Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники : акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление. Роден в с. Кесарево, Великотърновска област в първият ден на 1889 г, той не спира да работи за Великото и Вечното, и заминаването му от този свят на втори май 1954г. не прекратява това дело...
Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък.
Изключително активен духовно, той е свързван с теософи, масони и различни окултни течения. Бил е ръководител на ложа „Парсифал”, основава Българска Асоциация „Рьорих”, изнася множество лекции на духовна и философска тематика.
Писателят е тясно свързан с историята и същината на Богомилското Учение в България. В редица от неговите произведения („Богомилски легенди”, „Книга за Царете”, „Богомилство и Богомили” и др.) има много ценна информация за делото, апостолите и живота на тази Божествена Школа.
Въпреки многобройните неуспешни опити на редица влиятелни хора (включително и Людмила Живкова), именно Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални Богомилски книги и произведения.
Няма случайни неща.
Никак не е случайна и дълбоката връзка между Богомилството и Учението на Бялото Братство в България.
Нарочно или не, връзката между Николай Райнов и Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) и до ден днешен остава прикривана и незвестна.
При честването на един от юбилеите на Николай Райнов, се явила пречка – Църквата се намесила и съдействала да се отмени тържеството. Известен журналист публикувал на първа страница на уважаван всекидневник статия, как може Църквата да се обяви против честването на такъв велик българин и творец, като Николай Райнов, а да остави „оня брадатия” (Учителя Беинса Дуно) да прави каквото си иска на Изгрева, „поругавайки църквата и вярата”.
В кафене в центъра на София, където се събирали редовно различни творци и хора на изкуството, основна тема на разговора била именно гореспоменатото злополучно тържество. Почти всеки имал пред себе си и вестника със статията. Разгорещеният дебат отведнъж секнал, когато в кафенето влязъл не друг, а Николай Райнов. Виждайки какво четат, той само казал „А, статията...Между другото „оня, брадатия, за който се говори, е моят Майстор”.
След тези думи се обърнал и излязъл обратно.
Друг път, една жена отишла да моли Учителя Беинса Дуно за помощ за несправедливо затворения си брат. Докато чакала в междинната стая на къщата в с. Мърчаево, тя неволно доловила думи от разговора, който се водил в стаичката на Учителя.
„О, Махатма, всяка вечер те призовавам в молитвите си и ти ми отговаряш...”
Останалото не се чувало ясно.
Не след дълго, гостът излязъл от стаята на Учителя и си тръгнал.
Жената го разпознала – това бил Николай Райнов.
Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя.
Близки и неразделни приятели, Димков и Райнов са един забележителен пример как трябва да живее истинският човек - впрегнал гениалните си способности в безкористна служба на хората.
Независимо от учение или принадлежност, трябва да отдадем подобаващото място на Николай Райнов в Златния век на нашата културна и духовна история. А почитта и любовта, с която са се отнасяли към него съвременниците му, е повече от показателна:
„Не мога ти предам точно словата му по никой начин: то бяха слова на творец, които не се поддават на повторение. Ала същността на всичко казано от него аз спастрих в себе си: като лъч го сложих в душата си и ще огрява той пътя ми в идните дни. И веднъж получил признанието на най-големия авторитет у нас, мене не ще ме интересува по нататък ничие мнение: аз вярвам в пътя си и в думите на Николай Райнов.” *
*Из писмо на художника проф. Васил Стоилов до брат му Димитър
Радислав Кондаков
Използвана литература :
1. Брошура „Николай Райнов – юбилейна изложба”, София, 1974
2. „Петър Димков – добре познатият...непознат”, Николай Кафтанджиев, изд. Хрикер
3. Васил Стоилов. История на моя живот;[и] Явора Стоилова. Историята на моя баща. Литературен форум, 1995
4. „Завръщането на богомилите”, „Мелхиседек. Пътят на Вярата”, Христо Маджаров, изд. Алфиола
mayasirakova reacted to Ради in Николай Райнов. Биография