не му обръщаме внимание. За безпристрастното наблюдаване, ДА, от много години се стремях да го направя, все си казвах, че аз не съм този проблем, и а на практика наистина се отъждествявах с проблема. А знаех, че не е правилно. Накрая, когато му дойде времето, наистина спрях да се отъждествявам с проблема, с мисленето. Направих една миша стъпка...та, всяко нещо си става на своето време.

Може ли да дадеш пример? Някакъв пример от живота, за такова осъзнаване на злото, в конкретна ситуация. Защото имам чувството, че говорим за едно и също, но се омотаваме в терминология ... Да, осъзнаване. Но много пъти се случва преди всичко да бъдем въвлечени в злото. И тогава, щем не щем, му даваме енергията си.

Има ли значение в учебника материала дали е първо за жените, или първо за мъжете? А на картинките, просто си попаднал на такива. Аз съм попадала повече на такива с женско тяло. За дискриминацията, 1. - комплекса за малоценност на мъжете. Заради него те искат да са на всяка цена нещо повече, да са отгоре, да са водещи. 2. - жените са в това положение, защото самите те го допускат, и се съгласяват. Голяма част от тях дори не съзнават, че не е редно и са дискриминирани. Ако няма роби, няма да има и робовладелци, т. е. и робът допринася за положението толкова, колкото и робовладелеца.

Куки, Мойта майка казваше "злото трябва да се заобикаля. Да, много правилно е това да не се осъжда човека. На практика - къде успяваш, къде не... За злото, "Не противися злому" /Исус/. Но ако те нападнат, се защитавай. За любовта, никой не го е казал по-добре от Павел.

Да, умът може да измисли нещо, което не съществува. Но творейки умът работи с вече съществуващи елементи (идеи), от които просто съставя различни комбинации. Умът не създава от нищото. Злото, несъвършенството, дисхармонията е именно в неподходящото съчетание от елементи, а не в самите елементи. Ако разглеждаме последните сами за себе си, зло в тях не може да съществува. Наистина в света на идеите, на първопричините, зло не може да съществува. От определена гледна точка може да се каже, че злото въобще не съществува, защото комбинациите от елементи са нещо временно, преходно, т.е. илюзия, докато реални са само съставящите ги първоелементи. Злото е в проявения свят, резултат от ума и волята, т.е. човешкия избор. То няма реално съществуване в същността на нещата. Въобще е много важно да се обхванат нещата от повече възможни гледни точки и тези гледни точки да се примирят и съвместят, т.е. аналитичното мислене да бъде допълнено от синтетично такова. Ето в предходното си мнение представих гледна точка от която всичко съществуващо е зло, а в това, че злото реално не съществява. И двете твърдения са верни, но е необходимо да бъдат съвместени. ДА! Точно така, и двете са верни. А за цитатите от П. Дънов, ето още малко: "Добро за човека е това, което е добро за него." И: "Вълка изяжда агнето, и от негова гледна точка, това е добро. От гледна точка на агнето, е зло."

Аз бих запитала може ли ума да измисли нещо, което не съществува? Доброто и злото не са илюзии на ума, те са реални течения в природата./Учителя/. От това, което прочетох в цитата, разбрах, че Учителя казва там, че да, на едно по-високо ниво няма добро и зло. Но на нашето ниво, има.

Тук в този цитат Учителя казва, че трябва да има баланс. Не може да бъдеш изцяло в областта на доброто, или пък на злото. Въпроса е да не оставиш да бъдеш изтеглен повече към злото .

Ти си млад, а аз съм стар, имам дъщеря като тебе. Цитата ми се ще да го оправя, но не знам как. Между другото понеже спомена Индия, в циганския език има много санскритски думи, такива като "джай" и "шукарие".

Има случаи, в които пиян шофьор прегазва дете на улицата. Тук има 2-ма участника в ситуацията, какъв е смисъла те да са се оказали в точно този момент на това място, и какъв е смисъла да се случи това? Случайност, карма, уроци, предварително начертани планове за живота от самия човек, какво?... За циганите - няма смисъл постоянно да търсим причината в другите . държавата ни е такава, обществото, родителите му, средата му...Родителите и средата са до един момент. Оттам нататък този циганин, или който и да е...сам решава за себе си дали ще краде или няма, дали ще лъже или не, дъли ще върши насилие, или не.

Обаче има и много бели цигани, което значи че имат българска или турска кръв. Даже някои от изявените цигани са такива светли, което означава, че не са напълно цигани : циганите по принцип са мургави, имат си определени черти, абе като индийци. Като стана дума по - горе за расизма на българите, циганите ...дали са расисти ? Прав е Орлин, да няма нужда от свръхгенерализация. ДА! Проблема е в манталитета на самия етнос . Направо като чуя по телевизията: "...трябва държавата да направи нещо, министерството, институцията"...лошо ми става.

Ники, за фалшивото знание и истинското п о з н а н и е - ДА! За Аза и Не-аза, ...хмм, това, което казва Aliya, Б о г е тука само когато АЗ не съм...това го виждах при Ошо, който постоянно го повтаря: Трябва ти да у м р е ш, за да дойде Бог. И, не го разбирам. Нямам такъв опит...по-естествено ми изглежда да сме и д в е т е, както каза Ники. За злото, дали трябва да си с в и д е т е л, и да го наблюдаваш само...или да го приемеш - и двете неща работят. За свидетеля не знам, предполагам, че трябва човека постоянно да пребивава в т о в а състояние, за да е вън от обсега на злото. Аз съм го правила от време на време, в отделни моменти... А съм забелязала, че като някой човек се проявява негативно към мене, и като р е ш а в момента да не го осъдя /човека/ , а гледам да го приема, той си променя отношението. Той усеща когато вътрешно го осъждаш, независимо какво показваш външно. Предполагам, в случая с Учителя и Йогананда, нападателя е у с е т и л, че те не са го осъдили, вътрешно не са застанали против него. Като стана дума за Учителя, той това го дава като упражнение: да изпращаш добри мисли към някой, който не те обича, и да гледаш резултата.Това винаги работи...мисълта, както добре знаем, променя и чувството, нагласата. Зависи си от случая, от човека, от ситуацията...понякога трябва да го игнорираш, да избягаш физически. Както примера с тигъра в гората: ако те гони един тигър, какво ще правиш - бягай, спасявай се.

Да, злото ще бъде почувствано ЧРЕЗ ТЕБ, защото ти се решил /а да го превърнеш в действие, да му дадеш израз. Ти си станал/а проводник на Небитието и си претворил злото в твое дело. Злото става твое реално действие, защото самият ти си реален, /или по-точно реално неосъзнат.:o/ Отговорността е изцяло твоя, а не на Бог! Той те е създал свободен. Струва ми се, че има някакво противоречие. Ако разгледаме един приер - върви си просветления човек, и идва един, и му удря една плесница. Как ще реагира просветления човек? Да речем, той ще счупи ръката на нападателя. Или ще го хвърли на 5 метра разстояние. При това нашия просветлен няма да изпитва гняв, яд, обида, огорчение, или каквото и да е негативно чувство. Но тогава кое ще го накара изобщо да реагира? А ако не реагира, какво? Няма да направи н и щ о. Но ако той не направи нищо...Ако нахълтат в къщата му и заплашат семейството му, жена му, д е ц а т а му?...Какво ще прави просветления осъзнат човек?... Ще остави ей така, да става каквото ще, и няма да защити бизките си?...абсурд. Или ще ги защити, ще разпердушини нападателите, без да изпитва н и к а к в а негативна емоция? Отново, к а к тогава той изобщо би действал?...

В такъв случай просто ще си получиш заслуженото! Както знаеш на всяко действие следва противодействие. И ако твоето действие не се корени в твоята истинска същност, ако то е неосъзнато, продиктувано от повърхностния ти ум и от най-големия ти заблудител Егото, то ти ще си маша в ръцете на мрака, на Небитието, с което моментално тръгваш по посока на саморазрушението си, защото ти си по природа същество на Битието, на Светлината.Казано с други думи, ти ще тръгнеш против Хармонията на Съществуванието, в резултат на което ще станеш нехармоничен, ще бъдеш изхвърлен от Битието на Бога. Това е и причината, довела до самоубийството на Юда - нарушаване законите на Божието Битие!. Въпроса ми беше не какво АЗ ще получа - ясно е, че ще си получа заслуженото. Въпроса ми беше, че ако аз /или който и да е/ ти направи нещо лошо, преди всякакво осъзнаване и преди всичко друго, ще почувстваш з л о т о.

Да, Ники. И аз си мислех за точно тази приказка за Докуон. Злото ако го възлюбиш, приемеш и разбереш, както казваш, тогава то за тебе не е зло. Зло е това, което не обичаме и не приемаме. Сигурно за това Исус казва да обичаме враговете си - защото те тогава не са ни врагове. И, да - не сме още дотам. Така е, прав си за това също и че ние тук се развиваме и се осъзнаваме чрез з л о т о.