Ани
-
Общо Съдържание
4078 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
125
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ани
-
-
Здравей Ася!
Всъщност обидата не причинява толкова вреди, колкото начина по който хората реагират на нея.
Отношението е най-важното на този свят. Аз самата гледам да не реагирам. Поне се старая, макар че не винаги успявам. Моята реакция, било тя гневна или спокойна, трудно ще промени обиждащия.
Аз също. Но нереагирането не ти ли се струва понякога по-опасно. Мисля,че проблемът не е толкова в обиждащия,а в обидения. Не ти ли се струва,че задържането в себе си на една непреработена обида е опасно. Друг е въпросът ако можеш да я трансформираш съответно във вътрешен мир и спокойствие.
Забелязала съм,че семейства в които има кавги, все пак се задържат, за разлика от други,при които уж всичко е наред. Понякога един скандал играе ролята на предпазен клапан . Не знам дали това е точното сравнение, но имам предвид, че нормалното изпускане на напрежението е здравословно, както за индивида, така и за семейството или колектива.
Как мислите?
-
Този, който се чувства обиден от дума или поведение всъщност е наранен от това, че поведението на другия не отговаря на неговия модел за "правилно" поведение и на неговите предварителни очаквания. Но този модел и очакванията са всъщност вид ограничаване на свободата на другия.
Обидата може да се усети и ако другият волно или неволно докосне в нас болезнена струна, рана, която вместо да лекуваме, ние смятаме за "благородна чувствителност" и задължаваме другите да ни стъпват на пръсти, да се съобразяват с раната ни и да ни пазят. После, обаче, усещаме неискреност и неестественост в тях... която сме си "купили" с обидчивостта си.
Раните трябва да се лекуват естествено. И физическите и душевните. Но ако една рана не е излекувана, то постоянното бъркане в нея не е много здравословно. Нали затова се казва, че в къщата на обесения за въже не се говори. Мисля, че и при двата вида рани трябва да има известен карантинен период.
Понякога обидата ни връхлита неочаквано - тогава можем само да благодарим на този, който ни я е причинил - той ни е показал някакво слабо място, за което не сме подозирали, зависимост от нещо, която не сме забелязвали до момента...С това съм абсолютно съгласна.
Понякога такива обиди, особено ако са дошли от съвсем непознат човек, действат като sms –и от провидението. Но само понякога.Бях чел преди време, че един от начините да определим доколко сме напреднали в духовното си развитие (и каква е силата на характера ни) е чрез следне на това колко често се обиждаме и за колко време можем да трансформираме обидата във вътрешен мир и спокойствие. Ако след като се обидим, можем да трансформираме това състояние за 1-2 минути, това е голямо постижение.Интересно ми е дали сред участниците в този форум има хора, които наистина могат да трансформират сериозна обида във вътрешен мир и спокойствие за 1-2 минути? И какво да правим ако това не стане,не само за минути, но дори и за дни. Задържането на непреработени обиди и лоши чувства е много опасно. Както за човека, който ги задържа, така и за околните. Непреработената обида нараства с времето, придобива уродлива форма и може да избухне най-неочаквано по много лош и опасен начин.
Затова си мисля,че ако човек не е достатъчно духовно подготвен,по-добре да “изпуска парата” и да не оставя неизяснени нещата.Така, че на въпроса на Anelia_a_s :
бих отговорила така:Поговори с баща си. Мисля, че ще се разберете и ще забравиш обидата.Дори преди 2-3 месеца баща ми ме обиди и още не съм му проговорила.И аз търся отговор на този въпрос-Как да се справим с обидата?Считам че е много важно човек да не се почуства обиден...Диана,това е най-важното, но трудно се постига всеки път. Зависи от обидата, от човека - ниво на чувствителност, духовно развитие,размери на Аза
и много други неща. Изобщо сложен проблем. Поне за мен. Затова реагирам понякога,когато дразнителят е много голям, като Мона-"на момента и то остро". Знам, че не бива, но това е по-малкото зло. Задържането на вече почувстваната обида е по-лошо. -
Според мен, идваме във физическия свят за да събираме опит,да го анализираме,осмисляме и след това естественно да го прилагаме. Една неприложена опитност е като увяхнала цветна пъпка,преди да разцъфти.
Ами ще готвиш в следващия си живот! Забелязала съм,че някои хора се раждат с готови таланти на живописци,музиканти,математици и започват почти веднага да ги прилагат. Типичен пример за това е Моцарт. В математиката Блез Паскал например:И като човек се замисли през колко неща преминава в живота, колко много може да промени, но се приспособява към всичко и просто живее докато дойде време да си отиде от земята. Ако този човек не е използвал таланта/дарбата/възможностите ... за да промени света, а просто е останал със знанието какво е могъл да промени- има ли напредък. Какво е научил човека от училището на земята? За какво ти е знанието като не си го използвал? Тук мисля че просто същият този човек се връща отново да се учи докато започне да използва възможностите си за да промени света. Като да учиш за готвач но никога да не си готвил!
по-подробно тук....бащата, занимаващ се с образованието на сина си, го въздържа от по-сериозни занимания с математика до 15-годишната му възраст смятайки, че по-ранното изучаване на толкова сложна наука пречи на възпитанието. Година по-късно обаче Паскал издава знаменитото „Есе за коничните сечения” (Essai pour les coniques), в който е развита наречената по-късно на негово име „теорема на Паскал”. Още в юношеска възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи, 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина, която по-късно доразработва и която под названието „Колело на Паскал” получава кралски патент по-късно, през 1649 г...Мисля,че когато нещо трябва да се реализира, то то рано или късно го прави.
-
Чести празни и от мен на всички!
Венци, благодаря за линка! Има много интерести неща;
-
Брат му, Тео е бил търговец на картини. А Винсент е продал много повече картини от една. Приживе. Има прекарсен двутомник за писмата на Ван Гог до брат му Тео.
Онова, което помня от Ван Гог са думите му : "Тъгата ще продължи цял живот".
Мона, права си. Наистина постът ми за Ван Гог е за друга тема. Но май няма тема за мистичната сила на изкуството и по-точно на изобразителното изкуство. Аз не съм специалист в тази област, само консуматор. Затова се въздържам да отворя тема от този род.
Проверих в Google, продал е малко повече от една картина, но все пак нищожно количество.
Двутомника за който пишеш,съм го чела и ми направи голямо впечатление.
Тук какво общо имат врачките и гадателките по снимки.Правех асоциации с нароилите се напоследък така наречени "мистични" художници, продаващи на доста високи цени картини, "заредени" с енергия. За гадателки по снимки не е ставало дума.
-
Здравейте!
:feel happy: Аватарите на всички ви са чудесни. Удоволствие е човек да ги гледа.
Аз досега нямах,тъй като по-рядко пиша. Повече чета написаното от другите. Но Мона ме запали и реших да си сложа нещо. Засега си избрах това коте, тъй като съм фен на малки деца, котета и природа. Котарачето на Ася е голям сладур.
Кученцето на Бенита също. А заспалото коте в снимката и е от любимите ми. Но ми харесват и такива аватари:
-
Нормално е да се плаща, ненормално е да се превръща в бизнес. Мисля, че и хората "надарени" с други таланти - художници, музиканти, когато станат предимно комерсиални, веднага усещат това "помътняване", за което пишеш, изчерпват се, нищо стойностно не излиза от тях и всички усещат, че са в "творческа пауза". В момента, в който решат да направят нещо не за пари, а за самото изкуство и за хората - музата пак ги спохожда. А след нея и парите идват, без да са били предвидени
Сещам се за Винсент Ван Гог. Приживе е продал една картина само. Не мога да си спомня, май се казваше"Червеното лозе" ?
Но е оставил душата си в своите картини.
А можеше да обяви, че някой велик дух му движи четката, че картините му са заредени със силна енергия, която може да лекува всичко и т.н. Представям си как щеше да ги продава.
. И колко пари щяха да спечелят с брат си.Но слава богу, че не му е дошла такава идея .
А точно в неговите картини се чувства доста силна и мистична енергия, но той не го е съзнавал и не е направил бизнес от нея.
-
Кристияне, би ли ми обяснил по-простичко написаното от теб:
Ако допуснем, че в настояще време някои хора се раждат с призвание, което ги задължава само да дават- това е аномалия; но ако в същотото време допуснем, че има хора, чието призвание е само да получават- тогава аномалии няма...Ако аз имам само най-чисто лечебно "злато", би трябвало да съм много задръстен, за да запаочна да го раздавам на всеки...Ще има хора, на които ще го продам по 100лева за грам, ще има хора, на които ще го продам по 1000 лева за грам, ще има хора, на които ще го продам и за 10 лева за грам, но няма да се намери нито един, на който да го подаря. Подаръци се правят само на тези, които вече имат- християнсски принцип е това- "на онези, които имат, ще се прибави, а на онези които нямат, ще се отнеме и малкото което имат".
А разликатая между "призвание" и "задължение" е огромна...Ако съм "призван" да лекувам, когато лекувам, за да бъда здрав, се задължавам да спазвам принципа на везните, баланса и хармонията. Заплащането е инструмент за "обслужване" на хармонията...
Например докарват ти клошар , който няма пукната стотинка, но трябва да му се направи жизненоспасяваща операция. Какво ще правиш? Ще дадеш ли или ще спазиш християнския принцип за който пишеш. Между другото доста се съмнявам, че уважаваш наистина християнските принципи, след написаното от теб в темата “Религията за или против”:
Тогава цитирането ти на Евангелието и думите на Христос (Матея,гл.25), извадени от контескта си е чиста подигравка.И така, бих попитал тук хората, само Исус ли е бил Христос, и какво означава всъщност Христос, какво е вложено като принцип в Христос, защото лично аз ще си позволя да кажа, че Христос е нещо, което се побира личности, чийто брой е доста голям, поне деветцирено число...познавате ли поне 10-ма, които да попадат в "бройката" на Христос?Как би изтълкувал през призмата от написаното по-горе, казаното от Учителя в цитата на деня:
Вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страдуищи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг.Връзва ли се това с изключването на телефона? Ами ако някой твой пациент има наистина нужда от твоята помощ? Или всичко се измерва в пари?
Относно екстрасенсите – смятам, че трудът им трябва да се заплаща, но ако наистина са такива. За съжаление има много измамници в тази област и много наивници, които им вярват.
-
Къде е истината ли?
Кой е казал, че има истина, която да оправдае човешкото битие?! Въпреки, че всички го търсят. Религиите - едва ли. Ако си на едно друго ниво - търсиш нови хоризонти, но такива няма и .... се връщаш към първоначалата, където е времето на боговете и друго няма. Повтарят ритуалите до безкрайност, повтарят се и препирните - от милиони години насам..... И няма изход. Митът дава криле, но и руши надеждите за второ битие. Самотната човешка душа има ли нужда от второ преосмисляне....
За много хора кутията на Пандора е мит. За мен този мит търпи реалността. Понася промени.
Ако си достатъчно готова, ще разбереш.
Май не съм? Но мисля, че и ти си в процес на осмисляне на нещо ново? Затова всичко ти се вижда толкова тъмно.
Но казват, че най-тъмно е преди разсъмване.
Колкото до истината оправдаваща човешкото битие, ако я търсим отвътре навън, чрез физическите си и астрални сетива, няма да я открием. Май трябвада събудим духът в себе си?
Мисля, че всяка религия и дори всеки мит, крият дълбоко в корените си напомняне за тази истина, сигнал изпратен ни от по-висшите йерархии, които са извън физическата и астрална реалност в която болшинството хора се осъзнаваме. Пребивавайки в света религиите са се "приземили". Затова ти се струва,че има повторение на ритуали, препирни и т.н.
Но мисля, че човечеството не е лишено от нови идеи, идващи от висшите светове, както и от освежаване на старите?
-
Булгаков е едно, а историята на религиите и самите религии - различно нещо. Къде отива религиозният мит и тълкуването му.
Булгаков просто е пример и по-точно един от героите му. Човек, който анализира, тълкува религиозния мит с цел да го разруши. В името на един друг мит - диалектическият материализъм. Книгота е писана през 30-те години на миналия век, по времето на Сталин.
Но проблемът не е в материализма или атеизма. Проблемът е, че започвайки да анализират религите, много от форумците тук се увлякоха и продължиха анализа си върху Исус Христос и Бога. Когато нещо се анализира,то се разрушава.
Мона, след като всичко е мит, то тогава къде е истината? За какво да се хване човек?
Героят на Берлиоз разрушава митове, но и предлага нещо друго. От негова гледна точка - истинска реалност, от друга - още по-страшен мит.
Другото което ми прави впечатление е, че правите сравнение между Христос и различни магове. Мисля, че това са несравними неща. В различни плоскости са.
-
Героят на Булгаков-Михаил Александрович Берлиоз е типичен представител на ерудираният атеист. Човек пълен с много знания, голям интелект,но без душа. Може би затова му е отредено да потъне в небитието . Ето какво казва в балната нощ Воланд на отрязаната му глава :
Михаил Александрович,вы всегда были горячим проповедником той теории, чтопо отрезании головы жизнь в человеке прекращается, он превращается в золу и
уходит в небытие. Мне приятно сообщить вам, в присутствии моих гостей, хотя
они и служат доказательством совсем другой теории, о том, что ваша теория и
солидна и остроумна. Впрочем, ведь все теории стоят одна другой. Есть среди
них и такая, согласно которой каждому будет дано по его вере. Да сбудется же
это! Вы уходите в небытие, а мне радостно будет из чаши, в которую вы
превращаетесь, выпить за бытие. --
-
Аполоний Тиански наистина е бил една изключителна личност.
Най-големите учители в областта на божественото приемат, че почти всички древни книги са написани със символичен език, достъпен единствено на посветените. Биографията на Аполоний Тиански е добър пример за това. Както знае всеки кабалист, тя обхваща цялата философия на херметизма, който има допирни точки на традициите, оставени ни от цар Соломон. Чете се като приказка и - както е в случая с приказката - понякога фактите и историческите събития се представят на читателя в багрите на измислицата. Пътуването до Индия представлява алегорично описание на изпитанията на неофита. Разбулената Изида Тайните на древната мъдрост,Елена Блаватска
Но главното при Христос не са чудесата или магиите, а нещо много по-значително.
Ако някой очаква от Христос само магическа помощ,може би ще допусне грешката на Юстин Мъченика, който казва:
защо талисманите /telesmata/ на Аполоний притежават сила, нали виждаме, че те укротяват яростта на вълните, силата на вятъра и предотвратяват нападението на дивите животни; докато чудесата на Господа наш се пазят само в преданията, чудесата на Аполоний са твърде многобройни и до сега се проявяват в реални събития?” тук
-
Мона, четейки написаното от теб, се сещам за героят на Булгаков- Берлиоз от прочутият му роман "Майсторът и Маргарита":
...Както се разбра по-късно, лекцията му беше за Иисус Христос. Защото редакторът беше поръчал на поета за следващата книжка на списанието голяма антирелигиозна поема. Иван Николаевич беше написал поемата, и то в много кратък срок, но за съжаление на редактора тя никак не се хареса. Бездомни беше обрисувал главното действащо лице в поемата, тоест Иисус, с много тъмни краски, но въпреки това, според редактора, се налагаше да пише цялата поема наново. И сега редакторът изнасяше нещо като лекция за Иисус, за да изтъкне основната грешка на поета. Трудно беше да се каже на какво именно се дължеше неуспехът на Иван Николаевич - дали на изобразителната сила на неговия талант, или на факта, че беше абсолютно неосведомен по въпроса, с който се беше захванал, - но той беше изобразил Иисус като реално съществувала, макар и непривлекателна личност. А Берлиоз искаше да докаже на поета, че най-важното е не какъв е бил Иисус, добър или лош, а това, че този Иисус като личност изобщо никога не е съществувал и всички истории за него са чисто и просто измислица, най-обикновен мит.Трябва да отбележим, че редакторът беше начетен човек и в своите обяснения много умело се позоваваше на древните историци, например на прочутия Филон Александрийски или на блестящо образования Йосиф Флавий, които нито дума не споменават за съществуването на Иисус. Проявявайки солидна ерудиция, Михаил Александрович осведоми поета между другото, че мястото в книга петнайсета, глава 44-а, в прочутите Тацитови "Анали", където се говори за ръзпъването на Иисус, е чисто и просто по-късна добавка.
Поетът, за когото всичко, което чуваше от редактора, беше ново, внимателно слушаше Михаил Александрович, вперил в него будните си зелени очи, и само нарядко изхълцваше и проклинаше шепнешком кайсиевия сок.
- Няма нито една източна религия - говореше Берлиоз, - в която някоя непорочна дева да не е родила бог. Християните и те, без да изсмислят нещо ново, са създали по същия начин своя Иисус, който в действителност никога не е съществувал. Тъкмо на това трябва най-вече да се наблегне...
Високият тенор на Берлиоз кънтеше в пустата алея и колкото повече навлизаше Михаил Александрович в тези дебри, в които без риск да си строши главата можеше да навлезе само много образован човек, толкова повече интересни и полезни неща научаваше поетът и за благия египетски бог Озирис, син на Небето и Земята, и за финикийския бог Тамуз, и за Мардук, и дори за по-неизвестния страшен бог Уицлипуцли, дълбоко почитан някога от ацтеките в Мексико...
Повече тук
-
За бутона ще проверим, но ни трябват повече данни. Когато ни давате инфо за някакъв технически проблем, минимума данни, които ни трябват са 1. подробно описание 2. браузър версия + операционна система 3. поредица от стъпки, които сте извършили преди да възникне проблема 4. как сте очаквали да работи
Бутонът за връщане (BACK) при мен не работи само при браузъра Internet Explorer, при Mozilla Firefox, с която работя по-често всичко е наред. Операционната ми система е Windows XP.
-
Не смятам, че който и да е има нужда от такава религия! Хората в ново време са много по-интелигентни в сравнение с миналото!
Не мисля така. По-голямата част от хората са от категорията, която ти описваш:
Хората се нуждаят от какво ли не - и от тонове материални вещи и от неспирен секс, от последната дрешка, предписана от модата, от социалното одобрение на подобните них дърпани на конци биологични двуноги, нуждаят се от ценностите и тяхното осъществяване, предписвани им от фината и груба манипулация на медиите, зад които стоят сенчести личности. Нуждаят се от парите на банките, движени от същите тези личности, чрез които изкусно ги манипулират... Тези хора сме всички ние - и аз съм такъв.Малко си преувеличил нещата, но голяма част са така...
Аз също имам нужда от неща на физическо ниво естествено. Нашите нужди в това отношение са много по-големиот тези на някой човек живял през средновековието например. Имам чувството, че сега сме много повече затънали в материята отколкото са били тогава. Затова и нуждата ни от Божията помощ е по-голяма. Какво мога да предложа? Предлагам с Божията помощ учението на всемирното бяло братство да възрържествува най-сетне над изстрадалата земя. Независимо дали във вида на една ил идруга школа. Дрехата не е важна!Защо тази дреха да не бъде и една религия? Учението на всемирното бяло братство може да проникне в душите на хората и чрез проповедта на един искрено вярващ и добър свещенослужител. Важно е да се запали светлинката, а в следващ живот-повече.
-
Ние българите сме царе в отричането и негативизма. Мона и Орлин са типични представители на това.
Но след като отричате, то е добре и да предложите нещо насреща.
Мона отрича Бога, естествено е да отрече и религиите. Предлага вярата в много богове. Кои?
Орлин има непоносимост към религиите в общност и към православието по-конкретно. Това което си написал Орлине за мнението на богословите по отношение на Дънов, ми е пределно ясно. Затова и съм против въвеждането на задължителни часове по вероучение в училище. В темата за училището и вярата съм се обосновала. Но не мога да отрека, че ние дължим нашата национална идентичност точно на православната църква.
Според мен хората се делят на стари и млади души. Младите души имат нужда от религия. Малцина са тези ,които са втасали за езотеричните учения и техния път. Но Учителите в тези учения, включително и Беинса Дуно, съвсем не говорят с такова височайше пренебрежение към религиите,както си позволяват някои пишешти тук.
Така, че бъдете по-конкретни и когато отричате нещо, то кажете какво предлагате насреща. Какъв е вашият опит в тези неща. Споделете вашия път, а не критикувайте пътя на другите.
Моят например съвпада с това което е написала Буболече:
Аз не съм против световните религии, а против религиозните догми и канони. Намирам по нещо за себе си както в Библията, така и в Корана, привърженичка съм на някои идеи от индуизма, будизма, зороастрийството, даоизма, дори и от тангризма. Не ми харесва обаче едно нещо - привържениците на една религия често отричат всичко свързано със другите религии и казват, че единствено техният път е пътят към Господ, а това въобще не е така. Всеки сам има право да избира какъв да е неговият път и не може религията да ти забранява да използваш други методи и да те обявява за сектант. Православната църква остро отрича прераждането, медитацията и други източни философии и техники за повдигане на съзнанието. Дори Петър Дънов и неговите последователи са секта според официалният сайт на Българската православна църква: -
Знаете ли кое ме тревожи?Ще Ви кажа.Струва ми се неуместно децата да разбират кой е Исус Христос от поредния филмов сценарий на "Страстите Христови" или да разбират какво е демон от поредната версия на компютърна игра с убийства и обърнати с върха надолу пентаграми.Докато дискутираме, тези тъжни факти са реалност,която силно ме безпокои.Какво възпитание ще имат тези деца,сред всичкото това насилие,кръв,анархични светоусещания и нисък морал?
В училище малко се прави,за да е обратното.В повечето семейства, за съжаление-също.Ето защо на мен ми се струва не чак толкова лоша идеята да има предмет религия,защото той ,преподаван добре,ще носи все някакъв по-благоприятен резултат,по-различен кръгозор за развитието на нашите деца.
Проблемът е този предмет да бъде наистина преподаван добре. А ако не е?
Ако аз преподавам лошо математиката, то децата най-много да я намразят. Не е хубаво, но поразиите няма да са на толкова високо ниво, най-вече по отношение на светоусещането и морала. Човек може да има добър морал и без да знае математика, както и обратното. 
Но ако предмета вероучение се преподава от хора, които са избрали богословието като един обикновен занаят, със съмнителна вяра дори в православните принципи? Хора работещи на принципа "не ме гледай какво правя, а какво ти казвам"?
Тогава резултатът ще бъде не по-благоприятен, а по-НЕблагоприятен за бъдещото духовно ориентиране на децата. Това е най-сигурният начин за ефективно създаване на атеисти, както набиването в ученическите глави преди 1989г. комунистически принципи накара хората да намразят всичко свързано с тази дума.Тетрабиблос, вие казвате:
Линка който дадох в предишния си пост по тази тема показва ясно какво смятат да преподават. По принцип не е лошо, но ако се преподава от лицемери-опасността е голяма. Лично аз нямам никакво доверие нито на корумпирани духовници, като митрополит Кирил-замесен в скандали с църковни имоти, нито на митрополит Галактион, който даде титлата архонт на човек замесен в доста съмнителни сделки, нито на фанатизираният пловдивски митрополит Николай,за който можете да разберете много добре какво представлява от следния цитат от УикипедияНо кой е казал или твърдял,че в предмета религия трябва да се учи само православно християнство?!* През 2002 г., по време на тържествена служба в „Света Неделя“ за имения ден на патриарха, (Максим — 21 януари) на която е поканен и тогавашният папски нунций Антонио Менини, свещеникът от храма поднася на Менини стол встрани от царския трон като на височайш гост. Eпископ Николай измъква предназначения за монсеньора стол и го принуждава да стои прав по време на литургията.* На 14 февруари 2007 г. митрополит Николай в интервю на живо за предаването „Тази сутрин“ на bTV[5] нарича папа Йоан Павел II и неговите кардинали еретици. Владиката заяви: „Това, което направих, е да вляза в Светия олтар на «Свети Александър Невски» заедно с няколко свещеника, за да не позволя да бъде нарушен свещения канон, а именно еретик да влезе в Светая светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава.“. Посочва и точното основание за тази си квалификация: „...за вас папата е еретик ...?“ „Ами, щом като изповядва друг символ на вярата, църквата го е определила, не аз го наричам така, аз го наричам, защото каноните го определят като такъв.“
Ако за този човек, който вече е митрополит, католиците са еретици, то преддставяте ли си как гледа на другите религии и езотерични учения?
-
Иначе има конкретни примери, в темата за Европейския съюз, за какво се говори там? Зададох важни въпроси, но ги счетоха за несериозни може би. Вероятно това не ни касае, защо ли? Не ни касае нито безработицата, нито данъчната политика на ЕС. Ние сме над тези неща. Ние се храним с духовна храна само. Не знам кой е духовен и кой не е, но знам, че като цяло, сме ужасно апатични. Мое мнение.
Човекът който се интересува от духовното, от Бога /Първопричината на всичко/ съвсем не е над тези неща за които говориш, като проблемите на ЕС и мястото на България в него. Просто тези проблеми трябва да се пречупват през призмата на връзката на човека с Бога, с духовното. Ако хората акцентират върху материалните проблеми , ще направят грешката на Маркс и Енгелс, според мен.
Затова ми харесват думите на Ани Безант:
Нигде нет ничего, кpоме Бога. Ничего, кpоме Бога во всем многообpазии фоpм. Всякая мысль, всякое сознание - Его мысль, Его сознание, ибо ОН - Единая Вечная Жизнь...Что такое теософия ? (А. Безант) -
Как според вас може да се приложат съветите на учителя в съвременното училище?
Би ли решил проблема един нов предмет (с тестове и оценки???) или това по-скоро е измиване на ръцете.
Какъв е вашият опит, вашето мнение, вашето конкретно предложение? Как виждате ролята на училището в духовното развитие на детето? Или смятате, че растящият човек трябва да бъде оставен на "саморазвитие" в по-късен период от живота му? Ако вие сте педагози, работили ли сте над развитието на висшия душевен живот и как?
Здравей, Донке!
Смятам, че един нов(задължителен) предмет, с тестове, оценки и т.н., няма да реши проблема с духовното развитие на децата. Дори може да го задълбочи. Вместо да се изпишат вежди, може да се извадят очи. Предвижда се не само часовете по вероучение, но и алтернативните часове по етика(за деца чиито родители са неправославни християни) да се водят от "лица завършили висше богословско образование или преподаватели с други специалности и с допълнителна квалификация по "Вероучение". Назначаването и преквалификацията им да се съгласува с Управлението на съответната религиозна институция. " Ето една ПРОЕКТО - КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ “ВЕРОУЧЕНИЕ” В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-на Варненска и Великопреславска Света Митрополия .
От пръв поглед изглежда хубаво, но като се замисли човек ще стигне до друг извод. Нямам нищо против Православната църква, но знам, че тя е твърдо против всякакъв вид езотерични учения, като теософията, антропософията, учението на Бялото братство в България и т.н. Богомилите се разглеждат като най-лошото нещо, което се е случило на българите. Към официалните религии може и да се проявява някаква толерантност, но езотеризъм, окултизъм и сатанизъм в главите на 99% от богословите са едно и също нещо.
От сега си представям, какво може да се случи на някое дете, чиито родители са последователи на учението на Беинса Дуно и то е възпитано в принципите на това учение. Фанатизиран учител-богослов, решил твърдо да се пребори със "силите на злото", може да го подложи на тотална агресия, да го противопостави на останалите ученици и ... ясно какви могат да бъдат последствията. В момента от страна на Българската православна църква на това учение се гледа като на една твърде опасна секта, нещо много по-лошо дори от атеизма и фундаменталния ислямизъм.
Затова съм резервирана относно въвеждането на задължителен предмет "Вероучение" в училище.
Ролята на училището в духовното развитие на детето е в ръцете на всеки учител, не само на богословите. Прякото говорене и морализиране обаче не вършат голяма работа. На децата трябва да се въздейства най-вече с личният пример на учителя. А точно тук е големият проблем. Не може да се говори срещу тютюнопушенето, а след това да влизаш в учителската стая и да запалваш цигара. Всеки учител трябва да намира време и начин за работа в духовно отношение с децата, но според мен това трябва да става неявно, ненатрапчиво и съобразено с индивидуалността на всяко дете.
-
Не можеш да познаеш Бога, докато не престанеш да си казваш, че вече го познаваш. Не можеш да чуеш Бога, докато не спреш да мислиш, че вече си го чул. Няма да мога да ти кажа Истината Си, докато не спреш да ми разказваш своята.
Нийл Доналд Уолш - Разговори с Бога
-
Гледам удобно разположилото се коте върху дивана, излъчва пълно доволство и удовлетворение от живота. Е има си малки проблеми с ушите, но това не му пречи да мърка щастливо. Една паничка с ядене, едно подхвърлено орехче за игра и ... животът му е осмислен.
Същото доволство излъчва и общото куче пред блока, децата му направиха колибка и се грижат за него. Почти всички му хвърляме по нещо и то е безкрайно доволно. Е има хора, които му се заканват, но тоне знае за тях.
Защо хората не можем да сме така доволни като животните? А може би точно това е нашето предимство пред тях? Недоволният човек не е само досадникът до нас в автобуса. Той може да бъде и творец.
От една страна знам, че отчаянието е един от смъртните грехове, а недоволството често ни приближава до него. От друга страна прекаленото доволство и успокоение ми припомнят магьосницата Цирцея.
-
Поразрових се в мрежата и ето какво открих за Провидението:
тукПровидение. В християнството богословие тази дума означава непрестанна грижа на създателя за всичко, сътворено от него. Той държи своите създания в едно подчинено на определен порядък съществуване, направлява и ръководи всички събития и насочва всичко към определената му цел за своя слава. Провидението е функция на божията върховна власт. В природата Бог направлява всички създания и всичко, което се случва. В човешката история Бог изпълнява своя план за спасение. Бог използва съпротивата срещу неговия план за собствена прослава.и на руски:
по подробно тукПровидение,иначе Промысл или Промышление (греч. προνοια) - целесообразное действие Высшего Существа, направленное к наибольшему благу творения вообще, человека и человечества в особенности. В философии учение о Провидении является с Сократом, понимавшим божество как мировой разум, действующий по идее добра. В богах народной религии Сократ был склонен видеть особые орудия провиденциального действия, каковым был и его личный демон..... Идея Провидения занимает большое место в александрийской философии, которая, оспаривая эпикурейское учение о случайности, старается также устранить и стоический фатализм...Вл. Соловьев.
Съгласна съм с Тетрабиблос, че можем само да гадаем значението от цитатите на Учителя....Затова и зададох този въпрос, тъй като във форума има хора познаващи по-задълбочено учението на Беинса Дуно.
От думите на Соловьев ми направи впечатление, че идеята за Провидението в александрийската философия се е противопоставяла както на учението за случайността на епикурейците, така и на стоическият фатализъм.
-
Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно..
Как е при вас?
Във виртуалното пространство човек е много по-освободен , отпадат ограниченията, които играят голяма роля при прекия контакт. Тук общуването е предимно на духовно ниво
и това е много хубаво, когато останалите събеседници имат съответната адекватна духовна нагласа, както е например тук в Портала.Но има други места, където отпадането на задръжката от прекия контакт за много хора е добре дошла да реализират най-долните страни на своето его, да избият комплексите си, изхвърляйки във мисловното пространство всякакъв боклук.
Нещо като духовен ексхибиционизъм. Например мненията след статиите на вестник "Новинар" или форума на Вип Брадър. 
Там всеки пише каквото си иска и модераторският контрол е съвсем занижен. Мисля, че атмосферата във форума на Портала до голяма степен се дължи и на модераторският екип, за което съм им благодарна. Затова ако имат нужда трябва да им се помогне! Защото ако са създадени необходимите условия, общуването наистина става по-пълноценно!
-
Мисля, че провидение и ясновидство не са едно и също нещо. Често съм чувала думи сред хората като “провидението си знае работата”,”има провидение” и т.н.
Обикновено се свързва с Бога.
Ето как използва Учителя тази дума:
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. “Призвание към народа ми”За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосиф. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпити да мине човешкият живот.... “Сънищата на Йосифа”
Какво представлява земята? – Велико училище. Понеже много от съвременните хора са алчни, те се стремят изключително към придобиване на материални блага. Провидението ги възпитава по най-рационален начин. Както възпитава алчността на змията, също така възпитава и алчните хора.Така и на съвременните алчни хора дава толкова много материални блага, че да не помислят с години за тях. Провидението дава на някои хора изобилни блага, да се наситят и преситят... “Противоречие в съзвучието”
Затова Христос казва: "Който изпълни най-малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие." В какво се състои тази малка заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш.... Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно Провидение... “Малкият закон”
Какво правеха евреите, когато Бог изпращаше между тях някой пророк? Те са го гонели, били, убивали. Това не показва, че еврейският народ е лош, но, понеже той е избрал пътя на мъдростта, трябва да мине по него. Провидението не е отхвърлило еврейския народ, но го прекарва през страдания. Ето защо, когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път....” Аз съм онзи човек”
Май станаха много цитатите?
Въпросът ми е какво точно означава тази дума в нашия език? Бог? Съдба? Забелязвам, че навсякъде думата започва с главна буква.
Обидата - как да се справим с нея?
в Психология и психотерапия
Добавено
По-горе писах,че ако човек не може да трансформира обидата в нещо позитивно, по-добре да я изхвърли, като даде културен отпор на обиждащия. Но от думите ти Ася се сетих, че има хора на чиито обиди не бива да се отвръща в никакъв случай.. Това са така наречените слънчеви енергийни вампири. Те се зареждат от скандалите,кавгите,избухването на другите. Това са хора, които понякога изкуствено предизвикват някаква разправия и след това "пият" отрицателните емоции излъчвани от останалите.
Предполагам, че всеки е срещал такъв тип енергийни вампири, макар че са по-редки от лунните, които пък се зареждат оплаквайки се
, но това е вече друга тема... 