[Тежко ми е много.Не мога да издържам повече така]

Молитвите наистина много помагат, когато човек е в затруднено положение,вече се убедих ,наскоро опитах с много силна молитва ,която беше за здраве ,защото хапчетата не действаха и наистина Господ ме чу УСПЕХ

[Хипохондрия - от всяка нищожна болка се страхувам..помощ]

Здравей!

Разбирам, че ,,крайният ‘’страх е от смъртта. В случая болестта е ,,пътя,’’ който води до нея.

За да преодолееш този страх ти препоръчвам да събереш смелост, отделиш достатъчно време и направиш едно задълбочено собствено изследване, отговаряйки си на въпроса ,,какво всъщност е смъртта’. За да може да го направиш, трябва да оставиш всичките си убеждения по този въпрос. Те всъщност не са твои, те са на родителите ти, на приятелите ти, на обществото, но не и твои - ти никога не си изследвала сериозно същността на това, което наричаме смърт. Може би се чудиш от къде го знам - проето е, страх те е, а всеки, който задълбочено е изследвал въпроса и има собствено мнение, не изпитва страх от смъртта.

Така че за да се успокоиш направи това свое изследване. В нета има страшно много информация по темата. Предлагам да започнеш от мнениято на някои от великите учени, живели на замята.

http://www.spiralata...%E5%EB%EE%E2%E8

Тук има една книга. Прочети я. Четейки я може да се запиташ, защо един Айнщайн, може би най-великият учен на миналият век, вярва в Бог, респективно във вечният живот? Възможно ли е той да е гений във физиката и едновременно наивник, който да вярва в безсмъртието на душата? Ами Нютон, Галилей, Коперник , Дарвин, Пастьор с тяхното научно аналитично мислене? И те ли са наивници, които да вярват в Бог? Проучвайки въпроса може би ще разбереш, че точно научното аналитично мислене е довело тези колоси на мисълта до убеждението, че Бог съществува и душата е вечна.

След тази книга може спокойно да продължиш с книгите на Силвия Браун, Майкъл Нютън, Парамханса Йогананда, Нийл Д. Уолш и още много имена, до които сама ще стигнеш, търсейки отговор на въпроса „какво всъщност е смъртта”. Неминуемо ще стигнеш и до Петър Дънов, а в сайта има много хора, които споделят мнения по този въпрос.

Тук важното е да не се бърза. И бъди критична, подлагайки всичко на съмнение, точно както са го правили и Айнщайн и Дарвин и другите цитирани учени.

Ако не се откажеш, предполагам най-много за 5-6 месеца, ще имаш истинско свое мнение за това какво е смъртта. И тогава ще дойде спокойствието.

В процеса на търсенето ще разбереш страшно много неща, уверявам те, ще ти бъде страшно интересно, стига да проявиш достатъчно любопитство.

ПП. Ето нещо за размисъл :

Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал:

- Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка.

Някой попитал:

Не се ли страхуваш?

Сократ казал:

Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.

много благодаря за отговора г-н Първанов ,

[Хипохондрия - от всяка нищожна болка се страхувам..помощ]

много ви благодря, за загрижеността към мен и моето съсътояние , др.Първанов може би са в комбинация болест след това смърт и преживявянето м/у тях ме плаши , представата за болниците,докторите как ти дават надежда и всички те успокояват , а всъщост може би нямаш надежда , и не само за мен се страхувам и за всички от семейството ми ... ей такива работи много ме плашат само като си ги помисля...ужас психясвам

и защо винаги когато ме боли ,направя ли си преглед при лекар и ми каже че нищо ми няма,то спира да ме боли ... и после хем знам че ми няма нищо, хем пак се страхувам от страшната болест да би да ме хване ...и се поражда едно съмнение и разни мисли от ... "защо пак започна да ме боли , дали са ме видяли добре ", аз постоянно ли ще ходя така по доктори

[Хипохондрия - от всяка нищожна болка се страхувам..помощ]

Здравей, Сушита!

.......................................

- Молитва -

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщестлавно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдвам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми! Амин

.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към новата дименсия на трансперсоналността. По-подробно, тук.

благодаря Орлин , с тази молитва къде трябва да се помоля в черква ли или може и в къщи

[Хипохондрия - от всяка нищожна болка се страхувам..помощ]

Благодаря ви за отговорите , ами страха от рак тръгна от болката в гърдата която всъщост излезе че иде от плешката понеже работата ми е седнала и с наведена глава надолу позата и движенията които правя с ръцете са едни и същи , и от там ве4е се изнервих от постоянната болка в гърба по точно в плешките и към гърдите,ама като не зная симптомите на разните болести запо4нах с внушението че може тези трима доктори дето са ме гледали да не са ме видяли хубаво...и едни такива мисли ми се въртяха все и така до днес та се накачиха повече болки ....помагайте , как да се спася , това не съм аз ,като ме хванат мислите и направо се побърквам не ми се разговаря с никой и ми личи веднага ,макар и да се преструвам че ми е весело, а като запо4не някой понякога да ми разправя за този и онзи кой е болен и кой е умрял и аз тогава още пове4е ме обзема старх 4е и на мен може да ми се слу4и същото ... ужас не мога пове4е така ,моля ви давайте съвети

[Хипохондрия - от всяка нищожна болка се страхувам..помощ]

На 34 години съм,

състоянието в което съм изпаднала от около половин година е някакъв страх от постоянни мисли за болести най ве4е ракови, от това кото про4етох до момента из разни сайтове и форуми май се самоопределям като състояние-може би хипохондрия,

заеми,банки,безпари4ие, едната ми баба по4ина - месец след нея и другия ми дядо.....но май вси4ко тръгна от болките ми в гърба защото ме болеше и около едната гърда(ходих на 3 доктора да ме гледат на ехограф,казаха ми 4е съм млада за мамограф и на ехографа се вижда ако има нещо лошо)и запо4нах да се наблюдавам 4есто за топ4ета по гърдите защото имам двустарнен

радиколит и болката която върти е то4но и към гърдите и си внушавам 4е имам нещо от сорта ве4е -рак , после ме заболи глава - тумор на мозъка, корема ме стрелка - пак тумор , гърба и на него - да не би да ми излезе и там страшното, гърло ,бели дробове, щтитовидната жлеза .... няма край моето ,изследвания, доктори, масажи,ехографии, електромиографии, мен ме все нещо боли,отслабнах с 6 килограма ,защтото като ме хване страха и нищо не ми се яде ...от улицата (нали съм в малък град )някой се намери да ми каже този е болен от еди какво си , онзи е умрял,, и аз веднага запо4на да си мисля 4е и мен ме боли там и....край,

досега съм обиколила сумати лекари,изследвания какви ли не , и вси4ки ми казват няма ти нищо успокой се, е да ама как,бях на хомеопатия, на ремотив ,на симпатил,на др.подобни,нищо- сега пия неолексан , май от него ми е добро действието ,но като 4ели страховете се появяват пак на моменти , с едно дете съм , а искам и второ от 2 години ,но не става ,ве4е не го и мисля,

Моля ви дайте ми някъкъв съвет,как да се справя и да изляза от тази ситуация,не мога сам,а в нашия малък град няма кадърни специалисти в тази област ,и не бих се доверила на никой от тях- няма да ми помогнат

помогнете ми ,от4аяна съм,от всяка нищожна болка се страхувам ,а бях толкова весел и общителен 4овек, ... а сега ???