Ани
-
Общо Съдържание
4078 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
125
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ани
-
-
Децата в себе си ще пуснем при Христа, когато се избавим от собствените си предразсъдъци и скруполи и страхове. Всъщност болни мозъци са измислили съдилищата и затворите, хора да съдят хора. Мечтая си за един Нов свят, свят без затвори и болници, свят без граници, външни и вътрешни.
Всъщност не винаги най-опасните за децата хора са в затвора.
-
Личното ми мнение, че човек докоснат от Гносиса е белязан завинаги. Връщане назад няма. Колебания и съмнения ще има винаги. Това раздвоение ми е познато, но когато се опиташ да се обърнеш назад духа силен вятър. Човек може и сам да върви по Кралския път, но е по-трудно. Групите и школите са външни форми можещи да внесат неразбиране и отблъскване.
Да вървиш сам по-пътя е много трудно и трябва да си напълно решил проблема с всички видове страхове.Това за което пишеш се наблюдава във всички общности. Всъщност това е оградата на Школата за която пише Иво в темата : “Школата на Беинса Дуно – първи стъпки”
-
Пък аз се чудя защо не мога и не мога да се разбера с някои хора.
То каква било !?
Хората във форума използвали думите не по предзнаначение.
Аааа... каква била работата!? Голям съм заплес..ц.ц.ц...
Ян, извинявай за недоразумението.
Първо нямам тебе предвид. Ти си използваш думата "дух" според мен така както и аз я разбирам по темата.
Второ - няма нищо лошо в това една дума да се използва и в преносен смисъл. Само помолих Кристиян да доуточни за какви духове говори. Човешки или някакви други.
Изглежда думата дух има много значения на български език?
-
Но както казва Бина ... да са живи и здрави комунистите-атиести, че ни накараха да забравим вечните закони на Битието.
Ян, къде прочете в моето мнение подобно нещо?!?
Колкото до думата дух (духове), май във форума се използва в преносен смисъл повече, отколкото по действителното и предназначение?
-
Но е вярно, че по-сигурна книга от личните опитности няма. А да се различават нещата, трябват осезателни сетива. А сетивата се изграждат докато сме в плът. А как се използват сетивата е друг въпрос вече-Ян
За съжаление или за щастие такава опитност нямам. Трябва да си призная, че най-големите ми страхове като дете бяха свързани с призраци. Не ми е ясно от къде се бяха взели, тъй като родителите ми бяха атеисти. Аз също бях възпитавана в това направление. На яве не си спомням да съм виждала нещо, но имах големи кошмари свързани с духове, гробища и т.н. Изобщо не ми е ясно откъде са се взели тези ирационални страхове. Ако в къщи нямаше никой, излизах на улицата, независимо от часа. Предпочитах тъмната улица, но все пак пълна с хора пред затвореното пространство и пълно със “страшни” неща в стаята. Интересно, че този страх се съчетаваше с атеистическото ми възприемане на света.
Атеизмът ми отмина, но утайка от онзи страх все още стои в мен и ми пречи . Особено когато се опитвам да медитирам. Изпитвам голям интерес към духовното, но нямам сила да се отпусна при практиката. Обикновеният детски страх от призраци,който естествено отминава с възрастта, при мен се е запазил. Не е така силен вече, но го има.
Повтарям си думите на Учителя “Без страх и без тъмнина”, но ми е доста трудно да го преодолея.
Молитвата, която обикновено изпращам към душите на близките ми, които са заминали е да вървят към светлината и ... колкото и да ми е неудобно да го напиша, да не ме посещават.
Та по отношение на духовете, на теория съм голям "специалист", но на практика хич ме няма.
Венци, мисля , че темата отворена от hope не е за спиритизма, а за самото естество на духовете. Знам, че Алан Кардек е основно спиритист, но ми беше интересно да прочета неговото виждане по този въпрос. Предполагам, че Истината е малко по-друга, но в момента и Кардек ме задоволява.
Духовете- така, както са ни известни, са мисло-форми, къде по-големи, къде по-малки, фрагменти "съзнание" и т.н., като основното което им липсва е животът- те са енергийно информационни структури к оито нямат основното, което дефинира живота- душата, поради което те самите нямат нищо общо с еволюцията на човека-КристиянКристияне, какво разбираш под думата "духове", която употребяваш? Човешкото тяло не се ли обитава практически от дух, духовна същност, която е нашето истинско "Аз"? След смъртта тази същност не се ли отделя и не продължава ли своето съществуване като дух или под дух имаш предвид елементалите които паразитират върху човека?
-
Вие какво мислите за призраците? Чували ли сте истории на хора, които познавате? Защо душите на тези хора витаят на земята, а не си отиват, подготвяйки се за по-нататъшното развитие? Духовете не се ли прераждат? Ще съм ви благодарен, ако дадете мнението си и кажете какво е мнението на Учителя за тези неща.
Отговори на тези въпроси можеш да намериш в книгата на Алан Кардек - "Книга за духовете". За съжаление не я намерих в нета на български. Във форума е спомената от Венцислав тук
Беинса Дуно е говорил в беседите си на тези теми, но не мога да открия в момента точно къде.
-
от опит знам колко катарзисно е поне едноседмично Смирение + Размишление върху собственото форумско поведение Ще опитам този съвет.
-
Не става дума за общи разсъждения, а за такива върху учението на Учителя. Никой не е казал, че няма въпроси и ценни мисли във форума.Според мен е твърде лесно да се докаже безпочвеността на това твърдение като се изчисли процентът на цитатите и на разсъжденията във всички постинги. Почти във всеки пети пост има въпроси - ние споделяме това, което ни вълнува и се опитваме сами да търсим отговорите - НО заедно, вслушвайки се един в друг! Дори с просто око, дори само със скрол на мишката по тях се вижда истината - убедете се сами.Разсъжденията на огромната част от хората, участващи във форума ни, са били и продължават да са много, много ценни за мен и моето израстване и осъзнаване - независимо доколко са били близки с моите собствени позиции и дали съм променяла нещо в себе си под тяхно влияние. И за мен е така и затова влизам тук. Аз цитирам когато не мога да кажа това което искам по начина по който е написано. Няма значение дали е от Учителя или някой от участниците в портала. Когато не оборваш с доводи против, значи, че си съгласен с това което цитираш. А не виждам смисъл, след като съм съгласна с нещо отново да го преповтарям с повечко думи.Нямам нищо против върху цитатите без коментар. Аз също ги ползвам много често. Мисълта ми беше защо никой почти не смее да задава конкретни въпроси върху конкретни беседи?
Колкото до модераторите, мисля че не съм казала чак толкова лошо нещо за тях. Просто дадох едно предложение.
-
За заключените теми мнението ми е същото.
-
Максим, имам предвид не разсъждения върху различни аспекти от живота изобщо, а конкретно върху някоя беседа от Учителя.
Когато се закрива някоя тема, причината за това вълнува не само този който я е отворил, а и останалите участници в нея.
-
Дънов би приветствал форума.
Дъновал не би приветствал активното участие на негови последователи в него.
Интересно хрумване на Венци. И на мен ми минава понякога подобна "еретична" мисъл.
Наистина форумът е посветен на Учителя Беинса Дуно, наистина голяма част от участниците цитират негови мисли. Но много рядко има разсъждения върху тях. Нима всички сте абсолютно наясно с неговото учение, нима никой няма въпрос, мнение?
Четейки беседите на Учителя непрекъснато се сблъсквам с въпроси. Не бива да забравяме, че той е говорил на хора живяли все пак в малко по-друга епоха. Тези беседи са стенографирани, а не са писани от Учителя лично. Защо тогава темата предложена от Ваня "Приложимо и неприложимо за днешното ниво на съзнание" беше светкавично затворена?
Не може ли когато една тема се затваря да има заключителен пост от модератора, в който накратко да се обясни причината за затварянето и?
-
Бина, а ти къде видя да употребявам термина "църква"?
Права си. Понякога бъркам понятията "църква"(не сградата) и "религия"
Но мисля,че отрицателното (дори враждебно) отношение към хората със свръхсетивни способности е заложено още в Библията като аксиома и е проникнало в трите основни религии излизащи от нея. Ето например какви указания дава Бог на Мойсей в Изход,гл.22
Левит,гл.20Магьосница жена да не оставиш.И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му.или
3. Трета книга Моисеева - Левит ••ТРЕТА КНИГА МОИСЕЕВА - ЛЕВИТ 1 [1:1]И повика Господ Моисея и му каза от скинията на събранието, думайки: [1:2] обади на синовете Израилеви и и...
...[19:31] Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш....
...И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная...
или
ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАНА БОГОСЛОВА 1 [1:1]Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да......[21:8] А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън...
и т.н.
Дълбоко в себе си смятам, че Библията е предназначена предимно за евреите и тъй като те са си имали проблеми с вавилонските,халдейските,египетските и други около тях магове, ясноведци и изобщо жреци на чужди и враждебни на тях народи, то това се е проектирало и в Библията. Докато търсех горните цитати изчетох доста неща потвърждаващи това мое мнение. Останах с убеждението, че Бог е нещо като частна собственост на еврейския народ?
Но това си е мое тълкуване на нещата, при това моментно.
-
Няма такава религия, която да отрича астрологията. Всичко - и наука и религия е започнало с погледа към звездите.
Църквата и астрологията не се разбират много добре.
Ето например една статия на тази тема: Астрологията - древна като грехаМалък откъс от нея:
Макар астрологията да претендира за авторитет и правдивост поради древния си произход, ще възразим, че не всичко древно е добро, истинно и спасително. Окултизмът е древен почти колкото греха и те имат едни и същи корени: гордостта, богоборството, общуването с демони.Светите отци на Църквата отнасят зараждането на астрологията и другите окултни учения към времето на Каин и неговите потомци.
Съгласно тълкованието на св. Юстин Философ, св. Ириней Лионски, Атинагор, Тертулиан, св. Амвросий Медиолански и др. отци и учители на Църквата под думите в Бит. 6:2 „Тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени” следва да разбираме - духовни същества, паднали ангели, които влезли в престъпен съюз със земните жени и ги научили на вълшебства и заклинания. Това твърдение се потвърждава и от апокрифната книга „Енох”.
Докато бракът в Библията често означава единението на човека с Бога, т. е. вярата (Осия 2:16; Ефес. 5:22-23), то в брака между хората и духовете трябва да подразбираме зараждането на езическото почитане на демоните, с помощта на които падналият човек се опитва да проникне в тайните на света, да въздейства на околните и на стихиите, да стане като бог без Бога (Бит. 3:4-5).
Ето още една: Астрологията - лъжепророкът на нашето съвремие
Мисля, че другите вероизповедания са по-толерантни към нея.
-
Моля авторът на поста с цитирания откъс да даде линк към сайта, в който е публикуван. Така всеки от нас ще може да прочете цялата статия, както и контекста, в който тя се намира.
Аз не съм автор на този пост, но съм срещала тази статия в Двери БГ.Автор Златина Иванова
четвъртък, 22 февруари 2007
Не ми направи толкова голямо впечатление и не е единствената на тази тема.
-
hakama,ясно ми е защо се стремиш към подобен вид способности. За себе си мога да отговоря, че нямам такива качества и се съмнявам, че някой от пишещите във форума има. Съмнявам се човек с вродена или придобита дарба в тези области, които описваш, да ги обяви във форум. Но в лично съобщение, може би...?
Погледни подобни теми по този въпрос:Лични доказателства за скрито знание,Опитности извън тялото,Опасностите в духовния път,Виденията,Ясновидството
Може да откриеш нещо интересно.
-
Здравей Нakama!
Явно много ти е харесал сериалът Heroes.
Имаше още един подобен на него-"4400", но с по-малък успех.Защо искаш да отключиш в себе си такава способност?
Бях чела някъде, че йогите смятат отварянето на такива дарби (сиддха) за допълнителна опасност по пътя. Но не виждам нищо лошо в това твое желание. Стремейки се да отключиш някоя от тези способности, ти може да се доближиш до нещо много по-голямо и по-ценно.
Успех!
-
Мисля,че ако успеем да променим радикално концепцията за отчитане на прогреса на всяко дете, като избегнем сравняването им, училището ни ще се излекува от атлантския синдром. Такова училище можем вече да наречем училище-живот.И според мен никак не е на светлинни години - напротив - на една ръка разстояние е от нас - стига да повярваме,че не е утопия и че имаме силите и призванието да протегнем ръка, да променим първо своите представи, оттам поведението си, а променим ли се ние, ще се промени и света около нас, и училището ни. И не се срутва системата, ако се освободим от сравнението, състезанието и оценките - напротив - съживява се!
Донке, харесва ми оптимизма с който си заредена. Има нужда от него. И аз не харесвам гоненето на оценки, но срещу системата трудно се излиза.
Не знам дали някъде по света има такива училища?
Чувала съм за разпространеното в САЩ домашно училище. Училище през интернет и т.н. Някои могат да си позволят лукса на обучение с частни учители в началните 4-5г. на децата си. Така се избягва стреса от състезанието в масовото училище. Но рано или късно всеки човек трябва да се изправи пред това състезание. Без него не може.
Учителят Беинса Дуно също дава оценки на учениците си. В беседите му в МОК често споменава, че едни ученици ще успеят в дадено направление 25%, други 50%,а най-способните 100%. Това според мен е също оценка на работата.
...но съперничеството като мотив за растеж, развитие и успехи никога не е водил до нищо друго освен конфликти и напреднала технология за самоунищожение...Съперничеството между учениците е лошо, когато в него се влага омраза, завист. То просто трябва да се превърне в благородно състезание. Напредналият трябва да има благородството да подаде ръка на изоставащия, а изоставащият - да смири гордостта си и да приеме помощта.
Между другото децата и младежите се състезават и съперничат помежду си не само въз основа на оценките. Дори по тях най-малко се конкурират.
-
Щото минавката да работиш си е прецаквация и може да ни се присмее някой. И не защото не искаме да работим, напротив трудолюбиви сме. Но се страхуваме в Училището - Живот, да не ни се отнеме изработеното от нас и друг да се накичи с резултатите. "Чипът" ни е сбъркан. Като отстраним повредения "чип" и системата ще заработи все едно нищо не е било развалено.
Вижте долу песента в подписа ми.
Основният мотив в песента на Емил Димитров "Ако си дал..." е даден на човечеството още преди 2000г. Но не виждам нещо "чипът" му да се е много променил?
-
Това според мен е едно от първите неща, които нашето училище има нужда да надрасне - оценките, състезанието по успех, събирането на шестици, което започва още от детската градина.... разслояването на децата по "успех", поставянето на учителите в ролята на треньори, фокусирането на съзнанието им (и на децата и на учителите) върху отдавна провалилата се формула - "отличен успех в училище - успех после в живота".
Вие имате ли наблюдения, опит или идеи, които бихте могли да споделим тук?
Как си предствяте едно училище-живот както го е виждал Учителя сега?
Утопия ли е то в днешния ден на нашето образование или вече има първите кълнове?
Много е хубаво като идея, но ми се струва, че при физическия(материалния) свят в който живеем това е невъзможно. Принципът на състезанието е дълбоко заложен в човека от настоящата раса и много трудно може да се измени. Затова и на индиговите деца им е доста трудно. Мисля, че такова училище може да има при съвсем други обществени отношения. С други думи - бъдещата шеста раса.
Оценка на успеваемостта трябва да има. Ученикът трябва да е наясно къде се намира спрямо останалите. Но в момента наистина става едно израждане на тази система и гонене не на знания, а на оценки. Трябва на всички (учители,родители,ученици) да стане ясно, че целта на образованието не са оценките, а знанието. Това вече се отнася за настоящата ситуация в България. Отношенията в нашето общество в момента са много зле. Поне на мен ми изглеждат така след побоят нанесен на ученичката във Варна от нейни съученици. Или след разкритията за търговия с дипломи в МОН.
Имам чувството, че в у нас сме все още на ниво старозаветно човечество и на светлинни години от училището-живот на Учителя. Незнам...?
Дано се заблуждавам. Колкото до учителите колко от тях имат желание, а от друга страна дори и да имат желание, колко от тях са подготвени и достатъчно хармонични като личности, за да обучават и възпитават децата по новому.Диана, а колко от управляващите ни в момента изпълняват тези изисквания? Децата не се възпитават само в училище.
-
Термина "Провидение" може да се отнесе единствено до Твореца. Даже до Архитекта е по-точно... Самата идея за Провидението води до асоцияция с Божествения план или замисъл, и ние хората сме в състояние единствено да се докоснем до една микроскопична част от него. Това са общите неизменни принципи които ръководят цялото творение към развитие, независимо (по отношение на резултата, а не по начина и времето на постигането му) от съставящите го единици. Божията Воля и Закони са пряко свързани с Провидението, но като цяло Божият Замисъл най-точно изразява тази идея.
Провидението е нещо много по-голямо и различно от ясновидството? Не случайно много хора съм забелязала, че вместо думата Бог използват Провидение. Дори на заклети атеисти понякога им се изплъзва от устата тази дума. Независимо дали човек вярва в един или в много богове, независимо дали е идеалист или материалист, дълбоко в себе си всеки носи убеждението, че този свят не е хаотичен, че има някаква движеща сила.
На тази сила е подчинено всичко в този свят и от нея никой не може да избяга.
Затова много често хората казват:"Не се ядосвай, Провидението си знае работата"
-
Когато хората плачат винаги присъства личностния елемент, с доминиране на силните емоции - положителни или отрицателни. При Христос такова нещо не може да съществува. Когато успееш до такава степен да почувстваш ненарушимото единство което съществува на нивото на съзнание на душата и над него, единственото което има значение са другите. Плачът на Христос е предизвикан от състрадание и съпричастност. Плачът му е може би предизвикан и от пропуснатите възможности от страна на човечеството (времето е безкрайно, но не е без значение). :thumbsup2:
Май тове е разликата между истинският плач за който говори Учителят и "хремата".
Обикновено при нас плаче, реве, скимти, подсмърча Егото. Дори ако плачем пред някой филм - ние проектираме филма върху собственото си Его и пускаме сълзи било от умиление, било от страх.Да заплачеш от съпричастност, да почувстваш единството на по-високо ниво, това е истинският плач и в повечето случай той е невидим за очите на другите.
За да заплаче така един човек, трябва доста да си е свил Егото
. Това е от езотерична гледна точка, а от житейска, смятам, че като си поплаче малко човек, мъкъта му минава по-бързо. Само да не прекалява.
Кога ли, Господи, ще тръгна по Средния Път????Свобода искам да постигна, в сферата на съзнанието... но не се пускам от старото, а искам с него да пастигна новото....... искам да съм различен, но не искам да се променям..... какъв парадокс
Санд, споко! Нещата ще се подредят, но постепено.Господ е по всеки път и пътека, само да водят нагоре.
-
Но - дълбоко в мен чувството за специалност си остана... Е га ти гевезето, а?
Ми такова каквото е. По-добре от детето с тежко детство с насилие - по-скоро другата крайност.
Та, вкратце - разглезеното дете в мен си казва думата, когато не му се угажда - включително и в мненията в този форум!
:3d_139: Орлине, ти си един от най-слънчевите, весели и чистосърдечни хора от този форум. Да те глезят в детството май не е зле. Растеш си на воля, нищо не те мачка.
С интерес чета твоите мнения, дори когато са кардинално различни от моята представа за нещата. Като предложението ти да превърнат църквите в нещо друго, забравих вече какво. Тогава се ядосах, но сега ми е смешно.
Бъди си такъв какъвто си и не се променяй.
-
Силвия,благодаря за линка към беседата на учителя "Плачът"
Прочетах я с интерес, но нещо не ми стана ясно. Ето откъса върху който се замислих:
Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте, и затова от нине върху вас ще дойдат големи страдания, заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам: Колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, дето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам: Съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но като влезе в училището, той трябва да заплаче.
Изглежда,че не става дума за обикновен плач май? Още нещо ми направи впечатление:
Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот...Та какъв е според Учителя плачът на Христос? А какъв трябва да бъде нашият плач, за да започнем съзнателният си живот?
-
Диана, мисля, че в този форум няма хора, които да се опияняват от страданието на другите. И още повече - да се зареждат с него, при това в явна форма.
Страховете на децатa
в Педагогика
Добавено
Плашейки детето, родителите неволно привързват свободната детска душа към даден егрегор - страх от "баба Яга", чуждото мнение, страх от животни и т.н. Другите начини за които говори Донка, ги има, но изискват много търпение, знание и обич, много обич, от страна на родителите.