не...

О, да...

О, да...

Прекрасен филм! Благодаря, devashaktika !



Ето някои кадри от филма и интересни цитати от него. Картинките са от руски сайт, а цитатите от тук.





Жителите на този свят са като трите пеперуди
пред пламъка на свещ.
Първата отиде по-близо и каза:
Знам, за любовта.
Втората докосна пламъка
леко с крилата си и каза:
Знам как огъня на любовта може да изгори.
Третата се хвърли в сърцето на пламъка
Само който е изгорял в огъня на любовта само той знае какво е любов.




Дръж дъха си за ходене,
ще имаш нужда от него, малък ангел.




Вярно ли е, че те идват отвсякъде? Да, отвсякъде.
От по-далеч от нас?
Много по-далеч. Някои отиват в планината,
други ще бъдат през морето.
И отиде през пустинята -
Да, ние се връщаме в пустинята.




Но къде е тази среща?
- Не знам, моят малък ангел.
Но дали другите да знаят?
- Не, те не знаят един от двамата.
Как можете да отидете на срещата, без да знаят къде е?
- Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя.
Който Вярва, няма да се изгуби по пътя




Баба Азиз, нека дойде при събирането с нас!
Той е вече при нас, малко ангелче.
Но той не е дервиш, Баба Азиз.
Кой знае ... Всеки човек в този голям свят има за задача да изпълни.
Останалата част не е толкова важна, стига да не забравяме.




Само тези, които не са влюбени виждат своето отражение.






"Има толкова много пътища към Бог, колкото са душите на Земята."
- Хадис

Толкова е красива...

Много сладка тема
обаче те малчуганите дето питат не знаят, че порасналите са по-неосведоми по принцип...

Много сладка тема
обаче те малчуганите дето питат не знаят, че порасналите са по-неосведоми по принцип...

В следващите стихове трима мъдреци от Изтока страдат заради отхвърлянето на техния предишен светоглед при срещата им с  християнството.По3емата е на Т.С.Елиът и звучи така:

Всичко стана много отдавна, помня.

И бих тръгнал отново, но отрицанието.

Това отрицание.

Това: за рождество ли бяхме призвани

онзи път да изминем или за смърт?

Беше рождение, сигурно е,

бяхме свидетели, няма съмнение.

Аз бях виждал раждане и смърт,

но мислех, че се различават.

Това рождение за нас бе горчива агония- като

Смъртта,

нашата собствена смърт.

Завърнахме се в родните , в онези царства,

но  в старият им ред мир не намерихме,

чужди сред своите, които здраво прегръщаха боговете

си.

Бих приветствал нова смърт.

Из "Пътешествието на тримата влъхви" 

ВРАТА
__________________________________



__________________________________

"...о смъртe, где ти е жилото?"
апостол Павел

"...Сън на тялото, будност на душата"
Хермес Трисмегист, "Корпус Херметикум", гл. І

Врата, която ни дели
един от друг
от цялата Вселена
от Бог
от освободените души
от огнения пъкъл, от Геената

Врата, която тъне в мрак
с която плашат
още неродените
с Плутон
възседнал плесенясал трон
с лодкая мрачен в страшното подземие

Врата, която всяка нощ
минаваме с
астралното си тяло
в съня си
и с неземна мощ
в тунелът просиява всичко в бяло

Врата, потънала в зеленина
приктрита от
разцъфналите шипки.
Портал
за кралката събудена душа
и край за излинелите обвивки

__________________________________

Притча за цар Давид
Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
- Добре. А знаеш ли как да направиш това?
- Не, татко.
- Тогава чуй.
И цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история.

Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.

Несправедливостта – сказал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.

Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.

Злото – казал Царят, — се появява, тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели, се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.

И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.

Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това умрял. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.

Минало време и постепенно народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.
— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.
— Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.
— Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.
— Тогава ми обясни как може да се победи страха.
— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.

... Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния.

http://syvetnik.blog...og-post_26.html

Играта с влюбващия огън много черги е запалила и изгорила. Сърцата лесно се лъжат и подхлъзват. Флиртът е хубав, но обикновено кратък. После има разплакани очи, и много сълзи. Внимавайте с ловците на сърца, малки момичета и момчета.
Намеците са внимание което обикновенно се харесва, но трябва да е искренно. Проверявайте какво искат всъщност от вас, и бъдете наясно какво искате вие от другия. Защото който злоупотреби с Любовта скъпо плаща....но след време...

И аз варя на бебето пресни плодове по-често от сушените, но тиквички и патладжани нарязани и издълбани като за пълнене, пиперки, зелен фасул, бакла си нанизвам на връвчица с една игла и така ги суша, на простира за дрехи на терасата, после ги прибирам за зимата, някои плодове също - кайсии, сливи, смокините стават хубави сушени и те, нарязани ябълки за компот, крушите, изобщо удобно и здравословно е. Като кипнат на огъня си стават като пресни. Не може всичко да се суши наистина... и аз замразявам граха и зърната, но когато ги купувам на шушулки в големи количества. Тук в града само чакаме да се появят от село пазарджиите и пазарим сезонно че в Карфур и големите маркети от химия не се пазарува... а нямаме село където да си отглеждаме...
Не е лесно. Хубава тема е. Предпочитан компот ми е Ошава, позволява различни импровизации, лесно се приготвя и е много полезен. И като има човек под ръка кесийка стафидки, ябълка, зърно карамфилче, дори само от тях става и подслажда студените зими Аз смесвам пресни и сушени плодове като го правя или каквото имам в къщи в момента, из нета има различни варианти, затова не давам рецепта, но считам, че е добро решение за работещата жена, която няма време да затваря компоти и да ги вари...

„Узнавший Бога о себе не помнит,
Над ним не властны прошлого влеченья,
Он — пациент Врача, и он не дрогнет,
Приемля жизни горькое леченье.
Узнавший Бога не творит кумира
Из личных чувств и мыслей, он готов
Отдать легко богатства мира
За миг свободы, что дарует Бог.
Узнавший Бога — капля океана,
И зная, что исчезнет в должный срок,
Стремится он к тому, что постоянно,
А постоянен в мире только Бог.
Узнавший Бога пьет вино забвенья —
Ни споров, ни различий больше нет,
И в тысячах зеркальных отражений
Находит он Того, кто дарит свет“

суфи поезия

Толкова е красива...