Aliya
-
Общо Съдържание
164 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Aliya
-
-
"Aliya, виждам противоречието в това, че го е продал само за 30 сребърника (според твоята интерпретация на нещата)".
Диана, а за колко сребърника според теб е трябвало Юда да продаде Исус? Колко сребърника според теб е цената на рядко и безценно същество като Исус Христос?!?!?!?
- Ето виждаш сама как действа практичният ум!!! Слага цена на живи същества, на самия живот, оценява и обезценява това, което е безценно и неизмеримо.
"Иначе да, има много хора на мисълта, на практичния ум и т.н., НО защо да ги набеждаваме само тях за уродливи?!? "
Думата "уродливи" е използвана от теб, аз на никого не поставям оценка. Единствено дълбоко разбиране на мотивите и механизма на действие на ума и неговия продукт егото е необходима, а не оценка и отрицание с думи. Самото разбиране на ума е достатъчно, за да ни освободи от идентификацията ни с него и от неговата власт над нас. Ние не сме умът, той е само наш инструмент за ползване в ежедневния ни живот, но не е господарят ни.
"Нима човек, изпълнен със злоба, завист, омраза е по-малко уродлив?"
Емоции като злоба, завист, омраза са също част от ума, те са продукт на неговите погрешни интерпретации на действителността , на хората, които ни заобикалят. Пътят към освобождаването ни от подобни негативни емоции отново се крие в осъзнаването им вътре в нас и разбирането на тяхната същност като проекции на ума. Това разбиране ще доведе до тяхното преодоляване и превръщането им в тяхната противоположност - Любовта. Само Любовта не е от ума, а е качество на най-вътрешното ни същество, на нашия център на съществуване. Само когато РАЗБЕРЕМ, ще сме в състояние да придобием хармонията, за която говориш. Точно това разбиране е "съзнателното свързване с Христос"
-
Скъпа Summerbg,
А защо просто не се приемеш такава, каквато си? Защо другите да са нормални, а ти да си ненормалната? Може би е точно обратното?!
И защо трябва непрекъснато да се сравняваш с другите, с тълпата, със стадото?
Всеки един човек е дарен с най-висшия и ценен дар - живота. За да те има тук, на тази земя, Съществуванието се нуждае от теб, така, както се нуждае и от най-голямата звезда, и от най-малката тревичка. Без теб светът ще бъде непълен, нещо ще му липсва - ще му липсва твоята усмивка, твоите неповторими очи, диханието ти, желанията ти да бъдеш с другите.
Бог затова е Бог, защото създава единствено и само шедьоври, уникати. Всеки един човек е шедьовър, уникат. Всеки един човек не е нито по-висш от другите, нито по-низш, а е просто уникален, неповторим.
Представи си, ако полската маргаритка искаше да бъде като розата, тръскаше се и плачеше да бъде като розата! Тогава със сигурност маргаритката щеше да води едно много нещастно съществуване - нито маргаритка, нито роза, а просто едно безкрайно недоволно и раздвоено същество. Представи си също, че целият свят е изпълнен единствено и само с рози - нима щеше да бъде толкова хубав и привлекателен, колкото е сега!?
Приеми се такава, каквато си. Това е, което съществото ти иска в момента. Това е периодът от живота ти, в който се намираш. Това говори за голяма чувствителност на душата ти, за предразположеност към духовното и истински ценното.
Душата ти иска да оставаш по-често насаме със себе си, защото сигурно иска да ти каже нещо. Послушай я! Когато се свържеш с нейния глас, ще станеш по-силна и уверена в себе си, защото ще се приемеш и обичаш. И тогава ще си като искрящ извор от любов, до който всеки ще иска да се приближи.
-
...От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас!
Когато Христос е в нас, то за Юда вече няма място. Юда е обречен. За да се роди Христос в нас, Юда трябва да умре. Смъртта на Юда е раждането на Христос за нас и в нас.
Човек, новородил се в Христос, не може отново да стане Юда. Раждането в Христос е необратимо и вечно.
-
На това място обаче - няма ли някакво противоречие за теб:
...
Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника.
...
Все пак представяш Юда като силно практичен и мисловен тип личност.
А нима друг може да предаде Исус, освен един силно практичен и мисловен човек, Диана!? Човешкото его е много практично, твърде аналитично и разумно, та нали то е продукт на човешкия ум и неговите илюзии? И как иначе егото ще те излъже да предадеш себе си, същността си, душата си, ако не е добре обосновано в многословие и разумни доводи? Човешкото его е най - големият ни враг, най-силната зависимост. При това напълно лъжлива и илюзорна, защото егото е неекзистенциално, то е фалшиво, без реалност. То е илюзията ни, че сме отделени от Съществуванието, от Бог, че сме твърде специални и изключителни.
Няма друг дявол освен егото, а егото е продукт на нашата неосъзнатост, на слепотата ни за Висшата божествена реалност, от която всички сме неразривна част. Егото е воалът на илюзията, закриващ очите ни и не ни позволяващ да видим Истината директно.
Хората на практичния и разсъдлив ум, на кариерата и амбицията са тези, които все повече и повече попадат в плен на илюзорното его и напълно забравят за сърцето си. Това са хората, които са концентрирали цялата си жизнена енергия в главата си, а сърцето си са оставили без внимание като бездомно сираче. От енергийна гледна точка хората на интелекта приличат на недоразвити и уродливи чудовища с огромна глава и малки крайничета, още по-мъничко сърчице. Това е така, защото интелектът, умът печелят уважение в обществото, а не сърцето и тихият вътрешен глас на душата.
Когато погледнеш наоколо, много Юди се разхождат пред очите ти, а Исусовците висят разпънати на кръстове. Прав е Учителят, когато казва "Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране"!
За целта е необходимо единствено да разберем, да добием правото разбиране. А то е - Исус е живял блажен, и дори и разпънат на кръста, умира блажен. Той знае, че смъртта е само за тялото, което връщаме там, от където сме го взели - "Пръстта при пръстта отива". Смъртта е само за тленното, за временното, а Исус е събрал по време на земния си път най-ценните съкровища - неразрушимото и вечното, което не може да се разпъне на кръста, което не умира. Исус е познал Божественат си същност, Вечното и Непреходно свое същество.
Докато от друга страна, Юда умира в мъки - не можейки да понесе болката на предателството /защото да предадеш чист и невинен човек като Христос е като да предадеш себе си, най - съкровената част от себе си - душата си/, той се самоубива. Егото му не му позволява да е щастлив от близостта му с Учителя, и непрекъснато го разяжда в завист и съмнения, докато накрая го тласка в бездната на вечния ужас от предателството. Защото, когато предаваш, когато убиваш, когато ограбваш и унижаваш, ти всъщност го причиняваш на себе си. Това е основен закон на Съществуванието.
-
по- интересният въпрос е, ако всички сме Юди,
Не, не сме всички Юди, Вятър! Всички сме Божии чеда!
Само че дотолкова сме се затворили в егото си, дотолкова сме се идентифицирали с ума си и неговите илюзии за притежание, могъщество, власт, че сме забравили за Божествената искра, запалена вътре в нас от вечността.
Просто трябва да си спомним кои сме или по-точно да осъзнаем какво не сме.
Ние не сме събрана и натрупана информация, не сме минали събития, нито бъдещи проекции. Ние сме просто Човешки Същества, създадени за Живот, Радост и Блаженство и те са тук и сега, в осъзнаването на вътрешния ни огън.
-
Когато си мисля за преследването на Христа преди 2000 години, чувствам, че не се е променило много в отношението на хората към живата истина. Навсякъде наоколо, както и преди , има подозрение, цинизъм и недоверие. Дълбоко в себе си човечеството си остава същото. И няма как да бъде иначе, защото главатарят на бандата – човешкото его е тук все още.
Когато хората, които вярват дойдат, тези, които не вярват, също ще дойдат. Когато Исус дойде, томаневерниците непременно ще са тук. Те създават контраст. И това е добре, иначе човешката вяра няма да е от голяма стойност. Тя става ценна поради томаневерниците наоколо.
Когато засаждаш градина, ще поникнат и бурени. И бурените са част от нея. Когато Исус дойде, непременно и Юда ще е там, защото цялата работа е с такава огромна значимост, че някой непременно ще я издаде. Извисеността й е била толкова огромна, че някой непременно е щял да се почувства уязвен. Егото.
Юда е бил силно уязвен – а не бива да забравяме, че той не е бил лош човек. Фактически измежду всичките ученици на Исус той единствен е бил добре образован, културен, принадлежащ на изтънчено общество и семейство. Той е бил, разбира се, най-егоистичен. Другите са били хора от простолюдието – рибари, фермери, дърводелци.
Юда бил специален – а всеки път, когато някой се почувства специален, възникват неприятности. Той искал да ръководи дори Исус. Много пъти се опитвал. А ако го слушаш, възможно е той да те убеди в по-голяма степен, отколкото Исус.
Веднъж Исус отишъл да посети дома на Мария Магдалена. Мария била силно влюбена. Тя изляла върху нозете му един ценен, много скъп парфюм. Това било рядък парфюм – би могло да бъде продаден. Юда незабавно реагирал. Той рекъл: „ Би трябвало да забраняваш на хората да вършат такива глупости. Това всичкото се попиля, а в града има хора, които няма какво да ядат. Можехме да раздадем парите на бедните. „
Юда прилича на социалист – предшественик на Маркс, Мао, Ленин, Троцки – всичките биха се съгласили с него.
Какво казал Исус? Той отговорил: „Не се тревожи за това. Бедни и гладни винаги ще има, но мен няма да ме има. Ти можеш да им служиш винаги и винаги – няма защо да бързаш, но мен няма да ме има. Погледни любовта, а не ценния парфюм.”
Умът ще се съгласи с Юда, той изглежда напълно икономичен, изискан, мислител. И той го предал. Само той би могъл да го предаде, защото на всяка крачка егото му било наранявано. Той бил адски уязвен. Исус непрестанно наранявал техните егота. Учителят трябва да го прави, защото ако един учител разглезва вашите егота, той не ви е в помощ, той ви отравя. Тъй като Юда бил най – егоистичният, той бил повече нараняван – Исус е трябвало да го наранява повече! Ето защо Юда си е отмъстил. А е бил добър човек, в това няма съмнение. В това е проблемът с добрите хора.
Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника.
Когато дойде Исус, човек на съзнанието, на живата, изпитана истина, а не на знанието и мъртвата информация, Юда ще се появи непременно. Той е учен, човек на знанието. Юда може дори да знае повече, но не познава състоянието на Божественото познание, на просветлението, на дълбоката любов и състраданието.
Умирайки, дори за своите убийци, Исус имал молитва в сърцето си.
-
В източните учения не случайно се говори за трансцедентиране / "надхвърляне" на ума, защото човешкият ум е ограничител на Съзнанието и на Вътрешното ти Същество. Възможностите на ума са много ограничени, така, както е ограничен всеки един компютър. Умът е наш инструмент, така, както е и тялото ни - те са инструменти, дадени ни от Създателя, за да ни служат, да служат на Най-вътрешното ни Същество, което е истинският господар. Умът е слугата - той е добър помощник в ежедневния живот, на пазара, в бизнеса, но е абсолютно неспособен и недостатъчен да обозре необозримото. Когато се идентифицираш със своя ум, с неговите мисли, оценки и самооценки, ти го превръщаш в твой господар. Умът са другите в теб, това, което са те програмили да мислиш, да оценяваш. Ето защо, като се идентифицираш с ума си, ти губиш твоя център, истинската си същност.
Съзнанието е възможно тогава, когато надраснеш ума си. Иначе дори и да си мислиш, че се осъзнаваш като този или онзи образ, това отново са мисловните образи на ума ти. Ти се идентифицираш с тези мисловни образи и се възприемаш като това или онова ограничение на истинската ти същност, която по своята природа е неопределяема, безкрайна и вечна. За да стане ясна разликата между ум и съзнание / осъзнаване, ще оприлича съзнанието на чисто огледало, което отразява това, което е пред него. Огледалото е едно, а образите, които отразява са много. Така и съзнанието/осъзнаването е едно, а образите, които осъзнаваш, са много. Няма много съзнания в човека - има само едно и то е неговата изначална същност.
За ума е трудно да разбере съзнанието, защото то е извън неговия обхват и възможности за разбиране. На изток наричат Съзнанието / Осъзнаването Не - Ум. То се постига с медитация и думата медитация означава точно това - осъзнаване. Съзнанието няма мисли - нито чисти, нито нечисти. Мислите са продукт единствено на ума. Ум, който е осъзнат като инструмент на Съществото, служи на Съзнанието тогава, когато Съзнанието иска да го използва. В останалото време умът просто не е, почива си. Това е голямото постижение на всяко едно просветлено същество, стъпвало някога по тази красива Земя. За това говори и Исус, като състоянито на Не - Ум той нарича "Царството Божие".
-
Определено кашата и неразбирането са налице!
"Съзнанието е потенциално безгранично, но реалността е друга." - Няма по-висша реалност от Съзнанието, то е абсолютната реалност и е качество на Бог, на Духа.
"А мисълта е функция от съзнанието" - Де да беше
Тогава проблемите на човечеството щяха да приключат мигновено!!!Мисълта е продукт на ума - това е, което ума може - да преде мисли, преде, плете и преплита
"реално всеки дух е ограничен в проявите си според степента на постигнатото от човека духовно развитие"
- Абсолютно не и слава Богу! Арогантно и самонадеяно е да даваш ограничаващи определения на Духа - Съзнание, който е Безграничен и Неопределяем по своята Изначална и Вечна природа!
Съзнанието е Дух и Духът е Съзнание - само ограниченият човешки ум е склонен да разделя, дефинира, категоризира, хомогенизира и пастьоризира Абсолютната Реалност. В нея Дух, Съзнание, Истина, Любов, Блаженство са Едно, Не-две или Адвайта /тъй като стана дума за източни определения/.
-
"Мисълта не е ограничена. Ограниченията са в съзнанието"
Не може да виждаш ограничения в безграничното и вечното Съзнание. Освен ако просто не знаеш какво е съзнание
Умът е ограниченият в случая - толкова, колкото може да бъде ограничена една машина, един био компютър. Ето защо и продуктите на ума - мислите и егото, проекциите, илюзиите и идентификациите са също ограничени и ограничаващи те, дотолкова, доколкото се идентифицираш с тях.
-
-
Интелектът няма нищо общо с духовността, с истинската интелигентност.
Интелектът е от ума, а интелигентността е от Съществото Ви. Интелектът е натрупано в паметта на ума Ви знание, заимствано от другите - учители, родители, общество, от дебели книги. Интелектът Ви помага само дотолкова, доколкото да се справите с познатото.
При среща с непознатото интелектът е безсилен, защото умът е ограничен по своята природа, той е като един био компютър, в който е заложена програмирана информация като Ваша памет.
Интелигентността е тази, която Ви помага да познаете Непознатото и Непознаваемото, защото Съществуванието съдържа и Трите измерения - Познаваемо, Непознато и Непознаваемо.
Интелегентността не е интелект, не е памет, а е Прозрение в нещата, за които нямате информация. Интелигентността е качество на Съществото Ви, свързано с интуицията и съзнанието. Само чрез развиване на Вашето себеосъзнаване чрез медитация и трансцедентиране / надрастване на ума Ви можете да добиете истинската Интелигентност на Духовността.
-
Единствено за Лъжата Истината изглежда като провокация.
"Гласът на истината дразни слуха" - Лао Дзъ
-
Мона,
Съвсем явно е,че не четеш това, което ти пиша, а вместо това създаваш своите си интерпретации, на които бързаш в допълнение да се разгневиш.
Ако наистина четеше, преди да отговаряш, щеше да видиш очевидното - в никакъв случай "не вменявам вери" - точно обратното - казвам ти, че да вярваш е безсмислено и не води до знаене. Истинското знаене няма нищо общо с вярата!
Освен това, "измислен Господ" се привижда само на теб, иначе аз говоря точна за "познанието за човека", което започва с познаването на себе си, на вътрешния си център. И като начало на Пътуването навътре към себе си, можеш да се запиташ, кое е това нещо, което те кара да не слушаш /четеш/ освен собствените си мисли, които проектираш най-безотговорно и арогантно върху другите!
-
"Винаги съм се стремяла да помагам както знам и както мога и тук божественото няма нищо общо, само човешкото."
А как ще помагаш на другите, Мона, ако не помогнеш първо на себе си? Ако ти не си щастлива, в мир и покой със себе си, с душата си, как ще направиш другите щастливи?
"Вярвам в човека, не в Бога."
Да вярваш, значи да не знаеш - и затова се налага да вярваш. А истинското знаене няма нищо общо с вярата - то е резултат на твоята лична опитност и изживяване. Тогава ти просто знаеш и Любовта, Истината и Блаженството не са просто изтъркани и изхабени понятия от дебели мъртви книги, а твоята жива и възраждаща те опитност.
-
"божествената истина и любов не са философски понятия, а са част от компетенцията на теологията или най-малкото на езотериката. "
Скъпа Мона,
Божествената истина и любов не са нито философски понятия, нито теология или езотерика - те са част от твоята същност, от твоето най-вътрешно същество, където е техният храм. "Мислейки" за тях в понятия, независимо дали ще ги наречеш философски или теологически или езотерични, не ще те отведе по-далеч от мисловните категории, разделения и категоризации на повърхностния ум, който е ограничен по своята природа и не може да обхване Божествената Истина и Любов, тъй като те са безкрайни и вечни. Само сърцето ти знае пътя към най-вътрешния храм на душата ти, където Божествената Истина и Любов вече те очакват.
А Коледа е едно напомняне за това, че имаш Сърце, така, както го е имал и Христос, сърце, способно да побере Любовта на Цялото Съществувание в себе си.
Божествената Любов, Истина и Блаженство не са понятия, а лична опитност на най-дълбоката човешка същност, където сам Бог е запалил Божествената искра на своите чеда, хората.
-
Да, определено сте права, Мона,
Форум Философия не е за "Дядо Коледа", както Вие неправилно интерпретирате християнския празник Коледа, нито е за "желанията и мечтите", за които Вие апелирате в отговор на темата ми "На Коледа се ражда Любовта".
В темата си аз определено не пиша за тези повърхностни неща, с които Вие заменяте истинския празник на Любовта - Коледа /Рождество Христово/.
В написанот от мен аз не приканвам никого да мечтае и желае по определен начин, за да се сбъднат пожеланията му /така, както Вие го правите/. Аз изобщо не пиша за желания и мечти, а тъкмо обратното - за освобождаването от техния илюзорен свят и постоянните човешки заблуди, за да се върнат хората към вечната и неизменна реалност на сегашния момент, в който се корени Божествената Истина, Любов и Блаженство.
-
Дори и автентични и предани на свободата си хора като Джулиан Асанж да започнат открито да говорят за истината, повечето хора по света ще предпочетат да продължат да спят и сънуват и ще бъдат вбесени от всеки, който се осмелява да ги буди. В миналото е имало много като Джулиан Асанж и още повече ще има в бъдеще, но хората са свикнали със своята мизерия, дори бих казала, инвестирали са в своето нещастие чрез самозаблуда и притъпяване на своето внимание и осъзнаване. Доказателство за това са същите тези политици и правителства, огромни институции и мъртви организирани структури, избрани и подкрепяни от същите тези сънуващи хора, които искат да бъдат мамени и подвеждани, защото това им позволява да спят и сънуват още малко, още малко да поживеят с илюзията, че са закриляни и защитени. Хората търсят водачи, ръководители, отговорни лица, върху които да стоварят собствената си автентична отговорност за своя живот. Защото тази отговорност е тежко бреме, което се носи само от свободни и истински хора. Истината е,че хората се страхуват от свободата, дори и да твърдят обратното. Да са автентични и свободни ги плаши до смърт, защото тогава те ще трябва да бъдат отговорни и осъзнати за всеки момент от живота си. Тогава те не ще могат да се скриват в тълпата, да се оправдават с обществото, с правителството, с църквата. Тогава те ще трябва да се изправят сами и да се противопоставят на всяка несправедливост и престъпление, защото те ще знаят, че ние всички сме Едно.
За мен бъдещо еволюиране на човека е възможно само с поемането на индивидуална отговорност. Всеки един от нас е отговорен! И тази отговорност е голям щастие в нещастието. С тази индивидуална отговорност започва трудния път към себеосъзнаването и абсолютната свобода да бъдеш истинската си същност.
-
Магията на Коледа отново е наоколо – във въздуха, в пъстрите привличащи витрини на магазините, в светналите от вълнение и надежда за любими подаръци детски очи, в предвкусването на богати семейни вечери, богати с присъствието на най-любими същества...
Да, магична е Коледа, вълшебна с усещането за любов и човешка топлота, което разпалва в сърцата ни като жив огън. Напомня ни за тази божествена любов, която всички носим в душите си, тлееща, понякога почти загасваща, пренебрегвана, затрупана с пепелта на горчиви мисли, страстни желания и още по – страстни и погубващи амбиции и илюзии.
Коледа идва и отново ни напомня за Раждането на Любовта в едно човешко сърце - сърцето на Исус Христос, изпълнило се с божествената любов и състрадание и превърнало се в светлина по пътя ни, в надежда за спасение на нас, слепите и сънуващите илюзии.
Всяка Коледа, съзнателно или не, ние всъщност почитаме Любовта, Свещеният Закон, за който ни говорят през вековете на човешката история всички мистици и просветлени същества, за който живя и Христос.
И тук отново се връщаме на вечния въпрос, вълнувал човечеството от край време – въпросът за любовта. Любовта е тази светлина вътре в нас, която ни дава криле да полетим нависоко, която е истинската храна за душата и съществото ни. Защото душата ни, човешката, също се нуждае от храна, за да живее, така както тялото ни се храни. И именно любовта е тази, която подхранва душата ни, най-вътрешния храм на нашето същество.
Само човек, който обича себе си, може да уважава себе си; и само човек, който обича и уважава себе си, съществото си, е способен да обича и уважава другите. Такъв човек знае: „Така, както аз СЪМ, другите СА. Така, както аз се радвам на любовта, уважението, благородството, така и другите се радват.” Само такъв човек осъзнава, че ние не сме различни, че в основната си същност ние сме едно. Ние всички сме подчинени на един основен закон: Аеs dhammo sanantano.
Такъв човек се изпълва с духовната енергия на любовта и сам излъчва любов към съществуванието, към всяко същество. Неговата любов достига до другите, защото едно нещо е сигурно: ако ти си се превърнал в любов, ти не можеш да не я споделиш с другите. Не можеш да продължиш да обичаш себе си до безкрай, тъй като едно нещо ще ти стане абсолютно ясно – ако да обичаш едно божие същество, себе си, толкова много те изпълва с екстаз и радост, то колко много повече екстаз и радост те очакват, ако ти започнеш да споделяш своята любов с много, много други хора!
Скоро вълните на твоята любов ще започнат да стигат все по-далеч и по-далеч. Ти обичаш другите хора, след това започваш да обичаш животните, птиците, дърветата, скалите. Можеш да изпълниш цялата вселена със своята любов. Един човек е достатъчен да изпълни цялата вселена с любов, така както едно малко камъче, хвърлено по повърхността на водата, може де изпълни цялото езеро с концентрични вълни – едно дребно камъче.
Исус казва: „Чистата любов е като могъщ поток, който залива всички неща. Нищо не може да се изправи насреща му, защото той води началото си от Вечното море.”
Но защо тогава ни е толкова трудно да обичаме себе си, да се приемем такива, каквито сме? Нима има по-голямо чудо на света от това че ти си, че другите са? Защо ни е толкова трудно да останем със себе си и да се вгледаме в истинската си същност, в душата си, в най-вътрешното си същество, където е центърът на жизнената ни енергия? Вместо това предпочитаме постоянно да си търсим компания, каквато и да е компания, само и само да избегнем собствената си компания. Готови сме да седим в киносалона цели три часа, за да видим един глупав филм, при това пълен с насилие, агресия и омраза. Готови сме с часове да четем криминален роман, който ни губи времето. Готови сме да четем един и същи вестник отново и отново, само и само да сме ангажирани с нещо. Ще играем карти или шах, за да убием времето… като че ли имаме твърде много време!
Какво всъщност има предвид Исус, когато казва: „Човек, който застава сам, ще бъде с Бог (Eloheim); човек, който е с Бог, застава сам."? И не е ли това още едно напомняне за нашата божествена същност като деца на Бога?
В такъв случай, Сократ е абсолютно прав, когато казва: „Познай себе си!”, а Буда а дори още по-прав, когато ни учи: „Обичай себе си!”, защото докато не обикнеш себе си, ти никога не ще можеш да се познаеш — познанието идва едва по-късно, когато любовта е подготвила почвата за това.
„Любовта е правилният начин да познаеш себе си.” Напомня Ошо, съвременен индийски мистик.
Създай енергията на любовта около себе си. Обичай своето тяло и своя ум, обичай целия свой механизъм, своя организъм. И под „обичай” се подразбира: приеми ги такива, каквито са, не се опитвай да се подтискаш. Защото ако се подтискаш, как ще погледнеш в собствената си сърцевина; ако не се обичаш, как ще се погледнеш в очите, в собствената си реалност?
Да се погледнеш, да се наблюдаваш (по думите на Буда), означава да се осъзнаеш, да не бъдеш повече несъзнателен, да не функционираш повече като машина, като робот. Да осъзнаваш всяко свое действие и мисъл, както и света наоколо.
Исус също ни напомня да живеем в постоянно осъзнаване, защото: "Учи значението на сътвореното, което те заобикаля и ти ще видиш скритите от погледа ти мистерии, защото вечната истина е записана във всичко, което съществува.”
„Истината не е вяра, тя е интелигентност. Тя е ароматът на скритите ти жизнени източници, тя е опитът от просветлението на твоето съзнание.
Но ти ще трябва да освободиш пространство за истината да се случи.
И истинското пространство за това е да приемеш себе си такъв, какъвто си.” – Ошо
Защото ако не успеем да намерим силата в себе си, да се доверим на тихия, но безкрайно силен глас на божествената искра в себе си, която ние всички носим и от която сме създадени като „чеда Божии”, ние не бихме могли да намерим силата си никъде другаде навън.
А дали изобщо можем да направим друг избор, освен да бъдем себе си?
Да, можем. Можем да опитаме да избягаме от себе си, да забравим за съществото вътре в нас и да се прехласнем по света навън. Медиите са пълни с добре излъскани образи на супер герои и героини, с точните размери и добре обработените усмивки, богати и дръзки. Можем да изберем да живеем с техните измислени проблеми по многобройните „реалити шоу” на телевизиите, или да обичаме с техните любови, или да плачем с техните сълзи.
А можем да направим и друг алтернативен избор на това да бъдем себе си – да се скрием в тълпата и да се слеем с мнозинството, да следваме другите, „лидерите” и да прехвърлим на техните рамене отговорността за това кои сме ние всъщност. Защото да си част от мнозинството, брънка в една по-голяма машина, по-могъща структура, те освобождава от лична отговорност и ти дава измамното усещане за закрила и дори безнаказаност (всички си спомняме за поведението на тълпите по време на бунтове и размирици – скрити зад гърба на другите, хората често вършат това, което сами никога не биха извършили или биха се срамували да извършат).
Изобщо, възможностите да не бъдем себе си изобилстват в днешния глобализиращ се свят на все по-силните и обсебващи институции, структури и корпорации, където въпросът за личната отговорност и волята на индивида като че ли се размива и губи автентичната си сила, а дори и понякога се смята за нездравословно проявление на характер и собствено мнение.
Тогава естествено е да се обърнем към религията и да потърсим там отговор на въпроса: Какво всъщност означава да бъдеш себе си и има ли друг начин на битие освен да бъдеш себе си?
Защото Исус сам казва: „Знай, че божественият свят е едновременно вътре в теб и извън теб, и ти ще познаеш това, което е извън теб чрез това, което е вътре в теб. Когато намериш Светлината вътре в себе си, ти ще познаеш, така както ти си познат… Търси тази Светлина вътре в себе си, защото тя е твоята доброта и силата на твоето спасение”.
Нека запалим светлините на Коледната елха и тази година, и да си спомним, че истинската светлина е вътре в душата ни, в най-съкровената ни и вечна същност, там, където е Олтарът на Любовта, Истината, Блаженството, наричано Бог.
Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина
в Езотерика
Добавено
Вятър,
Проектираш върху мен себе си, "своите страхове и обърквания, своите притеснения!" По този начин действа умът - чрез собствените ти проекции и илюзии, които постоянно хвърляш върху другите; интерпретираш и анализираш това, което ти се иска да виждаш, а не реалното.
Егото не може да бъде "конструкт", който отгоре на всичко искаш да вмениш на подрастващите
Нима може да има конструкция нещо нереално, илюзорно, фалшиво, просто още една проекция на ума!? Егото е илюзорно, сън, заблуда, която се разпръсква като сутрешна мъгла в момента, в който го огрееш със светлината на собственото си разбиране.
А що се отнася до Божията енергия, тя е навсякъде - и вътре, и вън. Независимо от твоите оценки и самооценки, тя е самият живот, тя е всеприемаща, всепоглъщаща, създаваща от нищото отново и отново. Тя е мистерия, красота, вълшебство, което можеш да видиш само с вътрешните си очи. Но дори и да не я видиш, тя Е.