Светлина и Хармония

Акценти които ми правят впечатление:

*...И каква е философията? Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си....


*....Следователно трябва да има смешение. Вие искате да се съедините. Не, никакво съединение не бива да има между вас. Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навънка, навънка! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам – ще го турим в някое шише, ще го запушим, като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азота отделно и кислорода отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква? – Ще разлагате, смешение трябва да има....

*....И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни! Вие по някой път се стискате и казвате: „Тя няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде.“ Аз казвам тъй: В Любовта, чрез нея, всичко може.....

*....Казва някой: „Ти какво мислиш?“ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа. Не може да играеш ролята на актьор: и тук, и там. На нас не се позволява това. Една определена мисъл всякога трябва да има в твоя ум; да знаеш, че винаги има една велика душа, която наричам Бог, Която следи, гледа и не извинява. По израза „не извинява“ разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че тоя светия е съгрешил. Тя справедливо хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях гради бъдещия ваш живот. Вие ще кажете: „Какво ни очаква?“ – Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого. Момата казва на момъка: „Аз ще ти бъда вярна“ – свързва се с момъка. И той същото прави: и той ѝ обещава. Я ми кажете, колко души са опазили туй обещание. Аз в България нямам нито един ученик, който да е издържал изпита си. ...

*...Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата природа, дето ще играете и ще скачате при изворите. За вас е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезнете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух; едно нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо?“ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“. Днес има хиляди очи, които са видели това – и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете – какво ще кажете? Да, ще бъде!Желая сега да ви се отвори по-голям прозорец, да бъдете готови. Някои от вас още днес ще възкръснат, някои утре, някои след 10 дни, 15, 20, някои след една година, 2, 3, а някои, може би, след хиляда, две, след 10,000 години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с една стомилиона част от секундата. Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е замътило, а черупката се изтрила, и то каже: „чик-чик, чик-чик!“ ....




Аз ще го възкреся

Първият ключ ,към разбиране на разиката между трите думички-смешение(смесване) и сдружаване от една страна и сливане от друга страна,намираме в самата беседа, в следния пример за жизнено важните елементи :



Вторият ключ ,за да се разбере разликата в действията,които олицетворяват тези думички е от областта на музиката:



И третият ключ , е даден в следния пример:

Аз ще го възкреся

Аз ще го възкреся

Здравейте съфорумци.
Днес малко късничко се включвам в четенето на тази хубава неделна беседа.Слънчева,права си ,че беседата,която четем днес е едно предизвикателство.
Ето и аз споделям с вас мислите от беседата,върху които се спрях при прочита.



Смешение и сдружаване ,а не съединение.
Тия три думички са много близки по обикновения си смисъл.Но очевидно Учителят ,влага в тях нов смисъл.Този смисъл е според окултната наука и си струва да се опитаме да го разберем.

Акценти които ми правят впечатление:

*...И каква е философията? Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си....


*....Следователно трябва да има смешение. Вие искате да се съедините. Не, никакво съединение не бива да има между вас. Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навънка, навънка! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам – ще го турим в някое шише, ще го запушим, като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азота отделно и кислорода отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква? – Ще разлагате, смешение трябва да има....

*....И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни! Вие по някой път се стискате и казвате: „Тя няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде.“ Аз казвам тъй: В Любовта, чрез нея, всичко може.....

*....Казва някой: „Ти какво мислиш?“ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа. Не може да играеш ролята на актьор: и тук, и там. На нас не се позволява това. Една определена мисъл всякога трябва да има в твоя ум; да знаеш, че винаги има една велика душа, която наричам Бог, Която следи, гледа и не извинява. По израза „не извинява“ разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че тоя светия е съгрешил. Тя справедливо хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях гради бъдещия ваш живот. Вие ще кажете: „Какво ни очаква?“ – Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого. Момата казва на момъка: „Аз ще ти бъда вярна“ – свързва се с момъка. И той същото прави: и той ѝ обещава. Я ми кажете, колко души са опазили туй обещание. Аз в България нямам нито един ученик, който да е издържал изпита си. ...

*...Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата природа, дето ще играете и ще скачате при изворите. За вас е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезнете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух; едно нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо?“ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“. Днес има хиляди очи, които са видели това – и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете – какво ще кажете? Да, ще бъде!Желая сега да ви се отвори по-голям прозорец, да бъдете готови. Някои от вас още днес ще възкръснат, някои утре, някои след 10 дни, 15, 20, някои след една година, 2, 3, а някои, може би, след хиляда, две, след 10,000 години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с една стомилиона част от секундата. Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е замътило, а черупката се изтрила, и то каже: „чик-чик, чик-чик!“ ....




Аз ще го възкреся

НОКТИ (проблеми)

Физическа блокировка:
Ноктите са специални участъци от кожата в горната част на краищата на пръстите на ръцете и краката. Те имат защитна функция, но също така служат и за улавяне на малки предмети и драскане.
С ноктите са свързани и всички проблеми, касаещи способностите ни за прогнозиране, предвиждане и чувство за сигурност (дали гризем ноктите си), опознаване (формата на ноктите), адаптиране (врастналост) и оцеляване (дебелина и здравина) в стресовите житейски ситуации.

Емоционална блокировка:
Човек, който гризе ноктите си – нарушава всичките им функции. Той на практика "се гризе” за нещо отвътре и не се чувства в безопасност, особено в моментите когато в живота му има неприятни за него събития. Той вероятно още от дете се е чувствал недостатъчно защитен и закрилян от родителите си. Така в него е останал навикът всеки път, когато отново се почувства несигурен и неразбран – да прибягва до гризане на ноктите си – като рефлекс да отпусне тревогите си.
Човек, чиито нокти постоянно се чупят, на вътрешен план обвинява себе си за недостатъчната си адекватност, точност и устойчивост в някакви житейски ситуации. А стремежът му към съвършенство и педантичност го заставя да изразходва енергията си напразно, чувствайки се безсилен.
Когато ноктите (на краката) се врастват – това говори за чувство на вина или съжаление, свързани с избраната от нас житейска посока или посоката, която планираме да изберем. Това чувство за вина, ако не бъде преодоляно, задължително ще повлияе негативно на нашето бъдеще.

Психическа (ментална) блокировка:
Проблемите с ноктите ви говорят за това, че вие се заблуждавате: погрешно сте убедени, че сте длъжен всичко да направите сам и че не трябва да разчитате на другите за защита и подръжка. Именно това ви погрешно схващане ви вкарва в стрес и на всяка цена трябва да се отървете от натрапчивото си търсене на съвършенство и перфекционизъм в детайлите.
Навикът да гризете ноктите си означава следното: за вас е необходимо да се освободите от вярването си, че другите хора са длъжни да ви защитят тогава, когато изпадате в неприятности. Всичко това са ваши егоистични очаквания – от които в действителност вие нямате нужда.
За да излекувате проблемите на ноктите си - научете се да изразявате своите желания и да имате повече вяра в хората около вас – и ще видите, че всъщност сте защитени много повече, отколкото си мислите.

Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

Молитвен наряд за начало:

Молитва за плодовете на Духа

Ний сме славейчета горски - 8-а песен от албума "На Учителя"

Молитвен наряд за край:
Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца - формула

Беседа, държана на 27 ноември 1921 г. в София.



Аз ще го възкреся

Беседата е интересна и специфична. Но е предизвикателство.

Беседа, държана на 27 ноември 1921 г. в София.


Само ако изчистим подсъзнанието си се свързваме със съзнанието. Т. е. всички страхове, минал опит, неразбиране са в подсъзнанието ни. Когато бавничко го пречистваме се отърваваме от страховете, изучаваме живота. Разширява се, отваря се съзнанието ни. "Аз съм", здравия човек, който вече е идентичност. Но самосъзнанието, себепознанието е обръщане навътре, ново разбиране на причините за моето поведение, съществуване, смисъл на живот... А свръхсъзнанието, висшият "Аз" са именно връзките, разбирането за цялост на Битието.
Разбира се, моите мисли са повърхностни, маркиращи само.


Десен и ляв път


Слизали сме на земята, учили са душите ни, натрупали са някакъв опит, но е дошло време да го осмислим. Да разберем връзките и да ги "видим" отгоре, като на кинолента. Т. е. "следва продължение". Различно, но прекрасно, свързано с Първата причина, с Любовта. Защото Любовта е, която очиства кармата и прекъсва лошите връзки на миналото.


Тази заповед приех от Отца си
Между цитираните беседи има връзки, допълнения, но е добре да се четат целите.


Аз ще го възкреся
Сами вървим по Пътя си, устремени към Центъра, към Единството... Много е важно да разберем защо нещо се случва, да видим онзи, скритият смисъл, не повърхностния, който разделя и слага етикети... Но без насилие и фанатизъм. С нашето си темпо. Защото в мига, в който се пробудим, виждаме че никога не сме били сами... Така ще бъдем в света, но не от него, защото ще го виждаме по друг начин, от друг ъгъл и височина, с Ново разбиране на причините...

Истина е, че Любовта в най-висша степен би ни изгорила, би ни ослепила. При молитва ми се е случвало едва да издържам това, което се излива върху мен. На човек се дава, колкото може да понесе. Колкото повече отваря сърцето си, колкото е по-пречистен, толкова повече Любов може да приеме в себе си. А това отваряне става с даване и саможертва, с готовност да мислиш не за себе си, а за другите.
Преди време се срещнах с приятел, който е чудесен. Не съм виждала друг човек, който да излъчва толкова положителна енергия. Попитах го къде е коренът на проблемите ми, според него. А той каза: "Любовта е малко."
Ще опитам съвета ти и аз, Светлина и Хармония.

http://www.youtube.com/watch?v=wWk0-0lCuY8&feature=related

Бъди благословенна , ти която

за мене клетката разби

Душата си велика , ти разтвори

Да черпя сила, мъдрост и мечти



Вълшебница и майка ,ти дари ме

С онази проста, вечна яснота,

Че имам право да съм жива,

да мисля, да се радвам, да творя

~ Blue Dream ~

http://www.youtube.com/watch?v=xzGp2ed_7OU&feature=related

Учителят е говорил за това ,мисля че беше от вътрешно напрежение ,и белезите по петната са признак за болестно състояние в организма .Но също така имаш време да вкараш нещата в ред .

Учителят - из "Книга за здравето"

Продължаваме отвъд!

"...когато НАИСТИНА открием другия." Да, точно тогава се случва любовта, когато хората свалят маските си и се открият един друг, сякаш отдръпват завесите пред себе си и пред другия и успяват да се видят изцяло. Така започва и изненадването, да откриваш света през другия, да виждаш как той се отразява и преминава в него, какво го радва и какво обича.А с всеки ден се случват нови промени във всеки, тъй като търсим..
Но си мисля също, че ние няма как да знаем кой е най-подходящ за нас, това само Бог знае и когато спрем да се питаме този въпрос сякаш отваряме вратите към себе си и така светлината прониква.. и тогава се появява този човек, с който, когато се прегърнете усещате усмивката на Бог отразена в съединяването на душите в едно.. и даже да не бъдете заедно след това във физическия свят, защото наистина се случва една борба- но главно със страхове, съмнения в единия или в двамата, това са духовете, които искат да разделят тези две души в чисто физическа форма и ако някой от двамата се поддаде на това, те не успяват да ви разделят в духовния свят обаче, просто защото сте съединени преди още да бъдете създадени тук и се радвате и обичате през времето и се молите да бъдете заедно в отвъдното, където всичко е Едно.

Мисля си, че това е възможно да не се случва чисто съзнателно, а подсъзнателно, където е неуловимо поради съмненията, които изпитваме и даже повечето хора не си позволяват да срещнат тази душа тук, именно поради неверие..

Да . Но разбрах, че съм я срещнала, когато спрях да си задавам въпроса " Ти ли си най- подходящия за мен?".
Иначе тя- тази душа, си е до мен вече 15 години, но според мен все нещо и имаше, все нещо не беше както трябва, все нещо не беше подходящото за мен. Все търсех, ровех, мислех, анализирах, съпоставях, недоволствах, имах претенции. И всичко това свърши, не когато душата до мен се промени или замести с друга, а когато аз започнах да виждам през себе си. Т.е. надживях ограниченията, наложения ми морал, родителските подсъзнателно наложени претенции, обкръжението, материалния стимул- също наложен, различните норми, догми, рамки. Когато спрях да гледам единичния, днешен, пореден проблем, а започнах да виждам връзката като цяло. Защото днес винаги има проблем и ако се фиксирам в него и реша, че този човек не е подходящия за мен, защото ето той днес............ лишавам се от удоволствието на утре и на целия днешен ден, разбира се, който не се състои в моя едничък проблем.
Хармонизирането, споделянето не е еднопосочен процес, няма как да стане само през моите очи, през моите желания и през моя свят. Няма как да се хармонизирам с някой, ако не умея да погледна неговия свят през неговите очи. Ако не желая да го направя заставайки зад идеята за " моята лична свобода" никога няма да мога да се хармонизирам с някой, единствено със себе си мога да стигна до някакво споразумение.
Споделянето не винаги е еднопосочно харесване и лично удоволствие, понякога е поглед през очите на другия и умението да видиш един нов свят. И ако тогава кажеш " аз не бих направила това" значи не умееш да споделяш. Един мой любим цитат:

....." Предизвикателството пред двойката се състои в това всеки от партньорите да е готов да приеме различна гледна точка за света, каквато е гледната точка на другия, и да я приобщи към сом собствената си личност: Да се отворим към новото мислене, към различен начин да приемаме живота. Любовта започва, когато НАИСТИНА открием другия.

Вече не става дума за идеята какъв би трябвало да бъдетой, а за един нов човек, който ме изненадва със своята неповторимост.

Така започва любовта: с изненадата, с откритието.....

Тъкмо обратното:ако само се опитваме да впишем другия в старите си идеи, не се случва нищо. Или поне нищо "любовно".

Да се отворим за любовта - означава да се отворим за новото

Да обичаме - означава да се отворим за реалното............."



Когато прочетете това и си помислите, че сте го изпълнили, а партньорът ви НЕ Е. Значи нищо не сте направили.

Най- подходящият за мен е този, който има желание за горното и търпението да го открие с мен.

Има значение зрелоста на човешките индивиди, житейския етап в който се намират, потребностите на този етап...вероятно и други обстоятелства.
Ако си твърде млад е напълно възможно да срещнеш, да разпознаеш, теб да те разпознаят, но да отхвърлиш по нелепа причина - напр. разстоянията помежду ви са големи, разлика в материалните светове и пр. Поживелия човек не би следвало да се огъне така лесно, а ще настоява, ще опитва да преодолее преодолимото. По-важно е дали можеш да живееш с отрицателните черти /условно казано отрицателни/ на даден човек. Под съвместно живеене разбирам не само физическо такова, а най-вече духовно. И да има търпение, да се вникне в другия, в потребностие му, в разбиранията му. То е като да дадеш шанс на себе си.
При мен се случи необичайно - един твърде затворен, критично неприемащ човек ми даде усещането от свободата да бъда себе си и да ми е невероятно спокойно когато съм край него. Което съвсем не значи че всички аспекти на човешкото общуване се получават помежду ни, пък едва ли е нужно да е така.
Убедена съм, преди десеттина години щях панически да бягам от него без да се замисля дори да поостана и да опитам да го разбирам.