shining_star
-
Общо Съдържание
577 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от shining_star
-
-
Технологии и Духовност
В една друга тема Любо засегна този въпрос и поради интерес на участниците отварям темата за споделяне на мнения.
Според вас какво е отношението между развитието на технологиите и духовността?
Мислите ли, че колкото повече технологиите се развиват, толкова повече здравето, култура и духовността в глобален мащаб намаляват?
А дали пък не е обратното?
"...хората искат любов, а те им казват: Ето! Автомобил! Ето! компютър..." - Ошо
-
...
1.Никъде не се твърди изрично, че за духовния път необходимост е да си вегетарианец.
2.Според мен неправилно е да се смята, че вегетарианството води директно към духовно израстване.
По-скоро вегетарианството е признак за някакво духовно израстване и едно от възможните следствия от него.
3.И всъщност духовните качества довели до вегетарианството спомагат за предпазване от болести, а не толко вегетарианство само за себе си.
...
БожидарЗим, интересни теми за размисъл предизвикваш със своите тези, които звучат "проверени и истински", с категоричната им заявеност, а всъщност могат да създадат немалко объркване и двусмислие ...
За да е по-ясно и конкретно маркирах точки,...за които ще предложа коментар.
1. Вегетарианството не е задължително в духовният път, поради простата причина, че Пътищата са много. Което значи, че докато научиш магарето да медитира и да живее духовно, то ще вземе да умре... Какъв е смисъла от това тогава? То трябва да върви по собствения си Път на развитие и когато "узрее", само ще стигне от необходимостта... В противен случай всичко е насилие и има обратен ефект.
От друга страна при определени духовни нива на развитие, вегетарианството е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Защо тази категоричност? - защото не можеш да се смяташ за духовно напреднал и да разбираш от окултни работи, Души, ...невидими йерархии и светове и в същият момент да изядеш едно агънце например... Това по-скоро го свързвам с канибализъм, ако анализираме през очите на един духовно напреднал човек. От тук могат да се направят и много съществени изводи за илюзиите, в/с които живеят някой хора...(друга тема)
2.Вегетарианството, действително не води до директно духовно израстване... По-скоро то подпомага един съзнателен живот и го осмисля от практична гледна точка (опит).
Ще дам пример със себе си... Аз не съм вегетарианец по рождение и нямам вегетарианци в рода си ... Мога да кажа, че и не съм постил, ...каквото ни сложат на масата - това ядем. Дойде един момент обаче, при който аз попаднах на някаква окултна книжка за астрални светове и една позната (религиозна) сподели нещо от рода "то това, което го правят християните не е пост, трябва просто да не се яде нищо 3-и дни". Идваше Великден и аз си останах в къщи за да пробвам дали ще издържа... Майка, баща, роднини, близки се събират традиционно на печено агне...Първият ден без закуска, обед и вечера едвам изкарах...Никога не съм се лишавал от храна! Минаваха ми мисли, че "ей сега и направо умирам"... На другия ден, реших да се поразходя по баирите и стана голяма трансформация в мен... Хубаво ми, спокойно, не ми се яде, ...а от вътре душата ми пее ли пее... Върховно изживяване. Взех решение. Изкарвам си първият пост и повече никакво месо. Не знам защо, но го реших. Прибират се роднините ми и ми носят агнешко, а аз казвам, че вече месо не ям. "Ха-хаааа" изненада!
"Нищо ще погладува и като му огладнее дупето, ще прояде всичко!" - "ДА, да - ама НЕ". Минаха се седмици, а аз си ядях само хляб, нещо постно (ако има) , и не само че не ми се прияждаше, но се чувствах още по силен, жизнен, здрав... Постепенно майка ми (с майчиния си инстинкт) да не ми навреди, започна да проба с вегетариански манджи, първо уж само за мен, после започнаха всички да ги ядат и харесват, после и тя стана вегетарианка,...след нея и други познати хора,...и така - дълга история.Ключовият момент е обаче, че аз станах по убеждение вегетарианец след месеци, когато се запознах с Учението ( писах за това в друго мнение) Много съм благодарен на Учителя, че можах да осмисля това свое решение.
Като извод от целия опит мога да кажа, че най-добре е човек да е "узрял" за вегетарианството. Ако аз не го бях преосмислил чрез помоща на Учителя, сигурно материалното месомелачка и изкушенията около мен в онзи етап щяха да смажат моето решение за вегетарианство. В този ред на мисли трябва да се внимава много с деца, чийто родител просто решават те да не ядат месо. Момента е доста деликатен и могат да се "осакатят" така доста деца. (друга тема!)
3. Да. Основно духовните качества довеждат до предпазване от болести. Тук може да се повтори, че вегетарианството е просто помощно средства. Но въпроса е можеш ли да придобиеш достатъчно читави духовни качества, без вегетарианство??? От съвременна гледна точка и времената в които живеем, това е много трудно постижима,... дори невъзможна бих казал задача. Може би има подобни примери, но аз не съм срещал такива. Който иска да подскаже в тази насока...
"Силния по дух яде всичко, а слабия по дух яде зеле"
Трябва да стане по естествен начин, да не се насилства върху организма. Не примрно да ти се яде месо, и да се въздържаш
Няма смисъл от това...Аз отвикнах от месото покрай дъщеря ми. Тя не следва някакъв специален духовен път, но от малка не обичаше месото. И аз покрай нея без да искам и аз отвикнах да го ям. Случвало се е, вляза в магазина и ми се яде примерно салам... заставам пред щанда с колбасите и... стоя сума ти време там и мисля: да си купя ли, или не?...Накрая решавам че няма да си купя и си тръгвам, не знам защо.
Дрг път се случва, яде ми се пак месо и си купувам...И като хапна ми се повдига... и го изхвърлям
-
Все се каня да пиша ...
Страдащият го боли от думата прошка да ви кажа.Боли го толкова, колкото самото страдание.
Защо страдащия да прави нещо? Ако някой ти е причинил страдание, проблема е негов
.Защо ти, който си потърпевшия, трябва да се ангажираш с прощаване или каквото и да било, относно ситуацията... 
ако си пострадал, мисля че не си ти който трябва да прави нещо по въпроса. А този който ти е преченел злото, той е този, който трябва да направи нещо, ако иска -
Когато човек се чувства виновен заради нещо извършено в миналото, как според вас трябва да подходи към себе си. как да намери път към прошката, за да продължи напред и да се освободи от греха си?
Благодаря!
Познавах един човек, който много грешеше: баща ми. Той трудно се контролираше, избухваше за нищо. И когато сгреши така - вдигне скандал, примерно... и аз много страдах от това. Упреквах го и го обвинявах. След това идваше при мене и казваше: прощавай... На часа му прощавах всичко и забравях за проблема. Това всеки път се повтаряше...Докато един ден решихме всеки да си поеме отговорността за ситуацията. Той си пое своята част, а аз моята, и се съгласихме, че всеки от нас ще направи каквото от него зависи за да живеем в мир и да не се караме. Оттогава не се караме, наистина спряха скандалите... Но тези ситуации са двустранни, не става едностранно да прощаваш и т. н.
-
Всеки се е сблъсквал с поне един недоброжелател или някой който е нахълтал в личното ви пространство.Знаем ,че ако отвърнем на злото със зло се започва едно завъртане на колелото,водещо до безмислено изнемощяване и на двамата на въртелешката.Как да се отнасяме към другия в конфликтна ситуация,без да му причиним зло ,но и да не се унижаваме,търпим несправедливости в името на мира и спокойствието.
Да отвърнеш на злото (ако наистина е зло) с добро е лицемерие. Да му отвърнеш със зло е глупаво и създва порочен кръг, в който губят всички. Моят отговор е безразличието. Просто си тръгвам, често без да казвам и дума дори.
Според мен унижението е самозаблуда - на хората им е много удобно да се използват взаимно, манипулирайки егото си. Често с гордостта си, с желанието да бъдем добри, да запазим мира и спокойствието, прикриваме слабостта си и нежеланието да променим реално нещата. Гордостта и унижението са капани, които другите или самите ние си поставяме и оттам трудно се излиза. Но веднъж освободили се от тях, виждаме че единственото значимо нещо е собствената ни свобода и отговорността към собствения ни живот. Единственият мир, който си заслужава да се борим за него, е вътрешният ни мир, дори когато е на цената на сгромолясването на собствените ни пясъчни кули (самозаблуди).
Да. Но не винаги е лесно да си тръгнеш. Иначе и аз съм на тоя принцип - премахни дразнителя и проблема ще изчезне. Но ако "лошия човек" ти е в къщата, или в работата... а те обикновено са там, къде другаде? Ако е в трамвая или в магазина, лесно ще си излезеш. Но ако си в една къща с него, или работиш с него?... 
Пак съм го правила: напускала съм и работа, и дома си, по такива причини. Но проблема не е изчезвал - и на другото място пак го има. Една ситуация се повтаря дотогава докато научиш от нея каквото трябва да научиш. За унижението: никой не може да унижи човека, който не се чувства унижен. И друго: не е страшен врага, който излиза срещу тебе. Страшен е тоя, който идва зад гърба ти... А тия "врагове" никога не застават пред тебе, те винаги действат зад гърба на човека...и ти разбираш за тях и за гадното им дело едва когато е вече свършено...
Начина е да не им обръщаш внимание. Което също не е лесно...но това е според мен...да ги игнорираш. Да не се занимаваш с тях нито в мислите си.Да не допускаш да бъдеш забъркан в тяхното зло. Ако открито те нападне, отговори му съответно на ситуацията и повече не се занимавай.Не да запазиш външно спокойствие, а вътрешно да се измъчваш и да го мислиш. Важно е според мен така да направиш, че вътрешно да не те засяга.Трудно е, но може да се получи с тренировка и контрол.
-
а какви са техниките на медитация и как се прави медитация
Привет!
До медитация хем се достига трудно, хем се достига лесно.
Ще се опитам да представя сбито разяснение по тези въпроси, като посоча различните подходи и виждания в различните учения.
Йога:
Осморният път на Йога:- Яма - себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности).
- Нияма - ограничение или кодекс на личностното поведение (вътрешноличностна самодисциплина).
- Асана - телесни положения или пози, упражнения.
- Пранаяма - контрол върху дишането или ритъма на дишане.
- Пратияхара - оттегляне на сетивата или "откъсване" (относителна независимост на ума от сетивата).
- Дхарана - съсредоточаване на мисълта.
- Дхиана - медитация (процес на вникване в същността на обекта на съсредоточаване).
- Самадхи - самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект).
Тук нещата изглеждат прости и са за истинските практици, но за обикновенните хора тези работи са доста сложни.
Първо се вижда, че бива да се започне с поведението на човека, както в посока навън към външния свят, така и в посока навътре, към вътрешния свят - Яма и Нияма. Основа при двете е ненасилието.
Насилието може да бъде както отправено навън, така и отправено навътре.
Храненето също може да е директно или индиректно насилие в двете посоки. Както приемането на напитки, тутюнопушенето, както използването на наркотични вещества.
Емоциалността и страстта също може да бъдат насилствени. Психовампиризма е изключително опасно нещо.
За Яма и Нияма може да си пише много. Етика, самовъзпитание и поведение.
Тези първи две точки спомагат на човека в работата му с Карма (Законът за причинно-следствените връзки).
Следващата точка е Асана. Това са телесни пози, които спомагат за отпушването на енергийните канали, правилното секретиране на жлезите с вътрешна секреция, чрез промяна в кръвообръщението - концентриране на кръвта в определени области на тялото, което с подходящо дишане и спокойствие тонизира въпросния участък от тъкани и органи.
Асаните (позите) изискват гъвкавост на тялото и ако човек пропусне да мине през първите две точки - Яма и Нияма, то тази гъвкавост ще е невъзможна, кръвта ще е замърсена, а тялото - пълно с токсини. При това положение Асана може да бъде нездравословна и даже опасна.
Неизбежно, ако човек се захване с всичко това до тук, ще се сблъска и с дишането, като процес.
Дихателният процес е много интересно нещо. С него могат да се контролират страстите и емоциите, както да се детоксинира тялото. Хората по принцип дишат неправилно, като не издишват напълно остатъчните газове, а това води до токсиниране на оргонизма. Ето защо Пранаяма (контрол над дишането/контрол над жизнеността) е цяла наука. Дихателният процес може да успокои ума и да го извади от реактивността и неспокойствието - стрес, агресивност, гняв, злост... (страсти и емоции).
Всичко това до тук прави възможно оттеглянето на сетивата - Пратияхара, което си е прекъсване на връзката между соматичната и вегетативната нервни системи. Това е когато човек се е абстрахирал от външния му свят, т.е. от възприятията на сетивата.
Едва тогава е възможна концентрацията - Дхарана.
Дхарана е нищо повече от насочването на мисълтта в една линия, в едно направление, към една цел. Счита се за най-подходящо тази цел да е Бог, но обект на концентрация може да бъде всичко - област в тялото, дишането като процес, самият ум може да бъде обект на концентрация и т.н.
Всъщност музикантът е концентриран, художникът също. Концентриран е и водачът на пътното превозно средство, както и риболовецът. Концентрацията е просто засилено целенасочено внимание, което не се разсейва никъде настрани в други посоки.
Дълбоката концентрация автоматично и напълно естествено преминава в медитация - Дхиана.
Човек може да се концентрира върху всичко и в зависимост до каква степен е чист и бистър умът му, медитацията може да се случи.
Тя, медитацията не подлежи на правене, защото всяко правене е вид действие, т.е. ангажираност на ума - умствен процес, а самата медитация е чистота на ума - безмислие. Дълбоката и продължителна медитация води до Самадхи - Просветлението и освобождението на човека.
Това е погледнато през очите на Йога.
В Тантра:
Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум.На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.
Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, Безкраен си, Вечен.
Без-умството е вечност, умът - време.
1. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...
2. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.
Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.
3. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.
4. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.
източник: "Възгледът на Тантра" Ошо
В Будизма е същото само че се ползват други думички. Там също се залага на неправенето, на без-ум-ието, безмислието, но за бъде то възможно също се минава през горните стъпалца, макар те да носят други имена.
Същото може да бъде намерено в Християнството, в Исляма, в Дао.
Ярък пример в християнството това е Исихазмът като учение и практика:
Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.източник: Посетете уеб сайт
В Исляма връх, според мен, е Суфизма и танцуващите дервиши:
В Дао - Даоистката вътрешна алхимия и Тай-Дзи-Цюан, както и учението на Лао Дзъ. Култивниране, трансформиране, издигане и спускане на енергията през различните средища на тялото.
В Будизма съм привърженик на Ваджраяна (Будистка Тантра):
Също и това:
Намирам за отлична практиката Випасана (да се вижда по необикновен начин):
В будистките писания се говори за два основни вида медитация. Едната е Самата (санскр. Самадхи), другата е Випасана (санскр. Випашяна или Видаршана). Със Самата медитация се означава състояние на еднонасоченост на ума, насоченост към само един обект, без позволяване на други мисли да отклоняват вниманието, без възникването на други мисли, Читекагата (санскр. Читайкаграта). Посочват се различни способи и правила за постигане на това състояние на ума. Посочват се и различни обекти, върху които да се задържа вниманието. (Многобройни примери за това са дадени в... “Вибхути пада” - третата глава от сутрите на Патанджали. Те не се различават от тези, посочени в будистките писания.)...Медитацията Самата е предназначена за постигане на еднонасоченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на медитация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспокойния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.
Какво е концентрация? Кои са нейните отличителни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уеднаквява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внимание са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.”...
Буда е постигнал четирите степени (Джхана) на медитация. Но това не го е задоволило, защото не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Тогава се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издишването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той развива Проницателността – Випасана, която е изява на истинската мъдрост.
Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива, каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обусловеностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема непрактикуващият човек). Когато Йогинът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концентриран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.
Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата...
"Когато Небето (умът/главата) е чисто и безоблачно (без мисли), Слънцето (Абсолютната Пустота, която е излъчваща) грее и огрява Земята (тялото), изпълвайки сърцето с нектарът на Живота (Любовта)"
Всичко това което е описано по-горе има своя израз и при древните Траки, но за сега няма да пиша за тях.
Иначе техники колкото ще човек, стига само да иска да ги намери.
Поздрави!
е тук вече блокирах кажете нещо по просто с което да започна бе хора моля за ВАШЕТО съдействие това тук е за професори а АЗЪ още чирак съм си
Лягаш, отпускаш се максимално и наблюдаваш дишането си. Вниманието да е само към дишането: вдишвам, издишвам. Дишаш си спокойно и нормално, но вниманието да е там.Друг метод - пак се отпускаш - лягаш или седнал, с изправен гръб, затваряш очи и осъзнаваш шума отвън: слушаш шумовете и осъзнаваш шума от колите, и т. н. каквото чуваш. Вниманието е там. След това осъзнаваш тялото: насочваш вниманието към тялото, и осъзнаваш: левия крак, десния и т. н. После осъзнаваш вътрешното състояние, като емоция, или вътрешно усещане.
Ще ти кажа и още един метод: виж себе си в ситуация, когато си се чувствала добре и си била щастлива. Мислено си представи ситуацията. Следтова си представи себе си в ситуация, която искаш за себе си. Каква си ти, къде, с кого? - представи си го. Само това: не мисли, не разсъждавай може ли или не може.
Методи има много. Няма да ти казвам за ползата от медитацията - щом питаш за методи, сигурно знаеш за ползата. Така човек се учи да живее съзнателно. Ако живееш несъзнателно, ти де факто си подвластен на всички и всичко около тебе. Чрез медитация се възстановява енергийния баланс в организма и се повишава вибрацията на самия човек; поради това той в известна степен става недостъпен за лошите влияния около него. Един здрав (тялом и духом) човек вибрира на по-високо ниво от този, който е болен.Успех ти желая -
Не, не, това за атома е друга работа.
А в случая си говорим за йерархия, светът си е йерархичен. Да отричаме това или да искаме да не е така ... това нарекох утопия; мога да го нарека и по-друг начин - все едно. Подобно на това е да въздишаме - "Ех, защо я има пустата гравитация. Ако я нямаше ..."
Eто, виж, сама си отговаряш - никой от 5-те други работници не е могъл да те замества! Защо? Защото ти си била майстор, а те не! Ти можеш повече от тях; и съм сигурна, че дори и след обучение далеч не всички от тези хора са в състояние да станат майстори.
Пръстите на ръката също не са еднакви и не са взаимозаменяеми; те също имат различни възможности и съответно функции.
Ако всички хора бяха такива, че всички да можеха в еднаква степен всичко ... ами те ще са съвсем еднакви като хора тогава.
А и нещата не опират до едното обучение, а до много други качества; например дори една разлика в темперамента би дала предимство на едно поприще и минус на друго.
Да...разбирам...
Въпроса е по-скоро за отношенията между тях... те в крайна сметка работят една работа а стоят "от двете страни на барикадата"...липсва дори елементарното човешко уважение между тях...това за гравитацията дето го казваш - да, признавам си. Но, от друга страна, ако всичко го приемаме за тип-топ и ок. 
каk ще има развитие...Ако сега нещата са по-добре от преди, хората са воювали за това. Вдигали са стачки, революции. Не са си стояли и да викат такова е каквото е.
-
Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно! Не непостижимо по принцип, но изглежда невъзможно в близко време за огромното болшинство от хората! Но аз все още пордължавам да се опитвам да намеря практически опровержения на това ми прискърбно заключение... Ти имаш ли конкретни наблюдения, които да доказват, че "петте пръста" се превръщат (в съвременното общество) от изключение в правило?
Като цяло не съм го виждала на практика в смисъл, фирма или звено, което да работи така...Но винаги съм си мечтала за това.
По едно време бях майстор на 5 човека и можех да заместя всеки един от тях, но те не можеха мен да ме заместят. И така всеки стоеше забучен постоянно на 1 място (сушилна за фурнир).Мечтаех си всеки да може всичко, и да се въртим, да се сменяваме...Тогава започнах да си мечтая и мислено да си представям ако аз примерно имам фирма, какви ще са нещата в тази фирма.
Та така си го представях, всеки може всичко и се сменяваме, а заплатите са по равно за всички, тъй като всеки работи всичко,а не - висшия персонал с ръководни функции, и низшия персонал без ръководни функции. Всеки на всеки помага, като 5-те пръста на ръката.
Наречи го утопия. Преди стотина години ако някой каже, че атома е делима частица, ще го обявят за луд. Може и ние да сме такива "луди"
-
Смисълът на живота във физическо тяло?
Днешната мисъл за деня дава поне част от отговора:
Мисъл за деня:
Устой се придобива на физическия свят. Следователно, като е дошъл на Земята, човек тук именно трябва да придобие устой. И най-великите Същества от Небето слизат на Земята, само за да придобият устой. На Земята има специфични неща, които спомагат за каляването на човека. Всяко същество се калява на Земята по особен начин и придобива устой. Устоят е нещо, което може да се придобие само на Земята - на тази грешна Земя, прочута в цялата Вселена. Следователно Земята е прочута само с едно нещо, а именно, че дава устой.
източник:
www.bratstvoto.net
Да!
-
здравейте,
утре ще ходя на погребение на свако ми, който се лекува в Токуда...
Незнам какво да ви кажа, цялата здравна система в българия е толкова сбъркана че не ми се разсъждава дори по темата. Първо отиде в Александровска, защото там знаем че са добри специалистите. Прегледаха го в едното отделение и му казаха, че има цироза на черният дроб, която обаче може да се излекува. Но трябва да постъпи в гастроенетерология. Отидохме там и ни върнаха защото нямал право 1 месец след като е лежал в едно отделение да лежи в друго. Казаха да почакаме 20 и няколко дена преди да го приемат и през това време да си пие едни лекарства.
Него обаче го болеше и беше наложително да се направи нещо. Тогава решихме да го заведем в Токуда.. уж много модерна болнижа, уж много добра.
Беше приет на момента в Токуда с хубавите стаи и хилядите му други удобства. От там казаха че почват да му правят всички изследвания отначало. 20 дена му правиха изследвания и само искаха пари, така до момента в който казаха - ами трябва да го оперираме, за да сме сигурни какво му има. Платихме операцията и всички следоперативни разходи. Първоначално беше добре, възстановяваше се добре, докторите казаха че се оправя и след 1 седмица ще го изпишат.
Но на 3тиа ден след операцията както беше добре, една вечер почна да повръща кръв приеха го в интензивното и на другия ден почина.
Човека е на 45 години.. 1 месец преди да се разболее беше здрав като биг, преди да влзе в тая болница му беше единствено подут корема.
Докторите казаха че починал, защото имал тежак рак. Преди това в александровка ни увериха, че няма рак, а само цироза.
Вие сами си правете изводите, аз в тая болница и за профилактични прегледи няма да вляза.
Наистина оборудването им е страхотно, стаите и т.н. Само че докторите им не стават. Свако ми го оперира някакъв македонец (Проф. Владимир Димов ), дето незнаеше български... уж бил професор. После от друга болница, негови колеги ми казаха че не е никакъв професор.
PS. случайно пуснах един search за тоя професор - http://www.segabg.com/online/new/articlene...070900040000705 , оказа се е бил разследван за злоупотреби с длъжността. ето ги какви са професионалистите на токуда
ВСИЧКИ СА ТАКИВА, не е само в токуда. И на мен не ми се говори на тема лекари, по същата причина: баща ми и майка ми починаха по същия начин...да, сбъркани са...нещо повече: те са безчовечни, повечето от тях. Господ да ги съди. Не е лесно да се забрави, знам това. Но нека се опитаме да не ги съдим: всичко се връща на тоя свят
-
Май се отклонихте от темата.
В предаването на Гала "Имаш поща", преди около една година имаше предаване с един възрастен човек на около 85 години, който с помощта на Ума си, Положителното мислене, е успял да се излекува окончателно само за около 10 дни от доказан рак на пикочния мехур. Той обясни как си представял всекидневно, че неговите бели кръвни телца - войниците на организма, се сражават с неприятелските ракови клетки и ги унищожават. И когато отишъл за предстоящата операция за изчистване на туморната маса при направените снимки се оказало, че изобщо няма следи от рака.
Това предаване го имаше на запис горе долу до пролетта, а сега виждам, че са го свалили.
Съжалявам за това, че не е възможно да го видите, защото това предаване беше много показателно за това, че мислите са тези, които могат да излекуват тялото без значение от заболяването.
Този случай не е единствен и изолиран.
Има много подобни случай на оздравяване на пациенти, отхвърлени като неличими от официалната медицина.
Както казва и Иисус Христос: Всеки ще може да лекува като мен, дори и по-добре (цитирам по памет).
Не напразно писах на Диана Илиева, че най-добре се усеща и вижда силата на мисълта, когато се практикува някой езотеричен метод на лечение.
Самите действия на лечителя при провеждането на всеки лечебен сеанс са продукт на ума му, т.е. използване на определени мисли за използването на определени ритуали и действия, свързани с насочване на енергийните потоци към и във фините тела на пациента, а както обикновено това е универсалната жизнена енергия.
По същият начин, чрез силата на мисълта, могат да се реализират различни ситуации от ежедневния живот.
И мога отговорно да заява, че всичко това действа и то безотказно.
Абсолютно.
Виждала съм такива случаи. И аз гледах такова предаване, 5 жени които са се излекували от рак на гърдата С МИСЪЛ. Бяха направили нещо като сдружение, ходели по болниците и говорели на хората: ние успяхме, можете и вие Да ти кажа и един случай от моя живот: дъщеря ми като беше 3-годишна, една нощ внезапно се събуди с кашлица и висока температура, гърлото я болеше...пипнах я: пари. Имаше над 39 градуса температура.Аз и казах: имам тука едно вълшебно сиропче, сега ще го приготвя. Като го изпиеш, всичко ще ти мине, ще заспиш и на сутринта ще си здрава, и ще отидеш на градина.
Отидох в кухнята, сипах вода от чешмата в една чаша, добавих няколко капки лимон, и отидох при нея. Тя вика: това ли е, мами?
Аз и викам:да.
Тя го изпи, легна си и веднага заспа. А аз цяла нощ бях на нокти дали няма да закашля, дали и спадна температурата... Току ставах и отивах до креватчето да погледна... Но тя спеше спокойно, все в същото положение.
На сутринта ми вика: мами добре съм нищо ми няма. Аз и викам. Да, знам... отиваме на градина.
И си отидох спокойно на работа. След обяд като я взимах, тя изтича към мене и вика: мами, добре си бях днес.
-
Eeee, звездичке, недей така!
Ами всички шефове ли презират и подтискат подчинените си и всички подчинени ли мразят шефа?!
Той и някой без духовни интереси може да е съвсем готин и човечен шеф, а тук говорим за шеф с духовни интереси - такъв се предполага, че ще е още по-свестен и разбран
Това за 5-те пръста на ръката лично аз считам за утопия. Красива може би (или по-скоро примамлива
)..., но утопия.Ако тръгнем да се стремим към нещо такова, това означава, че просто не отчитаме съществуващата йерархия в света. Зажумели сме за природната организация и ред.
Ето помисли и примера или образа, който използваш "петте пръста на ръката" - ами кой ги управлява тези пръсти? Не идват ли сигналите за действие от едно място? И добре, че е така.
Дори и когато всички преминем на една по-висока степен на съзнание, йерархия пак ще има; разликата ще е само тази, че всеки доброволно и съзнателно ще участва в това, което е нужно. А сега, за да има някаква органзирана и ползотворна дейност, на част от субектите се налага (и с право!) зорноволно да правят разни неща и съответно те плюят шефа, а част от шефовете не са в състояние да организират ползотворна дейност или пък да я ръководят нормално (или и двете) и си навличат негодуванието (също с право!) на подчинените.
Диди, проблема е по-скоро че шефовете, унесени в своите отговорности, не им пука за отношенията и психическия климат във фирмата им. Не че имам нещо против тах като такива, но методите и средствата, с които си служат за да "ръководят" и "управляват", на мен не ми допадат...Ако например(била съм свидетел) един работник отиде при шефа и му каже че не се разбира с колегата си, да ги разместят... шефа му отговаря: не ме занимавайте с глупости.
После се чудят защо не им върви работата.
Била съм на много места: навсякъде съществуваше противоречие и противопоставяне
-
Здравей Диана. Ще ти кажа как го разбирам: можи е да не е ниско квалифицирана работата. Може да е програмист или физик...Но няма да е шеф. Това не е пренебрегване на материалния живот...просто "духовния" човек не изпитва необходимост да се показва чрез власт, богатство и престижна служба...Той повече ще набляга на самия човек, на отношенията между хората... А какви други модели има? Другия модел е "като петте пръста на ръката". Представи си една фирма (или семейство) където всички имат една обща работа, в която всеки си има свои специфични задължения, и всички работят като петте пръста на ръката. Няма шефове и подчинени, няма "висшестоящи" и "низшестоящи"...Ако аз съм един от собствениците там, няма да имам статута на собственик, директор, ръководител и т. п. а заплащането ще бъде на принципа: никой няма по.ниска заплата от моята
А какво да правят хората,които вървейки по своя път,са станали шефове или са си създали бизнес,фирма ,имат персонал ?
Излиза,че за тях духовните търсения са недостъпни .Сиреч оставяме ги извън чертата.
Простете,но мисля, че това е своеобразен уклон.
Всеки човек е някъде.Не някъде ,където са го сложили,а където сам се е сложил с това,което прави,може.
Какво по-хубаво от това шефа ти да чете Дънов например.И не само да чете,а да приема.
Такъв шеф според мен ще бъде много успешен .
Ние сме дошли тук,за да бъдем в материята без да губим духовността,а да я развиваме.
Вижте какви хора са най-верните съратници на Учителя.Прочетете биографиите им.
Аз бях впечатлена.Сред тях има изявени политици,военни,учени,писатели на своето време.
Такива хора според мен могат да управляват много успешно.Стремежа към духовност не е нещо ,което противоречи на материалната реализация,дори и такава свързана с власт.
Поздрави.
А защо да няма алтернатива
Не казвам как ТРЯБВА да е. А само, кое предпочитам...А дали е съвместимо, според мен, не е.Комунистите го наричаха "социално неравенство" и, бяха прави.Властта заради самата нея, стремежа да стоиш по-високо от другите самия ти, особено с такива средства като сегашните, не се съчетава с духовно развитие. Казваш да прочета биографии... Но и аз мога да ти кажа: Петър Дънов самия е имал образование, но не е бил началник. Защото е бил учител. . А Исус, Буда? Те какви са били в йерархията на властта?Но има и други примери, например Ганди. Той е бил човек на властта. Струва си да помислим как живя той, и как използваше властта си.
Ние тук не спорим
само споделяме. Смятам че и двамата сме правиРъководните позиции са гръмоотвода на недоволството на подчинените. Някой твърдят, че чувствата на неприязън и недоволство от ръководителя влияет зле не само на енергетиката му, но и на кармата му. Какво мислите за това?Същото било, ако човек има професия свързана с изливане на негативизъм към него като надзирател в затвор, съдия-изпълнител и т.н.
Това имах предвид
Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно!И друго: не казвам да няма шефове. Но човека стремящ се към духовно развитие, няма да се стреми да е шеф...може и да е отнесено... но никога не съм харесвала "състезателния дух" на който ни учеха още от детската градина.
Та, ще си има пак шефове и "ръководители", но те няма да бъдат "духовни" хора...Отново, защо да няма алтернатива...? Както има алтернативна медицина. И тя си има своето място! А вие казвате - няма място за такова нещо на днешно време... -
как може да си щастлив ако не си добър?!
а как може да си добър и да не си щастлив?!
В този свят управлява злото. "Князът на този свят". Така е казал Дънов, не аз го казвам. И като така, добрия човек не е по-щастлив от лошия.А какво предпочитам да бъда - добра.
Няма щастие за тебе, ако причиняваш мъка на другите -
Преди време по повод интервю за работа описах себе си с една дума - "търсеща". Това е оптимистичният поглед.
Към днешна дата в това си настроение бих казала - "заблудена". Това е песимистичният поглед. Реалистичният е някъде по средата.
Двете страни на една монета.
аз съм скала, аз съм остров -
Щастие? Щастливи ли сте? Защо?
Преди просветлението цепиш дърва, носиш вода. След просветлението цепиш дърва, носиш вода.
За мене по този начин стоят нещата. Нещастна бях когато имах проблеми и не можех да ги разреша. Сега нямам проблеми а задачи, които решавам
Щастие... -
Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава.
Защо да няма смисъл?
Съгласна съм, че най-вероятно ползата няма да е голяма, но смисъл има. И което е по-интересно - и за двете страни.
Пък и не мислиш ли, че най-често се получава именно това? Обратното предполага, че издигналите го, съответно ръководените, също са все духовни хора и то с достатъчно високо ниво на осъзнаване.
...Но и за мене винаги е било така: духовния човек не си го представям като шеф. По-скоро като продавач, строител, шофьор на такси... Той ако е духовен човек няма да има стремеж за власт върху други хора...ще се стреми към духовно развитие като разработва вътрешния си капитал... и ще работи нещо за прехраната. И звездичката да попитам - защо така си представя духовния човек, че работи ей така нещо си, предимно по-ниско квалифицирано, колкото за прехраната?
Учителят често е предупреждавал, да не пренебрегваме материалния живот, да не го подценяваме.
Духовният човек не е задължително да е някакъв магнат (макар че и такива има!), но самата му духовност го "дърпа" едни гърди напред пред останалите; истински духовният човек е малко поне по-мъдър от останалите. Той надали има амбиции да създава бизнесимперии в материалния свят, но просто няма как да е на най-ниските социални стъпала.
П.П. shining_star, замислих се над последното - "моделът "всички слушат един" е остарял". Какво имаш предвид? Какви други модели има и какви са техните преимущества, работят ли на практика?
Здравей Диана.
Ще ти кажа как го разбирам: можи е да не е ниско квалифицирана работата. Може да е програмист или физик...Но няма да е шеф. Това не е пренебрегване на материалния живот...просто "духовния" човек не изпитва необходимост да се показва чрез власт, богатство и престижна служба...Той повече ще набляга на самия човек, на отношенията между хората... А какви други модели има? Другия модел е "като петте пръста на ръката". Представи си една фирма (или семейство) където всички имат една обща работа, в която всеки си има свои специфични задължения, и всички работят като петте пръста на ръката. Няма шефове и подчинени, няма "висшестоящи" и "низшестоящи"...Ако аз съм един от собствениците там, няма да имам статута на собственик, директор, ръководител и т. п. а заплащането ще бъде на принципа: никой няма по.ниска заплата от моята -
Въпросът с просията е много сложен.
Особено в България, където няма държавност да решава този въпрос.
Просията се е превърнала във верига за забогатяване , подобна на проституцията. Този вид бизнес споерд мен не бива да се поощрява. Обаче има хора, които не са в тази верига, които са забравени от държавата и нямат друг начин да се изхранят. Тях студът ги мори тази зима, гладът ги мъчи днес и нямат време да чакат мудното вземане на държавнически решения.
На такива хора аз давам.
Трудно е разпознаването.
И ако сбъркам, тежи на моята съвест.
Но може би точно това е нашата задача - на гражданите с покрив над главата, с редовни доходи и спокоен живот. Да се вгледаме в тези очи, да видим в тях:
Пречупена от нищетата гордост... или заучено жалостив поглед;
примирение и мъка... или нахалството да не вземеш хранителен продукт, а да искаш кеш ...
Жал ми е и за дечицата, които са част от индустрията - просия. Но съм наясно, че сама не мога да се пребора с тази огромна мафия.
Пример: Едно цигане на около 10 г. просеше миналата година до моето работно място. Това е учебно заведение в центъра на София в близост до известен бар-кафе, където се събира "елитът" на страната. Та детето се навърта там и по цял ден проси. Бодигардът се смили над него и го пусна в опустялото фоайе да се стопли до парното. Започна да го разпитва това - онова. Оказа се , че са 7 деца и всички просят из София. На въпроса , колко събира за един ден : "Стотина лева".
После детето попита защо тук идват толкова деца, какво правят вътре... Може ли и то да учи "англИски" и колко струва.
Беше будно, живо, добронамерено дете.
За 7 дни то може да си "изработи" годишната такса да учи англИски.
Близо до нас живееше един човек, в една стара бедна къщичка. Винаги го виждах сам, седеше на прозореца си... Беше много беден, носеше мръсни и изпокъсани дрехи... Често го виждах да седи на прозореца като минавах оттам. Никой не забелязваше бедния човечец, но на мен той ми правеше впечатление...Беше възрастен, прегърбен, ходеше с мъка. Но лицето му имаше такова хубаво изражение...Аз никога не му казах дори "здрасти", но всеки път като го видя, мислено му казвах: здравей, миличък...
После все по-рядко го виждах на прозореца... веднъж го видях да рови в кофата с боклука... Спрях се и се запитах: дали да направя нещо?
А отвътре нещо ми каза: Не. Това е неговия път, по-добре да не се набъркваш.
Често се спирах до оградата му,гледах къщата, прозорците... и си мислех за него...
След това повече не го видях на прозореца... но пак се спирах пред къщата... тя беше много стара, не изглждаше обитаема...
Мислех си: сигурно е умрял...как ли е умрял...дали е бил болен, дали се е мъчил...или просто една вечер си е легнал, и не се е събудил на сутринта...Дали е нямал средства, нямало е какво да яде, и е умрял от глад?Как ли са го намерили, кой го е намерил?
Но прозорците и вратата бяха затворени, и нямаше отговор...а аз и не търсех конкретен отговор...
Но си мислех как тоя човек е умрял сам като куче...как никой на никого не може да помогне...
И ми ставаше мъчно... за него ли, за мене си ли...Най-вероятно, и за двете...
А пред очите ми и сега е лицето му... хубаво, добро...
Исках да му кажа нещо хубаво. Само това...
-
Ръководният пост е подходящ за духовни хора, ако хората, които ръководи, са го издигнали съзнателно и активно го подпомагат в оптималното направление, за което той е способен да дава импулси. Няма смисъл да се ръководят с духовни тенденции хора, за които духовното нищо не означава. Това е стар модел...модела "всички слушат един" е остарял. Както и да го префасонираме, е о с т а р я л
-
Какво ви е мнението
за телепатията? Чувал съм, че за някои това е измислица на съзнанието или болест. 
Точно какво представлява
телепатията и може ли да се обвържем телепатично с някой човек? 
Не знам к а к в о е, но със сигурност го има: мисълта се излъчва в пространството, и може да се възприема и предава. Ще ти кажа един случай от живота...Дъщеря ми като беше 5-годишна, се случи нещастие в нашето семейство, баща и загина трагично пред очите и... тя получи страхова невроза в резултат на това...не можеше да спи, будеше се в съня си, почваше да плаче силно и да се мята...викаше: "мами, мами"...
Не можех с часове да я успокоя...Излизах на терасата и се молех: Мили Боже който си на небето, помогни на моето дете..."
След тва когато се уверя че е заспала, мислено и казвах: ти си силна, умна, здрава, спокойна и самостоятелна. тя не можеше да седи сама в стаята, даже и с човек...хващаше баба и за полата и влизаше с нея в тоалетната...Та по темата: мислено и казвах това докато спеше. Дори не съм казала тези думи на глас, тя не ги е чувала с ушите си...
След 2-3 дена, нещо правех в кухнята, и тя взе да скача по леглото и да вика:
Аз мога, мога, мога! Аз съм силна, умна, здрава, спокойна и самостоятелна..."
питам я: това откъде го знаеш? А тя вика: от тебе...
Аз пак и викам: Любинка, това кой ти го каза? И тя вика: ти...
Аз тогава казах: Благодаря ти Боже за дето ни помагаш...След 2 седмици нямаше и помен от уплаха
-
Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси?
Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях.
Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението.
Какво мислете за това и имате ли опит в това отношение ?
Не знаех, че Учителя е казал това. Но и за мене винаги е било така: духовния човек не си го представям като шеф. По-скоро като продавач, строител, шофьор на такси... Той ако е духовен човек няма да има стремеж за власт върху други хора...ще се стреми към духовно развитие като разработва вътрешния си капитал... и ще работи нещо за прехраната. -
А намирате ли връзка между падането на златния стандарт, улесняването на кредитирането, свръхконсумацията и надеждите за бъдещето?
Не разбирам въпроса ти
Какво имаш предвид? -
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Това го знаех в друг вариант: два близнака разговарят в корема на майката. Единия казва:
"Край, свърши се нашия живот"...
Другия му отговаря:
"напротив, живота ни едва сега започва...
а първия: абе, знам ли, никой не се е върнал да каже...
-
И според мен отпадането на парите, като разменно средство на този етап е само мечта. Първо съзнанието на хората да се повдигне, да има достатъчно мощна група, която може да обърне нещата. Тогава ще е възможно.
Ако можем на първо време да си пренастроим съзнанието и приемем, че - парите са средство, а не цел! И целта /пари/ не е смисъл на живота... пак си е постижение...
така е, парите и предметите са средство а не цел. А когато (и ако) достигнем до по-висока степен на осъзнаване, парите и паричните взаимоотношения ще отпаднат по естествен начин: няма да има нужда вече от тях. Така си мисля
Карма. Що е карма?
в Езотерика
Добавено
Хубаво е човек да открие какво най-вече има за задача да учи тук.Това с любовта май го има и при мене - всякакви обвързващи и обсебващи отношения са ми мъчителни. Като гледам по филмите някой да каже: не мога без тебе..." и пр.... винаги се чудя...И, веднъж прочетох на Ошо:
"С тебе добре. Без тебе пак добре" и си казах, това съм аз.
А за кармата при мене, трябва да се науча да стоя на краката си сама, и да управлявам собствеността си, също паричните взаимоотношения. Цял живот го уча това и каквото и да правя, живота ме поставя в такива ситуации. С много труд и мъка го изкарах до някъде
Но само до някъде. Успех ти желая