dcveta
-
Общо Съдържание
531 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от dcveta
-
-
Щом ти мислиш, че това момиче е страхливка - жалко за тебе. Човек, който изживява по този начин нещата - няма нищо общо със страхливците и тя изобщо не мисли да бяга, както прочетох.
ПП Не че съм пророк, но Бог е милостив и нещата ще се наредят за нея от самосебе си/чрез /познат/ човек. Само трябва да изчака малко. Всичко ще се нареди.
А ти Пламъче търсиш своята си слава.
-
Мълвата в България следва човека по петите му, където и да отиде.
Ако вярваш на това, ще те следва. Аз не вярвам и не ме следва. Изобщо вече не ме интересува дори каква мълва ще мълвят хората за мен. Все ми е тая. Нито ме хранят, нито ме поят, нито живот са ми дали.
ПП И все пак мнението ти беше малко манипулативно - "бягат само страхливците" - тук не става въпрос за страхливци ...
ПП За мен също е най-важен човекът, който търси помощ, да я намери ... иначе не бих изобщо участвала в темата и не бих изобщо писала
-
ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.
Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.
И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.
-
Според мен бягството не е най-удачния начин за решаване на проблеми.
Зависи какви са проблемите и какво е бягството ... В този относителен свят и двете възможности са истина понякога. Тоест и мнението на Диана е точно в определени ситуации и твоето в други. Казвам го от личен опит.
Не случайно имаше една песен "десет адреса смених". Понякога си струва и спестява много, много ...
А другият случай за който ти говориш Пламъче, е случаят когато човек бяга, но същите изпитания го преследват и преследват, където и да иде, защото не е променил характерът си. Тоест когато човек сам предизвиква някакви последствия от действията си, където и да отиде - същите проблеми го преследват.
Но не мисля, че в този случай става въпрос за това. По-скоро приемам съвета на Диана за точен в този случай.
А за всеки случай е нужна мъдрост и знание, за да се постъпи правлно.
-
Аз не бих те посъветвала да смениш местожителството си, без да знам на колко години си.
Никога не бих дала такъв съвет на момиче под 18 години.
Над 18 години съм, но поради други съображения няма как да сменя местоположението си.Много пъти съм го обмисляла, но засега такъв вариант не съществува.
Понякога ние мислим какво да направим и какво не, а нещата се нареждат от самосебе си, само трябва да изчакаме.
-
Затова лично аз ми се ще да се спра едновременно да вярвам в следните неща:
- стремим се към безусловната любов и любовта ни да не зависи от нищо
- стремим се винаги даването ни да зависи от това дали човекът, на когото даваме, е готов да се променя към любовта
- стремим се да видим любовта и в доброто, и в лошото, че даже и в себе си
- стремим се да даваме, за да получаваме и да получаваме, за да даваме.
- като спрем да се стремим и почваме да виждаме ...
Радвам се!
Съвършенството и пълнотата не са само в даването, нито само във взимането, дори не са само в живота, но и в смъртта, защото тя е част от живота. Така и за Любовта - съвършенството й е във взаимността и когато липсва, липсва съвършенството, значи че любовта не се е развила напълно. Не мога да го обясня по-добре, но така го разбирам от житейските примери.
-
От опит знам, че нищо няма да те утеши в момента. Не случайно казват, че времето лекува. Не значи, че ще забравиш напълно, но надявам се с Божията помощ да успееш да си простиш. Дори е по-добре да се молиш за душата на това момче, да намери мир и покой, отколкото да се самообвиняваш. Животът и смъртта не са във наша власт. Да, ние си мислим, че владеем положението и че много неща зависят от нас, но на практика не е точно така. Много неща са предопределени, както казват "писалка" и много малко са нещата, които можем да променим.
В какво се обвиняваш, че не си търпяла една връзка, която е била обречена ли?
Няма смисъл да се търпи една обречена връзка. Когато търпиш всъщност и ти ще се превърнеш в жив мъртвец и ще обречеш бъдещите си деца от тази връзка и близките ти и примерно близките на отсрещната страна също ще бъдат повлияни негативно от подобна връзка.
Ще ти дам примерът от Листопад с Ферхонде и Шефкет. И той не можеше без нея и щеше да се самоубие. Тази връзка се разви и виж последствията от нея.
Така, че не виждам за какво се самообвиняваш? - за неща, които изобщо не са във твоята власт като живота и смъртта ли? Те са си Божии приоритети.
Поздрави и от сърце - да преодолееш самоосъждението!
Не му давай място, защото отваря врата към ада /може и да е пресилено, но по-добре да ти го кажа така, както съм го разбрала от опит, отколкото да премълча/ -
Интересно се е получило. Божидар поставя условието за любовта - да не зависи от нищо. hipathia поставя условие за любовта - да дава, вместо да получава, а erendil поставя условието - безусловна любов.
И все пак ми се струвате твърде ограничени в разбиранията си за любовта и твърде стари са тези разбирания. Не е ли време да ги заменим с нови?
Например какво мислите за взаимността в любовта?
В Библията се казваше "ще вървят ли двама заедно ако не се съгласят"/отнася се за Бог и човек, човек и човек, деца и родители и т.н./
Спомням си и онази песен "вървят ли двама на дълъг път ..."
Взаимността не може да изключва получаването, нито даването. За мен няма любов която само да дава или която само да получава.
ПП Всъщност има, но тази любов не е съвършена, усъвършенствувана.
Този който само дава се изразходва напълно като източник на енергия, който няма откъде да заради и се изтощава.
И не може човек, който не е получил от Бог Любов да дава такава, нито може да дава повече отколкото е получил.
За даването още се казва в Библията ако имаме две ризи - да дадем едната на ближния си, но никъде не се казва ако имаме една риза - да я дадем.
Въпросите не са толкова прости, колкото изглеждат нито за вземането, нито за даването. Прекаляването в едната и другата област си носят своите последствия и крайностите нямат нищо общо с истината/която е по средата на две крайности/, нито с любовта.
Всъщност който иска да разбира, няма да продължавам повече. Излишно е. На светлинни години разстояние ...
-
Здравейте, наистина вече не знам какво да правя отчаяна съм!
Привет дете!
Просто няма какво да правиш, освен да продължиш пътя си. Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш.
А човешкото осъждение и одобрение е толкова преходно, че не трябва да му обръщаш голямо внимание.
Спомни си какво сториха хората с Исус. Единият ден искаха да го направят цар, на другият ден викаха "Разпни Го". Това е тълпата. Единият ден едно, другият ден точно обратното. Времето си тече и всеки следва съдбата си. Не би следвало, да изгубиш живота си в самообвинения.
Взела си правилното решения в случая, независимо от заплахите за самоубийство, които са ти били отправени. Постъпила си правилно и не трябва да съжаляваш за нищо.
Не съм преживяла точно твоя случай, но съм виждала и обратната ситуация. В нея живите мъртъвци са повече от мъртвите мъртъвци. Така че не съжалявай за нищо и не си длъжна на никой. Гледай напред. След време всичко ще отшуми и няма да се помни, това което сега те притеснява.
Поздрави от сърце!
-
ПП Моят учител е Библията засега поне
-
Лично аз срещам вътрешна съпротива да го наричам П. Дънов. По ми върви да го наричам Учителя.
При мен е точно обратното. Защо срещаш съпротива? Не е ли едно и също по принцип как ще го наречеш? За кого има разлика? Всъщност разбрах. Ти го приемаш за свой Учител, а аз все още не и това е разликата.
-
Приятелю,
повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее.
Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт.
Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите -
Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее.
Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили.
Когато говорите за даване и получаване ей така просто наизуст или от прочетеното от книгите, но не и от опит ...
Колко години сте давали всичко, без да получите нищо в замяна? Кажете ми? И после коментирайте и после цитирайте ...
-
Станимире, този цитат казва точно същото, както и цитата на Божидар. Виждам, че тук е така написано, че може да се изтълкува по противоположен начин, но чисто експериментално опитай да го осмислиш в значението на цитата, даден от Божидар; ще се убедиш, че чисто граматически е вярно и по другия начин. Т.е който обича повече, той взема повече.
Привет Диана! Така е и логически и по Божия закон, който казва, че който дава ще получава и на него ще му се дава. Който обича повече е готов да дава, тоест и да получава. И на мен тези думи на Дънов ме затрудниха, не ги разбрах в пълнота, но ги оставих за потвърждаване с времето, защото истината сама се доказва. Има различен поглед в тези думи с който поглед светът не е свикнал и може би затова не ги разбираме от първо четене в дълбочината.
Ето че сега разбрах повече. На пръв поглед противоречието идва от даването и вземането, но като го свържем със закона за даването и вземането - всичко си идва на мястото - който повече дава и повече получава и повече обича/излиза на практика/.
Но има и други, които също се ограничават в любовта като искат само да дават, но не знаят да получават. Истинската Любов трябва да знае и двете - да дава без да нарушава законите на съприкосновението и да получава без да нарушава законите.
А относно Любовта в Библията се казва, че тя се усъвършенства. Тоест ние се усъвършенствуваме в нея, в молитва и в познаване на Господа, подлежи на непрестанно развитие в човека.
На друго място ап. Павел казваше "нека любовта ви бъде просветена и всячески проницателна". Тоест за вярващите и познаващите Бога - сляпата любов трябва да остане на заден план.
Много хора са склонни да обичат и прощават, когато не знаят слабостите на отсрещната страна, но познаят ли ги се отказват да обичат. Христос ни обичаше въпреки, че виждаше всичките ни слабости и грешки, въпреки че ни познаваше, виждаше невидимото, непроявеното. Та с това си обяснявам просветената и всячески проницателна любов.
Още се казваше, че в съвършената любов няма страх и който се страхува не е усъвършенствуван в любовта.
-
Любовта изключва всички питания.
Любовта изключва всички противоречия.
Любовта изключва всички насилия.
Любовта изключва всички ограничения.
[сещате се заглавието на темата: „За Любовта нищо няма значение”]
Благодаря за цитатите и различния поглед, който е представен в тях, но не всичко разбрах.
Виж този цитат. Той може да се разбира двустранно. От твоята гледна точка - изключването на насилия, противоречия ... значи "за Любовта нищо няма значение".
А за мен значи точно обратното, че за Любовта има значение насилието/който насилва, не обича/, че за Любовта има значение ограничението/който ограничава, не обича/.
Но от друга страна ние сме създадени ограничени. И да искаш и да не искаш сме ограничени в тяло, време, пространство, така сме създадени.
Иначе е верно, че Любовта изключва всички питания. Когато обичаш не се питаш кое е добро или зло, кое криво или право, беден ли си или богат ...
-
Ще си поиграя с нея и ще видя истината.
Ще се погрижа за него и ще видя истината.
И ще видя истината.
За любовта нищо няма значение.....
Или има?
Разбира се, че има и ще дам най-точния цитат за любовта, който съм срещала в Библията -1Кор.13, за да ти го докажа.
Но изводът ти, че ще видиш истината, не се налага. Може и да не я видиш. Божа работа. Може и да я видиш.
А доброто в твоите очи, може да е зло в очите на онзи на когото ще правиш добро. Също Божа работа. Затова преди да правим измислено добро е хубаво да се допитаме до Божията воля. И този принцип не се налага винаги, понякога в бързината може да не се допитваме, а просто да действаме според случая, без правила.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Според Божието Слово - Любовта не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.
Според това, което четох в този форум от Дънов - за любовта има значение Божията воля.
-
Така че за любовта някои неща имат значение.
Напълно точно и тези неща, които имат значение се наричат условия. Затова няма безусловна любов в Битието. Тя може да съществува само при единицата, защото тогава двата полюса/женски и мъжки са едно цяло/
-
Има само Един Бог-Вездесъщият и Всемогъщият Творец на всичко и всички.
Старият Завет - Псалми 27
8 Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
-
Когато човек помъдрее, в резултат на прилагането на знания, целта преминава в вяра. Това е естествен процес, като се наиграеш си оставяш играчките. Тогава волята ми става - волята Ти.
Вярата все още не е действителност, но има способността да превръща в действителност. А когато човек виждал/да кажем целите си изпълнени/, нямало нужда от вяра.
-
...
ПП Чакам си отговорът на въпросът зададен по няколко различни начина!!!
Вече съм написал това, което смятам за необходимо. А и без друго си позволих да бъда прекалено откровен в предходните си мнения.
Не виждам нищо лошо в това, че си бил откровен.
Разбрах, щом така мислиш - твоя воля. Поздрави!
-
"Казано е - когато човек планува, Бог се забавлява най-много!"
Т.е. е казано: хайде овчици на полянката, да си пасете тревичката, а после пак в кошарата. Мисленето не е за вас овцете, нито правенето на планове.
Ами хайде по-същата логика да не учим децата да рисуват, защото явно не могат, да не ги учим да решават задачи по математика, защото като малки не могат да смятат, да не ги учим да четата, защото също не го могат. С какво планирането е различно като умение от всички изброени??? Или просто има хора, които не искат да мислим и ние като овце се подвеждаме по манипулациите им. Бог се бил смял над човешките планове. И когато умират милиони от войни, глад и липса на елементарни хигиенни условия пак ли се смее Господ??? Значи човешкото невежество му е смешно??? Това ли е точно Бога, който почиташ и кому е нужно да се налагат подобни представи за Бог с твърдения като цитираното.
Много дословно си го разбрал или да кажа по-точно неразбрал или разбирането ти няма общо с Духа, не идва от сърцето, а от вътрешната ти предварителна предубеденост.
Той има в предвид онази поговорка - да не си правим сметка без кръчмар/по друг начин казано/, планове без Бог по друг начин казано.
Относно примерите ти е писано в Библията, че "людите погиват поради незнание".
ПП Чакам си отговорът на въпросът зададен по няколко различни начина!!!
-
Ако няма Божия Воля, то е странно тогава какво е силно и слабо развито и човек уж планира
Точно
-
Има космическа йерархия от същества и тя представлява разумното управление във вселената (т.е. планира, решава, носи отговорност и т.н.).
Станимире, много добре те разбрах. Само не знам ти доколко се разбираш, но не отговори на въпроса ми.
Говориш за проявения Бог във вид на разумни същества и за непроявения Бог -принцип.
Относно проявлението или Битието нямаме противоречия. Но относно непроявения Бог имаме.
Затова те попитах - как си представяш този непроявен Бог или принцип? Като физиците само или като нещо повече от физик?/до тук което разбрах, си го представяш по-ограничено и от физиците, но може и да греша/.
Мога да задам и по друг начин въпроса си.
Смяташ, че от непроявения Бог могат да се проявят разумни същества, но в непроявеното, невидимото не може да има разум, така ли?
За мен всичко за да се прояви, би трябвало да съществува в небитието първо/тоест да бъде непроявено/.
Вярвам на писаното в Сефер Иецира, където доста добре се обяснява всичко. И там непроявения Бог е наречен Невидимия със стойност нула/която стойност разбрах по откровение/. Но нулата във физиката обръща посоките от положителна в отрицателна и обратно. А нашият свят е дуален. Дуалността според Сефер Иецира се проявява на ниво седмица/седемте двойни букви/ и затова се говори за седем небеса. На ниво тройка например няма да срещнеш дуалност. Това ниво си го представям с Отец, Син и Святи Дух/Божието царство/.
На ниво единица/също има проявление/, но на ниво нула няма. Там е невидимият и Непроявеният Бог. И аз ги разделям като тебе на Проявен Бог и Непроявен Бог. За проявлението нямаме разминаване в разбиранията, но за Непроявения Бог имаме. Затова се опитай да ми отговориш, така си изяснявам противоречията и стигам до истината.
Засега смятам, че грешиш като не виждаш всички възможни провления в непроявенето да съществуват. Тоест те съществуват в така нареченото "нищо" и се проявявят от него, но нищо не съществува.
-
Какъв е за тебе Богът в Старият Завет?
Око за око, зъб за зъб.
и какъв в Новият?Обърни другата буза, обичай врага си.
Нядявам се схващаш разликата?
Не схващам дълбочината, но само повърхностно. Ти разделяш и за теб има НЗ и СЗ, но не виждаш единството, жалко и не виждаш причините за тези два различни закона, също жалко.
-
Когато говоря за Бог, мога да имам в предвид две съвсем различни неща. Първото е споменатият вече естествен ред на нещата, основата и същността на всичко съществуващо. Това са принципи, това не е нещо създадено, това не е нещо съзнателно имащо индивидуално съществуване, можещо да действа разумно, свободно, да прави избори и да решава. Това са принципите, които обуславят средата в която живеем и те са вечни и неизменни. Този порядък обуславя света,
Не знам. Твърде ограничени ми се виждат представите ти за Бог - принцип.
Какво значи този принцип за тебе? Обясни!
Да не си го представяш като физиците - просто някакъв механизъм без душа и без дух, без разум, без любов?
Ако е така, това са твърди ограничени представи, твърде ограничени.
А да си чувал за Божия воля?
Щом казваш, че не може да прави избори и да реша, значи за теб няма Божия воля/се налага извода/.
Съществува само човешка такава - за тебе! и т.н. и т.н - няма нужда да коментирам от всяка вяра какви изводи се налагат, но темата ми стана безинтересна.
Чувството на вина бавно ме погубва
в Лични истории
Добавено
"Аз какво търся", "Аз какво правя", "Аз какво мисля" - много "аз" станаха