Латина

Има такова понятие като родова памет. Обикновено тя спи, но вярвайте, би се събудила при определени обстоятелства. Изстрадали сме много като народ, особено някои от нас. Имаме нужда от балсам, който да излекува раните ни. Тези рани са някъде на повърхността. Дълбоко в гените си ние сме българи. Дори хора, които казват, че не им пука, всъщност са особено активни в тази тема. Мислят, че могат да пренесат тежестта си на другия крак, а този, който е стъпил в България, колко дълго може да виси във въздуха? Ако вие имате една майка - добра или лоша, но майка, която ви е откърмила и отгледала, на стари години наистина ли няма да ви пука за нея?! Ще кажете ли: нека да мре? България е нашата майка. Не ви ли свиди за нея? Не ви ли свиди за изоставените къщи, за неизораните ниви, за непосятите цветя, за ... толкова много неща. Вашият бунт се дължи на голяма болка, а болката - на голяма любов. Това виждам аз и зная, че може да се разчита на вас, когато му дойде времето да се впрегнем заедно и да се погрижим за родината си. Има още да растем и да съзреем. Младите, които идват сега, не са толкова уморени от живота, не са обременени от стари работи. Те няма да чакат някой да ги "оправи" отвън в свой интерес. В нас е заложен огромен потенциал, с който може да се сътворят чудеса. България ще я бъде! Не като се предадем в нечии ръце, а когато позволим да ни помогнат като приятели. Тънка разлика, но съществена. Обичам целия свят и всички народи. Всеки народ има своя мисия, нещо, с което допринася за Цялото. Всеки народ има право на живот и на място за живеене. От нас зависи това място да е по-добро. В България още не е изградено гражданското общество. За мене този е пътят - когато отделни граждани станат по-съзнателни и отговорни, когато се обединят, за да бъдат реална сила срещу вълците-единаци, които сега ни пият кръвчицата. Аз лично чувствам голяма умора от живота, не мога да си вдигна главата от работа и задължения и с много хора е така. Много хора са болни психически и физически. Нужно е да се събудим, да открием източника на сила, да се възродим и да започнем работа за нашите деца, за нас, за родината ни. Тогава ще бъдем щастливи и горди, че сме българи. Не с някои моменти от историята ни, а с това, което сами правим днес. Обичам Ви!

Твърде насериозно сме склонни да взимаме нещата от живота. В заплетени ситуации всяко действие от наша страна, осъзнато и премислено или импулсивно и недоосъзнато, е решение. В такъв смисъл винаги има решение. Ние правим най-доброто, на което сме способни в дадения момент. Дори да приемем, че сме сгрешили, това е най-добрият начин впоследствие да преценим истинското си положение, мотивите и т.н. Грешките се оказват възможно най-добрият учител, по-добър от следване на чужди съвети и неестествено за нас самите поведение, защото само с мъдруване човек не се променя в дълбочина. Объркването и грешките са признак, че се развиваме, че растем и затова можем да ги приемаме с радост. Хората, с които общуваме, често се държат противоречиво, не следват една посока спрямо нас. Объркването, за което говориш, понякога не е твое объркване. Сещам се за съвета на един приятел: "Т***о, ще знаеш себе си!" Склонна съм да се увличам по другите, да се съобразявам с тях, да им угаждам, забравяйки се, преуморявайки се, не получавайки това, от което аз самата имам нужда, не изпълнявайки собствените си желания и "планове". Така се губи много енергия и време, такова поведение не води нито до по-добро здраве, нито до по-голяма удовлетвореност и щастие. Центърът трябва да е в мене, а не някъде извън мене; трябва да контролирам източника на силата си, да не я пилея по чужди прищевки; не трябва да допускам нещо да ме руши отвън. Тези промени може да отнемат много време, но време има, за къде сме се разбързали?! Животът не трябва да се приема твърде сериозно. Можем да си позволим да живеем в хармония със себе си, с вътрешното си аз. Най-добре се живее като на игра - тогава човек не се напряга и блокира излишно и в крайна сметка свършва много повече работа, често с нестандартни, творчески решения. По време на игра човек се забавлява и се чувства щастлив, дори и когато греши - какъв смях!

Ето един друг превод: http://bibliata.com/

Между другото, чела съм, че и при мъжете има месечно колебание в хормоналните нива. Просто не е видимо изявено, а емоционално. Емилия очевидно още не е майка, защото когато Чудото Живот се роди чрез нея, ще знае, че всички малки неудобства са си заслужавали и ще бъде благодарна за това. Истинските жертви идват после и те ни карат да знаем защо наистина живеем. Смисълът в живота не е да получаваш и да ти е лесно, а да обичаш, да даваш, да преодоляваш трудности, да растеш... В този смисъл много мъже, които са отговорни, стоят не по-ниско от жените. Има прекрасни мъже, които знаят да обичат. Темата за отговорността и свободата е друга тема...

Отказвам се, само дето действах набързо и дадох едни пари, та ще трябва да ги прежаля. Човек си плаща за грешките, но по-голяма грешка ще е да продължа. Много силно ме притеснява фактът, че искат купища пари утре, пък да вляза след месец. Така мирише на измама, че няма накъде повече. Миналата година имах подобен опит и много трудно си взех парите обратно. Иначе квартирата е много хубава и удобна, но... не ми е спокойно. Благодаря за информацията за Бонсови поляни, Ерендил! Да видим от работа кога ще мога да отида. Много е далече оттук, трябва да ползвам градски транспорт.

Първо ми хареса, а сега ме хвана шубето. Обърквация някаква.

Намерих квартира, ама дано не съм сбъркала, че доста грешки направих в това отношение... Чудя се утре да подписвам ли договор, да не подписвам ли...

Елфче, много ти благодаря, че си се потрудила заради мене! Интересно, как човек забравя неща, които е преживявал. Понякога съжаляваме за видимото, а не съзнаваме, че сме получили много повече - невидимото. Първият път, когато Слънцето "ми говореше", бях студентка първи курс (преди повече от двадесет години). Лежах си посред бял ден, а настроението ми беше подтиснато, не се чувствах добре. През прозореца ме огря Слънчо и някаква светлина навлезе в мене, стана ми леко и щастливо. От сърце благодарих на Слънцето за това, че ми помогна, почувствах го живо. Изведнъж се усетих, че "говоря" на слънцето, а това изглежда доста налудничаво от гледна точка на атеистичното социалистическо възпитание. Не беше точно говорене, а обмен, зареждане и пречистване, така го почувствах. Сама спрях "диалога" от страх да не би да полудявам. Тогава не бях чувала нищо за Беинса Дуно, Бяло Братство, джулай морнинг, ню едж и др. подобни В облачно време също се усеща изгрева, но все пак не може да се сравни по сила с чистия изгрев, когато сякаш от сутринта получавам добър късмет за всичките си работи, сърцето и умът ми се пречистват и зареждат. Това ми липсва понастоящем. Може да пусна обява: "Търся квартира с източно изложение".

Възможно е, но ти не бъди толкова сигурен, че ще ти хареса. Един мъж веднъж ми се оплака, че го е страх, защото преживяването е много силно, продължително и с цялото тяло, притесняваше се дали ще може пак да издържи... Един мъж и раждане трудно би издържал. Аз, ако бях на мястото на един мъж, бих се притеснявала, че ми липсват някои функции и възможността да преживея някои неща. Жената, като последен модел, е по-съвършена, това е факт. Когато някой ми се оплаква от нещо или някого, пращам го да се оплаче на Бог. Аз не мога да разрешавам такива проблеми. Лично аз не бих посмяла да споря с Бога: Що така, що онака...

Благодаря ти, мила Елф! Твоето сърце е като слънце! Отивам да потърся темата, която спомена. Мислела съм за нещо такова, но, кой знае защо, бях забравила. Благодаря за чудесния подарък! Не мога да изразя с думи колко ме трогна! Желая ти всичко най-добро във всички светове и всички времена! ПП. Не можах да намеря засега. Отговорът е вътре в мен. Прегръдки!

Далеч съм от идеята да критикувам или с едно изказване да "реша" всичко. Случва се в живота жена да бъде наранявана от мъже (и обратното). Спомних си, че като момиче направо мразех мъжете. Един ден получих просветление по въпроса: Давам ли си сметка, че мразя половината свят?! Съзнателно започнах да търся добри страни в тях и ... намерих! Оргазмът има различни степени и може да се предизвика в различни зони. Сега може да се посмеете малко, но първо усетих що е то по време на джогинг - друс, друс, друс. Има различни начини, но най-хубаво си е с мъж, когото обичаш. Как да й стане хубаво на една жена, ако съзнателно или несъзнателно мрази мъжа, с който е?! Аз съм благодарна на кавалерите, включили се в тази тема, че не отвърнаха на удара. Никой не е "длъжен" да иска нещо или някого. И не мога да си обясня що за човек може вечно да иска някое отрицателно, недоволно, мрънкащо или неподдържано същество? Това важи и за двата пола. Ако обърнем нещата, я се загледайте всъщност колко мъже завиждат на жените? Обличат се и се държат като като жени, пият хормони, подлагат се на операции, гримират се, купуват планини от дрехи, борят се за мъжко внимание... Защо ли? Очевидно считат женския пол за привилегирован. ПП. Смело мога да кажа, че второто раждане за мене беше удоволствие. Не само тялото, а и душата ми ликуваше! Важно е човек да приема с радост и благодарност нещата, които се случват и да се отпусне, да не се противи на естествените процеси. Болката понякога носи радост.

Хората умират, но Човечеството живее.

Блазя ти! Почти всяка неделя съм на работа и абсолютно всяка събота. Аз ще наобиколя мястото, което ми препоръча Нели, дано наистина да има начин да видя изгрева оттам.

Много Ви благодаря, че ми помогнахте! Явно пак ще потърся квартира с източно изложение на много висок етаж.

"Завиждате ли на мъжете?" Не, за да завиждам, трябва да харесвам. Понякога някой мъж ме изненадва приятно, но предпочитам тогава да съм на своето си място.

Прекрасно мнение! Мечтая си за момента, когато всяка една семейна двойка при раждане на биологично дете ще пожелае и ще вземе и още едно от дом, за да отгледа двете с еднаква Любов и отговорност. Идеята е много хуманна, чудесна идея. И практична. Все пак не мога да се въздържа да се пошегувам малко. Един такъв подход ще реши демографския проблем и проблема с разрастването на "малцинствата". Когато се осинови едно ромче, то се превръща в българче. Това е начинът българите да се запазим мнозинство - като осиновяваме ромчетата. Гениално! Пък аз се бях уплашила, че ромите ще станат мнозинство, а пък ние малцинство и тогава едва ли биха били толкова мили с нас, както сме ние с тях. Канел, виждаш ли как може без война, а с любов да се решат нещата?

Моля Ви, хора от София, споделете къде посрещате изгрева! Преди време го посрещах от терасата, но сега няма как...

Нели, много ти благодаря за отговора! Зная къде е мястото, но не си представям откъде между дърветата ще може да се види изгрева? Може би има открита зона в посока изток, това вероятно е по бул. "Пенчо Славейков". Моля за малко повече разяснение! Тази сутрин не се сдържах и излязох преди изгрева с надежда да видя слънцето отнякъде. През зимата, когато не бяха раззеленени дърветата, успях да го видя веднъж на това място, в района на метростанция "Васил Левски". Тази сутрин поначало нямах късмет, отчаях се. На връщане докато пресичах улицата, слънцето ме огря като по чудо измежду едни дървета, малко след изгрева. Обърнах се и го съзерцавах няколко минутки, заредих батериите, почувствах се много по-добре. Аз обичам слънцето и то ме обича, затова ми се показа. ПП. Сетих се за още едно вероятно място, макар да е насред шосе - детелината на бул. "Цариградско шосе" , по-точно горната част, по моста, под който минава бул. "Пенчо Славейков" посока телевизионната кула. Няма как да преценя точно, но е много вероятно да има достатъчно открито място да се види изгрева. Сигурно има няколко подобни места в София. За предпочитане е да се отиде някъде сред природата.

Понякога грешката е, че ние искаме да задълбочаваме връзките, които ни харесват. С някои хора, независимо от пола и положението им, е по-добре просто да разговаряме и да се ограничим дотам. Аз също бих се отказала от задълбочаване на отношенията с този мъж, бих изчакала емоционалната буря да отмине. Ти в момента си емоционално уязвима, трябва да се пазиш от действия, които биха те накарали да се чувстваш още по-зле впоследствие. Имам подобен опит в миналото, с такива хора просто ми е приятно и интересно да си разговарям. Те никога не казват от самото начало, че са обвързани, което си е манипулация. Ако ти не им пишеш, започват да настояват, да демонстрират едно безпокойство. Когато "клъвнеш", казват за връзката си, за да запазят дистанция. Успокой се и ще видиш нещата в истинската им светлина, ще се убедиш, че не си заслужава да влагаш толкова от себе си. Изкушения има много в света, но е добре човек да се запази, да уважава себе си. Мисля, че постъпваш правилно. Алтернативата в конкретния случай е Маричела да изчака и да се свърже със свободен мъж, който е с морални ценности близки до нейните. Има такива мъже. Няма гарантирано щастие, но поне да не се вижда краят му още от самото начало.

Хора, имам спешна нужда от помощ! Дъщеря ми иска утре да види изгрева на слънцето, а не зная как и къде да стане това тук, в София. Живеем на центъра, може ли да ни упътите къде да отидем утре рано сутринта?

Колкото психолози, толкова преценки... Казват, че между гениалността и лудостта крачката е само една. Случва се хора да мизеруват приживе, а да станат велики след време. Част от тях са си наистина луди, но времето оценява не толкова човека, а това, което е оставил след себе си. Темата обаче е за манията за величие. Освен, че човек с мания за величие е много досаден, дали пък не може да има и положителни страни това явление? И дали във всеки от нас не дреме по един такъв маниак, воден от инстинкт за себеутвърждение? И къде е границата между нормалното и патологичното? До днес психологията няма ясен еднозначен отговор на този въпрос. Макс, това може и да не е описание на принц, а на велик гуру. Умствено и духовно не си мързелив, точно обратното. Може да си бил от някоя висша каста, което си е равнозначно на принц. Харесва ли ти тази нова, по-комплексна идея за мания? ПП. Само да не си сложа грях на душата с този майтап (всъщност не вярвам в прераждането). Аз съм от партията "Накарай мързеливия на работа, на ум да те научи" и твърдо вярвам, че прогресът на човечеството се дължи на хората от този тип, макар напоследък изборите да печели все една друга партия "Шуробаджанаци и прочее диваци, крадци, борци, продажници и подмазвачи". ПП. Човекът с мания за величие сякаш е глътнал перпетуум мобиле и няма умора в доказването и себедоказването на своето величие. При това щом е необходимо, лъже себе си и другите, сам си вярва, способен е на чудеса, дори и да се промени, да промени света дори.

Оох, Канел, нали знаеш, че Бог има чувство за хумор. Та, на такива "принцеси" като мене им налага ограничения и труд на "пепеляшки", в комплект с няколко злобни доведени сестри... Точно като в приказките. Кръстницата - фея си е сменила номера на мобилния и ... просто я няма. Сега по-сериозно, че нали знаеш: Канел + Куки = заключваща темите комбинация. Човек, ако вярва, че е велик, може и да стане. Особено ако се потруди... Страничен ефект от този процес е, че като плати цената на величието след поредица от борби, осъзнава колко малък е всъщност... Затова заслужено великите хора са скромни.

Човекът завоалирано си направи комплимент. Драго Чая всъщност никак не е зле, следователно нашият съфорумец си е баш добре - скромен и велик същевременно. Учуди ме, че спомена за комплекси - това ще да е някакъв стратегически ход. Все пак да напиша нещо по темата, че мнението да не се изтълкува като спам. Манията за величие не ме напуска. Все си мисля, че съм по-красива и умна от другите, че в предишния живот съм била принцеса (мразя да мия и да чистя, и не мога да смятам с дребни суми, ако изобщо искам да смятам...). Сегашното положение е някакво недоразумение. Чакам принц да ме вземе и да отмахне това бреме.

Във всички вероизповедания и религии има чисти хора, широко скроени, водещи се от Любовта; има и фанатици, които вкарват нещата в тесни рамки и ги опорочават. Аз лично не мога да се побера в рамките на Православното изповедание такова, каквото е официално; биха ме анатемосали за свободата, която си позволявам в мисленето и начина на живот (макар да водя по-чист живот от мнозина православни служители). Познавам хора, които считат себе си за православни, но не отричат и тези, които се стремят да служат на Доброто и Любовта по техния (искрен и чистосърдечен) начин. Считам себе си за православна, защото да отричам това е все едно да отричам родителите си - няма начин. Кръстена съм в православен храм и се надявам някой ден официално православната общност да приеме инакомислещите, да спре да анатемосва хора, които са допринесли вярата да е жива и действена, а не като тях да повтарят стари неща отпреди векове. От православните служби почти нищо не разбирам, докато например лекциите на Учителя са неизчерпаем източник на жива храна и вода за духовен растеж. При това никакво ограничение на свободата, никакво анатемосване, само разбиране и благословение за успех. Познавам хора и от бялото братство, които са се фанатизирали и опорочават учението, които вадят цитат след цитат, но убиват личността с неистова омраза в сърцето. Ходих няколко пъти на Паневритмия, докато един ден станах център на внимание без да искам, много неприятно. Оттогава кракът ми не е стъпил там. И да отида, няма да е на същото място. Познавам някои от младите православни служители, те ще променят нещата. Това, което е Добро, няма да се анатемосва вече. Да анатемосваш нещо, което е дадено от Бога, е страшно - в такъв случай ти анатемосваш сам себе си. Мир и Любов!

На мене лично ми провървява най-добре, когато съм отчаяна, тогава се намесва Бог. Аз съм в София от близо две години. Преди около двадесет години живях тук, опитвах се да уча, повече работих, докато накрая не издържах и се отказах, защото и специалността, която си бях избрала, не беше особено перспективна тогава, още повече за човек, който няма време да учи. Направо си мразех София, намирах я неприветлива и мръсна, чувствах се нещастна. Взех решение да се прибера в родния си град, където натворих един куп глупости и си обърках живота, но междувременно успях и да се изуча. Съдбата така ме завъртя, че се наложи отново да дойда в София, с цел оцеляване. След поредица от малки и големи чудеса понастоящем имам много добра работа, занимавам се с неща, които са ми били интересни в продължение на десетилетия, нещо като сбъдната мечта. Разбира се, отчасти, защото пълно щастие няма. Отношението ми към София е коренно различно отпреди - от сърце казвам, че я обичам! Зная, че тук ме очаква нещо много хубаво, не зная още какво. Бих отишла да живея и на други места, което би било радост за авантюристичния ми дух. Бог никога не ме е оставил гладна, може жълтите стотинки да са ми преброени, но все по някакво чудо се връзват двата края. Благодарна съм и за приятелите, които ми помагат, кой с добра и насърчителна дума, кой с пари назаем и т. н. Родителите ми също ме подкрепят. Написах това за себе си, защото наистина някои теми вместо да бъдат място за споделяне на опит, се превръщат в място за мъдруване, сякаш повечето сме кой знае какви умници. Дори и умници да сме, изпитанията са за всички. Изпитанията не винаги се дават да се избегнат, а да се премине през тях, да се пречистим и да придобием качества, да се научим да уповаваме на Бога при всички условия на живота, да разберем, че животът на душата е неприкосновен, а тялото не е толкова крехко. Ивайло, наистина може с килограм жито да се преживее десет дни, при което да се почувстваш много по-здрав и при правилна нагласа работите ти да потръгнат. Паневритмията също може много да ти помогне. Откога не си посрещал изгрева? Виж съответните теми, опитай тези духовни практики и вътрешният ти свят ще се възроди. Сега имаш време, попей, нарисувай нещо... Имаш време, помогни на някого безкористно, участвай в доброволческа акция, дай каквото можеш от себе си - усмивка, поздрав, насърчение, похвала - нещо, което да повдигне другите. Ще осъзнаеш, че си много силен. Ще споделя любимия си псалм, който ми е помагал много в мигове на отчаяние: