Галя_М
-
Общо Съдържание
19 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Галя_М
-
-
някого? Говоря за определен човек, не за кого да е. За човек, когото обичам, който ми е близък, който ми липсва. Който не съм виждала повече от година - на другия край на света е.
Пишем си редовно, чуваме се по-рядко, няма ден, в който да не си помисля за него. Но не съм го сънувала нито веднъж за цялото това време, а ми се иска поне на сън да го видя, да бъдем заедно поне за малко.
Е, да, ама не се получава. А сънувам толкова други, понякога безумни неща, хора, за които не съм се сещала, не съм си и помисляла даже, не са ми интерес, нито пък съм ги потискала умишлено по някаква причина, а и сънищата не са били значими с нещо.
Само него не мога да сънувам, въпреки че опитах и т.нар. програмиране.
Има нещо ненаред в това, има някаква причина, но не знам каква.
Вие какво мислите, защо може да е така? И може ли да се поправи?
-
Понякога и без да са ми казали, че ме обичат с поведение показват, че съм длъжна, че изискват от мен нещо... Търговийка.... За това внимавам кой и защо ми казва/показва обич...
А не смяташ ли, че не е честнто да товариш други с чужди отговорности? М?
Някой нещо ти поискал, някой нещо ти показал.... И това е един удобен модел, който ти позволяв да не се замисляш над други. Разбира се, защо да си правиш труда? Толкова по-лесно е да приемеш, че всеки иска да те прецака. Не е нужно да разделяш, разбираш и избираш.. Да отбираш и да носиш отговорност за избора си. Така ли?
Аз не смятам. Ти на какво мнение си?
-
О, аз не казвам, че се самоограничавам - напротив - това ме освободи! Аз също си говоря и галя и се радвам на всичко, но някак не ми идва да кажа "обичам те". Когато не го усещам в мислите си това изречение, се отварям да ги чуя, да усетя настроението им, да съпреживея с тях нещо, да помогна... Някак моето чувство отива на заден план - на преден излиза тяхното състояние.
Разбрах те.
Виж, аз го казвам само тогава, когато го чувствам. Особено когато е неудържимо и когато усетът ми за такт, доколкото го имам, ми позволява да го изрека на глас, а аз имам такъв усет. Иначе и аз мога да обичам кротко или безсловесно. И точно защото обичам, затова на преден план е състоянието на човека срещу мен, съобразявам се с неговата нужда в момента, ако нуждата и моментът са такива. И поради тази причина много по-често на устата ми е "какъв е проблемът", отколкото "обичам те!" като първа реакция. Като втора може, след разчепкването и като израз на "до теб съм, каквото и да става". Точно защото го обичам.
-
На цветето, на птичката над мен, дето ме радва с песните си, казвам ли и "аз те обичам"?
Казвам. Наистина. Казвам и на котката си вкъщи. Казвам и на кучето на улицата /обичам кучетата/. В последните няколко дни го казвам и на някое красиво цъфнало дърво. Ако щеш вярвай, даже го погалвам.
Казвам го, когато имам нужда да го кажа, когато съм толкова преизпълнена с любов, че ще се пръсна, ако не я споделя. И не очаквам нищо в замяна, не товаря нито дървото, нито кучето с чувствата си. Просто и само ги обичам.
Вярно, с хората не е толкова лесно, не става просто така - там има хиляди съображения. Но ако се усмихна на света и ми трепне под лъжичката или ме стегне в сърцето, това е пак същото, просто е без думи. Трябва ли да се самоограничаваме с близките си?
-
За съжаление не е самонадеяно, а твърде често срещано.
Много хора несъзнателно макар не позволяват да бъдат обичани, дори от най-близките си хора. Иначе, съзнателно, ако например ги запитаме - казват, да, искам, търся любовта. И недоумяват защо не срещат подходящия човек или защо им се случват все неподходящи връзки.
Мисля, че такива хора по някаква причина не харесват, не обичат себе си. И не смятат, че заслужават да бъдат обичани. А им се иска. Обикновено това са много самокритични хора, или много критикувани, хора с повлияна и изкривена самооценка.
Те просто не вярват, че "стават" за обичане, въпреки че им се иска. Страхуват се, че отсрещният, обичащият ги, греши и рано или късно ще престане да ги обича. И това отхвърляне или неприемане на любовта към тях е наистина на подсъзнателно ниво. На принципа отхвърлям те преди да ме отхвърлиш. Но ако им го кажеш, няма да ти повярват.
-
Донка, мисля, че бихме могли най-малкото да се замислим над този текст.
Той не е единствен. В беседите на доста места се обяснява това като в някои беседи изрично се казва следното: "Този, който обича, взема. Този, който се оставя да бъде обичан, дава".
И пак: "Този, които обича, взема". Когато казваме на някой, че го обичаме, ние изявяваме нашите претенции да вземаме от него. Всички знаем колко обсебваща и ограничаваща може да бъде родителската любов. Защото когато обичаме, ние вземаме. Понякога може да обичаме до кръв. Толкова да изявяваме любовта си, че да погубим любимия човек.
Затова трябва да балансираме любовта си като се оставим да бъдем обичани.
Тук, обаче, има един доста тънък закон.
Да се оставим да бъдем обичани означава да сме достатъчно добри, за да може това да се случи.
Иначе не бихме позволили да ни обичат. Позволяваме да ни обичат като сме добри към другия. Като намалим претенциите си. Като го приемем малко повече такъв, какъвто е.
Позволявам ти да ме обичаш? Хм, това ми звучи доста самонадеяно.
Чувствата не се диктуват. Не се позволяват и не се забраняват - те се изпитват. Бихме могли само да контролираме проявлението им. А това: Да се оставим да бъдем обичани означава да сме достатъчно добри, за да може това да се случи. го разбирам като да сме достойни за любов, доколкото зависи от нас, но... толкова достойни хора не са обичани в даден момент или конкретно от някого.
Или пък означава "великодушно" да търпим нечия любов, а не да я отпъждаме с махване на ръка, като досадна муха. Но пък това е съвсем неприемливо за мен, прилича ми на оказване на благоволение, а аз любовта я виждам по друг начин.
-
Често казвам "обичам те" и винаги, когато го казвам, то е защото го чувствам./ не знам при всеки ли е различно като усещане, но аз го усещам в тялото си, в гърдите и е много приятно/ В никакъв случай не е по задължение или при нужда. Казвам го в семейството, на приятелите, на близките хора, дори на някои домашни любимци. Нищо и никого не ограничавам с това - чувствам го и го казвам. И на мен ми става още по-хубаво. Надявам се и на тях също да им е хубаво.
Не е ограничение да казваш какво чувстваш. Ограничение е обратното - да не смееш да казваш какво усещаш и какви са чувствата ти.
Пък нали думите носят енергия, заряд. Нека има повече обич между хората.
Както казва Мечо Пух " колкото повече, толкова повече"
А колкото до това, дали има заместител на думите, ще цитирам реплика от един филм: "любовта, това са хилядите малки неща, които правиш за другите"
Подписвам се под думите ти! Абсолютно!
-
В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: „Аз те обичам“? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? – Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава.
Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича.
После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш"....
Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение....
Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва?
Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават?
Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия?
Не съм съгласна, не го приемам като закон, още по-малко виждам нещо велико.
Тези думи може да тежат, ако любовта е несподелене, ако няма взаимност. Когато не можеш да отговориш на чувствата, а не желаеш да нараниш изреклия ги. Когато двама се обичат, никой не се чувства ограничен, напротив - желани думи са, искаш да ги чуеш и искаш да ги произнесеш. Те са просто вербален израз на това, което изпитваш.
Ами ако ти го изрази някой невербално? Ако ти ги показва чувствата си по всякакъв начин, но не и чрез думи? Единствената разликата е, че можеш да се направиш, че не забелязваш, че не разбираш, ако не ти изнася. Дава ти някакво удобство.
И за девалвацията не съм съгласна. Девалвират само тогава, когато няма вложено в тях, когато са само думи. Когато загубят покритието си. Но това се усеща.
-
Здравейте!
Не знам картите дават ли отговор на въпроси за миналото, но реших да опитам. Въпросът беше имали ли сме някаква връзка от минал живот с Иван. Пълното ми име е Галина.
Та паднаха се Петица жезли, Двойка мечове и Папесата. Правя съвсем, съвсем първи крачки, все още не съм изчела темите ви, за да придобия представа, но ми се струва, че отговорът /ако въобще е отговор/ клони към положителен. Така ли е? Ако не, какъв е?
-
Не знам защо, повечето хора си мислят, че нумерологията е само смятане на дата и име. Реално има стотищи родени на една и съща дата, но реализацията им е различна.
Не, не смятам така. Знам, че нумерологията е нещо много по-сложно, точно защото включва огромно число комбинации и тълкуването им, за да се получи резултат, валиден за конкретния човек. Изисква много знания, поради което методът "направи си сам" е невалиден или най-малкото неточен. Знам, така е, просто беше емоционална реакция.
-
Когато комбинираме числото на Пътя и числото на Душата, можем да определим и на къде трябва да се насочи човек в развитието си.
И накъде трябва да се насочи, ако и двете числа са 3?
За Път на живота 3 пише, че бил един от най-леките, с много радост и развлечения. Ако съдя по себе си.... уви, не е така. На какво може да се дължи такова разминаване?
А как се изчислява Пътя на съдбата?
-
Благодаря!
-
Да, хип е един от най-добрите в България в хипнозата и НЛП, със сигурност!
Здравейте!
Бих искала да ми препоръчате добри хипнотерапевти от София. Запозната съм в някаква степен с регресивната хипноза, чела съм няколко пъти "Пътят на душите" на д-р Нютън и "Вестители от отвъдното" на Брайън Уейс. Имам нужда и искам да го направя.
Ако можете да ми кажете нещо повече за това как протичат сеансите, колко сеанса са необходими, за да се стигне до това ниво на хипноза и въобще каквото сметнете за нужно и интересно, ще ви бъда благодарна.
Не знам дали темата ми не противоречи на правилата за реклама, затова предварително се извинявам. Ако е така, бих ви помолила да ми дадете информация на лични.
Благодаря ви!
Кой е Хип? Име, координати?
Защо не мога да сънувам
в Сънища. Осъзнато сънуване. ОИТ
Добавено
Бих могла да приема това като обяснение, ако той не ме сънуваше, но той ме сънува, и то често.