Магията на Коледа отново е наоколо – във въздуха, в пъстрите привличащи витрини на магазините, в светналите от вълнение и надежда за любими подаръци детски очи, в предвкусването на богати семейни вечери, богати с присъствието на най-любими същества...
Да, магична е Коледа, вълшебна с усещането за любов и човешка топлота, което разпалва в сърцата ни като жив огън. Напомня ни за тази божествена любов, която всички носим в душите си, тлееща, понякога почти загасваща, пренебрегвана, затрупана с пепелта на горчиви мисли, страстни желания и още по – страстни и погубващи амбиции и илюзии.
Коледа идва и отново ни напомня за Раждането на Любовта в едно човешко сърце - сърцето на Исус Христос, изпълнило се с божествената любов и състрадание и превърнало се в светлина по пътя ни, в надежда за спасение на нас, слепите и сънуващите илюзии.
Всяка Коледа, съзнателно или не, ние всъщност почитаме Любовта, Свещеният Закон, за който ни говорят през вековете на човешката история всички мистици и просветлени същества, за който живя и Христос.
И тук отново се връщаме на вечния въпрос, вълнувал човечеството от край време – въпросът за любовта. Любовта е тази светлина вътре в нас, която ни дава криле да полетим нависоко, която е истинската храна за душата и съществото ни. Защото душата ни, човешката, също се нуждае от храна, за да живее, така както тялото ни се храни. И именно любовта е тази, която подхранва душата ни, най-вътрешния храм на нашето същество.
Само човек, който обича себе си, може да уважава себе си; и само човек, който обича и уважава себе си, съществото си, е способен да обича и уважава другите. Такъв човек знае: „Така, както аз СЪМ, другите СА. Така, както аз се радвам на любовта, уважението, благородството, така и другите се радват.” Само такъв човек осъзнава, че ние не сме различни, че в основната си същност ние сме едно. Ние всички сме подчинени на един основен закон: Аеs dhammo sanantano.
Такъв човек се изпълва с духовната енергия на любовта и сам излъчва любов към съществуванието, към всяко същество. Неговата любов достига до другите, защото едно нещо е сигурно: ако ти си се превърнал в любов, ти не можеш да не я споделиш с другите. Не можеш да продължиш да обичаш себе си до безкрай, тъй като едно нещо ще ти стане абсолютно ясно – ако да обичаш едно божие същество, себе си, толкова много те изпълва с екстаз и радост, то колко много повече екстаз и радост те очакват, ако ти започнеш да споделяш своята любов с много, много други хора!
Скоро вълните на твоята любов ще започнат да стигат все по-далеч и по-далеч. Ти обичаш другите хора, след това започваш да обичаш животните, птиците, дърветата, скалите. Можеш да изпълниш цялата вселена със своята любов. Един човек е достатъчен да изпълни цялата вселена с любов, така както едно малко камъче, хвърлено по повърхността на водата, може де изпълни цялото езеро с концентрични вълни – едно дребно камъче.
Исус казва: „Чистата любов е като могъщ поток, който залива всички неща. Нищо не може да се изправи насреща му, защото той води началото си от Вечното море.”
Но защо тогава ни е толкова трудно да обичаме себе си, да се приемем такива, каквито сме? Нима има по-голямо чудо на света от това че ти си, че другите са? Защо ни е толкова трудно да останем със себе си и да се вгледаме в истинската си същност, в душата си, в най-вътрешното си същество, където е центърът на жизнената ни енергия? Вместо това предпочитаме постоянно да си търсим компания, каквато и да е компания, само и само да избегнем собствената си компания. Готови сме да седим в киносалона цели три часа, за да видим един глупав филм, при това пълен с насилие, агресия и омраза. Готови сме с часове да четем криминален роман, който ни губи времето. Готови сме да четем един и същи вестник отново и отново, само и само да сме ангажирани с нещо. Ще играем карти или шах, за да убием времето… като че ли имаме твърде много време!
Какво всъщност има предвид Исус, когато казва: „Човек, който застава сам, ще бъде с Бог (Eloheim); човек, който е с Бог, застава сам."? И не е ли това още едно напомняне за нашата божествена същност като деца на Бога?
В такъв случай, Сократ е абсолютно прав, когато казва: „Познай себе си!”, а Буда а дори още по-прав, когато ни учи: „Обичай себе си!”, защото докато не обикнеш себе си, ти никога не ще можеш да се познаеш — познанието идва едва по-късно, когато любовта е подготвила почвата за това.
„Любовта е правилният начин да познаеш себе си.” Напомня Ошо, съвременен индийски мистик.
Създай енергията на любовта около себе си. Обичай своето тяло и своя ум, обичай целия свой механизъм, своя организъм. И под „обичай” се подразбира: приеми ги такива, каквито са, не се опитвай да се подтискаш. Защото ако се подтискаш, как ще погледнеш в собствената си сърцевина; ако не се обичаш, как ще се погледнеш в очите, в собствената си реалност?
Да се погледнеш, да се наблюдаваш (по думите на Буда), означава да се осъзнаеш, да не бъдеш повече несъзнателен, да не функционираш повече като машина, като робот. Да осъзнаваш всяко свое действие и мисъл, както и света наоколо.
Исус също ни напомня да живеем в постоянно осъзнаване, защото: "Учи значението на сътвореното, което те заобикаля и ти ще видиш скритите от погледа ти мистерии, защото вечната истина е записана във всичко, което съществува.”
„Истината не е вяра, тя е интелигентност. Тя е ароматът на скритите ти жизнени източници, тя е опитът от просветлението на твоето съзнание.
Но ти ще трябва да освободиш пространство за истината да се случи.
И истинското пространство за това е да приемеш себе си такъв, какъвто си.” – Ошо
Защото ако не успеем да намерим силата в себе си, да се доверим на тихия, но безкрайно силен глас на божествената искра в себе си, която ние всички носим и от която сме създадени като „чеда Божии”, ние не бихме могли да намерим силата си никъде другаде навън.
А дали изобщо можем да направим друг избор, освен да бъдем себе си?
Да, можем. Можем да опитаме да избягаме от себе си, да забравим за съществото вътре в нас и да се прехласнем по света навън. Медиите са пълни с добре излъскани образи на супер герои и героини, с точните размери и добре обработените усмивки, богати и дръзки. Можем да изберем да живеем с техните измислени проблеми по многобройните „реалити шоу” на телевизиите, или да обичаме с техните любови, или да плачем с техните сълзи.
А можем да направим и друг алтернативен избор на това да бъдем себе си – да се скрием в тълпата и да се слеем с мнозинството, да следваме другите, „лидерите” и да прехвърлим на техните рамене отговорността за това кои сме ние всъщност. Защото да си част от мнозинството, брънка в една по-голяма машина, по-могъща структура, те освобождава от лична отговорност и ти дава измамното усещане за закрила и дори безнаказаност (всички си спомняме за поведението на тълпите по време на бунтове и размирици – скрити зад гърба на другите, хората често вършат това, което сами никога не биха извършили или биха се срамували да извършат).
Изобщо, възможностите да не бъдем себе си изобилстват в днешния глобализиращ се свят на все по-силните и обсебващи институции, структури и корпорации, където въпросът за личната отговорност и волята на индивида като че ли се размива и губи автентичната си сила, а дори и понякога се смята за нездравословно проявление на характер и собствено мнение.
Тогава естествено е да се обърнем към религията и да потърсим там отговор на въпроса: Какво всъщност означава да бъдеш себе си и има ли друг начин на битие освен да бъдеш себе си?
Защото Исус сам казва: „Знай, че божественият свят е едновременно вътре в теб и извън теб, и ти ще познаеш това, което е извън теб чрез това, което е вътре в теб. Когато намериш Светлината вътре в себе си, ти ще познаеш, така както ти си познат… Търси тази Светлина вътре в себе си, защото тя е твоята доброта и силата на твоето спасение”.
Нека запалим светлините на Коледната елха и тази година, и да си спомним, че истинската светлина е вътре в душата ни, в най-съкровената ни и вечна същност, там, където е Олтарът на Любовта, Истината, Блаженството, наричано Бог.
Дори и автентични и предани на свободата си хора като Джулиан Асанж да започнат открито да говорят за истината, повечето хора по света ще предпочетат да продължат да спят и сънуват и ще бъдат вбесени от всеки, който се осмелява да ги буди. В миналото е имало много като Джулиан Асанж и още повече ще има в бъдеще, но хората са свикнали със своята мизерия, дори бих казала, инвестирали са в своето нещастие чрез самозаблуда и притъпяване на своето внимание и осъзнаване. Доказателство за това са същите тези политици и правителства, огромни институции и мъртви организирани структури, избрани и подкрепяни от същите тези сънуващи хора, които искат да бъдат мамени и подвеждани, защото това им позволява да спят и сънуват още малко, още малко да поживеят с илюзията, че са закриляни и защитени. Хората търсят водачи, ръководители, отговорни лица, върху които да стоварят собствената си автентична отговорност за своя живот. Защото тази отговорност е тежко бреме, което се носи само от свободни и истински хора. Истината е,че хората се страхуват от свободата, дори и да твърдят обратното. Да са автентични и свободни ги плаши до смърт, защото тогава те ще трябва да бъдат отговорни и осъзнати за всеки момент от живота си. Тогава те не ще могат да се скриват в тълпата, да се оправдават с обществото, с правителството, с църквата. Тогава те ще трябва да се изправят сами и да се противопоставят на всяка несправедливост и престъпление, защото те ще знаят, че ние всички сме Едно. За мен бъдещо еволюиране на човека е възможно само с поемането на индивидуална отговорност. Всеки един от нас е отговорен! И тази отговорност е голям щастие в нещастието. С тази индивидуална отговорност започва трудния път към себеосъзнаването и абсолютната свобода да бъдеш истинската си същност.