erendil

Ако виждаш някого "жив", то е защото Съзнанието го е създало - Милост на Живата Любов. А това означава, че няма сила извън теб. А това означава, че всеки може да ти е учител, в момента когато излезеш от категориите: "учител"- "ученик", "жив" - "мъртъв". А това означава да съблечеш егото, тогава ще имаш учител.

"ако държи в съзнанието си Бога и Чистите същества."- Наблюдавай в присъствието на кого ума ти става тих. Това е човек от когото можеш да научиш нещо. Духовни учители има много, Исус, Буда, Аллах, съзнанието не умира никога.

Очевидно не си първия и любовник. И един да е имала преди тебе мисълта ще те смаже, и хиляда да са били, болката е пак същата. Така че първо се замисли кого наказваш, себе си или нея. "То това лозе пазене няма". Живей си кротко с жената - гледай си кефа, ако ти излезе късмета за нещо по-добро - възползвай се. Никой не се е оказал по-голям от ревността, никой не е успял да я пребори и няма техника, която да я унищожи. Ревността е демон, а за да те слуша демона трябва да го обичаш. Обичай ревността си, защото това е твоята способност да се отдадеш Бога - замаскирана любов. Изровиш ли я тази любов, ще откриеш себе си.

Всеки намира своя път, няма две еднакви изживявания. Доколкото знам Бог е един, не знам да има няколко индивидуализации, повече и не ми трябва да знам. Ако погледнеш слона и гранита от атомно ниво, между тях няма разлика,всичко е илюзия - история. Така че всичко е въпрос на гледна точка. И това е идеята на разширението, променя се гледната точка.

Ще го усетиш - на прав път си, колкото повече се доближаваш до НЕГО (БЕЗКРАЙНИЯТ АЗ) толкова повече ще осъзнаваш илюзията. Няма нищо извън НЕГО и няма никаква сила извън ТЕБ. Просто е нужно да свържеш точките между НЕГО и ТЕБ, затова е нужен опита.

Има един хормон серотонин - хормона на щастието. Също така ефекта му е да намаля болката. Дори леката болка започва да се чувства приятна. Поради тази причина съществува садо-мазохизма и други видове нестандартна любов. Отстрани изглеждат не много приятна гледка и болезнени, но когато си в тях изживяването е много силно и вълнуващо. Естествено ако се поддържа нивото на серотонин високо. Кафето и другите подобни на него кофеини намалят количеството му, затова ако на човек му предстои ходене до зъболекар е полезно да си спести кафето за няколко дни.

На Бонсови поляни, най-хубаво се посреща изгрева в София.

Възприемай ги като перфектната подкрепа, която ти е нужна за да продължиш напред. Иначе да, всичко е птици в небето, плод на нашето съзнание. Ти си илюзия, аз съм илюзия, усещането за разделение е илюзия, всичко което виждаш, усещаш, изживяваш, мислиш, чувстваш, целият свят, който те заобикаля. Всичко което е пред теб е твое създание, перфектната ти подкрепа и си 100% отговорен за него. Включително и този разговор, вече си го водил. Няма нищо друго освен теб.

Не разбирам какво искаш да кажеш. Ако има процеп в илюзията няма да е истинска и въздействието и няма да е истинско.

Именно, харесва ми една мисъл: "Религията е за тези, които се страхуват от ада, но духовността е за тези които са минали през него" - Неизвестен Ако искаш да си добър любовник, ще трябва да изживееш ревност, изневяра, раздяла, ограничаване на свободата. Ако искаш да си милионер, ще ти се наложи да банкрутираш. Растем като феникси от пепелта, умираме за да расте Христос. Нужно е да си изживял илюзията. Ако си чувал и чел за изневярата, това не те прави добър любовник.

Няма нужда да те слагат, цял живот си седиш на него. Извода е, че интелектуалното познание не ти носи облаги. Нужно е да си изживял илюзията за да се освободиш от нея, да имаш опит.

Оргазмите няма да ти станат по-продължителни, а по-чести. Продължителността е малко по-дълга, но не повече от обикновено. Може да изпитваш някакви тремори на тялото в началото с дълга продължителност, но не са много интересни, бързо ги изоставяш. Вместо енергията да ти излиза навън, се качва нагоре и усещането е много приятно. Огромен прилив, като да вземаш дрога без последствията и след това няма умора, може да изпиташ 6-7 оргазъма на ден, желанието спада много малко, появява се физическа умора, но тя не ти пречи на желанието. Нужно е до някаква степен да си освободен човек, защото иначе ще ти изгърмят бушоните.

Интересно, как се случват разни произшествия и как постоянно сме точно в средата на тях?

Апокалипсисът. Защо? - Защото ако искаш всичко да ти е перфектно и подредено и да става с щракването на пръсти ще си стоиш в отвъдното. Тука си дошъл да си играеш- да спасяваш света, да оправяш разни неща, да се чувстваш голям - малък, както си го направил. Апокалипсисът е илюзия, както и света в който живееш е плод на съзнанието ти. Също като дървено конче, това не пречи да го изживяваш и като троянски кон. Ти също си илюзия.

Майко наша, чието тяло е Земята, свещено да е съществото Ти. Да растат градините Ти, да бъде волята Ти в нашите градове, тъй както и в Природата. Благодарим Ти за този ден, за храната, въздуха и водата. Прости ни греховете срещу Земята, както и ние се учим да прощаваме един на друг. И не ни оставяй да изчезнем, но избави ни от нашата неразумност. Защото е Твоя красотата и силата, и целият живот, от раждането до смъртта, от началото до края. Амин. Тъй да бъде завинаги. Бъди благословена.

Има разлика между прошка и вина. Прошката наистина лекува. Виждам че си емоционална. Направи разлика между прошка и вина. Вината те омазва, сякаш за първи път си научил, как се отваря памперса. Прошката е мъдрост и идва от сърцето. Тя не може да дойде веднага, ако не я познаваш. Първо малко поооболедуваш, лудуваш, блъскаш си главата в стената. Наложи ми се да пребоядисам. Да си отидат емоциите и ще ти светне. Емоциите са да ги изживеем, напълно, целите без остатък. Те са като чипс за душата - не са много полезни, но тя така страстно ги изисква да ги изживеем. Душата е такава, не я интересува дали лазиш или пълзиш - тя не познава болката и за нея е много трудно да разбере колко страдаш. Веднъж направиш ли и място да влезе в живота ти, ще ти изпотроши цялото магазинче, докато се почувства удобно. Но пък е хубава, бляскава, усмихната, заслужава си! Опитай я. Ваниловия сладолед е вкусен след бира.

Дай конкретен пример за чудо което си постигнал чрез медитация от твоя личен живот? Чудото е нова реалност - разширение, свобода, освобождение, божествено изживяване. Това е състояние отвъд състоянието, нещо което се чувства като щастие. Може да го изпиташ точно сега, точно в този момент, докато четеш тези думи. То е отвъд разума и разбиранията. Не започва като мисъл и не свършва като решение. То започва като отпускане и завършва като смях. Почувства ли го? Точно така. Изживява се в момента в който избереш чудото да се случи, това е то. Ако се опиташ да го разбереш -не можеш, ако се опиташ да го направиш -не можеш. Може да го изживееш обаче, ако направиш чудото твоя реалност -разширение, свобода, освобождение, божествено изживяване. То се случва точно в този момент, и не чака. Усещам въпроса ти - как чудото ще ми плати телефона и ще ти помогне да продължа напред? То го прави точно в този момент, защото те вади от твоята реалност и те вкарва в нова - защото си го избрала. Това е усилие, без усилие. В момента в който го избереш, то вече действа. Усети го, не го мисли. Сега почувствай освобождението... лекотата. Светлината е твое право, използвай я! И се довери на това усещане, не го стискай, дай му свобода за да се умножи и то ще започне да те изтегля. Най-важното е да не се привързваш към резултата, да оставиш изхода отворен, защото ти не знаеш как и какво да стане, затова се казва чудо. Не го стискай, Свободата първо ще те изчисти, после ще те "трансформира" - както казва Милена . Успех!

Това също е концепция, може да има и други реалности. Затова има ограниченост в образованието, медицината и света. Нещата вече са изчерпани като концепции, остарели са и има нужда от нещо ново. Откъде ще дойде то? От някой гении? Може да затънем още малко, като си пълним главите с глупости, докато разберем, че нещата не работят. Може би.

Не съм забелязал системното и сериозно учене да водят до успех. Също не съм и забелязал, че да хвърчиш в облаците води до неуспех ("винаги"). Всеки с наблюденията и опита си! Именно. Помисли за човека като светлина. Т.е. неговите частици са вълни, не са механичен сбор от атоми и електрони. Какво означава това? Вълната се разпространява едновременно във всички посоки. Вълната няма орбита, няма предпочитаемо място, тя е облак. Светлината се разпространява така - навсякъде, едновременно, докъдето може да стигне. Така че човека, като светлина и светлинно тяло, може да бъде едновременно всичко, и да има всякакви опитности - от природата на неговите частици. Освен ако не избере конкретно преживяване и да ограничи възможностите си на биване. И ние правим това, избираме и ограничаваме природата си непрекъснато. Най-често го правим с ума си, който е изграден от стари знания. Така няма как да влезе нещо ново в живота ни, защото изборите ни са стари още от раждането им. Затова ако искаме нови преживявания е нужно да излезем от ума. Тогава поради светлинното тяло на човека, отново всичко става възможно, в момента в който спрем да го ограничаваме и да очакваме. Когато оставим старите концепции и допуснем, че всичко е възможно. Затова медитацията прави чудеса.

Не съм забелязал системното и сериозно учене да водят до успех. Също не съм и забелязал, че да хвърчиш в облаците води до неуспех ("винаги").

Положителното мислене, като концепция няма смисъл. Когато го стискаме като камъче на благополучието в ръката, то няма ефект. Всъщност всяка концепция в живота, към която се придържаме, рано или късно става неприложима. Всяко нещо за което се опитаме да се хванем, е нещо което след време трябва да пуснем. - Да, за момента може да ни помогне да се изправим, но за да можем да продължим ще се наложи да пуснем системата в която вярваме. Защо това е така? Защото сме свободни същества и патериците не ни дават крила. Защото всичко което ни прави силни всъщност ни прави зависими от него и ни прави слаби. И след време разбираме, че всеки напън да бъдем щастливи не е това - не е щастието, защото щастието е липса на съпротивление, то не е и усилие. В същото време положителното чувство е всичко. Правите ли разлика между положителната мисъл и положителното чувство. Положителната мисъл е постоянно изкачване нагоре, което си взема своите усилия и неизбежно ни изтощава. Положителното чувство е като равна полянка по време на това изкачване, на която може да се попечем на слънце. Положителната мисъл може да бъде искрата, но състоянието е положителното чувство, това е мястото където можем да си отпочинем. Положителната мисъл се ражда от недостатъчността, нейната вибрация е добра но не-достатъчна. Положителното чувство се ражда от изобилието, неговата вибрация е безкрайно силна и творяща. Мисълта идва от мозъка и изразходва енергия, чувството идва от сърцето и то е генератор на енергия. Мисълта е резултат от действие, чувството е състояние. Какво би ни поставило в състояние на положително чувстване? На първо място е избора да се чувстваме положително. Да изберем нещо е много по-силно от това да го искаме. Това е изграждане на вътрешно задоволство и култивиране на добрина и състрадание. Тези действия носят значителна тишина на ума и отварят сърцето. Ако ни е трудно да разберем какво е добрина, състрадание, задоволство: това е божественото съзнание- да обичаме всичко, да си благодарни за всичко. Затова може да си повтаряме по цял ден: Благодаря ти! Обичам те! - към всеки и всичко, защото Бог е Всичко. Тази мантра променя живота ни завинаги и за дни: Благодаря Ви! Обичам Ви!

http://www.youtube.c...player_embedded

Да, ние живеем в реалности. Реалност е това, което ни заобикаля, живота който сме си създали. Реалност и его е едно и също. Всяка реалност работи за човека, до момента когато започнем да се съмняваме в нея. Започнем ли да и задаваме въпроси, тя става тясна за нас. Тогава е нужно да я разширим. Първата реалност е "Аз", след това Аз и другите - "Аз и не Аз", след това "Бог" - "АЗ". Това са естествени преходи в човешкия живот, до момента в който трябва да признаем, че чудото съществува. Чудото е "Светия Дух". Това е момента в който трябва да излезем от ума си, защото ума ни трудно побира чудеса. Нужно е да слезем надолу, към сърцето. За нашия материален свят, това не е лесно. Нужно е да се отречем от всичко в което сме се молили, това е "Покаянието". Да признаеш, че нищо не знаеш. И да оставиш нещата в ръцете на чудесата. Усещането за борба поражда борба. Нужно е да надскочим това усещане. Има много добри Учители по чудеса, светии, лечители. Един от най-добрите е Ричард Бартлет, божествено иницииран е. Тука е работата му,"ЩРАК". Нещата които стоят зад чудесата му са обяснени в книгите му. "Енргийната матрица" и "Физика на чудесата". Първата я има в спиралата, двете книги са силно свързани. Втората е нещо скъпоценно.

Мисленето не е много необходимо да се спира. То е като да решиш да не използваш ръката си - може да го правиш час-два. По-скоро необходимостта е да се освободим от програмите на подсъзнанието, които се задействат автоматично и за духовно израстващия човек са инфантилни. Това е като изтриването на информация от твърд диск, усещането е за освобождаване. Това е работа на Бога и като такава не е много физически осъзната. Нужно е обаче да му дадем разрешението си, да свърши тая работа, поради свободната ни воля. Приятно е също и да свършим една окултна работа. Може да оприличим мислите на духове. Те идват от нищото и отиват в нищото, Нямат физическо измерение, но имат физически резултат. Може да ни обсебват или може да ни дават криле.Може да са лоши духове, може да са ангели. Затова е подходящо да имаме духовни учители, които да ни пазят от лошите духове и да ни свързват с ангелите. Когато имаме натрапчива мисъл е нужно да изгоним духа. Казваме му "Напусни!", или "Изчезни!", или "Уволнен си!". Днес може да изгоним по този начин 10 духа, от тях ще се върнат 5, ще ги изгоним отново и от тях ще се върнат 1-2 духа. Тогава на тези духове, които се връщат повече от три пъти е нужно да им обърнем внимание. Да ги питаме, "Какво искаш от мен?". Те ни носят работа, която трябва да свършим и ще ни кажат какво трябва да направим. Нужно е също да се виждаме като светлина от време на време през деня. Ние сме във физическо тяло, но то има и светлинна структура. Поради причината, че имаме повече развити физически сензори, ние се възприемаме като твърди тела. Но това не означава, че не сме и светлина едновременно. Което по-нататък като се изчистваме започваме да виждаме ясно. Затова правим опити да се виждаме като светлина. Да усещаме тялото си като вибрация на фотони, прозрачно, как преминава живота през него. Това е изключително полезно защото в момента в който го направи, усещаме голям прилив на енергия, която лекува. Много полезна за изчистване на подсъзнанието е хавайската практика хо'опонопоно, която д-р Джо Витале описва в книгата си "Абсолютна неограниченост" и тя дава незабавни резултати, съдя по себе си. Благополучието протича броени дни след приложението и. Тя е разработка на д-р Хю Лен. <img>

Любовта не си отива никога, няма как да стане, все едно да изчезнем безкрайно. Не си отива любовта, а сме изградили още една стена около сърцето, която ни пречи да чувстваме. При обратния път на трансформация е нужно отново да разрушим тази стена и тога излизат нови и стари чувства от връзката. Едно от най-трудните за изчистване чувства е женската омраза към мъжете, и това е основното чувство, което дърпа назад просветлението на жената. Освен това хората не познават съвсем любовта. Любовта е просто чувство, тя не е силна емоция. И твърде често, нещата се успокоят, изчезнали са вихрушките във връзката и хората казват "Не се обичаме", а то не е така, защото истинската любов не иска нищо и първа ще те накара да пуснеш другия. Истинската любов е тишина в присъствието на другия, това е предмедитативно състояние и тогава споделянето на информация между партньорите е безсловесно. За жените е хубаво да наблюдават когато са в прегръдките на любимия, дали лесно заспиват и изпитват тишина на ума, блаженство, лекота в сърцето. Това е сигурен знак, че има любов във връзката. Това спокойствие идва от вътрешното любене на душите и осъществяване на сърдечна връзка, която спира ума. Това означава че имате духовна връзка с този партньор и вашите взаимоотношения започват да протичат на по-дълбоко ниво. Също наблюдавайте, като се отдавате да го правите чистосърдечно. Защото така както меланхолията, мързела, липсата на кураж, скуката водят до душевна импотентност, така и лошите мисли, думи и негативните емоции към партньора изяждат връзката. Внимавайте да не критикувате човека си.<img>