ivaylo

Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея…

Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея…

Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея…

Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея…

Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея…

Здравейте !Да споделя:По пътя на Живота си душата ми прелива от много мъка и срадания....Страдания когато загубих първата си работа.Много мъка и ядове когато загубих и 2 рата си работа/несправедливо уволнен въпреки моята трудолюбивост и дисциплина/...На третата работа-въпреки моята способност и успеха- на 6 тия месец и нея загубих/разболях без да могат лекарите да ми поставят диагноза.....и месеци напред страдания....На 4 тата работа-въпреки успеха и трудолюбието -на 6 тия месец всичко се срина/не ми беше подновен трудовия договор/..И пак мъка и ядове......На следващата 2г.изкарах като последните 6 месеца -2 колежки ми спъваха работата ми и имах много ядове и после напуснах...После на друга- вече имах "слъчеви дни"....Но на следващата въпреки моята пак способст и дисциплина-на третата година и 4 месец всичко се срина-вместо да уволнят конфлината линост/една колежка коята съсдаваше проблеми/аз по много подъл начин с клевети бях уволнен/притиснаха ме да напусна/.Пак нямаше справедливост.Какви мъки и ядове е било само аз си знам.Месеци наред съм страдал от преживяното.......За да дойде настоящия момент- 20 ти ноември 2009г-бях съкратен след работа от 1 година и 3 месеца...Много страдам и досега от работата /професията и работното ми място където се чувствах добре и уютно/която загубих......Да спомена след това 6 месеца не можах да си намеря работа...Бях толкова зле/загубих съня,с нервите/финансово се сринах....Сега тука на тази работа къдото се намирам не си чувства добре и уютно/заради вредната среда/ и колега които са се заяждали....Много жестока мъка имам в себе си и от липсата на Любов в живота ми-липсата на приятелка,партньорка до себеси...Нещо което никога не съм имал/на 41 год.съм/........Не знам в какъв" живот" се намирам-само мъка и страдания съм срещал....Не знам какво е Радост,Късмет,да се чувствам Щастлив....Дори когато имах тези неща/за малко/с успеха с който съм започвал на някое работно място/после всичко се е сривало,губил.....А Пътя напред-не знам какъв ще ми бъде....Дали ще имам сили все така/криво ляво да оцелявам/.....Достатъчно ми и разбита душата от всичко което съм преживял.....А така ми си иска идин ден Пътя да ми стане прав-осеян с много Цветя,Зеленина,с много Слънце...Много Радост,Здраве,Щастие,Късмет,Любов!!!!!Много Здраве,Щастие,Късмет и Любов на всички вас мой непознати приятели от форума!!!!!!

Здравейте !Да споделя:По пътя на Живота си душата ми прелива от много мъка и срадания....Страдания когато загубих първата си работа.Много мъка и ядове когато загубих и 2 рата си работа/несправедливо уволнен въпреки моята трудолюбивост и дисциплина/...На третата работа-въпреки моята способност и успеха- на 6 тия месец и нея загубих/разболях без да могат лекарите да ми поставят диагноза.....и месеци напред страдания....На 4 тата работа-въпреки успеха и трудолюбието -на 6 тия месец всичко се срина/не ми беше подновен трудовия договор/..И пак мъка и ядове......На следващата 2г.изкарах като последните 6 месеца -2 колежки ми спъваха работата ми и имах много ядове и после напуснах...После на друга- вече имах "слъчеви дни"....Но на следващата въпреки моята пак способст и дисциплина-на третата година и 4 месец всичко се срина-вместо да уволнят конфлината линост/една колежка коята съсдаваше проблеми/аз по много подъл начин с клевети бях уволнен/притиснаха ме да напусна/.Пак нямаше справедливост.Какви мъки и ядове е било само аз си знам.Месеци наред съм страдал от преживяното.......За да дойде настоящия момент- 20 ти ноември 2009г-бях съкратен след работа от 1 година и 3 месеца...Много страдам и досега от работата /професията и работното ми място където се чувствах добре и уютно/която загубих......Да спомена след това 6 месеца не можах да си намеря работа...Бях толкова зле/загубих съня,с нервите/финансово се сринах....Сега тука на тази работа къдото се намирам не си чувства добре и уютно/заради вредната среда/ и колега които са се заяждали....Много жестока мъка имам в себе си и от липсата на Любов в живота ми-липсата на приятелка,партньорка до себеси...Нещо което никога не съм имал/на 41 год.съм/........Не знам в какъв" живот" се намирам-само мъка и страдания съм срещал....Не знам какво е Радост,Късмет,да се чувствам Щастлив....Дори когато имах тези неща/за малко/с успеха с който съм започвал на някое работно място/после всичко се е сривало,губил.....А Пътя напред-не знам какъв ще ми бъде....Дали ще имам сили все така/криво ляво да оцелявам/.....Достатъчно ми и разбита душата от всичко което съм преживял.....А така ми си иска идин ден Пътя да ми стане прав-осеян с много Цветя,Зеленина,с много Слънце...Много Радост,Здраве,Щастие,Късмет,Любов!!!!!Много Здраве,Щастие,Късмет и Любов на всички вас мой непознати приятели от форума!!!!!!

Относно страданията и мъката на които бях подложен по Пътя -да попитам:нормално ли е да имам толкова много беди и нещастия?Нормално ли лекари да не могат да ми
поставят диагноза/поне 2 премеждия съм имал/ .Щях да почина при един от случаите.Едвам и до леля Ванга съм се добрал...Нормално ли толкова много нелепи случай съм имал в които да пострадам..,поне при 2 от тях съм бил наблизо до смърта ми...Нормално ли е с всичките загуби на работите които съм работил/въпреки успеха и трудолюбието което съм полагал всичко се е сринало,не е имало никаква справедливост....Нормално ли е това колко пъти съм обвинявам за неща които не съм направил,за ненормалната злоба която се е изливала върху мен....незнам още какво да кажа.....какъв ужас съм преживял от ужасни и отвратителни събития.....Да кажа и че при някои от тежките премеждия съм искал да си сложа край на живота.....Не знам кой нормален човек може да изпита всичко това....Да знам- има Господ, щом ме е оставил между живите....Бил съм по църкви...Иначи съм добър по характер,трудолюбив и честен най-вече....Да, чел съм преди години Лазарев,други книги за съдба и карма...Виждам какво става с моя "живот"-възноснова на на всички страдания-сякаш съм се родил с много грехове и сега всичко ми се струпва/изкупвам/ в този мой живот...Не знам просто да опиша колко много ми е разбита душата ,психиката...Вече толкова много години се измъчих....не мога да опиша колко много мъка има в мен....Не знам един ден дали ще имам сили да живея,да продължа да живея....А и незнам за какво да живея...Но всепак Ви Благодаря мои непознати приятели че сте насреща!!!!

Здравейте приятели от форума!Принуден съм тук при вас да търся помощ ,защото вече с нищо не мога да си помогна.Казвам се Ивайло,на 40г.съм.До 20 ноември миналата година бях весел,жизненорадостен,имах си работа-най-важното и тогава я загубих.Колкото и да бях,старателен,трудолюбив,дисциплинниран- аз бях крайно шокиран от това че бях в групата на освободените работници(поради намаляване обема на работа)....И оттогава от 20 ноември всеки един ден съм се борил да си намеря работа...Какво ли не съм опитвал,използвах всички методи на търсене на работа-толкова много CV по интернет изпратих,в бюрото по труда бях,в 3 частни трудови борси съм записан,пускал съм обяви,на място съм ходил в фирми-оставял съм и там CV,имах и няколко интервюта,всеки един ден съм си купувал вестници с обяви.Звънял съм много по телефона.Използвах всички мои познати за които се сещам,за някаква връзка с някои работодател....и нищо, никакъв късмет досега. Чак в края на април ме взеха на една работа(по ремонт на покриви),носъжаление само 2 седмици-изненадващо тогава ме повали тежък бронхит и сигурно затова май повече не ме взеха...Иначе по професия последно работих като монтажник на алуминиева и пвц дограма.Бил съм и шлосер на други местоработи......Някога в началото на трудовата си кариера бях (1 год.)и като електрошлосер....И сега тези 6 месеца в които се боря да оцелея,да сполуча да ме вземат на работа -кандидатствах всичко което е свързано в производствената сфера-и като складов работник,катооператор на машини,в мебелите,работник в разни цехове и мн.други длъжности...Отдавна съня ми се разби,и главоболиее си имам,февруари и март -и сърцето ме стягаше.....Затова моля тук в саита,ако има някои от вас работещите,някаква информация за работодател или при вас да има свободно работно място ,нека ме пише.Ще ви бъда благодарен много!В момента ми е много,много притеснено.Времето много ме притиска....Вече не знам как си помогна.По голяма психотерапия от това ,да сполуча даси имам работа,да се върна в живота-няма! Благодаря ви предварително!