Ани
-
Общо Съдържание
4078 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
125
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ани
-
-
Към образованието днешно време се подхожда по съвсем друг начин,бих казал...,всъщност не бих искал да го квалифицирам.Само ще кажа,че го няма вече този трепет,тази дълбочина,онзи специфичен нюх към учението.Днес наистина се оказва,че учиш само за диплома и за работа,не заради самата материя.Ако все пак решиш да се задълбочиш в нея,правиш го сам,то не иде от университета.Това е тъжен факт.
Човек се учи цял живот. Идеята на образованието е да те научи как да го правиш.
Преди,за да намериш някаква информация, трябваше да си изчакаш реда в библиотеката,но това си имаше своите предимства.Тишината,приятната миризма на книга,нетърпението и жаждата да проникнеш в съдържанието и...Интересът и обходата към образованието вече липсват,или ако ги има са в съвсем различна степен.Днес интернет прави всичко.Кликваш в гугала и каквото ти трябва-то е насреща.Защо ти е да си специалист...Можеш в тези времена да си доктор,психолог,икономист-каквото си поискаш.Защо ти е да се задълбочаваш толкова?Просто прочиташ 2-3 актуални статии в нета и си се "специализирал".Изкарваш си диплома,започваш си работа,взимаш си парички и толкова..
Голям оптимист си! Огромната информация, която ни дава интернет изисква специални умения за отсяване на "житото от плявата". От къде ще получиш тези умения?
Не че са лоши тези неща,напротив,но излишеството от информация донякъде убива стимула,деформира мотива на човек да търси същественото за него.Може би много романтично подхождам към въпроса,но за мен наистина е по-добре малко,но качествено и добре премерено,отколкото от всичко по малко и всъщност почти нищо.
Не се безпокой!
Така са се стресирали някои и през 15 век, когато Гутенберг е дал тласък на книгопечатането. Но както виждаш всичко е било за добро. Словото е станало достояние на повече хора. 
И сега мисля, че има подобен скок.Мнозина вече страдат от трудността да се ориентират в предпочитанията си относно образованието.Те просто все по-рядко му отдават необходимото значение.И как няма, като е видно как се взимат изпити,как се пишат оценки,колко пари се дават,за да си купиш място в университета или,още по-лошо,готова диплома!?Нормално е в да се ориентира човек по-трудно в динамичния свят в който живеем. Точно тук е мястото на учителите и родителите. Но човек може да се ориентира и по-късно какво да специализира, всичко е много специфично. Възможности има много.
Колкото до корупцията в тази област-тя просто е функция на общата корупция в момента навсякъде, което естествено не я оправдава.
.Диплома може да се купи, но знание - не!
Така, че спокойно. Нещата ще си дойдат на място. Просто трябва време. И умение да плуваме в новото море от информация.
-
Негативното в медиите обаче те кара да се страхуваш. Ако не сънуваш нищо или ти преобладават кошмарите, затова е. Въпросът е искаш ли го?
А негативното в някои духовни учения не е ли същото?
Като толкова време някой убива или се правят атомни бомби, некой го пребиват или изнасилват, ти с какво всъщност помагаш на тези хора? Помагаш на някой друг със страха си но не и на хората.От тебе какво всъщност зависи?
Ако хората не знаеха за атомната бомба и какво може да причини, представяш ли си до къде щеше да стигне милитаризмът, без противодействието на пацифистките движения. Знам, че не мога да помогна с действие на страдащите, но нали има и молитви? Можем да помагаме и с мисълта си. С любовта си. Мисля,че на едно по-висше ниво хората сме енергийно свързани.
-
Бина, а какво иска да каже Учителят с "Новото раждане"? Той просто спестява негативите, а Кастанеда казва истината в очите.
Колкото за новините, пусни си кабеларката и гледай и филми изпълнени с насилие. А сапунките не падат по-долу. Всичко това ти показва какъв трябва да бъдеш. Жалък страхливец, страдаш, жертва, губи ми се любовта и истинското призвание на човека.
Не съм много сигурна в истинатана Кастанеда. Христос казва "по делата им ще ги познаете". А индианската култура от преди Колумб, културата на тези матьосници за които говори Дон Хуан, не ми вдъхва много доверие. Прекалено голяма жестокост и омраза е заливала почти всички древноамерикански култури- ацтеки, маи, инки и т.н. Но това си е мое лично мнение. Може да съм пристрастна и да греша...?
Между другото най-голям е процентът на сапунките от Латинска Америка.
Относно медиите, мисля че не бива да ги отричаме напълно, а просто да гледаме/слушаме/четем избирателно. Само ако съм отшелник мога да си позволя лукса да не се интересувам изобщо от това какво става по света и у нас. Но прекаленото пристрастяване към телевизията естественно е вредно. Освен това не приемам акцентирането върху ужаси, кръв, трупове и т.н. Направи ми впечатление, че американските медии не показаха никакъв труп при отразяването на атентата на 11 септември. Би ми се искало и нашите да действат така.
Когато простиш и се освободиш от страха, всъщност се превръщаш в създание от чиста любов, можещо единствено да обича. Превръщаш се в магическо същество общуващо с братя по разум. Да разпозна Учителя?
С това съм напълно съгласна!
-
Казвате, че на страха очите са големи. Кой би могъл да издържи спокойно на подобни откровения:
Ако искате да откажете някой да се занимава с физкултура-вдигнете му летвата на 1,50м. Ако искам да откажа учениците от математиката, мога да им дам спокойно задачи от международни олимпиади..... Проблемът е, че вселената като общо е една хищническа вселена. И там някъде има "същества, които са също без организъм но с невероятно съзнание, което се храни с нас, като с пилета." Те не поглъщат мускулите или органите, а светлината (блясъкът) на съзнанието.... Летачите са като огромни неорганични алигатори, които поглъщат човешкото съзнание до нивото на пръстите на краката. Те държат човешките същества като енергийна пилешка супа, като се наслаждават на мекото мъхесто съзнание за тяхна храна. Човешкото съзнание е като посев за тях. Системата ни на вярвания е тяхно дело а поддържането ни в ниско енергийно ниво гарантира никога да не видим изход от затрудненото ни положение. Ние не сме повече навигатори заради тях. Според Нагуала, Летачите са отговорни за ужасяващата “инсталация”, също наричана летачески ум. Те са огромни, сенчести, плоски, отвратителни гадове с лице на алигатор, които искат да са сигурни, че ти ще си останеш мек и вкусен, така че те да могат да продължат да те пасат надолу до пръстите на краката до деня в който умреш. Те изяждат светлината на съзнанието ти, блясъка, който обгръща енергийното ти тяло. Изяждат го до пръстите, така че нищо не остава освен себе-отразяване.
Така постъпват и магьосниците на Дон Хуан.
Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.Кой смята, че би могъл да посрещне спокойно едно земетресение например или смърт на близък човек? Следователно “рецептата “ на магьосниците е неизпълнимаза 99% от човечеството.
Трябва да си призная, че Учителят Беинса Дуно ми е много по-близък на сърцето. Християнство,йога,будизъм, антропософия,теософия- да! Но духовността на латинска америка (древна и настояща) е на светлинни години от съзнанието ми.
-
Мисля, че информацията, пресилена понякога за това какви лошотии се случват на физическо ниво не е толкова страшна. Прочетох за Летачите на Карлос Кастанеда и сърцето ми се разтропа много повече отколкото ако бях чела за поредните "приключения" на Митьо Очите или Маргините или каквото и да е от жълтата и нежълта преса у нас.
Защото в така наречените духовни писания също се срещат неща които могат да докарат човек до пълно отчаяние, при това на много по-висок план от физическия или астралния дори. Те се целят в самата сърцевина, в Божествената искра у нас. Трябва да си призная, че за мен Кастанеда е от авторите на тези псевдо духовни писания. За такива автори напълно е в сила максимата "крадецът вика :Дръжте крадеца".
Знам,че много от пишештите тук ще ме обвинят, че не искам да приемам истината защото не ми изнася. Но тогава защо отказвате да приемате новините от медиите-те също са истина. Доста неприятна понякога. Аз също избягвам да слушам често подобни новини.
Но поразиите от тези новини са много по-малки от тези които унищожават духовно човека. Към тях мога да пречисля и теорията на православната църква за вечното пържене в ада например.
-
Катастрофите по пътищата. Това съдба ли е?, ужас и безумие; какво можем да направим?
Може би както се каза веднъж-"да ни се смени чипа..."
-
-
... Нещо повече, механичността и рационалноста, бездушието на математиката винаги ме е отвращавало. Но, това си е мое становище и е субективно, разбира се. Изпитвам отвращение от посредствеността и на най-висшата математика. Но, темата е за този окован свят... а математиката добре описва стените на затвора ни, дори и на абстрактно ниво. Тя си има мястото, за определен тип хора...
Орлине, защо така си накипял на математиката? Тъй като си специалист в областта на психологията, то можеш и сам да си го обясниш. Сигурно причината е в училищните ти години?
Няма да те убеждавам,че това което пишеш няма нищо общо с действителността. Това е трябвало да стане преди години.
Колкото до теософията,напълно те подкрепям, тъй като от известно време съм на вълни Ани Безант и Чарлз Ледбитър. Но ми се струва, че теософията не е наука.
-
Търпението добродетел или недостатък е на българина?
-
Когато си се свързал с Христовият дух, неминуемо ще се отнесат с теб като с него, но тогава знаеш смисъла на страданието,тогава Любовта преминава през теб и изтрива болката. Тогава прощаваш, защото разбираш...
Проблемъте да се свържеш!
-
Колебанието показва че е човешко да се греши - и това е човешката страна на Христос, и че е божествено да се прощава - "прости им Господи, защото те не знаят какво правят" това е божествената страна на Христос.
Но въпросът ми за това какво е отношението на Христос към смъртта остава да ме тормози.
-
... Живота на Христос е пътя по който трябва да мине всеки човек желаещ да постигне единение с Бог. Примерът с моментното колебание на Христос в Гетсиманската градина, когато той пита Бог дали не може да го отмине тази горчива чаша, показва че той е бил човек като нас.
На мен ми се струва, че Той не е бил човек като нас. Или поне аз не мога да се идентифицирам напълно с Него. За мен Той едно с Бога или според езотеричните учения, същност от най-висшите йерархии. Той е напълно наясно със своята истинска същност, за да се страхува от физическата смърт.
Главният страх на всеки умиращ човек е от болката и от перспективата за "след това". Атеиста е убеден, че това е краят, религиозният, на който цял живот му е набивано в главата колко е грешен, трепери от адските огньове и т.н.
Но смятате ли, че Исус Христос би трябвало да трепери от болката, когато един обикновен човек-йога може да се справи с нея, използвайки силата на волята си. А колкото до "след това", той е бил напълно наясно.
Тогава защо е било това колебание и нежелание? Тук според мен има нещо по-дълбоко, но аз не го разбирам и затова зададох този въпрос.
-
Някой замислял се е как се проявява Духът в човека? Чрез кое точно? И за какво е необходим човешкият Аз?
Естествено, след като чета и пиша във този форум! Това е фундаментален въпрос.
-
Малко се отклонявам от темата на Донка, но не ми се отваря нова тема, пък и тук става дума за смъртта и страха от нея, но не на човек, а на Бог. Защото Исус Христос според учението на църквата е едно с Бога, но дори и според езотеричните учения пак е нещо много повече от човек, че дори и от архангел. Въпреки това Той изпитва явно нежелание да поеме кръста си:
39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.Матея,гл.25
Защо християните трябва да са в траур в петък поради физическото унищожение на Христос, защо и неговите ученици са били съсипани от мъка? Нали на всички им е ясно,че само тялото е унищожено. Навсякъде се казва, че хората скептично възприемали възкресението но Спасителя. На мен пък ми е трудно да възприема смъртта на Синът Божий, който е едно с Бог (тук не съм много наясно) и най-вече страхът му или неприязънта му към нея. Ако Бог се страхува, то какво да кажем за обикновения човек?
-
Последното не се случва, когато почти едновременно с процеса на "умъртвяване" на натрапеното от социума его, съзнанието започва да си "отглежда" - сформира ново его, нова личност. В нея приоритетна роля играе Истинското аз на човека. То много прилича по структура и функции на старото, но вече е свободно и защитено от манипулиращото влияние на общностите, към които продължава да принадлежи.
Поне така го усещам при себе си.
Здравей Донке!
Не може ли вместо "умъртвяване" , да се използва друга дума-"излекуване","промяна" и т.н.? Може би нямаш предвид истинско умъртвяване на егото и затова си го сложила в кавички?
Аз мисля,че смъртта на егото си е доста сложен проблем, според мен по-сложен и от смъртта на физическото тяло. Да унищожим егото си, за да се отървем от влияниетона егрегорите е все едно да се самоубием, за да се излекуваме от някаква болест.
А иначе тия егрегори на мен ми са проблем.
Но се опитвам да се справям с тях, без да си гръмвам егото
-
По мнението на Станимир за елементалите... Снощи гледах по БиТиВи филма "Шесто чувство" и всъщност съм съгласна, че т. нар. елементали или астрали имат нужда от нас. Човекът може да помогне. Те също искат да еволюират и може би ние ако им изпращаме Любов бихме могли да им помогнем. /Това са си само мои разсъждения може и да са глупости /.
Факт е, че сме свързани с тях по някакъв начин и всички се стремим към Светлината...
Нужна е много Любов и разбиране
Хич не са глупости мила Илияна
:thumbsup2: . И аз мисля, че всяко Божие творение се нуждаеот любов. Независимо дали са деца, животни или дори елементали (природни сили). 
Когато подходим с обич и топло чувство към даден човек, резултатът е съвсем друг - всеки надявам се го е забелязал.
Децата имат най-голяма нужда от това. Имат нужда от разбиране и помощ, а не от страх - също като духовете с които общуваше момченцето от филма "Шесто чувство".
Използвах думата страх, не току така. Забелязала съм, че много мои колеги се страхуват от учениците и предпочитат да им отстъпят, за да си нямат проблеми. Но всъщност така си създават много по-големи проблеми и стимулират агресеивността в някои деца.
-
Исав сме също, както и Монадата. Да се осъзнаеш като Монада трябва да бъде първият глад в човека.
Валентине, това как да го разбирам? Че носим в себе си едновремено и Исав, с мерака си за паницата леща и монадата / Божията искра, със стремежа си към Вечното, към Първоисточника? Ако това си имал предвид, то много ми харесва. Значи имаме ИЗБОР
, защото обратното е нещо много лошо . -
Живеем във физически свят, за добро или злоумът е голям майстор в усложняването + стресирането и умът е главният ни инструмент.питам се що трябва да има първо и второ важен е крайния резултат, който е символичен + указващ за моето поведение - да не забравям/продавам/предавам вечния стремеж / надежда заради временни/преходни стойностиКрайният резултат зависи от това кое е първо и кое е второ. Отговорът ти на въпроса ми за това дали има предопределение или не, е красив, но неточен
мен никак не ме вълнува дали съм избрана или не съм избрана от БогаАко не те вълнува, не би писала за него.
-
още нещо се сещам по темата...има човеци, които не са избрани от Бога...техен символ е Исав - първородния син на Исаак и Ревека...дето се отказва от "Вечното" заради паница леща , Римляни 9:13 и Евреи 12: 16 - 17.
Все пак не мие ясно кое е първо и кое второ:
Господ не е избрал Исав и Исав се отказва от "Вечното" заради паница леща , защото по принцип си е създаден такъв или Господ не е избрал Исав защото Исав се е отказал "Вечното" заради паница леща?
Изобщо този проблем с предопределеността е много сложен и много стресиращ. Мисля, че е заложен при калвинистите.
Много ми е трудно да приема, че има хора на които още преди да бъдат създадени в битието, като монади да кажем или как там се казва, не знам, им е заложена вечната погибел. Това се отнася не само за хората, а за всички творения.
Някои са ми казвали, че да разсъждавам на такива теми е все едно кучето ми да се чуди как се решават диференциални уравнения например. Но докато кучето ми изобщо не зависи от уравненията, то аз твърде много завися от това дали съм избрана от Бога или не. И струва ми се много жестоко човек да сметне себе си за избран, а някой друг - не.
Изобщо този въпрос е много сложен.
-
Винаги са ми били интересни природните духове и винаги съм изпитвала обич към тях, колкото и смешно да ви звучи. Не приемам теорията на църквата, че това са демони, тъмни сили и т.н. По скоро съм готова да се съглася с теорията на Чарлз Ледбийтър, развита от него в "Астралният свят"Какво се крие зад природните сили?"Слепи" ли са те или зад тях стоят разумни същества?
Съществуват ли силфи, саламандри, дриади и други подобни и какво според вас представляват те?
Всъщност, надявам се да напишете всичко, което ви дойде наум за тях, колкото и глупаво да изглежда.
...Преди всичко трябва да разберем, че съществата като тези (има предвид природните духове) се различават основно от всичко, което досега сме разглеждали. Макар и да е правилно да се класифицират елементалната есенция и животинските астрални тела като нечовешки, монадната есенция, която се проявява чрез тях, след изтичане на нужното време, ще се развие в едно бъдещо човечество, такова каквото е днешното. Ако ние бяхме способни да виждаме назад през безчетни векове на собствената ни еволюция от миналите световни периоди,щяхме да видим, че това което сме днес, е минало някога по своя нагорен път през подобни етапи.Случаят с природните духове не е такъв: те нито са били, нито ще бъдат някога човечество, каквото сме ние. Пътят им на развитие е съвсем различен и нашата едничка връзка с тях се състои във временното заемане на една и съща планета. Разбира се щом сме съседи за дадено време, ние дължим един другиму съседска учтивост, когато се случи да се срещнем, но нашите пътища на развитие се различават тъй много, че можем твърде малко да си съдействаме за каквото и да било.
Много автори слагат тези духове сред елементалите. И наистина те са елементалите (или можеби по-точно животните ) на една по-висша еволюция. Макар да са много по-развити от нашата елементална есенция, те все пак имат общи черти с нея: например също са разделени на седем големи класа, обитаващи респективно същите седем състояния на материята. Да вземем тези, които най-добре можем да разберем: духовете на земята, водата, въздуха и огъня. Това са разумни астрални същества, обитаващи и действащи във всяка от тези стихии.
В средновековната литература тези природни духове често се наричат гноми, водни ундини, въздушни силфи и ефирни саламандри. На популярен език те са известни под много имена - феи,пикси,елфи,брауни,пери,джинове,троли, сатири,фавни,коболди,импи,таласъми, самодиви и пр.
Техните форми са много и разнообразни, но най-често заеманата от тях е човешката, макар и някак умалена. Също като почти всички обитатели на астралния свят те могат да се явяват под каквато си искат форма, но несъмнено си имат своя собствена или по-точно, своя любима форма. При обикновени условия те не са видими за физическото око, но имат силата да се материализират, когато искат и тогава могат да бъдат видяни.
Те се подразделят на много видове, в които отделните индивиди се различават по интелект и настроение също като хората. Преобладаващото мнозинство предпочитат съвсем да избягват човека. Човешките навици и човешките излъчвания са им противни, а непрекъснатото блъскане на астрални струи, предизвикани от тревожните и зли човешки желания, ги тормозят. От друга страта пък има случай,когато природни духове са влизали в приятелски връзки с хора и са им оказвали помощ.
.... Бихме могли да считаме природните духове за един вид астрално човечество, ако не беше фактът, че ни един от тях - дори между най-висшите - не притежава постоянна прераждаща се индивидуалност. Вижда се, следователно, че тяхната еволюция се различава от нашата в това отношение, че те развиват по-голямма част от своя интелект преди да достигнат пълно индивидуализиране, но за изминатите от тях етапи и за тези, които им предстоят, на нас ни е отредено да знаем съвсем малко.
Игриви и шеговити, те рядко биват злобни, освен когато бъдат предизвикани от неприятна намеса. Като цяло те изпитват към човека едно общо чувство на недоверие и проявяват недоволство при първата проява на неофита в астралния свят, така че последният се запознава с тях обикновено когато са възприели неприятни и застрашителни форми. Ако обаче той не покаже, че се бои от заплахите им, те скоро го приемат като неизбежно зло и престават по-нататък да му обръщат внимание. След време някои от тях могат да се сприятелят с него и да проявяват удовалствие при срещата с него.
Адептът знае как да използва услугите на природните духове, но обикновеният магьосник си издейства помощта им само с инвокация или евокация - т.е. като измолва помощта им с молби и подараци или като се старае да приведе в движение сили, които да им наложат послушание. И двата метода са извънредно нежелателни, а последният освен това е крайно опасен, тъй като чрез него магьосникът си спечелва неприятелството на духовете, което може да бъде съдбоносно за него. Излишно е да се казва, че на човек, който изучава окултизма при един достоен учител, никога няма да бъде позволено да направи подобно нещо.
Моята представа за тези обитатели на астралния свят съвпада с това на теософа Ледбийтър. Затова си позволих да ви отегча с толкова дългия цитат от неговата книга за астралния свят. Бих дала линк, но го няма на български в нета.
-
Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази Култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако ходят още с този ум.
А с гъсениците какво ще стане?
Имат ли някакви шансове?
-
Според християнството, а може би и според юдеизма и мюсюлманството, всеки човек се ражда грешен. Така нареченият първороден грях,който така и не го разбрах.
Не знам дали тази теория се среща и при другите светони религии или е само патент на Библията?
-
Математиката наука ли е? Някой да е виждал в материалният свят математичен обект?
Според мен математиката е подобно на изкуството - хем-хем по отношение на световете, разликата е че изкуството използва общата им качествена страна, докато математиката - количествената. Затова и често има преплитане на интересите на хората работещи в тези две области.
:thumbsup2: Дали е наука или не е спорен въпрос, но това , че я сравняваш с изкуството, много ми хареса.
Според мен математическите модели дават най-точно и чисто описание на различни обекти и явления от материалния свят. А и не само на материалния май?
-
Здравейте и от мен! Благодаря на екипа за интересните промени. Прави ми впечатление бързината с която се отваря сайта. Преди беше по-бавен. Май доста сте поработили в това отношение?
Харесват ми и добавените нови усмивки. 
Аз също бях привикнала със синия цвят, но и този започна да ми харесва.
Личното пространство
в Общуването
Добавено
Нещо не мога да ви разбера? Май объркахте личното пространство с егоизма. А си мислех, че аз съм интраверт! Когато тръгвам нанякъде и искам да съм сама, то наистина съм сама. Статисти не ми трябват.
Но никога не съм си харесвала тази черта от характера. Винаги съм смятала, че това си е по-близо до егоизма,отколкото до някаква защита на лично пространство.
Затова от всички мнения по темата май най-много ми допадна това на Вендор:
Когато човек се занимава с духовно развитие, развива по-голяма чувствителност от останалите хора. Мисля, че докато е още в началото на пътя и не може да овладее тази свръхсетивност, трябва да пази дистанция спрямо останалите, особено тези които не биха го разбрали. Иначе има опасност да нарани някого. Може би затова във всички религии съществуват отшелници, монаси и т.н.
А иначе съм абсолютно съгласна, че ние българите сме шампиони в изкуството да се нарушава личното пространство на другия.