raga
-
Общо Съдържание
6 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от raga
-
-
Благодаря за бързия отговор. Питах за Баховите есенции защото искам да спирам постепенно антидепресантите. Помагат ми, но разбирам че е само за момента.
-
Здравейте отново,
Искам да попитам дали, ако приемам капки на Бах, заедно с Ципралекса и Ривотрила /докато започна психотерапия/ това ще окаже някакво негативно влияние.
Може ли да ми препоръчате и някоя книга за четене, която смятате че ще ми е от полза. Вчера си купих "Подсъснанието може всичко" - Подходяща ли е за мен? А какво мислите за метода силва?
-
Добър ден,
Есенциите на Бах помагат ли при натрапчиви мисли и как точно да определя кой цветя са за мен.
-
Здравейте отново,
Прочетох статията и разбрах, на какво се дължат всичките ми мисли, и разбрах че лекарствата не са изхода който търся - нужна ми е психотерапия. Проблема, е че в Сливен има само един психотерапевт, завеждаш психиатрията в Сливен. Страх ме е да се свържа с нея, защото след като споделя натрапчивите си мисли да не реши, че съм заплаха за семейството си и най-вече за бебето и да иска да постъпя в клиника или социалните да ми вземат детето.
Притеснява ме факта, че натрапчивите ми мисли да нараня бебето си, се появиха преди то да бъде родено - възможно ли е това. Понякога се замислям дали това наистина са просто мисли, или импулс който ме кара да направя нещо нередно, от което аз изпитвам страх - дали е мисъл или желание. Объркана съм, защото тази мисъл сякаш ме подтиква към това да нараня някого, след което аз започвам да се боря, че това не е редно и няма да го направя.
В момента, може би под въздействието на лекарствата, тези мисли не са така силни, не изпитвам паника. Само когато съм близо до остри предмети изпитвам лека тревожност, но не винаги. В повечето случай, готвя или шия гоблен без да се замислям, че използвам нож или ножица. Но в един по следващ момент се замислям, дали днес са ми минали пак тези мисли и те се появяват наново. В момента ги няма тези визуализации на това как наранявам мъжа си или дете си, просто е останал страха, да не би някой ден найстина да го направя и това ме тревожи.
Тези мисли ги имам всеки божи ден - за щастие не ми пречат да извършвам ежедневните си задължения - но докога.
Възможно ли е заради тези неща да ме хоспитализират в психиатрия.Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в Ст. Загора или Плевен - там имам възможност да ходя, понеже имам роднини. Прочетох, че продължителността на сеансите са между 6 и 24, но по-колко са в седмица или това преценява самия психотерапевт. И последно психиатър може ли да провежда психотерапия или трябва да бъде психолог.
-
Здравейте,
Предварително се извинявам за дългото изложение, но искам да обясня всичко подробно за да сте наясно със моето положение.
На 26 години съм. Преди 3 месеца родих първото си дете. Още от началото бремеността ми беше изпълнена с тревоги и притеснения, защото приемах антибиотик без да подозирам, че съм бременна. Когато видях двете чертички на теста за бременност изпаднах в паника. Ами сега накъде. Започнах да се лутам между лекарите и да сондирам мнения за последиците от приема на лекарствата - едни бяха аборт, а други да задържа бебето. Така и направих и сега слава на Бога имам здрава дъщеричка. След като реших да задържа бебето започнаха и мойте притеснения, правих си какви ли не изследвания, но постояно си мислех, че дето ще се роди полно и по скоро с ДЦП. Мисълта ме побъркваше, но скоро вече не и обръщах внимание и тя отшумя. Към края на 4тия месец изведнъж като чух името на един човек - мой познат през ума ми мина мисълта " Дано да умре". Стреснах се много от това което си помислих, реших че като се прибера от работа и се наспя всичко ще мине. Да ама не. Започна тази мисъл непрестано да ми се върти в ума и то към близки хора и приятели и особено към майка ми, която много обичам. През ноща се събуждах и първата ми мисъл беше "Майка ми да умре". Започна да ми става лошо, напрегнато, не ми се ядеше, сърцебиене. Започнах да си повтарям точно обратната реплика - Дано да живее. И така две три седмици и всичко изчезна . Докато не се появи с нова и по силна две седмици преди да родя. Вечерта ми мина през ума мисълта да убия мъжа си - да го наръгам с нож. Изпаднах в паника, легнах си, но на сутринта нещата бяха по-зле. Не можех да погледна ножа - изпитвах страх да не направя някоя глупост. След като родих започнаха да се появяват постоянно тези мисли - да нараня някого - по скоро страх да не нараня някого. Ето днес докато целувах ръчичките на малката, се сетих как има хора които насилват децата си и си помислих ами ако изперкам и аз го направя. Болна ли съм. Дали пък това не е начален стадии на шизофрения? Моля ви помогнете ми. Обичам семейството си повече от всичко, а ми минавт тези мисли. Дали мога наистина да полудея и да го направя. На какво се дължи това и има ли лечение. В момента съм на Ципралекс и Ривотрил. Преди две години се лекувах от ПР. Помогнете ми. Искам да съм същата както преди. По принцип съм много чувствителна и се притеснявам и тревожа за всичко. Луда ли съм?
Помощ от психотерапевт
в Психотерапeвтични насоки онлайн
Добавено
Здравейте,
От 5 години съм на антидепресанти. Сега съм на 30 г. Причината да ги почна бяха ПР. Спрях ги докато бях бремена и след това отново ги почнах заради ОКР. Миналата година ги спрях за близо 2 месеца, но се появи депресията и една тежка операция през която минах и така.
Искам да ги спра. Да се науча да се справям със страха и тревожността без тях.
Аз се притеснявам на моменти от това, че няма да се справя с отговорностите в работата (макар, че винаги съм се справяла); че няма да мога да се справям с трудностите в живота ей такива абсурдни неща. Майка ми в момента е в много тежка депресия и не може да се оправи - хапчетата не й помагат, психотерапевтът при които ходи също. И аз много се притеснявам за нея. Страх ме е да не стана като нея. Тя изпада в такива състояние през около 10 години. Аз не искам да съм така.
Ето вчера толкова се притесних за нея, заедно с това че няма да се справя с работата в службата и почнаха едни топли и студени вълни, цялото тяло ме тресеше, повръщане и липса на апетит.
Искам да посещавам терапевт или да чета нещо за да мога сама да ги превъзмогна тези неща.
Препоръчайте ми терапевт в Сливен.
Ходих два пъти при един терапевт в Свищов, но той ме обърка още повече и се чувствах по зле след това.