Zenda

Много благодаря на хип и на всички, включили се по темата, тук или с лични съобщения. Имаше голяма полза, сега съм много по-спокойна. Ще ви държа в течение! Всичко хубаво

Здравейте! Извинявам се за дългата пауза, ето какво става с нас. Аз така и не отидох заедно с приятеля ми при неговата терапевтка, въпреки моето желание. Причините защо той, а и тя, не искат аз да се присъединявам на този етап, ми станаха ясни след разговор с друг терапевт. Веднъж на 2-3 месеца с моя приятел посещаваме друга психоложка, която е по въпросте с проблемния сън. Ходим и двамата, защото и аз преди имах проблеми да заспивам вечер и да се събуждам сутрин, които вече ги няма. Аз обаче продължавам да ходя с приятеля ми, защото и на двамата ни е изключитено приятно (а очевидно и полезно) да ходим заедно на терапия. Пред нея приятелят ми се отпусна да каже защо всъщност не иска в този момент да се влюча в терапията му. Той се страхува, че ако аз говоря с терапевтката му, хода на терапията ще се промени и няма вече той да движи нещата, а нещо друго, отвън (т.е. аз). Не че активно ще се случи, но нещо ще се пречупи в него (ако ще и да е подсъзнателно) и/или в терапевтката му, и неговата собствена промяна няма да е в неговите ръце. Това според него на този етап ще влоши нещата. Аз му казах какво ме притеснява мен - че тази негова терапия е в застой. Той обаче трърди, че има развитие, но е много бавно. Бавно е, защото методите на терапевтката му са такива - промяна първо в мозъка - в начина на мислене и възприемане на себе си - и от там "автоматично" (или поне с много по-малко усилия, нужни от негова страна) алкохола ще отпадне. Този метод според него работи, просто ще отнеме повече време. Психоложката по съня също е съгласна с него - в момента ще е по-скоро вредно да се включа по средата на терапията им с искания за конкретни срокове. Сега е изключено да се говори за срокове, тъй като е още рано и нещата не трябва да се пришпорват. Според психоложката по съня тази терапевтка е по-скоро нещо като психоаналитик (въпреки, че официално се води клиничен психолог), а този вид специалисти по принцип не работят с приятелки/съпруги или други от семейството, а само с въпросния човек, тъй като той и само той трябва да се промени, по собствената си воля и със собственото си темпо... Наскоро имаше момент в терапията, който наистина раздвижи нещата - терапевтката е казала на приятеля ми нещо от сорта на: "При положение, че си толкова успешен в работата си, постигнал си толкова много, имаш всичко, имаш невероятна приятелка, защо си мислиш, че живееш второ качество живот?" Това него много го разтърси, той е осъзнал, че всъщност трябва да бъде щастлив, и това го направи наистина по-щастлив. Просто осъзнаването на тези неща. В друг момент преди това силно го разтърси разговор с негов приятел, който го накара да осъзнае, че той няма ясна цел в живота и затова продължава да пие. С тези примери искам да кажа, че нещата наистина се разджижват - далеч е от пъния блок, в който е бил преди. Последното нещо е - от 13ти септември ходим всеки понеделник вечер на цирково училище за възрастни - хем е спорт, защото започва със сериозна тренировка, хем е страшно забавно - винаги има различни игри, и самия цирк е хем концентрация, хем забавно (представяте си - жонглиране, ходене на въже и т.н.). Т.е. смях и упражнения - много полезно! А той го обича, чака с нетърпение понеделник вечер. Та пред психоложката по съня ми каза нещо, което преди не е смеел да ми каже - че в понеделник вечер след цирка изобщо не му се пие! Защото е щастлив и така! Все пак го прави, но едва ли не трябва насила да изпие първата бира, а после си изпива безпроблемно и останалите. А тази първа бира я изпива, защото го е страх от трезва нощ (негативни мисли от миналото, притеснения/страх за работата и т.н.). Незнам, както виждате, директен напредък относно алкохола няма, няма и изгледи аз да се включа в терапията (засега). От друга страна, има един постоянен напредък в самочувствието и в осъзнаването. За момента съм решила да почакам. Набавих си и трите книги, които ми бяха препоръчани тук - Мотивационно интервюиране, Не пуша вече, Семейството и как да оцелеем в него. Сега на работа е лудница, но имам отпуска в края на декември и тогава ще чета. Само ще коментирам последния пост на хип - относно как когато човек се излекува от нещо, или израстне, не иска да вижда хората или местата от миналото си, защото не иска да се сеща за болката си. Знам за това от личен опит, случвало ми се е и с места, и с хора - много е неприятно. Аз страдах от тежка депресия, от която напълно се излекувах. И сега като видя хора или места оттогава, ми става тягостно. А аз, въпреки, че не ходя на терапия заедно с приятеля си в момента, също като него непрекъснато се променям, израствам... Всъщност аз го срещнах по време на втората половина на депресията ми. И двамата бяхме зле, сега и двамата сме все по-добре, даже аз се оправям по-бързо Т.е. и двамата се срещнахме в лош момент от живота си, и сме в една и съща позиция - аз го свързвам с лош момент от моя живот и той ме свързва с лош момент от неговия живот. Със сигурност искам да работим в тази насока. Дори и да не е текущата терапия на приятеля ми, предполагам, че в близко бъдеще ще ходим заедно на семейна терапия. Той е отворен за тези неща

Здравейте отново! Вариантът "приемане" е единствено приложим, ако и ние И ДВАМАТА приемем алкохола и не се занимаваме повече с опити да го премахнем. Както вече споменах, аз съм склонна да го приема и да спра да се тормозя с този приблем, тъй като на мен не ми пречи чак толкова много; с приемането на проблема практически няма да има вече проблем за мен. Но ТОЙ не иска да го приеме. Той е започнал вече борбата; вярно е, че не върви много добре, но съм забелязала и че той не иска да приеме положението - алкохола го депресира, понеже му навява мисли от сорта на: "сега вече съм добър човек и добър в това, което правя, но колко по-добър щях да бъда, ако не пиех!" Мисля, че не успява да приеме алкохола, защото вярва, че може да го спре. Тази вяра е нещо ново (откакто е с мен), и тази вяра сама по себе си го прави по-щастлив. Какво става с терапията? Както забелязахте, миналият вторник, когато последно писах, бях много разочарована от реакцията му към моите въпроси за терапевта му. Бях наистина страшно разочарована, имах чувството, че моите усилия не си заслужават. Той пък много се притесни и уплаши от моята реакция, и ми каза, че ме бил разбрал погрешно по отношение на тези 2 въпроса (да отида с него на следващата терапия и да поискаме план и срокове) - той разбрал, че аз искам да контролирам нещата, че едва ли не искам да водя "борбата" вместо него, да му казвам какво да прави и т.н. Т.е. почувствал се е притиснат, като че ли му отнемам свободата. Такова нещо от моя страна няма - първо, аз изобщо не искам да се боря, аз нямам проблеми с моите навици; освен това си имам мои си работи да върша, нямам толкова много свободни време и енегрия, че да ги влагам в нещо, което той трябва да направи; а ако ги имах, щях да ги вложа в нещо свое; и накрая - той е единствения, който може да промени себе си, аз само мога да помагам. След като си изяснихме тези неща, той пак поиска да дойда с него следващия път, не бил ми отхвърлял помощта. На мен обаче взе да ми писва (сигуно съм в такъв момент, по-раздразнителен), още повече, че тази среща с терапевта трябваше да е вчера, но я отложихме заради служебен ангажимент на приятеля ми. И сега пак - чакаме следващия вторник......

Здравейте, Днес приятелят ми се видя с психотерапетва си. Както и миналия път (когато се оказа, че тя е болна), преди да тръгне му напомних да я попита следните 2 въпроса: 1. Да предостави конкретен план със срокове за работа директно по алкохолния проблем 2. Дали може следващия път и аз да отида, за да обсъдим какво мога аз да направя, за да подпомогна терапията. За моя изненада, този път той реагира много по-негативно от миналата седмица! Тогава веднага се съгласи и изглеждаше мотивиран, а днес заяви, че ще зададе въпросите, въпреки че не иска (!) а защо не иска - защото той си имал негови си въпроси, а тези са натрапени от мен. Много се разочаровах! Туку що се върна от терапевта (ние работим на същото мясно, но на различни етажи, та дойде да ми каже) и резултатът е: Следващият път мога да отида и аз, но само ако приятелят ми го иска, а тя е останала с впечатлението, че той не иска! Незнам, вече се обърках, всичко си притиворечи... иска ли или не иска помощ за този алкохол? Мислех си, че вече сме наясно с този въпрос, но май не. Незнам какво да правя, в момента ми изгежда, че цялата работа с моята помощ не си заслужава!

Здравейте отново! Ето малко разяснения относно психотерапията на моя приятел. Едва ли има значение, но терапевтът му е жена, което не бях уточнила (понеже нали се пише "терапевт" и за двата пола). Вие казвате: "Важно: Помолете, без да настоявате излишно, приятелят ви да пита терапевта си и на следващата среща да отидете и вие, като мотива е наистина да получите някакви указания как да помогнете в терапията и участвате в нея." В началото на терапията, когато нещата вървяха по план, терапевта наистина ме покани (чрез приятеля ми) да отида на някоя от следващите срещи, но тя щеше да уточнява точно кога. След няколко седмици, когато се бяха вече отклонили, веднъж аз го помолих да я попита дали мога да отида и аз следващия път, но тя е отказала. С мотива, че в момента не се занимават с алкохолния проблем. След това мислих, мислих, междувременно мина още време, и накрая писах тук... Днес, преди да отиде на терапия, помолих приятеля си да я попита две неща: 1. Да предостави конкретен план със срокове за работа директно по алкохолния проблем 2. Дали може следващия път и аз да отида, за да обсъдим какво мога аз да направя, за да подпомогна терапията. Приятелят ми веднага се съгласи. Но.... когато отиде до кабинета и му казали, че е болна и я няма. Сега ще трябва да чакаме до следващата седмица... Когато все пак успея да се видя с нея, искам да я попитам също дали тя може да препоръча втори терапевт, с когото да работят в екип, и който да се занимава само с алкохола (това само в случай, че тя не може да се справи сама; тогава ще могат да продължат да си говорят с приятеля ми и да третират другите проблеми, но, както Орлин каза, това ще бъде само един хубав фон за алкохолната терапия).

Здравейте! Отново благодаря за обстойния отговор И отново бих искала да коментирам казаното: "За децата като мотиватор – съдите по женската психика, ние сме различни." Да, това е вярно, разбира се Но когато пиша тук, не винаги се улавям, че пиша на хора, които не знаят цялата история. Всъщност това, което приятелят ми иска, е да има семейство и да се чувства у дома си (защото не е имал тези 2 неща преди да ме срещне - семейството му е създавало кошмарна среда за децата си; и двамата - той и сестра му, са правили опит за самоубийство в даден момент от детството си, а след като са били пратени на психотерапия заключението е било, че всъщност родителите са за терапия...). Та откакто сме заедно, той казва, че се чувства за пръв път у дома си, и че има хубаво семейство (аз) и наисина виждам, че е все по-щастлив с времето. Фактът, че не иска да губи това, според мен би трябвало да е достатъчната причина; той най-вероятно ще го изгуби ако не спре алкохола. "Наистина ли мислите, че мъж с- цитирам ,,,депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес’’няма да се бои от това да поеме отговорност и стане баща?" Да, страхува се. И в същото време го иска. Но децата не са истинския мотиватор, прав сте; ако има такъв - това съм аз. Той вече е променил доста неща заради мен (т.е. заради нежеланието си да изгуби намереното щастие от дома и семейството). "В цяла Европа се води разяснителна кампания относно това жената да бъде стимулирана да ражда между 22 -26 години." Интересно, незнаех за това! На мен ми се появи силно желание да имам деца преди около 2 години, преди това не съм имала кой знае какво желание. Тогава обаче нямах татко под ръка. Сега пък се съмнявам в таткото! И все пак, причината да му дам още малко време е, че искам и аз да си дам още малко време. Работата ми в момента е изключително натоварена и отнема повечето от времето ми; понякога работя по много часове, понякога и през уикенда... договорът ми изтича след година и половина и съм решила след това да не продължавам с този тип работа; тогава и мисля да правя деца. "Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя?" "Никой не говори за оставяне - приемането също е решение. Тогава няма да се ядосвате и получите нервно разстройство." Понякога съм мислила и за това, защото неговият алкохолизъм не е толкова разрушителен за мен. Когато се напие, никога не става агресивен, а напротив - става много благ, мил, любвеобвилен, мек, говори ми само хубави неща (силно преувеличени, но е приятно все пак) - много комплементи, казва ми колко много ме обича, колко съм добра за него, а за готвенето ми като говори така ме превъзнася....и много такива подобни. Проблемът е, че той си ляга късно и винаги ме буди посреднощ - за да ми ги говори тези неща, да ме гушка и т.н. и аз - ща не ща, съм будна около 1 час заради това, докато той заспи. Каквото и да му говоря (примерно да ме остави да спя) - не слуша. Това е, да кажем, единствения пряк сериозен проблем от пиенето му за мен. Но има и много индиректни проблеми - всички знаем колко е вреден алкохола; подсилва му депресията и несигурността; така продължава и да пуши; справя се по-зле на работа, защото винаги е с махмурлук; няма сила; няма нормален сън. Ами качеството на сперматозоидите? Това е много важно ако ще се създават деца. Едното решение е да се боря с него срещу зависимостта. Но аз не искам да се боря! Искам той да се бори, а аз да помагам. Обаче нещо съвсем мъничко му липсва, за да се бори ефективно. Все трябва да го подтиквам. Наистина изглежда, че няма сериозна причина. Второто решение е да съм безразлична към пиенето му. Като цяло, ако искам, мога да го направя (точно защото пиенето му няма директни вреди вурху мен). В началото наистина много се нервирах когато той пиеше прекалено, или не успяваше да намали дозата, просто страдах, ядосвах му се и бях нещастна. Точно това води до тези нервни сривове с годините. Но сега някакси не обръщам внимание на това; щастлива съм въпреки алкохола, защото много други неща в приятеля ми ме правят щастлива (включително другите му успехи). Пък и сега съм много по-балансирана, отколкото миналата година. Все пак, би било много по-добре ако намали бирата до 1-2 бири на вечер; т.е. да пие, но да не се напива. Това предполагам ще е достатъчно за мен. Утре ще пиша отново, след срещата на приятеля си с терапевта му.

Здравейте! Докато отговорът на Орлин ми се стори някак благ, този на Хип направо ме хвърли с всички сили срещу реалността. Бих искала да коментирам по-конкретно някои неща: 1. Психотерапията е планов процес. В началото е имало конкретен план със срокове. Скоро обаче са се отклонили - първо към миналото на приятеля ми, а сега към настоящето му, но не във връзка с алкохола, а за това как той възприема себе си (понеже е нестабилен и несигурен). Сега само си говорят, няма план. Ще помоля приятеля си да поиска срокове от терапевта си. 2. За да направи някой каквато и да е промяна, се нуждае от причина. И то сериозна. Ами аз неведнъж съм му казвала, че няма да правя деца с него, ако не спре алкохола, и няма да го чакам цял живот защото "времето ми изтича". Така че според мен това е достатъчна причина. Той в такива моменти винаги се стряска, но дотам... Всъщност други неща е променил вече заради мен: пуши много по-малко, не излиза вечер с приятели да пие, храни се редовно, ходи по-рано на работа, отвреме на време спортува. Само пустият алкохол не се влияе! "Защото търпението в случая означава или липса на здрав разум или много ниска самооценка." В случая търпението ми идва от липса на здрав разум, т.е. обичам го, заради многото други позитивни качества у него, и затова го търпя. Обаче да обичаш някого не значи, че можеш да живееш с него! Самооценката ми всъщност е доста висока, а преди беше даже малко прекалено висока, което също не е добре. А дали съм си дала срокове докога да го търпя - смешно е, но да - дала съм си грубо 2 години (сега съм на 28). Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя? "Въпросът е да поставите вие самата срокове и ограничение на количеството." Това съм го опитвала няколко пъти, но не става... успехите са твърде краткотрайни и следва разочарование. 3.Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него. Това е абсолютно вярно. Но не знаех, че е лоша позиция... Всъщност наистина понякога ми идва в повече аз да давам, да давам, а да не получавам толкова много в замяна 4. Търсите втори терапевт, който да работи отделно по алкохолния проблем. За този втори терапевт се обърках вече... няма да предприема нищо докато не видя какво ще стане с първия, но ще настоявам за по-бързо развитие там. "Задавали ли сте си въпроса –Какво ще правим вечер, когато той не пие?" Да, всъщност често сме си задавали този въпрос и отговора е спорт (той много обича да плува) и повече секс (работата е там, че той иска да е изморен, за да може да заспива), също четене заедно, малко телевизия (но тук проблемът е, че четенето и телевизията вървят с бирата...). Много благодаря за мнението, беше ми изключително полезно да "чуя" тези неща!

Много благодаря за отговора! Идеята приятелят ми да прекара 2-3 месеца в общност за зависимости е най-доброто, което може да се направи за него - така той ще прекъсне омагьосания кръг на ежедневието: събуждане късно - отиване на работа - работа до късно - вечер релаксация с алкохол - лягане късно - събуждане късно и т.н. Предлагала съм му постъпване в такава "клиника", къдете ще може да се концентрира върху оздравяването си, но в неговия случай е много трудно - работата му е такава, че не може да отсъства дори за 1 месец, т.е. трябва да напусне, а той си харесва работата, освен това тя е стъпка в кариерата му и напускането на този етап ще е "професионално самоубийство". Така че засега това отпада Аз ще прочета книгите, но за него незнам; той иска да се излекува, но в същото време има някаква задръжка да мисли много-много по алкохолния си проблем, или да чете книги по въпроса - приема го като нещо мъчително, досадно, може би го депресира... Предполагам причината е, че подсъзнанието му, което получава удоволствие от алкохола, не иска този проблем да бъде разискван и се бори с разума - битка, в която разумът е по-слабия съперник. Това, което аз обикновено правя, е да чета съответните книги и да му разказвам части от тях или да го помоля да прочете определен откъс (така е било с книга за депресията например, и с една за щастието). Това обаче изиска усилие и време от моя страна и не винаги смогвам да му предоставя всичката информация, която искам. Радвам се, че препоръчвате и книгата за пушенето - всъщност това е другият голям проблем. Пушенето не се възприема като такъв обществен проблем, както пиенето, но според мен е! Пушенето е страшно токсично и предполагам е по-отровно и вредно от алкохола. Моят приятел не пуши много - няколко цигари, само вечер; това е също една зависимост, с която се борим. Казвате: "Работата върху личността, която прави с терапевта си, е чудесна и е добър фон на една по-директно насочена към трезвостта му психотерапевтична работа!" Това ме окуражава отново да го посъветвам да започне терапия с още един терапевт - този път директно насочена съм зависимостта му. Предишният път ми отказа с довода, че и вторият терапевт ще започне с алкохола, но като види колко други проблеми има приятелят ми, ще се насочи първо към тях и така ще стане същото като с първия терапевт. Всъщност, предполагам, че когато избираме втори терапевт, трябва да обясним ситуацията с първия и да пожелаем изрично специалист по зависимостите за директна работа по въпроса. Още веднъж благодаря!

Здравейте! Приятелят ми, с когото живея от година и половина, е алкохолик. Пие всяка вечер около 3-4 литра бира, защото "ако не се чувства пиян, не може да заспи". Той има и много други проблеми - депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес, пушач. Вечер не може да заспи, защото има прекалено неприятни мисли. Понеже проблемите му са започнали още от детството (например, родителите му все са му повтаряли, че е лошо момче и за нищо не става), чрез алкохола той подтиска негативните емоции, свързани предимно с ниската му самооценка. Откакто сме заедно много се е променил - винаги казва, че имам добро влияние върху него и благодарение на това доста от проблемите се подобриха. Направи и много неща, които преди са били немислими за него - например ходи на психотерапия веднъж седмично вече от олколо 9-10 месеца. Тази терапия започна с идеята той да спре алкохола. Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия. Разбирам, че така и алкохолния проблем ще се повлияе, по бавния начин, защото вече има промени в мисленето на моя приятел. Работата е там, че няма никакъв резултат в борбата с пиенето, никаква промяна. Имам чувството, че никога няма да спре да пие! А ние планираме деца, но в никакъв случай докато алкохолният проблем е налице! Въпросът ми е: Има ли нещо, което АЗ мога да направя, за да му помогна да откаже алкохола? В неговия случай хубавото е, че той иска промяната, бори се, има желание, но е много пристрастен (пие ежедневно от около 15 години, сега е на 33), т.е. алкохолът е все още много по-силен от него. Аз знам, че нищо не става на сила, така че се опитвам да не го притискам. Старая се да реагирам положително, да му давам любов и подкрепа, но все пак и аз съм човек - понякога съм толкова разочарована, че го показвам - сърдя се, карам му се и т.н. Моля, дайде ми съвет какво да правя: 1. Искам да му помогна да спре алкохола, ако това изобщо е възможно (защото мисля, че само той може да го направи...). Предлагала съм му да смени, или да включи още един терапевт, който да се занимава пряко с алкохола; да посети група; да прочете еди коя си книга, но той не прави нищо ако наистина не го пожелае, а аз не искам да го натискам. Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат; 2. Не искам да направя нещата по-лоши чрез неподходяща намеса от моя страна, но е възможно да го правя без да се усещам. Много ще съм благодарна за какъвто и да е съвет или идея! Благодаря!