vankata_97

Можем ли да видим собствените си очи, затворени или не?!?! Отговора и на двата въпроса е един и същ --- Трудно, но не и невъзможно!

Плачът по-скоро изобразява просветлението на душата му. Чрез него той се освобождава от "старата" енергия, за да има място за новата- един вид духовно израстване... По-скоро трябва да трансформираш това нещо вътре в себе си... Т.е. да го приемеш, а не да се съпротивляваш с него, защото това, с което се бориш си ти и ти си това, с което се бориш. Т.е. да се бориш срещу себе си- безсмислено е!!! Докато не приемем това, " Това, с което се бориш, само се усилва"

И като се замислиш, че всичко идва от мисленето по този въпрос... А е трябвало просто да приеме ситуацията и да си извади урок от всичкото това.

Различното и хубавото на този текст е, че не може да се тълкува грешно...

Любовта е толкова древна, че едва ли някой знае основни правила, намеци и пр. Всички, обаче, са се нарамили с тежката задача да конкретизират пътя до любовта, гадаейки за принципите й, та това да не ви е математика или друга наука?!? Един човек, който е открил своята любов в този живот ще ти каже своя начин, друг неговия и така ще получавате най-разнообразни съвети, напътствия и какво ли още не. Ако SweetKiss е момче, трябва да си намери своя начин, ако е момиче... пак същото!!!

написаното по-горе не е мое. Извинете, че не поправих правописните грешки, но прочетох текста и веднага се сетих да го постна тук. Мисля, че след като го прочете ще се промените, аз се промених и вие ще се промените!

Това, с което се бориш, само се усилва Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние. Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас. Сънят. Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце. Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира. Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание. Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото. Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”. Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”. Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”. Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”. Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”. Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко. Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”. Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?” Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”. Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето. Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само: Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви. И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой.

Аз малко се стреснах като чух, че в СМГ ги подготвят само за състезания т.е. яко решаване на задачи ( с което нямам никакъв проблем ) ама само мат и информатика и какво... Друго е вече още от 7 клас да се уча да чертая в СГСАГ или пък нещо от рода на инженерството. Не е ли така?

аз се чудя само едно нещо- Къде са тръгнали срещу вятъра? ако не се лъжа дори и самата църква греши ( ако трябва, коментара ми да бъде махнат ) - а именно- тя представя Бог като човек. Така тя го слага в рамки по някакъв начин.( поправете ме ако греша ) Всъщност, май никоя страна не е крива- какво пречи да си християнин и да ходиш на църква, и да мислиш, че това което Учителят казва, е вярно. Егати... живеем в 21 век бе хора!!! И за край на това, което казах- Ако дълго време слушате някого, ще вземете да му повярвате!

аз сега пия бирена мая. Впрочем аз ги имам тези точки откакто се помня. Напрежението дойде с училището, ако това имате предвид...

някой има ли бели точки по ноктите на ръцете? е аз имам на всеки пръст и може да се каже, че са петна ( d=2-3мм )