Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    125

Мнения добавени от Ани

  1. Дори и да е убил ученика си, такива са били времената, живота е имал друг смисъл. Ето един друг голям философ като Сократ ... казали му да се омита от Атина, ама той казал, че предпочита да го убият пред това да напусе Градът! Е няма проблеми рекли те, ... и му дали чаша с отрова. Така че няма за какво толкова да мразя тази постъпка на Питагор дори да я е извършил, което е много вероятно всъщност..
    Нико,мисля че ценностните ни системи нещо не съвпадат :huh: . А сравнението ти със Сокрот също не е на място.

    Колкото до Стивън Хоукин - не съм имала честа да го познавам лично, чела съм за него, гледах наскоро филма -Stephen Hawking`s Universe, чела съм (на руски)-"Черные дыры и молодые вселенные" (Black Holes and Baby Universes and Other Essays) - това е. :)

    Разбира се на малките деца не можем да им напишем днес в учебниците за 3ти клас, че учат великата теорема на един убиец.

    Теоремата на Питагор се учи в 9 клас. Там вече няма малки деца,които да бъдат щадени от новинота,че учат теоремата наедин убиец. B)

    Бина, още два въпроса, на които се надявам ти да не се измъкваш, за да ми дадеш пример smile.gif

    Какво означава за теб: строго ясно доказателство?

    Странен ли ти се вижда въпроса ми?

    Тук аз проявих излишна емоционалност :wub: - в математиката всяко доказателсво трябва да бъде такова.

    Все пак ако искаме да сме точни в случая наистина ти си тази, която не изчита внимателно много от нещата, които пиша. Както и вчера ти казах с личното си съобщение, че не е нормално да отвориш едно дълго писмо и след 8 минути вече да си пратил обстоен отговор. Или не си го чел или четеш и анализираш информацията със скоростта на 4ри мегахерцовия ми процесор в компютъра ми. Не че е лошо, но искрено се съмнявам да можеш така. Което ме навежда на мисълта, че остава да не ти пука много за това, което си губя времето да ти пиша, което си е форма на обида всъщност и то, много по-сериозна за мен от колкото да ти напиша, че не внимаваш или подобна критика, да пиша ти го, защото има ясно и неоспоримо доказателство за това Бина, да това е математиката в действие.

    И математиката не е официална наука, ГРЕШКА. ТЯ Прави интуициите наука!

    Писах ти вече в ЛС,че отговорът ми беше на второто ти писмо,което съдържаше няколко реда. Но този път както виждаш доста време вися във форума за да разбера това което пише. Обаче последното ти изречение вече ме довърши - как така математиката дане е наука?!? :o

  2. Нико,това не е конкретен отговар,а измъкване. Въпросът ми беше съвсем простичък: Къде прочете,че Питагор е убил свой ученик

    Доколкото виждам-пращаш ме да чета Hawking.

    Чети Бина, повече чети, по-малко емоции!
    Аз уважавам този учен и се възхищавам както от неговото творчество, така и от силната му воля на живот, въпреки лошата му съдба. Но нямам нито намерение,нито време да чета сега предложените от теб книги. Ти обвиняваш Питагор в убийство, следователно твое е задължението да се аргументираш. А относно емоциите - май те при теб са в по-голямо количество. :dancing yes:

    Казваш:

    а къде всъщност е разликата между вас и това, което вие наричате официална наука??? А, къде?!?!? В какво се изразява добронамереността и градивността ви?!?!? Май много неудобни въпроси взех да задавам, извинявам се за което, но те напират сами в мен.

    Математиката според теб е официална наука,това се вижда от постовете ти. След като уважаваш тази наука - спазвай нейните правила - точни,строги и ясни доказателства! Колкото до въпросите ти - хич не са неудобни, просто бягаш от конкретния отговор. ;)

    Така,че ако смяташ да се измъкваш по подобен начин ,ще считам въпросът за приключен - а той е : Питагор според мен не е убивал свой ученик! :thumbsup1:

    :)

  3. Здравей,Нико. :)

    С това което си написал в ЛС и във форума съм почти съгласна. Никой не спори,че Питагор пръв е открил теоремата,която носи неговото име. Въпросът ми беше къде пише ,че Питагор е убил свой ученик.

    ...затова дори удавил със собствените си ръце за назидание на всички, един от учениците си, който се опитвал да му докаже, че има и ирационални числа.

    Ако това е написано от Stephen W. Hawking, би трябвало той да цитира от къде ползва тази информация,тъй като никой сериозен и уважаващ себе си учен, не може да напише подобно ужасно обвининие без да се базира на някакви стабилни исторически документи от епохата в която е живял Питагор. :hmmmmm:

  4. Здравей,Нико!

    Бина,

    имаш лично съобщение, надявам се си го получила

    Не съм получавала ЛС. Прегледах основно пощата. :huh:

    Така че очаквам отговора. И така както обвинението ти към изброените учени не беше под формата на ЛС,то и отговорът на въпросът ми не трябва та е такъв. :)

  5. Благодаря за отговора! :) Съгласна съм с:

    Понякога именно мълчаливото несъгласие, което оставя заядливите подхвърляния да "висят и избледняват" незабелязани е по-ефективната реакция. Това последното го знам от ежедневната си работа с децата.

    Това е изпробвано и от мен,тъй като сме колежки. :D

    Но не винаги мълчанието помага. Има случаи когато е грешка. Например в науката - мълчанието на руските учени пред тържеството на Лисенко,който благодарение на това унищожи руската генетика. В духовното развитие - цели 40 години българското духовенство гордо/страхливо мълча когато върху личността на Исус Христос се изсипваше каква ли не помия. То не бяха забавни библии и евангелия, то не бяха подигравки по всички въэможни медии. Защо полското,чешкото,унгарското ,че дори и руското духовенство не мълчеше? С риск на физическото си съществуване, много от техните представители се бореха за запазването на духовното здраве на своите нации.

    Но това е отделна тема мисля, така че смятам да спра до тук, защото ако продължа ще трябва да подхвана и някои представители на бялото братство, които също оставяха подигравките с личността на Учителя да "висят и избледняват" ,но в съзнанието на голяма част от българите още не са избледнели. И страшното е,че някои предават и на децата си представата за учението на П.Дънов,като сектантско,което може да ги тласне дори към самоубийство. А белите братя продължават гордо да мълчат... Мисля,че мисионерството не е нито тяхна добродетел, нито на православната църква.

    :(

  6. Здравей,Донке. Предполагам че визираш моят пост,казвайки:

    Поради егоизма си интелектът вижда противоречията между старото и новото, между моята "истина" и тази на "колегите" по Пътя и се старае да решава тези противоречия, като търси доказателства за истинност
    Ако е така имай впредвид,че не търся доказателства за моя “истина”,а за истината около едни велики личности в човешката история. Според теб как е правилно да се реагира в случая – с мълчание? :hmmmmm:

    Казваш:

    Вместо стрели и искри да хвърчат между нас и един на друг да си доказваме кой е по- по- най-  да се научим да се слушаме и чуваме и учим един от друг - както от прозренията, така и от заблудите си....

    Във форумите има спорове.Те им придават живот. Без тях форумът постепенно затихва. Естественно,че в различните форуми прехвърчат и различни искри-някъде направо изгарят, а другаде – осветяват проблема. В този форум смятам,че искрите са от втория тип. :hmmmmm::)

  7. Нико, предполагам че ще намериш време да отговориш и на моя въпрос-Пост #71 . :) Не е толкова труден. Пък и не се изисква много време-след като изписа толкова подробности за Нютон и Питагор,можеш да драснеш два реда за източниците на тази информация. :)

    Виждам,че си привърженик на математиката. В тази наука един от основните принципи е ,че всяко твърдение се доказва. В живота също! :)

  8. Синева,хубаво е че има и такива хора като тебе,светли и чисти,нежелаещи да виждат тъмните страни от света. Голяма част от пишештите в този форум са от този вид. Сещам се за стареца Паисий,който разделя хората на пчели и мухи:

    В живота, в това число и семейния, хората

    могат условно да се разделят на две

    категории. Едните са подобни на мухи.

    За мухите е характерно винаги да се спират

    на мръсотията, подминавайки благоуханните

    цветя. Така и хората, приличащи на мухи, са

    свикнали да търсят само лошото, без да

    забелязват доброто.

    Друга категория хора приличат на пчелата.

    Пчелата открива красивото и сладкото и на

    него се спира, като подминава нечистото.

    Тези хора имат добри мисли, виждат

    хубавото и мислят само за него.

    старецът Паисий Светогорец

    Мисля,че болшинството хора не са чисто пчели или мухи,а в даден миг,в дадена ситуация просто клонят в едната или другата посока. Но в този форум определено преобладават пчелите. :thumbsup1::)

    Сутринта бях много ядосана от статията която прочетох и още не ми е минало :angry: Ти казваш:

    Да дариш нещо "твое" на човека до теб, без да очакваш да ти върне същото.

    Не е ли това въпросната любов?

    С това съм абсолютно съгласна,но тук не става дума за даряване,а чисто и просто за грабеж на човешки тела и то съвсем не с цел спасяване на човешки живот. :huh:

    Христос даде Себе Си за нас!
    Даде доброволно,той можеше и да не изпие чашата...А тези клошари някой питал ли ги е? Страх ме е че вървим към едно бъдеще в което човешкият живот няма да има никаква стойност....Но май започнах да се доближавам към мухите... ;)

    Багира,казваш:

    това е наша задача, да не допуснем, или да допуснем.
    Как може обикновен човек да се противопостави на това? Май само с молитва :hmmmmm:
  9. Здравейте! Само до преди няколко месеца бях абсолютен привърженик на донорството. Бях на принцина на AIM :

    Едно е да разглеждаме въпроса на ниво енергия, карма, друго ако любимият ти човек или малкото ти дете умира ...

    За себе си съм намерила отговора – ако това не е редно Бог няма да го допусне....

    Но от известно време мнението ми за донорството е коренно променено. Не съм наясно какво става в духовен план при споделяне на органи, но на физическо ниво една по принцип много благородна идея е на път да се превърне в нещо ужасно. Мисля,че започва груба търговия с човешки органи и тъкани. Ето откъси от една статия от вестник "Стандарт",която доста ме уплаши:

    800 човешки скелета за нуждите на трансплантациите е изнесла в чужбина фирмата "Остеотек", а е върнала у нас едва 170 тъканни продукта за присаждане... Според родни лекари най-често продажбата на тъканите става на чужди фондове за над 25 000 долара, а у нас се плащат само разноските за погребението на починалия на близките му, тоест около 700-800 лв. Дори тази прикрита форма на продажба на покойника обаче е забранена от закона...В някои от случаите обаче не са плащани дори и подобни разноски, установи "Стандарт". Патоанатоми от столицата разказват, че фирми са купували за 20-30 лева трупове от градските морги - главно на клошари и бедни хора без никакви близки, които да се заинтересуват от тях, така че няма нужда да бъдат погребани. "Бизнесът с мъртви клошари се прави предимно от санитари и нископлатения персонал. Знае се, че никой няма да потърси тези хора, затова скелетите им могат да се купят за жълти стотинки", сподели лекар от столичната "Съдебна медицина". В противен случай общината е задължена да ги погребе за своя сметка. Ако обаче мъртвите нямат лични документи и видимо са бездомници, доста често тях просто не ги записват никъде. При непотърсени жертви на убийства се действа по същата процедура...

    :angry::thumb down::angry::angry:

    Това,че правителството ни допуска такова отношение към гражданите си,вече не ми е проблем. Проблемът е как Бог го допуска? :unsure::(

    Някой наясно ли е? За мен това е доста сложна задача. :huh::angry::hmmmmm:

  10. Здравей,Нико!

    Би ли могъл да посочиш източниците от които си получил информация за следните си твърдения:

    Първо Питагор е философ по-скоро от колкото математик. Той наистина е дал името си за прословутата теорема, но той е бил мистик, който е вярвал в божествения произход на десетичните числа, толкова се е улял с идеализирането на числата, забележи на рационалните числа, че дори е проповядвал на учениците си, че няма ирационални числа, а истината е, че ги има. Но на Питагор тази идея не му харесвала, той си знае защо, предполагам е разваляла имиджа на идеалност на числата и затова дори удавил със собствените си ръце за назидание на всички, един от учениците си, който се опитвал да му докаже, че има и ирационални числа.
    По отношението на тези учени, които ми изброяваш мога да ти кажа, че Нютон не е бил цвете за мирисане, а доста злобна натура. Да той дава не малко на физиката, но Нютон го прави в една силно състезателна атмосфера, той е живял за да натрива носовете на различни хора.

    :)

  11. Май има два вида вътрешно мълчание-това на спящата душа :sleeping: и това на пробудената :angel:.

    Но при своето събуждане/пробуждане,като че ли душата започва да говори,мисленето се засилва :

    До скоро аз бях в подобно положение и не можех да възприема, че въобще е възможно да не се мисли.

    Венциславе, не мислиш ли ,че за да приложи човек волеви методи на спирани на това състояние и изчистване на излишната баластра (от знания и проблеми), трябва да е духовно вече пробуден? :hmmmmm: Може би има известен преходен период? Предполагам затова Питагор е налагал на учениците си външна мълчание-то като че ли помага за успокояването на събуждащтото се вътрешно Аз. :)

  12. Абсолютно съм съгласна с Донка :thumbsup1:

    Виждам,че фразата-"Който знае , но не може - преподава!"-се е харесала на доста хора от този форум.Донка много ясно е описала целите и задачите на учителя. :)

    Нямам намерение да я повтарям.Само ми се иска да добавя,че едно общество което обрича на презрение и подигравка учителите си няма бъдеще. :angry:

  13. Бина ме пита ме дали аз съм познавал ограниченията си. Всеки ден си задавам същия въпрос, защото ограниченията ми вървят заедно с мен и не мога да си позволя да ги забравя. Стремя се да ги дефинирам ясно и смятам че тази дефиниция влиза в постиженията ми.

    Питах те за всичките ти ограничения.Ако наистина си ги определил, то значи твоята относителна истина е станала абсолютна-така излиза според твърдението ти:

    Колкото и малък да е човека, той има разум и ако го използва, то с него може да познае ограниченията в които е поставен. Ако успее в това, неговите относителни истини ще станат абсолютни.
    Следователно всичко абсолютно би ти било ясно,нямаш проблеми с битието - нирвана :sorcerer::angel:

    Математиката на Питагор изглежда добре за всеки и математиката до Декарт се разбира лесно. Абстрактната математика обаче е предизвикателство и хич не е за всеки и не с популярни статии, а със сериозна работа дълго време може да се постигне нещо. Духовните й паралели пък са доста по-различни от времето на Питагор.

    Излиза,че математиката на Питагор не е абстрактна май. И съвсем не е лесна математиката до Декарт.Напротив съвремената математика ни дава апарат с който можем по-лесно да съставяме модели на заобикалящите ни процеси от действителноста и да ги анализираме.Можеш например да направиш справка за това как са смятали в древния Египет и Вавилон например. И вси пак са имали стабилна математика-прочутата теорема на Питагор е била известна на древноегипетските жреци. Колкото до духовните паралели на математиката – то е нормално да се изменят според времето,но от времето зависи физическият свят-така,че тази промяна е пак в неговата област главно,следователно тези промени са по-скоро количествено-качествени,отколкото духовни.

    Между другото времето влиза и в моите ограничения (които далеч не образуват пълна група), така че смятам да приключвам. :v:

  14. Здравей,Диан!Извинявай за объркването с името ти. Написах вече в пост#23 към тази тема истинското си име-Анета.Но и Бина да ме наричаш е нормално.Не ми е ясно защо въэникна този проблем с имената? :(:unsure:

    Острият тон не е прпоръчителен при дискусиите.Мисля,че трябва да четеш по-внимателно това което човек пише,а не да реагираш по този начин:

    Много недоработен довод. Трябва да почвам от началото, защото ще се обидите ако ви кажа че много говорите и малко мислите.
    Май нещо не си ме разбрал.Първо-съвсем не излагам доводи,само правя предположения.Второ и в двата си поста акцентирам върху това, че с методите на нуката не може да се получи абсолютно знание,а само се приближаваме към него.Нямам нищо против научните методи.

    . Знам че формалната страна на тези абстрактни понетия, концепции и системи изглежда ужасно за всеки външен, но "Няма царски пътища в геометрията", както се осмелил Евклид да каже на цар Птоломей.

    Защо –ужасно?!?Красотата на математиката е именно в нейната чистота и абстрактност.Чистата математика(не приложната) е изцяло в менталния свят,не знам до колко правилно използвам това понятие. Много математици още от Питагор,та до наши дни се стремят да свържат математическите понятия с Божественото познание:

    Питагор нарича учениците «математици», понеже обучението започва с учението за числата. Свещената математика разглежда Числото не като абстрактно количество, а като качество на върховната Единица, на Бога. Тя е наука за живите сили, за работата на божествените качества в макро- и микрокосмоса. Свойствата на числата и разнообразните им съчетания предоставят материал за основаната на разума теология. Истинската теология съдържа в себе си всички науки. Такава е ролята в египетските храмове на науката за Свещеното Слово, именно тази идея съдържа питагоровата Наука за Числата.
    по подробно тук

    Но има и математици които въпреки големите си постижения в тази наука остават твърди атеисти-мисля,че Стивън Хоукин е такъв. :hmmmmm:

    Колкото за примера с Декарт-май пак не си ме разбрал.Между другото се сетих за него от твоя пост.Все пак дори да не съм съгласна с Декарт, го уважавам като учен, уважавам и неговите опити да достигне Бога чрез методите на науката и не бих казала за него:

    ... Изказването му е както при комунизма всеки трябваше да покаже че неговата права линия е успоредна на Априлската линия на партията...

    По отношение на това което беше написал в предишния си пост

    Например, ако към всяко важно свое твърдение прибавиш и списък на ограниченията при които си го постигнал, то става абсолютна истина и е ценно. Не е така обаче ако не познаваш ограниченията на относителната си истина, тогава тя действително става заблуда
    Въпросът ми беше -ти познаваш ли ограниченията? Още повече можеш ли да ги подредиш в сходяща безкрайна редица с предвидима граница.

    Не съм специалист в областта на статистиката и математическото прогнозиране,но доколкото знам се изследват конкретни процеси от физическия свят.Не ми е известно някой да се е захванал с фундаменталният проблем на абсолютната истина .Не знам да има изграден математически модел обхващащ цялото творение на Бога./битието/?/ :hmmmmm: .Ако има ще ми е интересно да го науча. :)

    Отговорът ти е доста далече от моите понятия за учтивост и духовност:

    Да обяснявам, че безкрайния ред от "подобрения" на истината може да има крайна граница, която е предвидуема, че отношението на безкрайностите може да бъде крайно и именно това породи новата математика малко след смъртта на споменатите Декарт и Галилей, нямам време. Има учебни курсове по матетика, физика и философия в универитетите, остава само да ги преведете духовно.

    Бъркаш ред с редица. Редът е безкрайна сума от числа.За граница се говори при редицата,като една редица може да има крайна граница,да клони към +/- безкрайност или изобщо да няма граница (например:-1,1,-1,1,...). Отношението на безкрайни величини също може да бъде крайна величина,но може и да не бъде. Колкото до редовете-при тях имаме сходимост,ако сумата е равна на число.

    Между другото с тия въпроси са се занимавали в Индия-15-16век (правила за разлагане на някои тригонометрични функции в безкрайни редове),преди Грегори(1671) и Лайбниц(1673) в Европа (и преди Декарт ) .Пиша тия неща с риск да отегча останалите форумци,но ме подразни менторският ти и презрителен тон – надмеността не е признак за висока духовност. :thumb down:

    По отношение на апостол Павел мисля,че не бива да дефинираме като мъгляво, това което не разбираме.

    Накрая да те попитам какво общо има с богомилите великият наш поет Христо Ботев:

    . После богомилите бяха горени на клади затова че не признаваха тези "божии" власти и не им се кланяха. После един от тях написа "О мой Боже, правий Боже..Не ти който си направил от кал мъжът и жената, а чоекът си оставил роб да бъде на Земята". И на религията сме яли попарата...
    предполагам,че го използваш в преносен смисъл? Впрочем ето мнението на Учителя и между другото продължението на това стихотворение:

    Кое стихотворение е най-хубаво? Ботев писал: „Не Ти, кой си в небесата, но Ти, кой си в мене, Боже, мен в сърцето и душата“. Той искал да каже, че Бог е в душата, че Любовта се проявява чрез душата.

    :thumbsup1:

  15. Здравей,Петре! :D

    Много е хубава музиката,която предлагаш :thumbsup1:

    В момента по радиото ("Хоризонт") звучи разкошна мелодия-всяка неделя от 8.30 до 9ч. Обикновено музиката е нежна и приятна,но преди малко бяха пуснали огненият ритъм на фламенкото(май така се пишеше? :) ). Не знам дали ти харесва този род музика? Полезна ли е за духовното развитие или е само за душата? Питам,защото понякога такива ритми ми много харесват - струва ми се,че ги свързвам с червения цвят. :1eye:

    Но аз съм лек случай - познавам човек ,който си оправя настроението само с чалга,при това пусната с максимална сила. Казва ,че му изчиствала полето -това е понятие взето от Маллахов-мисля,че става дума за изчистването на аурата от разни полепнали гадинки от астрала? :hmmmmm: При мен от такава музика се получава обратният ефект. :(

    А какво ти е мнението за метъла,техното,ъндърграунда и т.н? Влизайки в ArenaBG ми прави впечатление,че е пълно с тази музика и ме фрапира не толкова самата музика,колкото обложките на CD-та-разни ужаси :huh::hmmmmm:

    Подледният ми въпрос е във връзка с работата ми-учителка съм.Учениците ми са на възраст от 16 до 19г.(работя в техникум) и са големи фенове на този род музика.Те пък с нея разпускат-но какво генерира тя в душите им,не ми е ясно? :unsure::hmmmmm:

  16. Здравей,Деяне! :)

    От времето на Декарт до сега, доста неща се научиха и изстрадаха без да се чака вътрешно божествено откровение по предписаните медитации, а с мисловни медитации и анализ. Струвало ли си е това, или всичко е било падане надолу? Още един базисен въпрос. Ако този метод работи в науката, как да го приложим и в духовното? Това е и целта на занятието.
    Мисля,че всичко си е струвало и никой не отрича науката с която човек опознава физическия свят.Но дали същите методи с които изучаваме атомното ядро или далечните галактики вършат същата работа в духовния свят-не се знае.И Декарт се е мъчил в тази област-да докаже съществуването на Бога и разликата между човешката душа и тяло-тук но дали е успял е под въпрос :hmmmmm:

    “Драмата на съвременния разум е в това, че след

    като разкри загадката на Вселената, той я замени

    с друга - със загадката на самия себе си.”

    Александър Койре

    Във връзка с това което си написал:

    Колкото и малък да е човека, той има разум и ако го използва, то с него може да познае ограниченията в които е поставен. Ако успее в това, неговите относителни истини ще станат абсолютни. Например, ако към всяко важно свое твърдение прибавиш и списък на ограниченията при които си го постигнал, то става абсолютна истина и е ценно. Не е така обаче ако не познаваш ограниченията на относителната си истина, тогава тя действително става заблуда. Най-простия пример от науката - мериш нещо, например дължина. Метъра ти не може да измери по-точно например от 3мм. Следователно ако кажеш: дължината е 3.14м (например), то това е относителна истина. Ако кажеш обаче: дължината е 3.14м +-3мм, то това вече е абсолютна истина, тя включва познание на ограниченията на процеса на придобиването. Ако в бъдеще се окаже че е имало и друго ограничение, неизвестно за теб, то тогава ще включиш и него в твърдението
    то май е необходимо този списък от ограничения да е пълен за да може относителната ни истина да стане абсолютна.В момента само попълваме ограниченията,но ако си забелязал ,оказва се че техният брой клони към безкрайност.Така, че ние се движим към тази абсолютна истина,приближаваме се към нея,но достигането и е проблем (според мен нерешим) дори на физическо ниво.

    Иначе си прав като казваш:

    Именно това е сега целта на занятието, или както казват деловите руснаци: "Keep to the point."

    Все пак струва ми се ,че когато говорим за истината,трябва май да правим разлика между Истина и истина,както и между Любов и любов,между Мъдрост и мъдрост? :yinyang::)

  17. Обективна реалност е, че много хора са под псевдоним тук.

    Здравей,Иване! :)

    Обективна реалност , че името ми по плът е Анета и така ме е приел Бог Иисус Христос, когато съм приела Християнството при Светото кръщене. :hypocrite:

    Така съм се регистрирала в

    http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html

    но в този форум си избрах името на една моя роднина съвсем случайно,тъй като имаше много Анети и Ани и не ми се искаше да съм под някакъв номер. Мисля,че във виртуалната реалност името не е от такова голямо значение. Това му е хубавото на нета,че се възприемаме изцяло духовно. :angel:

  18. За истината във физическия свят се подготвяме още от малки.Главен инструмент в тази насока е умът ни.Интуицията също се включва от време на време.

    Но когато стане дума за Истината в по-фините и незрими светове, май там умът не върши голяма работа.

    Ето някои мисли на Учителя,които ми харесаха:

    Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода. Когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума! Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода.

    .......

    Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

    Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят

    тук

    Мисля,че ние трябва да се стремим към Истината,но достигането на Абсолютната Истина за човекът е невъзможна.Важен е пътят към нея.

    Де ще търсите Любовта, Мъдростта и Истината? – В Бога. 3начи външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта. Съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му, това е Истината. С други думи казано: Мъдростта представя реалната, външната, видимата форма на нещата; Любовта е съдържанието на тези форми, а Истината е техният смисъл. Ако речете да търсите Любовта, Мъдростта и Истината в хората, това вече е вторична, второстепенна тяхна проява. Когато търсите Любовта в Бога, вие сте на безопасно място. Защо? Защото Божията Любов е неизчерпаема. Тя е извор, който постоянно блика; тя е огън, който постоянно гори

    предполагам,че това е сигурен критерий даден от Учителя в беседата му "Възможности"-тук

    Дано не съм ви отегчила с цитатите,но много ми харесаха :thumbsup1::sorcerer::)

  19. ... всяко естествено/спонтанно  настроение  "върши" работа, когато е на време и място и в дозировката  си.Всичко си е относително и субективно, съответно и степените на привързаност към хора, събития, места, спомени и т.н.

    Радвам се, че се случи това доуточнение. Излишни/сбъркани/нечисти мисли = Духовно изоставане/самоубийство.

    :thumbsup::v::)

  20. Здравей,Sony :)

    Смятам,че е напълно нормално човек да тъжи за близките си пък и не само за тях.Въпросът който зададе :

    Защо някой хора умират трудно, а други сякаш просто отлитат от тялото си( заспиват, или просто една вьздишка и толкова, край). Защо някой умират трудно и без да са водили обезателно грешен живот, а други не се мьчат много? Нямам предвид някакви техники, опитности или умения, просто си мисля за обикновения човек
    си го задават 90% от хората. Това ако е духовно самоубийство – то какво става?!? Според мен това си е един съвсем обикновен въпрос. Бодряшкото настроение –истинско или изкуствено, не винаги върши работа. Понякога дори има точно обратния ефект. В предишната система за пионерите и комсомолците беше задължително да са винаги весели,бодри и жизнерадостни-аз съм от по-старото поколение,минала съм през тия неща и от тогава имам малко стрес към изкусвеното напомпване на весело и оптимистично настроение. :thumb down:

    Благост,какво му е сбърканото на този въпрос,който си задава Sony,че ще се върне назад еони...? :unsure:

    Така е! Мисленето - особено сбърканото мислене за "нещо, някого и някак си " и даже продължителността му е важна - Небето казва, че даже 5 минути "сбъркана" мисъл те връщат назад еони...това действително е духовно самоубийство!

    Аз също съм си задавала подобни въпроси и благодаря на Орлин за отговора. :thumbsup2:

  21. ...Според мен полза и развитие от болестта и мъките има тогава, когато ги осъзнаем, разберем, осмислим...Агонията в чисто физически план едва ли е най-добрият еволюционен метод за човеците...Надежда

    ...хомеопатите казват така...дори и хом.л-во да не може да спре процеса на смърта....то води до умиротворяване на страдащия и тои умира в покой..в смъсъл с бистър ум до колкото е възможно в зависимост от състоянието му....така духът му е чист от болка и страдание след смърта и тези корени не се предават в следващата вероятна инкарнация...-Елия

    Струва ми се,че болката и страданието си имат своето място в развитието на нашето истинско Аз. :hmmmmm:

    Иначе ако съм честна пред себе си, попадайки в такава ситуация ,сигурно бих избрала евтаназията-с волята и търпението съм малко на късо.Най вече не издържам на болка :unsure: . Покрай сестра ми (тя е зъболекарка),познавам една жена която не позволява да й поставят упойка при вадене на доста стабилни зъби-търпи и не вика. А някои,предимно мъже, искат упойка дори за пломба и се разтреперват като видят иглатата.

    Та мисълта ми е ,че различните хора сме надарени (или развили ) в различна степен някои свои качества,като издържливост,търпение и др. И може би за това се пращат страданията – да ни шлифоват.Така,че човек няма право да се отказва доброволно от живота,който е дар Божи и да унищожава тялото си, което е храм Божи. Още по-малко пък да прави от други хора убийци.

    :smarty:

  22. Здравей,Донке! :) Бях чела някъде (за съжаление не мога да цитирам,тъй като не си спомням къде),че има разлика между смелост и безстрашие. Смелият човек вижда опасността,преценява я ,преодолява страха си и действа. Безстрашният просто действа в дадена ситуация,без предварително да е преценил какво го чака.

×
×
  • Добави...