Здравейте! На 35 години съм и съм разкъсана от съмнения дали да опитаме с мъжа ми да имаме дете.
Брат ми е с диагноза шизофрения вече от 18 години. За нещастие, първият ми братовчед, син на чичо ми, има същата диагноза поне от 7 години. От родителите си съм чувала, че баба ми по бащина линия е имала психически проблеми, но никога не е била диагностицирана. На моменти не е разпознавала и собствените си синове. Баща ми не ни допускаше до нея. Посещаваше я сам и казваше, че имала тумор в мозъка. Предполагам, че при тумор в мозъка, хората не живеят дълго, ако не се оперират, а баба ми не се е подлагала на никакви операции, надживя баща ми и почина в преклонна възраст. Нямам никаква информация за пра-родители. Опасявам се, че в семейството ми болестта се предава и се проявява през поколение.
Ужасно е да живееш с психично болен- постоянен страх и напрежение, нито един спокоен миг, постоянно съобразяване с емоционалното му състояние. Лошото е, че въпреки обичта и усилията, които близките полагат за него, понякога той се настройва срещу тях и възникват опасни ситуации. Не искам да изживея това за втори път. Ако детето ми не се разболее, това може да се случи на внуците ми.
Когато с мъжа ми бяхме по-млади, бяхме категорични, че няма да имаме деца, за да не даваме шанс на болестта. Сега сме във възраст и етап от живота си, в които трява да решим окончателно, докато все още имаме шанс "да хванем последния влак". Прочетох много материали, в които се говори за рисковете за предаване на болестта от болни родители на деца, но не намерих нищо, което да отговаря на моята ситуация. Моля за професионалното ви мнение и съвет!