Васил
-
Общо Съдържание
487 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Васил
-
-
На 27 ноември
През 1919 г. се основава читалище "Братя Миладинови" в софийския кв. "Княжево".
През 1919 г. в Париж се подписва Ньойския мирен договор. Договорът се налага на България от силите на Съглашението след поражението й в Първата световна война (1914-1918). От страна на България договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски.
Влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв.км. с българско население. От България се откъсват Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. На страната се налагат тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. България се лишава и от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 хиляди души доброволци.
През 1949 г. се открива Оперно-балетния театър "Народна опера" – Русе. С решение 36 на МС от 27.I.1999 г. на базата на "Народна опера" - Русе, и на "Държавна филхармония" - Русе, се създава Оперно-филхармонично дружество - Русе, като културен институт към Министерството на културата.
Родени:
През 1872 г.- Иван Русев, български офицер (генерал-майор) и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923-1926).
Иван Русев е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.
Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.
Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996.
През 1873 г. - в Стара Загора се ражда българският публицист, историк и литературен критик Георги Бакалов - един от пионерите на социалистическото движение в България. Член на БСДП от 1891-а и на БКП - от 1920-а. Поддържа връзки с Г. Плеханов. Делегат на конгресите на II интернационал в Лондон и в Амстердам. Член на ЦК на БРСДП (т.с. - 1903-1905). Изключен от партията през 1905-а с групата на анархолибералите. В периода 1925-1932 г. е емигрант в СССР и Франция. Занимава се активно с книгоиздателска и преводаческа дейност, публикува съчиненията на К. Маркс, Ф. Енгелс, Г. В. Плеханов. Член-кореспондент на АН на СССР (1932).
През 1891 г. - ражда се българският политик Иван Багрянов - 43-ият министър-председател на България (1.VI.1944 - 2.IX.1944). Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Народен представител (1938-1944). Министър на земеделието и държавните имоти (1938-1941). Правителството му продължава борбата срещу НОВА, обявява неутралитет и започва преговори с Великобритания и САЩ (2-5.IX.1944 г. в Кайро) за преустановяване на положението на война с тях. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г. Присъдата е отменена през 1996-а, когато с решение на Върховния съд на Република България присъдите на I и II състав на Народния съд са отменени, а делото е прекратено.
-
Мисъл на деня - 27 Ноември 2008 г.
„Някога в далечното минало злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника – вечността и времето. Злото има само един помощник – времето.”
Из Огън на пречистване, УС, 1.XII.1935 г.
-
Мисъл на деня - 25 Ноември 2008 г.
„Съществуват два вида противоречия – външни и вътрешни. Външните противоречия се разрешават лесно. Страшни са вътрешните противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човек се изгубва в себе си. За да излезе от това положение, той търси външна помощ. Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са или вътрешни.”
Из Източник на знанието, УС, 27.X.1935 г.
-
Ще се опитам да се включа в дискусията с едно леко парадоксално твърдение.
При Йога ние нямаме нужда от слизане и овладяване на материята, от придобиване и усъвършенстване конкретното знание. От гледна точка на Йога инволюцията е нещо странично, в определен смисъл - вредно. Няма нужда от инволюция. Затова там стремежът е да се върнем назад, до нивото духовните светове, от които сме произлезли.
Ние не можем да направим нещо повече, да се издигнем на по-високо ниво или да придобием нещо, слизайки в материята и издигайки се после обратно. Затова най-разумното в светлината на схващането на Йога е да не се слиза въобще или да се предприеме издигане колкото се може по-рано и по-бързо.
Схващането което споделят други духовни школи е за инволюцията и еволюцията като циклични процеси, в които човешкият дух се усъвършенства и без които той не може да се развива пълноценно. Тук и инволюцията вече е "полезна", необходима.
Ето защо смятам, че доколкото дадена концепция цени инволюцията като процес, дотолкова за нея е важна и еволюцията. Но тези понятия са силно субективни и относителни. Без уточняването им всякакви определения рискуват да въведат читателя в заблуждение.
Според мен Йога не е инволюционно по същността си учение, тя по-скоро е индиферентна към това, стреми се да бъде извън, "над" тези процеси. Съществуват и съвременни западни школи, споделящи подобна позиция. Те не се определят като "инволюционни", поради тяхната съвременност и сравнително млада възраст. Но доколкото Йога се е установила в инволюционната епоха, дотолкова някои имат основание да я определят като "инволюционна". Това зависи от възприетата понятийна и мисловна система и следва да се възприема само в комбинация с множество допълнителни уточнения.
-
И още един въпрос:възможно ли е един цикъл с беседи да е разделян и беседите да са издавани в различни сборници,с различни имена,например?
Да, възможно е, срещал съм еднакви беседи с различни имена в различни томчета, и то нерядко.
-
Мисъл на деня - 19 Ноември 2008 г.
„Както Бог ни е създал, така трябва да си останем – с една вечна свобода. Брак, който не дава свобода, той е робство; любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа.”
Из Живият хляб, 16-та НБ, 17 януари 1938 г.
-
Мисъл на деня - 18 Ноември 2008 г.
„Какво се разбира под „женен” и „неженен”? Жененият символизира човешкото естество в човека, а нежененият – Божественото. Който е готов да служи на Божественото, трябва да се самопожертва. Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и свобода. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото потиска Божественото.”
Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.
-
Мисъл на деня - 17 Ноември 2008 г.
„Ако в дома ви дойде човек, в когото чувствата са обилни, ще забележите, че захарта ви започва да овлажнява. Обаче влезе ли в дома ви човек, в когото мисълта има надмощие, ще забележите, че водата от шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислите – сухота. Човек, в когото мисълта има надмощие, причинява сухота.”
Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.
-
Аз никога не следвам инструкциите в подобен род леки и анонимни мейлчета за разпращане по всякакви поводи.
Тук илюзията е друга: ти сега прати това нещо до твои приятели и познати, пък не се тревожи - всичко ще бъде наред, късмет,успехи ще имаш.. Далай Лама го е казал или някой друг достатъчно висок авторитет. Ти разбира се нямам как да провериш дали това е така, а и в повечето случаи нямаш и желание - нали нищо не губиш?
Да, ама губиш, и то губим много всички. Първо подрива се ценността на доброто и второ, в правенето на добро се прави опит да се привнесе един механичен елемент, чужд на човешката душа. Ти пращаш нечий текст, той не е твой не си го разбрал, не си го преживял.
Така че това си е баш от лукаваго, ако ме питате... Вероятно заподозреният може да бъде Ариман, вероятно съучастници са човешката алчност и глупост, а помагачи - човешкият мързел и честолюбие.
Наздраве!
-
Молитвен наряд за начало:
Искам да ти служа с Любов и Мъдрост - формула
Беседа: Блажените
Молитвен наряд за край:
Кратка молитва - молитва
Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира: трябва да има движение в света....
Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“. Ще кажете: „Защо ме гонят?“ Аз пък питам: Защо да не ви гонят?
...
Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.
...
Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го. На правдина, за пра̀ва Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за крива бога. Аз питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света?
...
Господ е навсякъде, дето има разумни същества... Той живее в нас и има сила да ни възкреси. Ако Господ не е в свръзка с мене, ако Той не може да ме оживява, защо ми е този Господ и каква полза, че имало някакъв Господ? Затова казва Христос на едно място в Писанието: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, всичко, каквото попросите. ще ви се даде, ще оживее“. Христос казва, че Той е живо Слово – „Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи“. Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си има сила.
...
Христовото учение е, наистина, за всички, но не всички хора са еднакво готови да го схванат и приложат; то може да се приложи само според степента на развитието на всеки човек отделно. Ще рече, трябва да съзнаем своето положение. Ония, които са назад или напред, не трябва да ги осъждаме, нито да им завиждаме: един ден всички ще минем по този път доброволно или по необходимост.
...
Може ли да опитате доколко сте блажени? – Може. Хората постоянно се оплакват и казват: „Аз съм най-нещастен!“ Отговарям: Ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“. – Боледуваш; що е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос – Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга ти се сърцето – Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас.
...
Христос казва: „Блажени са онези, които разбират така смисъла на живота“. Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце... Когато човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него.
...
Мъже и жени трябва да се любят. Някои казват: „Жена ми не ме люби“. Не си намерил онази, която те люби. Твоята жена на земята е сянка на Любовта. Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има 10,000 лева приход, и къща“. Тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и да е грозна“. И този мъж не може да направи жена си щастлива, защото всяко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи. В основата на християнското учение е самопожертването. Има два вида жертви: или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват.
...
Духът на Бога слиза вече отгоре, както светлината. Иде Той и велика виделина носи със Себе Си, огън и живот, който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на
въдворяването Царството Божие на земята. Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг.
...
Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човечеството на трезвен живот. Не трябва да мислим, че сме много свети – това искам да кажа.
...
Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието. Трябва да се разбира смисълът на всяка дума. Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар!“, всички ще се втурнат да бягат навън, ще се внесе суматоха, всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Това е, защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат; ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума?“ Това показва, че не разбират дълбокото значение на думата „Любов“, защото инак и тя би трябвало да произведе същия ефект, както думата „пожар“, само че в обратен смисъл.
...
Аз рядко произнасям Божието име в душата си: само когато имам голям товар, тогава го произнасям и целият товар ми се смъква надолу. За мене тази дума съдържа всичко. Аз заменям тази дума на български с думата „мога“. Никога не казвайте: „Слаб съм“, а „мога“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа“. Турете настрана всичко друго, а вземете Христа. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога“.
...
Но за да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. Произнасянето на думата „Мъдрост“ да става само когато не можете да разясните някой труден въпрос.
УПРАЖНЕНИЕ: Произнесете думата „Мъдрост“ и постойте 10 минути, след това ще настъпи известно прояснение. Ще приличате като на някой слепец, когато проглежда и вижда красотите на света; той тогава казва: „Виждам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ!“ И ние трябва да благодарим Богу, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим.
...
Има ли смисъл това учение? – Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога, и имам такъв, това гонене има смисъл на растене. То ще даде необходимия импулс, подтик. Като мислим така, ще влезем в правия смисъл да разберем защо живеем тук на земята.... Блажени сте, когато ви посещава Господ; голяма е вашата заплата на Небеса.
-
9 Ноември:
Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма.
Отбелязва се от 1988 г. в деня на "Кристалната нощ" в Германия (1938 г.) - един от най-големите погроми срещу евреите. По време на изстъпленията на 9 и 10 ноември нацистки щурмови отряди и техни привърженици разграбват еврейски домове, магазини и училища, убиват 91 души и изгарят и разрушават 267 синагоги. Арестувани са около 30 хиляди евреи, които са изпратени в лагери. Погромите продължават до 14 ноември.
През 1869 г. в Калофер е основано читалище "Напредък".
През 1877 г. руски части под командването на ген.-майор Леонов освобождават Враца.
През 1883 г. правителството на Драган Цанков закрива Държавния съвет, създаден след държавния преврат от 1881 г. и фунционирал по време на т.н. режим на пълномощията (1881-1883). Уставът на висшето държавно учреждение е изработен по проект на Марин Дринов и е обявявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14.IX.1881 г. То се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници (една трета се назначават от княза и две трети се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори). Съветът има законодателни, изпълнителни и съдебни функции - има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството.
През 1901 г. е учредено Историческо дружество, издаващо от 1905 година "Известия на Историческото дружество".
През 1912 г. е създадено Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов, от 15 март 1913 г. - Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии.
През 1944 г. поделения от IV Българска армия освобождават Щип.
През 1950 г. е приет Закон за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост.
През 1951 г. е приет закон, с който се отменят като "противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9.IX.1944 г. социалистическо законодателство" и се смятат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове. Законът е публикуван на 20.X.1951 г.
През 1961 г. е пуснат в действие първият атомен изследователски реактор край София.
Родени:
През 1849 г. - Никола Войновски - български революционер.
Роден в Габрово. Никола Войновски е военния командир на Ботевата чета. Учи в Габровското класно училище и завършва частно търговско училище в Галац, Румъния. Работи в търговски къщи - говори румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Следва и в Николаевската военна гимназия в Одеса, но оставя учението и през май 1876 г. влиза в Ботевата чета. Участва в завладяването на парахода "Радецки", в боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Христо Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина, където загива в бой с турска потеря край село Чифлик, Ловешко, на 13 или 14.VI.1876 г.
През 1864 г. - полк. Атанас Раковски - първият началник на Противовъздушната отбрана на България.
Атанас Раковски е внук на сестрата на Георги Стойков Раковски - Неша Раковска, е първият началник на Противовъздушната отбрана на България.
На 28 септември 1915 г. военното командване приема План за противосамолетна отбрана на столицата, който със заповед от 9 октомври се възлага на сборна батарея от шест оръдия. На 27 октомври първият взвод с две скорострелни оръдия заема позиция в Лозенец, а след три дни по две оръдия са монтирани на Слатински редут и в Коньовица. Полковник инженер Атанас Раковски пък е определен за "завеждащ въздушната отбрана на царството". На 30 октомври 1915 г. той подписва "Инструкция за артилерийските взводове, картечни постове и команди, пехота по отбрана срещу въздушни нападения".
През 1878 г. – Любомир Бобевски - български поет, писател и публицист.
Роден в Тетевен. Бобевски е автор на популярната песен "Съюзници - разбойници" и на химна "О, Добруджански край". Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а творчеството му е особено популярно преди 1944 г.
През 1880 г. – Йордан Йовков - български писател.
Йовков е роден в село Жеравна, Котленско. Останал в историята на родната литература с произведения като "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата", "Албена", "Жетварят", "Чифликът край границата", "Приключенията на Гороломов" и др. Учи в Жеравна, Русе и Котел, завършва гимназия в София (1900 г.) и служи в Школата за запасни офицери в Княжево (1902-1903 г.). Учителства в добруджански села (1900-1912 г.), участва в Балканската война като командир на рота в боеве при Кайта, Одрин и Чаталджа. Спасен от плен през Междусъюзническата война от своите войници, които го носят километри, след каато е ранен в крака при Гевгели. През Първата световна война е граничен офицер край Места и военен кореспондент по фронтовете. Публикува от 1902-а, а през 1910 г. печата първия си разказ "Овчарова жалба". Изпраща от фронта очеркови-дневникови разкази, през 1915-а публикува "Балкан" и "Земляци". Живее в Добрич, а след като Румъния взима Южна Добруджа, отива във Варна, където получава мястото на чиновник в българската легация в Букурещ (1920-1927 г.). От 1927-а е в София, работи като сътрудник и преводач за бюлетините на МВнР. Умира на 15.X.1937 г. в Пловдивската католическа болница.
През 1887 г. - Стоян Никифоров - български военен и държавен деец.
Роден в Ловеч. Завършва Военното училище в София (1907 г.), става адютант на цар Фердинанд, а по-късно взима диплома по право в Гренобъл, Франция. Управител на Плевенска област (1935-1937 г.) и министър във втория кабинет на Г. Кьосеиванов. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1.II.1945 г.
През 1914 г. - Павел Вежинов (Никола Делчев Гугов - български писател.
Роден в София. Автор на "Звездите зад нас", "Нощем с белите коне", "Гибелта на Аякс", "Момчето с цигулката", "Следите остават", "Произшествие на тихата улица", "Бариерата", "Езерното момче", "Белият гущер" и др. През 30-те години сътрудничи на "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др., следва философия в Софийския университет (1938-1944 г.). Редактор на в. "Фронтовак" от есента на 1944-а, когато заминава на фронта. По-късно пише поредица от разкази и повестите "Златан" и "Втора рота". От 1947 до 1954 г. е зам.-главен редактор на в. "Стършел" и на сп. "Септември", след което близо 20 години работи в Българска кинематография. Умира на 2.XII.1983 г.
Починали:
През 1892 г. - Тодор Икономов - български просветител и политик.
Един от най-видните възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия, той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България.
Роден на 10.09.1835 г. в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848-1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), продължава образованието си в София и Сливен. През 1861 заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 завършва духовна академия в Киев.
След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). За кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна. След свикването на Учредителното събрание през 1879 Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880), окръжен управител на Шумен (1881). Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и става председател на II Велико Народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882). През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, той се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1892 след неуспешен опит за самоубийство.
През 1942 г. – Георги П. Стаматов - български писател.
Роден е на 25.V.1869 г. в Тираспол, Молдова. Детските и ученическите си години прекарва в Акерман, Одеса и Николаев, а от 1882-а живее в България (баща му Порфирий Стаматов става председател на касационния съд). Завършва Военното училище, за кратко е офицер в III артилерийски полк, учи право в София и Женева. Дълги години работи като съдия. Започва да печата от 1891 г. Първият български типично градски писател, майстор на късия разказ и сатирик публикува в сп. "Мисъл", "Съвременник", "Ново време", "Демократически преглед", "Златорог", "Българска мисъл" и др. Автор на "Избрани очерки и разкази", "Скици", "Разкази" (2 тома), "Прашинки", "Малкият Содом", "Откога Загорови са щастливи", "Санде Клинчарски", "Вирянов", "Нарзанови", "Погребение", "В миши дупки", "Отложено самоубийство", "Лида Друганова" и др.
През 1973 г. - Апостол Карамитев - български актьор.
"Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор,
тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години"
Звездата от филми като "Любимец N 13", "Специалист по всичко", "Сватбите на Йоан Асен", "Един снимачен ден", "Бялата стая", "Рицар без броня", "Хайдушка клетва", "Нощта срещу 13-и", "Утро над родината", "Наша земя", "Под игото", "Песен за човека", "Това се случи на улицата", "Легенда за любовта", "Двама под небето", "Малки тайни" и др. Роден на 17.X.1923 г. в Бургас. След като завършва ВИТИЗ прави запомнящи се роли на театралните сцени в "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Херцогинята от Падуа", "Маскарад", "В навечерието", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Мария Стюарт", "Хенри Четвърти", "Кралят на книга шеста", "Еснафи" и др., участва и в първото българско цирково вариете и в записите на радиопиесите "Майка на своите деца", "Майстори", "Женитба", "Обикновено чудо". Известно време буди и децата с приказки в сериала "Весел ранобудник" по радиото. Поставя пиесите "Машинописци", "Аз, баба, Илико и Иларион", а по-късно преподава и във ВИТИЗ. Големият актьор е съпруг на актрисата Маргарита Дупаринова.
Апостол Карамитев - Специалист По Всичко и Стоянка Мутафова И Апостол Карамитев - Специалист по всичко
-
Мисъл на деня - 9 Ноември 2008 г.
„Колко време се спира ангелът при човека? – Не повече от една секунда. От човешко гледище една секунда е малко време, но от гледището на ангела, който се движи с необикновена бързина, това време е около десет години. Интензивен е животът на ангелите, затова те се движат бързо и с голяма лекота. Те живеят в реалността на живота, дето нещата стават непрекъснато. И тъй, реални неща са тези, в които няма прекъсване; нереални са тези, в които става прекъсване.”
-
Мисъл на деня - 6 Ноември 2008 г.
„Красотата на живота се състои в това, човек да бъде в съгласие с по-напредналите от него Същества: неговата мисъл да бъде в съгласие с мисълта на тия Същества. Това значи хармония, музика в мисълта!”
-
6 Ноември:
Международен ден за предотвратяване на експлоатацията на oколната среда по време на война и въоръжени конфликти - обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН.
България:
През 1886 г. от България е изгонен ген. Каулбарс, изпратен от Москва в София с дипломатическа мисия след контрапреврата на 11 август 1886 г. за връщане на сваления от русофилите два дни по-рано княз Александър I. Руският военен, участвал в Руско-турската война като началник щаб на Първа гвардейска пехотна дивизия, кръстосва страната и агитира против регентския съвет (Ст. Стамболов, П. Каравелов и Сава Муткуров), което е прието за скандално и недопустимо. Преди да напусне той обявява скъсване на дипломатическите отношения между България и Русия.
През 1920 г. преди окончателното прокарване на новите граници сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко - Западните български покрайнини включват 129 селища, в 25 от които границзата преминава през тях, с население от 65 000 души и територия от 1555 кв. км. В знак на протест българското Народно събрание прекратява заседанията си и обявява тридневен национален траур. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души.
През 1943 г. са извършени англо-американски бомбардировки над Пловдив. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София - загиват над 130 души, а други 250 са ранени.
През 1948 г. със съдебния процес срещу Коста Лулчев (1882-1965) и седем депутати от опозиционната БРСДП (6-15 ноември) се слага край на легалната опозиция. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др. Прекарва 11 години зад решетките. Реабилитиран посмъртно с решение на IX НС от 15.I.1990 г.
През 1954 г. са открити язовир "Александър Стамболийски" и ВЕЦ "Росица-1".
През 1969 г. в експлоатация е пусната ТЕЦ "Варна".
През 1971 г. в Девня е открит Заводът за хлор и поливинилхлорид (днес "Полимери" АД), Ремонтно-механичният завод (днес "НОРД" АД) и разширението на Завода за строителни конструкции.
През 1977 г. в Костенец е открита новата сграда на Завода за кибрит.
Родени:
През 1882 г. – Санда Йовчева - българска писателка, журналистка, преводачка и общественичка.
Родена в Нова Загора. Учи славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и завършва в Загреб (1907 г.). По-късно дълги години е учителка и директорка на девическата гимназия в Бургас. Участва в издаването и редактирането на сп. "Утрина" и "Миротворец". Една от първите пацифистки у нас. Основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943 г.). Санда Йовчева е сред основателките на Българския женски съюз. Освен това е начело на женската секция при Славянското дружество и участва в Клуба на българските писателки. Дебютира като поетеса, като през годините пише разкази, романи: "Отхвърлените", "Ние в дълбокия тил", повести: "Кръст за храброст", "Всред спомените", стихосбирки: "Жетвен ден", "В мечти", "Бояна войвода", "Княгиня Мара", "Малката цветопродавачка", творби за деца и др. Превежда от сърбохърватски език. Умира на 20.III.1946 г. в София.
Починали:
През 1921 г. - Арсени Костенцев - български просветител и педагог.
През 1933 г. - Андрей Ляпчев - министър-председател на България.
През 1972 г. - Димитър Челкаш - български писател – сатирик.
През 2006 г. - Божидар Абрашев - български композитор и политик.
-
Мисъл на деня - 3 Ноември 2008 г.
„Искате да бъдете щастливи. Вие в понеделник какво правите? Вие в понеделник ще се опретнете да работите, да чистите – правите туй, което не трябва да правите... Понеделник ще седиш и каквото си научил от неделята – да размишляваш, да седиш и да мислиш във въображението си, да помечтаеш малко за велики работи, за богатство, за наука, за красота, за музика. Целия ден понеделник да ходиш, да се разхождаш – никаква работа, никакво пране. И слугите, и господарите – всички да си починат. В понеделник какво казва Писанието – какво създал Бог в първия ден? Той създаде в първия ден красотата.”
-
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен. Тази е причината, където обикновеният човек лесно се обезсърчава. Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма да излезе от нея“.
-
Мисъл на деня - 1 Ноември 2008 г.
„Способният учител следва законите и методите на Природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, дето всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в Природата.”
-
Доколко и дали духовността помага за предприемаческите начинания? А обратното?
Как и доколко може да се съчетаят?
Ще се опитам да направя анализ на така поставените въпроси от собствената си гледна точка.
От въпросът човек може да си направи определени изводи за схващанията на човека, който го е поставил (източника е даден). Струва ми се, че някак си този човек много цени бизнеса и общественото признание. Но в същото време, те не го задоволяват като личност, чувства се много безличен някак си, и затова се занимава и с "духовност". Тези занимания обаче не се споделят масово от обществото, затова те го отдалечават от него. И ето - той съветва да не се прекалява с тях, "всичко с мярка". подобни позиции съществуват и по други въпроси - дали да се яде месо, да речем.
Христо Ботев е пример за човек, приел ценностна система от другият полюс - той "силно люби и мрази". Сега го почитаме, но и сега бихме заклеймили човек с поведение като неговото, ако е наш съвременник. Духовността безспорно следва да бъде с приоритет пред всичко останало, ако е истинска. Цената която следва да бъде платена за това не би имало нужда и смисъл да се обсъжда, когато човек е достатъчно наясно със себе си.
Духовният човек има един голям "недостатък": той не лъже, стреми се да бъде коректен и честен. Дали това ще пречи на биснеса или ще му помага, зависи много от нивото, на което обществото функционира. В една Англия да речем (сега, или още по-добре през миналия или по-миналия век), коректността и принципността е (била) задължително условие за успешен бизнес. Днес в България да речем, тези качества твърде често водят до икономически загуби - за предприятието или лично за мениджъра, който го ръководи. Но ако човек се остави да бъде направляван сляпо от неговата среда, дали заслужава името си на човек в такъв случай? Струва ми се все пак, че дългосрочно придържането към Истината, което е повеля на всяка духовност, ще доведе и до светски успех във всякакъв смисъл. Само е нужно човек да има търпение...
-
Казвате: „Това е противоречие“. – Едно трябва да знаете: красотата на живота се състои в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето.
-
-
Мисъл на деня - 28 Октомври 2008 г.
„Говорят за Шестата раса. Шестата раса ще дойде от Небето. Но знаете ли какво нещо е Небето? Небето е в нас! Небето е нашата глава. Сега някой от вас ще каже: „Как ще си създадеш ти небето?” Туй, което виждате отвън, то не е никакво Небе. То е отражение.”
Из Да ми бъде ученик, 21-ва НБ, 20 февруари 1938 г.
-
Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало.Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: Първият принцип е у него. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея. „Българският народ се бие“ – първият принцип е у него. Ще разсъждавате върху всичко това и кога да е, ще го разберете. „Да бъдем добри“ – то е вече вторият принцип. Когато ще се укроти всичко, когато настане мир, ще дойде третият принцип.
-
Аз лесно се движа между земята и небето. Какво разбирате под „тук“ и „там“? Който се движи бързо, може да бъде навсякъде, тук и там, на земята и на небето. Там съм за това, за което мисля; за това, което не мисля, отстъпвам, не съм там. Аз мога да бъда при вас с тялото си, а с ума си да бъда на друго място. Аз съм там само за това, за което мисля. Следователно, ако мислиш за Бога, при Него си; ако мислиш за света, при света си. За каквото мислиш в даден случай, ти си там, при него.Следователно, ако разбираш известна идея, ти ще можеш да я предадеш на другите хора. – „Аз съм духовен човек.“ – Щом си духовен, ти трябва да знаеш езика на ангелите и да се разговаряш с тях.При един беден човек дошъл приятелят му и казал: „Аз те обичам, уважавам те“. Говорил му цял час. След него дошъл другият му приятел, който му казал само две думи: „Ще ти помогна“. От думите на първия си приятел той забравил всичко, но запомнил думите на втория си приятел: „Ще ти помогна“. Тези думи са реални за него. Като се огледал, видял, че имал всичко на разположение: дрехи, обувки, храна – всичко, от което се нуждаел.Преди няколко дни ме питаха за цвета на търпението. Цветът е черен и светъл: черният е отвън, а светлият – отвътре. Това показва, че сте в нормално състояние, разбирате нещата. Черният цвят означава почивка, събиране навътре. Като влезе в черния цвят, човек се прибира в себе си и се приготвя за работа. А като излезе навън, човек започва да работи, да твори. Като казвам, че трябва да бъдем търпеливи, това значи да разбираме свойствата на цветовете или силите, които работят чрез тях. Ако не можеш да примириш черния цвят със светлината, ти не разбираш вътрешния смисъл на живота. Под „черен цвят“ разбирам, че отвън няма условия за работа, но отвътре. Щом отвън няма условия, отвътре ще има... Помнете, че единственото нещо, за което човек може да бъде обичан, е също търпението. Само търпеливият човек може да има послушание към Бога. Това обича Бог у нас.Бог гледа, дал ли съм Му възможност да се прояви в мене, както той иска. Както аз съм свободен в Бога и в Любовта Му, така Бог и в мене трябва да се проявява свободно. Това са две отношения, които всякота трябва да имате в ума си. Ако Бог във вас не е свободен, нямате търпение. Тогава и вие не можете да бъдете свободни. Там е цялата философия на живота... Търпението е мощна сила, която привлича светлината в човека.
-
Мисъл на деня - 24 Октомври 2008 г.
„Ако жената е планински връх, мъжът трябва да бъде долина. Ако мъжът е планински връх, жената трябва да бъде долина. Ако жената представя океан, мъжът трябва да представя суша. Ако мъжът представя океан, жената трябва да представя суша. Трябва да има възможности на нещата. Ако жената е суша като мъжа, нищо няма да излезе.”
Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6.II.1938 г.
Инволюция и Еволюция
в Езотерика
Добавено
Ние отдавна сме забъркани в терминологичните различия, Добромир. В традицията на Йога и въобще на изтока под "Инволюция" се има предвид точно "връщане към Бога". Същото нещо западът нарича с името "Еволюция". Просто са обърнати значенията на понятията.
Относно квалификацията на един от двата етапа като прогресивен или ретрограден, моля виж мнението ми в началото на тази тема. Не случайно тя е стартирала точно с това.