shining_star
-
Общо Съдържание
577 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от shining_star
-
-
Ето една хубава история, не е виц:
Любовта се спасява от корабокрушение на необитаем остров. Седи на брега мокра, гладна и премръзнала, и се взира в океана да види някой кораб, който да я вземе. Минава корабът на богатството. Любовта маха към него и вика:- Богатство, вземи ме на твоя кораб!
- Не мога, Любов. Корабът ми е препълнен, няма място за тебе.
Седи Любовта на брега мокра, изморена, гладна и премръзнала, и чака да мине някой кораб. Минава корабът на суетата.
- Суета, вземи ме на кораба!
- Не мога, каквато си кална и мокра, ще ми съсипеш хубавия килим.
Минава корабът на тъгата. Любовта маха към него и вика: Тъга, вземи ме на твоя кораб!
- Толкова съм тъжна, че не ми е до тебе. И кораба отминал.
Минава корабът на щастието. Любовта маха към него и вика, а то толкова било щастливо, че не я забелязало.
Седяла Любовта на брега, гладна, наранена, мокра и отчаяна. И ето задала се лодка, и в нея един старец. Той спрял до брега и казал: "Качи се в моята лодка, аз ще те изведа на спасителния бряг." Любовта се качила, стареца отплувал с лодката, и скоро стигнали спасителния бряг. Любовта слязла на брега и стареца и казал "Сбогом" и се готвел да отплува...Любовта го попитала: Кой си ти, старче? Толкова много минаха и никой не ме взе на кораба си, само ти...
Стареца и отговорил: Аз съм ВРЕМЕТО.
-
Във Валдорфската педагогика се залага на темпрамента,талантите на всяко дете,обучение,близко до природата,децата не се подлагат на стрес,дава им се възможност да бъдат себе си.........Долу съм дала линк към цялата книга,много полезна дори и за неспециалисти,аз съм я ползвала като майка,доколкото съм могла...
За малкото дете (до 7 год.) чрез добри примери за подражание с много движение и внасяне на ритъм в живота му за развиване на волята, със защита и любящо обгрижване, чрез извършване на смислени и необходими дейности (месене на хляб, плетене, правене на книжки), чрез творчески свободни игри, отразяващи първични човешки дейности (копане, жътва, косене, бране на плодове), чрез изкуства (рисуване, пеене, приказки, танци), с организиране на празници (годишни и рожденни дни).
За децата от 7-14 год. с магическата дума авторитет, като ученето на повечете дисциплини става чрез изкуство за подтикване на въображението. Тази възраст е сърцето на детството и детето иска да изживее какво е мястото на знанието в живота, сърцето и ума на възрастния. Учителят се обръща към чувствата, а към науките подхожда с наблюдение на познати природни явления, което поражда у детето почуда и преклонение и го подготвя за по-късното изработване на критическо мислене.
Важат два критерия:всичко да бъде функционално и полезно; всичко да бъде красиво.
През третата фаза, юношеството (14-21 год.), времето на търсенето на истината, на здравия ценностен идеализъм, уязвима чувствителност и стремеж към самостоятелно мислене. Високообразованите учители се обръщат към рационалното ясно мислене и способността за критическо съждение на учениците, за да разгърнат пред тях отделните науки, изкуства, спортове.
Още тук:
http://www.aobg.org/...php?ln=1&id=168
ЛЕКЦИИ ПО ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА:
http://www.aobg.org/...e/GA/GA_295.pdf
Познавам един човек, който е завършил валдорфско училище в Германия, близък наш приятел.
Чух, че има вероятност да се открие такова училище и тук в БГ. Дай Боже! С двете ръце съм ЗА
-
Здравейте!
От около година имам един много странен проблем.В началото не му обръщах внимание,но вече започвам да се дразня.
Съзнанието ми не иска да си спомня сънищата,които съм сънувала/или 97% от тях/!Събуждам се сутрин,зная че сънувах,образ от съня ми стои пред очите...И изведнъж,шяц и сякаш магическа гъба го изтрива от стената на спомена.Напрягам се да си спомня,по цял ден,и нищо.Имала съм усещането,че са били важни и интересни неща,но една част от мен ме съботира!
Нямам проблеми с паметта ,освен имена и цифри,които по правило не помня.
Възможно ли е наистина,да си играем на криеница със съзнанието ми?
Благодаря
Уенди, а казваш ли си преди да заспиш, че ще запомниш съня?
Това е като с биологичния часовник, като си кажеш : утре ще се събудя в 5 часа, и се събуждаш. Е, може преди това 3 пъти да се събудиш и да поглеждаш часовника...но с малко практика свикваш да се будиш точно +- 10 мин.
Аз по едно време свикнах да се будя само с биологичен часовник.
И за съня така, кажи си : "ще запомня съня си", повтори го 5-10 пъти, и после като се събудиш, повтори си или си запиши това, което си спомняш. -
Сори за спама, ама де го тоя жив Учител?
Тъй, тъй, де го?
Тук всеки може да ти каже каквото вижда т о й.
Не знам дали ще ти свърши работа, за тебе е важно каквото виждаш ТИ.
Не си ли срещал хора, от които си научил нещо важно за тебе в дадена ситуация?...
Не знам въпроса ти дали е с цел провокация, или нещо друго, във всички случаи ти отговарям сериозно.
-
В този ред на мисли всички Учители учат едно и също по различен начин.
И Учителя е един във всеки от нас.
И всеки възприема това, за което и когато е готов.
Да, Учителя се явява по всякакви начини...
All is one and the 1 is all.
Някой някъде беше казал: "...аз съм мюсюлманин с мюсюлманите, християнин с християните, будист съм при будистите, дори с атеистите съм атеист. Ако ми кажат "Има бог", ще отговоря "така е."
Ако ми кажат: няма бог , ще кажа: така е.
-
Като каза любов се сетих и за друго: Всеки който учи на любов, е истински, а който няма любов в неговото учение, не е истински. По това ще ги познавате /П.К. Дънов/
ТАМ, КЪДЕТО БОЖИЙ ДУХ Е –
ТАМ Е СВОБОДА!
Дали ще си спомните, някъде съм чела в един от спомените как една сестра много искала да иде да бъде до Учителя но имала пречки май от близките си /не помня/ в крайна сметка стигнала да Учителя имала една среща с Него, той и казал каквото трябва и повече не могла да отиде, нещата така се наредили, че трябвало да се прибере у дома, но прозряла Божията Мъдрост, приложила учението в живота си и станала светлина за близките си... Нямам спомен, просто това което ми е останало бегло казвам ако някой се сети ще е добре. Мисълта ми беше, че и по друго може да се разпознае кога един Учител служи на Истината, Той не желае непременно да гравитираш около Него, да живееш в селището му и да водиш още и още последователи. Връзката с Учителя е сърдечна тя не е задължително физическа да си вързан около него задължително. Както казах, няма физически измерения и тъкмо на това учи, че да, добре е в аурата на Учителя, но ти трябва да се научиш сам да си изградиш в живота връзката с Духа така че постоянно да си във връзка с възвишения свят дори и в " обикновеното" ежедневие защото Бог присъства навсякъде, учи във всеки миг и Неговата школа няма физически измерения. Тези срещи на физически план са строго определени, за да научиш нещо и после да го приложиш в живота си което е по- трудното отколкото да стоиш в постоянното присъствие и да взимаш светлина назаем или пък някой да ти надене юларчето и да те подкарва като животно. И не съм аз например човекът който ще заведе ученици и последователи в школата т.е. едва ли от един ученик се изисква да зарибява някого защото Бог си има план за всяка душа и Той е който решава в кой момент по какъв начин ще се изяви на душите защото ако за мен например е добро да Слушам Божието Слово чрез беседите на Учителя и така да следвам Бога, за комшийката от съседния блок това се случва чрез православната вяра тя си е истинска и Бог вижда в сърцето и и си я ръководи, та коя съм аз например, че да се опитвам непременно да я накарам да вярва по моя начин и да следва учението което следвам аз!? То това няма и да успея да го направя и главата да си строша ако ще но по- добре ми е да седна и да обменям опит и идеи с нея да виждам сходството и доброто и отношенията ми да са хармонични отколкото да вървя по обратния път да зарибявам и да споря непрекъснато, разликата е огромна.
Ето това е. Не бих могла да го кажа по-добре. За това си мислех през цялото време
-
Знам... и без да ги чета ми е ясно, че са сложили кепенците... Просто няма да ги съдя, един ден всички ще се познаем в Любовта.
Ти върви след Мене, казва Господ. Бог да ги благослови
Не ги съдя. Мисълта ми беше, че няма такова нещо като "признаци, по които да познаем Учителя".
Има една книга "Учителят говори", там има една глава "Учител", и там пише.
Като каза любов се сетих и за друго: Всеки който учи на любов, е истински, а който няма любов в неговото учение, не е истински. По това ще ги познавате /П.К. Дънов/
-
Как да разпознаем такива обсебващи живота "гуру" от един истински Учител...
Да, виждала съм ги тия със сектите, и мен са ме убеждавали, и ходех и ги гледах, и разговарях с тях...и на мен ми правеше впечатление как говорят, повтаряха чужди заучени фрази...сякаш не можеха дори да мислят самостоятелно...Тогава се пишеха и какви ли не глупости по пресата за "сектите", а проблема не е в сектите, а в това, което е довело тия хора там, и ги държи там. Наистина не можеха да поемат отговорност за себе си, имаха нужда да следват някой, който да ги "спаси".
Човека ако сам не стигне до някъде, нищо не можеш да му кажеш. И да му кажеш: ето, този е Учител, по това ще го познаеш, а онзи не е...
няма смисъл.Ето например в един друг форум има много "християни", които с пяна на уста говорят: не слушайте Дънов, и т.н.....има теми тм от по 5 км. за "Дънов и Ванга", и обясняват какви еретици са и да не се заблуждаваме. Е, ще им повярваш ли?
-
А отностно разпознаването... Нали Христос беше казал:" Не вие ме избрахте, но Аз вас."
Да, а също и: ...тогава ако ви кажат "ето тука е Христос" или "там е", не вярвайте.
- Мария-София и Eлф
-
2
-
Елфчо,
и аз съм виждала такива...при кришнарите... наистина няма думи да се опише атмосферата около тях, която създават...разликата е огромна, просто самия въздух в тази стая, в цялата къща, е много различен от тежката атмосфера "навън"...там по друг начин се чувства човек, точно както в планината изчезват всичките ти проблеми и ти е леко ...и аз завинаги ще помня тези срещи...
Хари Боол! ...
-
Е всичко написано от него е много хубаво само едно да вметна, че си го помислих така неволно, за лесното приказване на земен език. Едва ли е толкова лесно си мисля аз
ако Учителя е потънал в дълбока Тишина всеки звук и действие и въобще каквото и да предприемеш увисва... С две такива същества съм имала честта да се срещна /не го казвам от надуване а като споделяне на малък опит/. Та да застанеш до такова същество до такава пълнота просто всичките ти " мъдростички" се изпаряват тотално... Искам да кажа, че всъщност не е толкова лесно, но пък вътрешната връзка няма физически измерения. Поздрави п.п. Пък да не говорим като реши да проговори и вземе да ти дялка треските какво ти се случва с мъничкото его защото и това го знам, но първият път това ме заведе в планината и в течение на едно лято усетих такива невероятни неща, че просто не са за описване, а и страшно ползотворно ми се беше отразило на фигурата тогава, мда...
Хич не съм ги и търсила /съзнателно/ те сами ме намериха всеки на своето си време.
П.П."Отведе" ли казах
то направо си беше "изритване" такъв начален тласък, такъв импулс получих , че свят ми се изви 
Еееехх какъв прекрасен спомен, сега се смея, но първоначално въобще не ми беше до смях обаче това ме запозна с планината и ме накара да се влюбя в нея докато преди това кракът ми не искаше да припари там. Майка ми като дете все насила ме караше да ходим за да поспортувам малко и на всички бях заявила че мразя планините . Докато "най- случайно" не срещнах един учител. Наистина той си беше и земен учител в най- обикновено българско училище ...Ани, благодаря за темата
защото реших да потърся дали има нещо в интернет и попаднах дори на снимка Дано по някакъв начин да съм ти отговорила индиректно на въпросите от първоначалния пост 
Понякога под привидно груба външност се крие Сърце чисто като кристал. Ум светъл като Слънцето. Душа обширна като вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога и душата го разпознава моментално. Такива преживявания с думи не могат много да се обяснят, думите само загатват, а понякога и опушлявят нещата, важното е поне да са чисти.
Ами ето, дори само при спомена, дори само при мисълта усещам вътрешен прилив на енергия и свобода и не се чувствам обременена от нищо. На лицето ми грее усмивка, изпълнена съм с радост и енергия. Това е Божественото проявление чрез някойПримерно - ако утре стане 2-то пришествие, как бихме разпознали Христос от друг лажеучител ...
пък въобще не ми се мисли за второто пришествие, ако Бог е с теб с мен с всички нас няма от какво да се боим 
Елфчо,
и аз съм виждала такива...при кришнарите... наистина няма думи да се опише атмосферата около тях, която създават...разликата е огромна, просто самия въздух в тази стая, в цялата къща, е много различен от тежката атмосфера "навън"...там по друг начин се чувства човек, точно както в планината изчезват всичките ти проблеми и ти е леко ...и аз завинаги ще помня тези срещи...
А ако дойде Исус, как ще го познаем - ако някой си задава такъв въпрос, най-вероятно няма да го познае.
-
...
Хайде, няма нужда от излишен релативизъм. Това значи преди всичко да се придържаме в рамките на контекста - на човешки език всички знаем какво е „дърво“. Ако говорим в растителен, животински, ангелски или божествен контекст, тогава дървото може и да изглежда другояче.
Не се заяждам по никакъв начин. Защо така го приемаш?
Моля те, ако някой мисли различно от тебе, не значи, че се заяжда. Изказах мнение...понеже казваш, че 2 плюс 2 е точно 4, ти така го виждаш ок. Аз пък казах, че не е точно 4, а около 4, защото в природата няма 2 еднакви неща. Няма две еднакви листа на 1 дърво, няма двама човека с еднакъв състав на кръвта, и тн. знаеш го това.
В математиката 2+2=4. Това, че не мислиш абстрактно, а материалистично (в капки вода, кръв, листа, картофи, шунка и т.н.) не променя математическите закони в природата.
Математиката е природна наука, а природата не е абстракция. Само вкарваш тук излишен негатив...за който го приема
-
зКакво е това "дърво"? Кой определя кое е дърво и кое не? Видимата форма на дървото дърво ли е? Видимата форма е съставена от атоми. Атомите падат ли когато падне дървото. А това, което организира тези атоми в цялост и се проявява чрез съвкупността от тези атоми, пада ли? Какво всъщност пада? Какво всъщност е "падане"? Горе и долу не съществуват. В космоса няма горе и долу, така както няма изгрев и залез, както и близо и далеч в смисъл на физическа дистанция.
Ако се задълбочим в разсъжденията, то можем да се запитаме: самото дърво свидетел ли е на своето падане. Духът, Монадата, вечната неизменна същност в дървото свидетел ли е на падането на формта чрез която се проявява? Какво значи да няма свидетели? Може ли да съществува видимата форма на дървото, която да падне, без да съществува Духът, който я поражда? А този Дух при всички случаи е свидетел.
Ами не е ли същото - духът е свидетел сам на себе си, т. е. дървото е паднало. Не е от значение по какъв начин и в каква форма се изразява, дали атомите са отишли нагоре, или надолу...както го описаха по-горе, всеки различно го възприема...възприемащия е тук поради възприеманото, и обратно...а пък че единия дух възприема себе си в различни форми, по различни начини, в случая говорим за "паднало дърво". Значи духът (ако приемем, че той го казва) , е свидетел на себе си от тази позиция - на "паднало дърво". Значи все пак има свидетел, така излиза...другото е логичен абсурд май...
-
А кой е този, който казва, че е паднало дърво, щом няма свидетели и н и к о й не е видял?
Тези 2 неща взаимно се изключват, "в гората падна дърво" изключва възможността никой да не е видял.А пък 2+ 2 никога не е 4, може да е 5 или 3,5 но не и 4.
Заяждаш ли се? Просто питам.
Не се заяждам по никакъв начин. Защо така го приемаш?
Моля те, ако някой мисли различно от тебе, не значи, че се заяжда. Изказах мнение...понеже казваш, че 2 плюс 2 е точно 4, ти така го виждаш ок. Аз пък казах, че не е точно 4, а около 4, защото в природата няма 2 еднакви неща. Няма две еднакви листа на 1 дърво, няма двама човека с еднакъв състав на кръвта, и тн. знаеш го това.
-
А кой е този, който казва, че е паднало дърво, щом няма свидетели и н и к о й не е видял?
Тези 2 неща взаимно се изключват, "в гората падна дърво" изключва възможността никой да не е видял.А пък 2+ 2 никога не е 4, може да е 5 или 3,5 но не и 4.
-
Колкото и да ми е мъчно, подкрепям Ники. Вече се чудя къде да отида, сред природата, без да се сблъскам с лукса и претенцията на нечия частна собственост.
За съжаление сме вкарани в калъп от който няма излизане. Единствено природата е тази, която може да ни върне към себе си.
В света на частната собственост няма как да живеем без нея. Можем да я ограничим, да я пренебрегнем по някакъв начин, но да я игнорираме е невъзможно.
А кой е казал да я игнорираме?
Кой тук е казал да живеем в света на частната собственост без нея? Темата беше "възможен ли е свят без частна собственост".
Да, възможен е. Със сигурност е възможен и ще се случи, дори и ние да не сме там и да не живеем в него.
Аз говоря за игнориране, никой друг
, по следната причина.За да говоря за нещо, в случая - свят без частна собственост, трябва да имам някакъв модел или визия за това нещо. Ако тези две неща липсват, всичко остава в света на фантазиите, предположенията и догатките.
От както съществува историята на човечеството има частна собственост, затова не знам на базата на какво да определям и да разсъждавам над идеята за свят без частна собственост.
За игнорирането обаче има модел. Най- напред се сещам за отшелничеството, хората които се отказват от всичко свързано със собственост и изграждат свой индивидуален свят без частна собственост, но......и без хора в него. Не знам дали е положителен резултата, не познавам отшелници, но имайки предвид, че са голямо малцинство........
Що се отнася до Учителите, те са съвършенни духове, дошли с мисия, нелогично е да ги припознаваме с масата хора и да ги вкарваме в нашите калъпи, естествено че за тях частната собственост е без значение.
Та по тези причини, аз мога да говаря само за игнориране, нещото което мога да видя и евентуално да реализирам. Свят без частна собственост за мен е в сферата на фантазиите, предположенията, догатките и определения от изводи лежащи изцяло на неопределеното.
Диди, това, което казваш, го има...но това, което аз казвам, също го има.
Нямаме база и модел...да...но тоя модел със сигурност го има или го е имало някъде, някога.
. Дали на друга планета, дали на земята, в някоя стара цивилизация...но го има.Че ние не сме дорасли до такава степен на развитие си е друг въпрос.Монасите, които са се отказвали от собственост...самите техни учители са им казвали, по памет: "...ако си се отказал да притежаваш вещи и си облякъл оранжевата дреха и т.н. а в сърцето не си се отказал, нищо не ползва."
И обратното е вярно - ако формално не си се отказал от собственост, но в сърцето си, в мисълта си не си притежател, повече ще те ползва.
-
Любимият ми цитат от Ванга: ЧОВЕК ГОЛ СЕ РАЖДА И С ЕДИН КОСТЮМ СИ ОТИВА...
Ами, с костюм...и тоя костюм даже остава в сандъка.
-
Казано е много отдавна: Всичко е Божия собственост. Човек няма нищо. Илюзията за егото го кара да има мисли като аз и мое.
Тук изниква въпроса, възможно ли е да има аз без мое?
Няма да е този "аз", който имаме сега. Съзнанието ще е друго...виж живота на великите учители на света: на П. Дънов, на Исус...те не са били тук собственици, но са управлявали парите и собствеността на другите, з а о б щ а п о л з а.
-
Ако говорим по принцип, частна собственост и сега не съществува. Мисълта, че притежаваме нещо от външния свят и сега не е нищо повече от неразбиране на нещата. Ние разбира се трябва да се съобразяваме с това, че живеем в свят в който огромната част от хората са дълбоко потопени в илюзията за притежание и нещо повече: считат това за измерител на собствената им стойност, свобода и щастие. В такива условия отказът от частна собственост би следвало да бъде преди всичко в нашето съзнание. Ако решим обаче и фактически да се откажем от собствеността си, това би било в повечето случаи глупост, защото собствеността е обвързана с правото на ползване и ако се откажем от собствеността си, се отказваме и от това си право. Правото на ползване, за разлика от собствеността, има своето основание не само в човешките, но и в космическите закони. Когато хората реално започнат да живеят според повелята на космическите закони, те ще могат да използват вещите и благата около себе си, без да ги притежават и без това да става за сметка на другите хора.
Съвършено вярно, за това иде реч, това е всичкото, което се опитвах да кажа.
-
Колкото и да ми е мъчно, подкрепям Ники. Вече се чудя къде да отида, сред природата, без да се сблъскам с лукса и претенцията на нечия частна собственост.
За съжаление сме вкарани в калъп от който няма излизане. Единствено природата е тази, която може да ни върне към себе си.
В света на частната собственост няма как да живеем без нея. Можем да я ограничим, да я пренебрегнем по някакъв начин, но да я игнорираме е невъзможно.
А кой е казал да я игнорираме?
Кой тук е казал да живеем в света на частната собственост без нея? Темата беше "възможен ли е свят без частна собственост".
Да, възможен е. Със сигурност е възможен и ще се случи, дори и ние да не сме там и да не живеем в него.
-
Не може да се отрекят постиженията на цивилизацията, все пак чрез тях човекът се е развивал и издигал в съзнанието си, проявил се е.
Да сме благодарни за всичко е важно и да не се вкопчваме в материята и условията, а да се ползваме от тях и да се учим... Не можем да променим света вън, а само вътре в нас
...Въпроса не е като няма собственост как ще се разпределят нещата...въпроса е кой на кого служи? Дали нещата, собствеността и технологиите, служат на хората /както се каза по-горе/, или хората - на тях?Всичко е до съзнание и начин на мислене, живота е такъв, защото има достатъчно много хора, които се държат за това мислене, вкопчили са се и искат да го запазят на всяка цена. Но също има и достатъчно много хора, които мислят по другия начин...да, има, и добрата новина е, че стават все повече...
ДА
-
Отидете и попитайте за мнение Доминик Строс-Кан, довчерашния президент на Международния Валутен Фонд, който подаде оставка заради скандал с опит за насилване на камериерка.
Частна собственост е необходимо да съществува - хората не са еднакви. Иначе ще трябва да си зададем въпроса - как ще разпределяме всичките общи блага?
На принципа "От всекиго - според възможностите, на всекито - според нуждите", както гласеше един лозунг от светлото минало?
Да разпределяш благата според нуждите означава да признаеш, че ние сме различни.
Или очаквате всеки да си вземе само колкото му трябва?
Ами това е като например с брачната институция: съществува, докато има хора, които да я поддържат. Ако все по-малко хора отиват да се разписват, ще отпадне по естествен начин...това е прост пример...Въпроса не е като няма собственост как ще се разпределят нещата...въпроса е кой на кого служи? Дали нещата, собствеността и технологиите, служат на хората /както се каза по-горе/, или хората - на тях?
Всичко е до съзнание и начин на мислене, живота е такъв, защото има достатъчно много хора, които се държат за това мислене, вкопчили са се и искат да го запазят на всяка цена. Но също има и достатъчно много хора, които мислят по другия начин...да, има, и добрата новина е, че стават все повече...
-
Някаква лична собственост е нормална - дом, дрехи и т.н. Дори монасите, които живеят един духовен комунизъм, имат елементарна частна собственост.
Мен лично социалният факт на частната собственост, когато акцентът в нея е прекален и този акцент се диктува от себичен егоцентризъм, ме отвращава! Не съм нито комунист, нито капиталист, нито пък споделям каквито и да е политически убеждения. Онази жива връзка с тъканта на Живота, която минава през сърцето, оформя визията ми за нещата по различен от сега живения в обществата на глобуса ни начин.
Кому би било нужно трупането на вещи, излишък от жилища и средства, ако човек към човека е добър брат и приятел? Ако Човечността в човека бе жива и тя определяше мислите, чувствата и поведението ни като вид, страхът и следващите от него егоцентрична алчност, които всъщност предопределят приемането на свръхфиксацията в частната собственост за нормално, биха изчезнали! Страх, идващ от откъснатостта от живата принадлежност към Битието, към Живота - връзка, която се живее от една по-цялостна и недуална когниция. Когато тази връзка я има, Човек се усеща неделима част от всеобемно живо и мъдро цяло, от един Живот, наситен със Смисъл и Обич. Когато това ресвързване, тази йога (сливане) с тази недуална когниция и живот са естествено състояние на съзнанието на човека, той се превръща в жител на Вселената! Това са преживяеми неща! За какво да се трупат имоти и злато, когато цялата Вселена е твой дом? Когато тази йога (единение) липсва обаче, се появява една разцепеност, отделеност от цялото, което поражда страх. Страх от анихилация, изчезване, от смъртта, от липса и лишение (на любов и щастие и компенсацията му с външни стойности и преживявания), от слабост, провал и от собствената нищожност! Тогава нищожността на откъснатото его пробва да компенсира чрез раздуването на егоцентризма си. Появява се болната амбиция и алчност, незачитаща и тъпчеща другия в опитите си за изпълзяване от ямата на страха! Появява се уродливостта на "Аз и мое", на свръх-конвергирането на съзнанието в животинските цели нагони за оцеляване - възниква извращението на свръхфиксацията в частната собственост! Човек за човек става вълк... Но, това е само метафора - животните са далеч по-хармонични от подобна откъсната от цялото психика !
Аз съм привърженик на общността! Но не на абсурдния материалистичен комунизъм, а на общността, диктувана от тази сърдечна свързаност с Цялото!
...опира до съзнание.
Ясно е, че ако няма това съзнание, че човек за човека е приятел, другар и брат, а не сме врагове и конкуренти, каквито и системи и уредби да налагат отвън, каквито и все повече неща да измислят, за да ни е "по-гот" и "по-кеф", вижда се резултата какъв е. И все повече ще се вижда...и да, все повече хора го разбират и осъзнават, и работят в тази посока /осъзнаване/...да, стария живот ще рухне, въпрос на време е...да, трябват ти съдове, и печка, и дрехи, но въпроса е до начина на мислене, да не се изживяваш като собственик, притежател...и аз не съм за никаква политика, нито за абсурдния комунизъм, нито за капитализма, който ти казва: ти трябва да си най-добрия, № 1...
Нещата стават, когато има условия, и когато сме готови. Няма начин едно нещо да се осъществи на практика, ако няма условия за това, и не сме готови, както стана с комунизма.Ако искаме нов живот и нова епоха, трябва да работим в тази посока повечето хора...
-
Дрехите са лична собственост, а не частна.
Частна собственост е да заградиш едно парче земя и да кажеш: това е мое. И да създадеш граници, държави, закони и всякакви сложни системи, с цел да бъдеш притежател.
Това е една от разликите между високо развитата цивилизация и примитивната, както пише Доналд Уолш - ВЕС /високо еволюирало същество/ са стопани, но не са притежатели.
Поредното безумие. Попове срещу Учителя и Ванга?
в Новини. Добрите новини. Културни новини
Добавено
Някъде бях чела от Учителя да не се влиза в църква за да искаш нещо, защото ще има обратен ефект. А да влизаш само с положителна нагласа и да благодариш.
Спомням си като тинейджър, имах една приятелка, все ходеше с една верижка със св. Богородица на нея, и ми казваше, че като и се помоли за нещо, и помага. А мразех да уча и не учех...и веднъж като имах изпит, тя ми каза: помоли се на св. Богородица да ти помогне да изкараш изпита, и ако изкараш, ще пуснеш 50 ст. за църквата. Аз и викам: как да се моля, никога не съм го правила. Тя: много е лесно, само кажи "света божия майко, направи да изкарам изпита". Така направих и всичките матури по всичко ги изкарах на магия
...
Но сега като се върна назад във времето, наистина когато съм влизала в църква да искам нещо, и нещата после не се оправяха, а напротив...а когато влязох и помолих да ми се даде насока какво да правя оттук нататък, оттогава започна да се оправя.