Stareternity

Здравейте,
Обръщам се както към "колегите" по състояние, така и към почитаемите господа терапевти (в частност към г-н Баев, с когото сме приятели във Фейсбук, и чиито прочетени от мене есета намирам за великолепни със стила, съпричастността и разбирането към болката на хората).
Интересувам се дали някой, който чете тази тема е преминал, преминава или има някакви наблюдения над "състоянието", наречено нервно-вегетативна дистония? По-точно, НОРМАЛНО ЛИ Е, повече от година след началото на "лечението" да се чувствам всеки ден като пиян, почти постоянно? Да, ако трябва да цитирам д-р Курпатов (" Средство от вегетососудистой дистонии") - "нищо страшно и непоправимо", но...
Та, значи, миналата година ми беше поставена тази диагноза. Лекуващият психиатър (нищо лошо не мога да кажа - отнася се с внимание, дори и пари не ми взима) след изписване на лекарства ми каза, че до 40 дни ще съм... И аз започнах да чакам - уф, цели 40 дена, гадно, в отпуска съм, ама какво да се прави, ще търпя... Минаха тези дни, паническите атаки постепенно отшумяха, подобрих се; по-едно време - хоп, пак ПА, и все замаян, почти постоянно; вярно, стягането в предната част на главата ми намаля и сега липсва). На въпроса ми, аджаба, колко време продължава това "състояние", ми беше отговорено с нов срок - 4-6 месеца! Пак започнах да чакам, пия си лекарствата, направих стъпки за промяна на начина си на живот - записах се на бойно изкуство, преминах през акупунктура, наскоро през скенар терапия, всеки ден карам колело... Лекарството ми беше намалено, сега чакам ново намаляне, всичко уж вървеше добре, НО коварното замайване...
По едно време ми хруна да попитам - какво ако започна да посещавам психотерапевт? Последва отговор - че май не съм за психотрапевт, защото съм по-скоро силен материалист (това последното го добавям от себе си, т.е., че явно се уповавам на емпиричната наука). А това "замайване"? МОЖЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ И НА ЛЕКАРСТВОТО - ми беше отговорено.
Изпрочетох сумата книги на различни езици - психоанализ, НЛП, КПТ, гещалттерапия; така, при последната ми скорошна ПА, успях да я овладея сравнително бързо с дихателна техника.
В населеното място, в което живея, не може да се каже, че има кой знае какъв избор на специалисти. На своя глава посетих психотерапевт. След проведения с него разговор и направения от мене "цветови" тест, ми беше съобщено - тревожно разстройство с елементи на ПР и агорафобия. О.К. - и аз за себе си смятах така. Човекът е културен, вежлив; при споменаването за замайванията ми и преразказаното от мене становище на лекуващия лекар само се усмихна. Това, което ОЧЕВАДНО ми е ясно, е, че става въпрос за вътрешен (-и) конфликт - съответно психотерапевтът потвърди тази теза - предстои установяването им; за срок - не можел да каже колко време точно ще е необходимо... Засега имам за задача да записвам сънищата си...
Та, каквото и да говорим, гадното си е точно това соматизиране? Аз по принцип алкохол не обичам и много рядко пия. Ако на някого му е приятно да се чувства постоянно подпийнал - да заповяда, да му дам част от моето Дължа да отбележа, че не се касае за световъртеж - нищо не ми се върти! Защо още е гадно ли - защото е "чудесна" почва за негативен мисловен процес, самовнушения, "фразички" и "образчета" на т.н вътрешен глас (-ове) - въобще, както се казва - "душата ми е в зъбите", напоследък честичко ме "лъха" подличкото припълзяване на нова ПА. Въобще, болен дух в болно тяло...
Та това е, накратко. Въпросът е - ако това т.н. от мене "замайване" се дължи на лекарството - то тогава защо въобще, за Бога, го пия?! Ако не е от него, то тогава от какво, колко време продължава? Никой, братче не ти отговаря... Да, сигурно е различно, зависи...
Ето, ако аз съм съм компютърен специалист, и Вие дойдете при мене с проблем, ще Ви кажа - мога ли да го отстраня, в какъв срок, горе-долу, барем... Естествено, човешката психика не е компютър, НО...
И за да завърша, перифразирайки: Днес, състоянието, известно като Х, се лекува изключително бързо и ефикасно... Е, какво, аз "излекуван" ли съм? Тогава какво ми "има"? И как звучат многобройните заявления в различни форуми из Интернет "Здравейте, от 5 години страдам от..."?!
Ако и при мене ще е така, защо не ми е заявено досега - "Видиш ли, още доста ще си в това състояние, ще се пооправиш, по някое време може и да се влошиш, пък току виж някаква ремисия, нещо...". Само че никой не ми го заявява! Аз сам бих решил тогава как да постъпя и какво би било най-добре за мене.
Някой би ме контрирал: "Какво си се разхленчил, виж, вече 100 реда текст изписа, я да ти дам една мотика, та на полето... бойни изкуства ми бил тренирал!" Бих му отговорил: "Само човек, преминал през това мъчение, е в състояние да разбере за какво иде реч!" Ако действително съществува прераждане и карма, то явно големи злини съм извършил в предишните си животи. И то на фона, че сега и на една мравчица се радвам и умилявам...
В крайна сметка, никой не ти казва. НОРМАЛНО ЛИ Е?

Благодаря Ви, valin, г-н Баев,
за вниманието.
Valin, мисля (може и да си въобразявам), че не в страха е проблемът. Както споменава български офицер - герой от Първата световна война, когато го питат какво е чувствал, повеждайки войниците в атака, той отговаря, че краката му са треперели от страх. Т.е. смелост е не да се страхуваш, а въпреки страха да правиш каквото е необходимо.
При мене лично страхът има две измерения - при едното той "припълзява" без видима външна или вътрешна причина, без явен реактив; при второто - както споменах по-горе - при условие, че ми е замаяно - нещо, което смятам че е признак на неестествено състояние на тялото, "болестно" състояние, ако щете - оттам е една крачка до въпроса "ами ако", до отчаянието...
Прочетох "темата на студент 21" - Вие, г-н Баев, ни съветвате да се отнасяме с любов. Аз честно казано не зная какво е любов. Ако е чувството, което изпитвам към близките си, не знам как да го проектирам към останалите. Ако е състраданието към едно бездомно жовотинче - също. Както казва поетът "...ресто, неуместно..." Т.е., не съм уверен, че Любовта е универсално понятие, феномен с еднакви измерения и приложение без значение на субекта и обекта на това чувство. И не е ли де факто една илюзия, маска, зад която се крият определени инстинкти, потребности?
Да, един от проблемите ми е, че аз съм "на нож" с "този" свят, с "това"' общество - това не са "моите" свят и общество. Да, навярно сравнявам заобикалящата ме действителност с някакви формирани у мене утопични представи за света, инфантилни, ако щете. Кое да обичам? Когато отивам на разходка, вървя по асфалта, защото тротоарите са заети от коли; в парка - хартии, шишета, торбички...; на кръстовището - нащрек да не ме прегазят; преса - пропаганда, дезинформация и скудоумие; телевизия - същото; книги - един убедено доказва колко милиона души е угробил в лагери сатрапът Сталин, друг - че не е вярно, че това са политически инсинуации...;музика - без коментар, добре че си имам вкъщи каквото ми е нужно; хора... - кои? - онези "железни, нелюбезни..." - много точно охарактеризирани от поета, или пък вулгарните циници с каруцарски език, или пък онези, на които не първите им седем години липсват, а на тези, които са ги правили? А за условия на живот, на работа, цени, качество на храни и прочее - да не продължавам...
А къде е Истината? Ето, аз ще ти я дам!; или пък, потърси я там! - и скоро установяваш, че има и други "истини".
И какво е Истина? Дума? Знак? Маска?
А Справедливост?
Аха, то било илюзия...
И стигаме до т.н. Висше животно. Стигаме до Човека (засега с главно Ч)!
Та аз все още не съм женен. Тъй... Не че не искам, ама... Както и да е... Ако ще говорим аз животни, за йерархия, нека да вземем бозайниците, приматите. Какво става на практика, когато предстои избор на партньор при човекоподобните маймуни например. Самката отправя открити сексуални сигнали (който желае, да прочете по темата специализирана литература); самците се задействат - дали ще се борят, ще бъде дадено право на водач, не е съществено.
До скоро - ясно, "ангажираната" жена носи знак - пръстен, например (говоря за европейската цивилизация); при другите - бал или вечеринка, или седянка и т.н. - т.е. съответни социални мероприятия. Днес - едно голямо многоточие...
И за сметка на това - масово разголено женско присъствие наоколо - абе, нещо като при самките на маймуните, ама по-така, май... Както казва Бай Ганьо "Абе, Вие как ги познавате..." Ааа, забравих, че е горещо навън. Не само при нас, като че ли.
Моля, нека да бъда обвиняван в сексизъм (ако "подхвана" мъжете, още повече "отрова" мога да излея); напротив, винаги рицарски съм се стремял да поставям Жената на пиедестал. То пиедестал все още има, обаче нещо не намирам какво да поставя отгоре. А, да, не търся... - наистина... Нито по чалга барове ходя, нито по"плажове"...
Ма ти си абсолютен Мизантроп, бе, момче! - би възкликнал някой.
Уви, там е проблемът ми, че не съм. Оттам и състоянието ми - поне една от причините за него.
Хубаво, нека да съм инфантилен, нека да съм идеалист. Психиатърът ми спомена, че май не вярвм в нищо. Днес имах сеанс при психотерапевта - той се учуди на заявлението ми, че не вярвам в нищо, че не може да не вярвам в нищо. Грешка! Подвел съм ги!
Всъщност вярвам! Вярвам в един по-добър свят, свят на усмихнати хора, свят на взаимопомощ и уважение, свят без агресия, манипулация и алчност, свят без вулгарности и лицемерие, свят в който инстинктите, нагоните са сюблимирали в творческо съревнование, в спорт, в Наука. Аз не виждам този свят наоколо.
Може би трябва да се "боря" някак си за "случването" му - възможно... Как? Ще реша.
Може би вярвам в една илюзия? Ако е така, то всичко наоколо е един вид "нормално" - "нормални" инстинкти, "нормален" страх, "нормална" агресия? Е, тогава, нещата са "ясни". Ще поставя Илюзията си върху клада, ще я подпаля - и сигурно ще се наложи и аз като животно (Висше) - да определя ценностите, които са приоритет единствено за мене (в частност на близкото ми обкръжение), такива, че да не пораждат пряк конфликт с обществото, т.е. да правя каквото ми е "кеф" на мене, пък останалите - .................
Хммм, знам ли, може би съм сбъркал призванието си. Може да съм роден за велик (задължително!, ха-ха-ха) оратор, политик или писател - оттам и това неудовлетворение, този Конфликт у мене, оттам и т.н.
Уф, пак понаписах доста, извинявам се за занимаването с моите "мировъззрения". Е, май на места "пресолявам манджата", но ми се струва, че схващате "основната идея".
Да не си "вдигнете носа", защото и аз, а и останалите виждам, все Ви го натякват, но Светъл човек сте, г-н Баев, дано да има повече като Вас!
Valin, явно при всекиго НВД, ПР или както искаш го наричай, си има различни "вътрешни" предпоставки. Препоръчвам ти да прочетеш "Вероника решава да умре". Мисля, че ще ти поолекне. Не се притеснявай, никой не умира, само така се нарича! Ау, записах на "ти", извинявай. Ако не си тръгнала, задължително започни да посещаваш психотерапевт. Ако си от София - блазе ти - виж тук какви възможности само имаш! Ще се радвам да чуя как върви при тебе борбата с тази гадинка - НВД. Между другото, чух по новините, че според статистиката днес всеки трети в Европа бил "чалнат". Така че не се безпокой, в крак с модата сме

Здравейте,
Обръщам се както към "колегите" по състояние, така и към почитаемите господа терапевти (в частност към г-н Баев, с когото сме приятели във Фейсбук, и чиито прочетени от мене есета намирам за великолепни със стила, съпричастността и разбирането към болката на хората).
Интересувам се дали някой, който чете тази тема е преминал, преминава или има някакви наблюдения над "състоянието", наречено нервно-вегетативна дистония? По-точно, НОРМАЛНО ЛИ Е, повече от година след началото на "лечението" да се чувствам всеки ден като пиян, почти постоянно? Да, ако трябва да цитирам д-р Курпатов (" Средство от вегетососудистой дистонии") - "нищо страшно и непоправимо", но...
Та, значи, миналата година ми беше поставена тази диагноза. Лекуващият психиатър (нищо лошо не мога да кажа - отнася се с внимание, дори и пари не ми взима) след изписване на лекарства ми каза, че до 40 дни ще съм... И аз започнах да чакам - уф, цели 40 дена, гадно, в отпуска съм, ама какво да се прави, ще търпя... Минаха тези дни, паническите атаки постепенно отшумяха, подобрих се; по-едно време - хоп, пак ПА, и все замаян, почти постоянно; вярно, стягането в предната част на главата ми намаля и сега липсва). На въпроса ми, аджаба, колко време продължава това "състояние", ми беше отговорено с нов срок - 4-6 месеца! Пак започнах да чакам, пия си лекарствата, направих стъпки за промяна на начина си на живот - записах се на бойно изкуство, преминах през акупунктура, наскоро през скенар терапия, всеки ден карам колело... Лекарството ми беше намалено, сега чакам ново намаляне, всичко уж вървеше добре, НО коварното замайване...
По едно време ми хруна да попитам - какво ако започна да посещавам психотерапевт? Последва отговор - че май не съм за психотрапевт, защото съм по-скоро силен материалист (това последното го добавям от себе си, т.е., че явно се уповавам на емпиричната наука). А това "замайване"? МОЖЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ И НА ЛЕКАРСТВОТО - ми беше отговорено.
Изпрочетох сумата книги на различни езици - психоанализ, НЛП, КПТ, гещалттерапия; така, при последната ми скорошна ПА, успях да я овладея сравнително бързо с дихателна техника.
В населеното място, в което живея, не може да се каже, че има кой знае какъв избор на специалисти. На своя глава посетих психотерапевт. След проведения с него разговор и направения от мене "цветови" тест, ми беше съобщено - тревожно разстройство с елементи на ПР и агорафобия. О.К. - и аз за себе си смятах така. Човекът е културен, вежлив; при споменаването за замайванията ми и преразказаното от мене становище на лекуващия лекар само се усмихна. Това, което ОЧЕВАДНО ми е ясно, е, че става въпрос за вътрешен (-и) конфликт - съответно психотерапевтът потвърди тази теза - предстои установяването им; за срок - не можел да каже колко време точно ще е необходимо... Засега имам за задача да записвам сънищата си...
Та, каквото и да говорим, гадното си е точно това соматизиране? Аз по принцип алкохол не обичам и много рядко пия. Ако на някого му е приятно да се чувства постоянно подпийнал - да заповяда, да му дам част от моето Дължа да отбележа, че не се касае за световъртеж - нищо не ми се върти! Защо още е гадно ли - защото е "чудесна" почва за негативен мисловен процес, самовнушения, "фразички" и "образчета" на т.н вътрешен глас (-ове) - въобще, както се казва - "душата ми е в зъбите", напоследък честичко ме "лъха" подличкото припълзяване на нова ПА. Въобще, болен дух в болно тяло...
Та това е, накратко. Въпросът е - ако това т.н. от мене "замайване" се дължи на лекарството - то тогава защо въобще, за Бога, го пия?! Ако не е от него, то тогава от какво, колко време продължава? Никой, братче не ти отговаря... Да, сигурно е различно, зависи...
Ето, ако аз съм съм компютърен специалист, и Вие дойдете при мене с проблем, ще Ви кажа - мога ли да го отстраня, в какъв срок, горе-долу, барем... Естествено, човешката психика не е компютър, НО...
И за да завърша, перифразирайки: Днес, състоянието, известно като Х, се лекува изключително бързо и ефикасно... Е, какво, аз "излекуван" ли съм? Тогава какво ми "има"? И как звучат многобройните заявления в различни форуми из Интернет "Здравейте, от 5 години страдам от..."?!
Ако и при мене ще е така, защо не ми е заявено досега - "Видиш ли, още доста ще си в това състояние, ще се пооправиш, по някое време може и да се влошиш, пък току виж някаква ремисия, нещо...". Само че никой не ми го заявява! Аз сам бих решил тогава как да постъпя и какво би било най-добре за мене.
Някой би ме контрирал: "Какво си се разхленчил, виж, вече 100 реда текст изписа, я да ти дам една мотика, та на полето... бойни изкуства ми бил тренирал!" Бих му отговорил: "Само човек, преминал през това мъчение, е в състояние да разбере за какво иде реч!" Ако действително съществува прераждане и карма, то явно големи злини съм извършил в предишните си животи. И то на фона, че сега и на една мравчица се радвам и умилявам...
В крайна сметка, никой не ти казва. НОРМАЛНО ЛИ Е?