SilviyaP

Приложението е важното, така е! Иначе хора с по три доктората по сравнителна религия и философия много. Интелектуалното познание може да помогне, да изясни. Но винаги е опосредствено спрямо реалното приложение в пътя. Простичко, от сърце... Един овчар може да е по-практически духовен от десет професори...

Единият лев
Мисля, че дава много добър отговор на въпросите на Христо и не само на неговите - аз също често се изправям пред подобни дилеми.

Нещо разсъжденията на този автор са ми някакси странни - цитирай източник.

За волята и развиването и - тук наистина има определен пролапс в началото, когато човекът, тръгнал по духовен път, все още няма директна опитност в осъзнаването и живеенето на въпросната Божия Воля. Тя не толкова се развива, колкото се учим да резонираме с нея!Докато я няма в достатъчна степен личната опитност, на човек му се налага да слуша авторитет, да ползва патерицата на нечий вече преминат опит. Ето виж Петър Дънов - обикновен човек, средно статистически интравертиран младеж, който учи, чете, развива се. Чете християнство, теософия, индуизъм, будизъм, завършва модерния тогава християнски евангелизъм. Следва нечия система, нечий път, лута се, анализира, синтезира, интегрира, стреми се, моли се, медитира. Идва време обаче, когато в този обикновен като всеки друг човек настъпва разтваряне на вътрешното "небе", свързване с вътрешния Дух, с Атман, с Божествената Любов, Будхи, с висшия духовен Разум, Манас. Тогава преживените вече стремежи, думи на този или онзи учител или школа се осмислят в съвсем различна светлина. Самият той става Учител и светлината на безкрая преминава през познавателния апарат на богослова Дънов, личността с нейните разбирания и предпочитания. Ние като малки хора, можем да следваме подобен път, поне като Ученици, поне до някаква степен. Но, всичко се променя, когато поне в някаква степен сърдечният Разум се разтвори! Той е много различен от обикновения двоичен ум!

Да,но както казвате проверката на обективната реалност може да стане само през субективната призма и пак няма да достигне онази яснота,която явно търсите.Иначе, за себе си мога да споделя,че попаднах на Учението на П.Дънов съвсем случайно,да не каже от любопитство.Но четейки неговите беседи откривах в библейските истини много от моите мисли и чувства,от собствените ми истини,ако щете,но казани по друг начин - по-ясено,по-разбираемо и по-близко до сърцето и ума.Някак си душата ти се отваря и започваш да гледаш на света под друг ъгъл,по-светъл,недостатъците на хората вече не ти изглеждат толкова черни и полека-лека приемаш хората такива,каквито са ,без да искаш да ги променяш.Природата също започва да те радва и с най-малките си проявления,които преди не си забелязвал,дори в бурята намираш красота.На мен лично Учението ми помогна много в контрола над емоциите /е ,за пълен контрол,не може и дума да става,затова трябва много работа,а аз още не съм на този етап/, по-търпелива станах,по-добра според моята преценка,разбира се.А ситуациите при мен се струпаха няколко наведнъж,все непредвидими,повечето от здравословен х-р,които те поставят до стената и незнаеш как да реагираш,а и от личен х-р кофти ситуации не липсваха,но няма да навлизам в подробности, исках пак да ви кажа, че на мен Учението ми помага в моя живот.Сигурно няма да успея да ви го обясня по начина по който Вие искате,но това не е важно,важно е,че аз не се чувствам обезличена,нито пък идолопоклоничка,просто се чувствам по-добър и по-спокоен човек и това засега ми е достатъчно.Една приятелка /Слънчева,май/ тук във форума каза нещо преди време,което много ми хареса и ще завърша с него:Всеки върви по своя път,а всички пътища водят към Бога.А аз бих допълнила,че всеки си върви със свое темпо и така понякога хората се разминават,а понякога вървят заедно.Лек ден на всички!

И тъй като г-н Тодоров помоли за лични отговори и анализи ще се включа още веднъж в тази тема.Един от въпросите му беше: не претопява ли общото учение за истината субективното виждане на отделния човек върху живота.Смея да твърдя,че това не се случва.Ще дам един прост пример: едно дете като е малко то познава само едно от агрегатните състояния на водата -течното,като поотрасне малко вече разбира,че има още две - това си е негов личен опит,негово субективно наблюдение.Когато обаче отиде в училище там учителя ще му обясни физичните закони и вече детето ще е наясно при какви условия водата е течна,пара или лед.Значи неговото виждане се е развило и обогатило с помощта на учителя.Така и при мен,идеите на Учителя Петър Дънов само обогатяват и разширяват моето виждане за истините в живота,в никакъв случай те не ме обезличават.Сигурна съм,че и с другите е така.И пак благодарение на уникално-субективната представа за реалността,това учение се приема по свой собствен начин от всеки следовник на Учителя,което съвсем не е лошо. И точно тук в този форум се е стигало до големи полемики между хора следващи идеите на Учителя,просто сблъсък на лични позиции,различни виждания.Така,че претопяване тук няма,просто учението помага на личността да се развие по свой собствен маниер.

Благодаря за отговорите - особено за това, което си позволих да маркирам в синьо.

- Доколкото разбирам, сме на едно мнение за субективността на понятието реалност. Дори според авторитета на уикипедия тя е в непосредствена и фатална зависимост от характера на сетивата ( а научно доказано е, че няма два индивида с абсолютно еднакво настроени сетива - да не говорим за биологичните видове...) , както и от нивото на развитие на науката, философията и различните типове анализ в различните стадии от развитието на човешката култура.

Това предизвика в мен нови въпроси:

- Можем ли да смятаме чертежите на Леонардо и трудовете на Коперник за фантазна реалност? Има ли гранична точка, в която фантазната реалност се превръща в субективна макар, но истинска реалност? Т.е. - възможно ли е майката наистина да е в съседната стая, а детето да не знае за това? Ами ако детето знае, че тя е там, но не я вижда и чува, и тя наистина е там, това фантазна, добавъчна реалност ли ще бъде или рационална?
Какво бихте казали за он-лаин общуването в реално време, което свързва хора на хиляди километри - ако сега това е рационална реалност, то такава ли е била преди 100 години? По същата логика, ако сега някой обявява за реалност нещо, което съвременниците му не усещат със сетивата си, не разбират и науката на този етап от развитието смята за абсурдно, това означава ли, че този чове има нужда от психотерапия, за да се върне към рационалната реалност, т.е. да стъпи здраво на земята. Обаче ако само след около стотина години се окаже, че той, а не психотерапевтът му е виждал реалността? Тогава може ли да се твърди, че психотерапевтът е живял във фантазна реалност и е положил усилия да вкара в с своите фантазии реално мислещия човек?

В думите на мъдреца има психотерапевтична стойност, която надхвърля коя да е от съществуващите днес психотерапии! Все пак обаче словото му е по-скоро една възвишена теология и практически житейски и когнитивни насоки. Наистина голяма част от словото, както и молитвите, съзерцанието, посрещането на изгрева, паневритмията и т.н., са изключително психотерапевтични. За да бъдат ползвани обаче като една качествена психотерапия, приложима при невротични и психотични разтсройства, а не само при относително здрави хора, е нужна работа по "превод". Превод спрямо някои основни структурни терапевтични механизми по отношение на тези психични проблеми.

Дори така, в директен вид, учението на бялото братство би имало чудесен успех примерно при хипохондрия и генерализирана тревожност. Би имало относителен успех при депресия, паническо разтсройство и фобии!

Прилагано директно обаче, би могло дори да влоши психотичните налудности и обсесивно компулсивните мисли и ритуали. Казвам това без да обяснявам детайлно защо е така - на базата на опита си.

В учението на бялото братство - а то надхвърля българската му школа - има наистина много, много дълбоко терапевтична стойност. Просто е нужно да бъде извлечена и структурирана, преведена според някои психотерапевтични принципи и структура!

"Този вид терапия" засега не съществува. Аз обаче твърдя, че в словото на учителя има голям психотерапевтичен потенциал. Разбира се, стандартните методи на анализ и интерпретация са неотменима част от терапията. те обаче не отговарят на въпроса КАК да се променят изследваните и осъзнати дезадаптивни комплекси, чувства, мисли. Хилядите приказки, притчи, метафори, дадени така щедро от Учителя, имат директно място в процеса на психотерапия. Те имат мощно въздействие върху несъзнаваното образно-емоционално мислене като заобикалят серийната логика. Имат роля и в процеса на водено въображение, пряко или модифицирани от терапевта, персонализирани според личностовите нужди на пациента.

Засега няма смисъл от много приказки, защото нещата около изпоклзването на словото на учителя в психотерапията са в зародиш! Засега всеки терапевт с духовен уклон и пристрастие именно към неговите беседи ги ползва по свое усмотрение. Но ще се променят нещата, бъдещето ще покаже. Засега многото приказки по темата са излишни.

Държа си няколко книжки с мисли/ молитви от Учителя и понякога, когато човекът с когото работя е по-духовен, вадя някоя от книжките и отварям някъде, произволно. Интересното е, че обикновено мислите, на които попадам, касаят директно проблема на човека. В когнитивната терапия основен метод е когнитивеното реструктуриране/ рефрейминг. При него част от работата е "посяване" на нови мисли - убеждения след неутрализирането на анализираните, осъзнати и "плевени" с разума стари дезадаптивни такива. В такъв контекст погледнато съм се поразявал до каква степен мислите на Учителя могат да се приложат именно в терапевтичен план. А многото му разкази, метафори и истории въздействат директно върху несъзнаваното, сублиминалното в човека!

"При болестта частиците на тялото не трептят правилно, дошла е една дисхармонична мисъл отвън, ти си я приел и тя е объркала всички вътрешни течения, така се явява и висока температтура, ти гориш. Тури в съзнанието си на видно място мисълта за свобода и когато станеш сутрин, кажи:
"Аз съм в царството божие и затова няма болест". Щом си в царството Божие, изключена е дисхармония." /Петър Дънов/

Тази и още такива силни думи от Учителя лекуват и не само темература а и всякакви психични травми. Лично аз не мога да се доверя на психотерапевт, който пие антидепресанти и лекарства за кръвно. Може да звучи ужасно но аз така го усещам. Значи той не живее в Цаството Божие а ще ме лекува...ами как да стане това се чудя...
Повечето психотерапевти са сетивни личности и именно поради тази причина са учили психология. Тези от тях поели по духовен път се справят чудесно но огромната част не тръгват по този път и стават жертва на собствените си пациенти /клиенти. Имам познната психолог на която след всеки пациент и става зле .....ясно защо

Лично аз бях атеист пълен но след като Учението ме измъкна от не една и две мъчнотии вече го следвам с радост и благодаря на един участник от този форум, че ми отвори очите за него.
Всички думи, мисли, музика, молитви,, формули лекуват като изправят изкривените енергиини канали у нас.

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си."
(Беинса Дуно)

Напоследък ми прави много силно впечатление образността на езика на беседите. Притчите, сравненията, алегориите, символите се появяват там, където обясненията на философски език не биха стигнали до обикновения слушател (читател). Кратки, ясни точни, те се запечатват в паметта на човека, който в момента е имал нужда от тях и неговото съзнание си г разчита със своя личен код. Точно това е един от най-силните психотерапевтични методи - човекът да стигне сам до своите истини и виделина, сам да осъзнае нуждата от промяна и да я осъществи без да изпада в зависимост от своя терапевт.

Днес например един кратък простичък символ, разказан с добра доза хумор, ми излекува светкавично едно старо колебание:

Доброто съкровище

Съгласна! Всъщност не е чак толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед - дори не е необходимо да се споменава, че това е метод от определено учение.
Много силно впечатление ми направи преди време дискусията по една от беседите от цикъла Великата майка - Малък разбор. В нея Учителя дава много ефективно от психотерапевтична гледна точка упражнение - прането и влаченето на вълната:


В психологията това е добре познатият ефект на взаимно влияние между физическия и психическия живот на човека. Както мислите и емоциите се отразяват на изражението, състоянието и поведението на тялото, също така е възможно и обратното влияние. При това не е задължително дейността да се извършва реално - достатъчно е само да си представим извършването и.
Моя позната ми споделяше, че когато нещо я извади от равновесие, започва да тупа пътеките и килимите у дома - след такова полезно упражнение сякаш смъквала всичко негативно, което и се е струпало и заспивала "изтупана".

Ето какво сподели Нели Т:



Благодаря за опитността!

Беседите са наистина една чудесна терапия. Както и молитвите, а още повече и формулите! Проблемът тук е, че могат да се ползват преди всичко от почитателите на съответното учение, както и от хора с по-широки вярвания и трансперсонална насоченост.
Според мен, за да се превърнат думите на Учителя в универсална психотерапия, е нужно да бъде свършена известна работа от един или повече психотерапевти, които да "преведат" и доразвият идеите, подходящи за психотерапия, дадени от Учителя! Но това е приятна и вдъхновена работа. Дано намерим време през идните години да я започнем и развиваме!

В Книга за здравето са написани дадените от Учителя





Шехина много точно е формулирала психотерапевтичния ефект на подобни формули.
"То е клетка от Великия Космос, затова трябва да бъде здраво. " - Лично за мен това беше формула, която преобърна на 180 градуса отношението ми към тялото ми и към самата себе си. Дотогава смятах за егоизъм и гордост да харесвам тялото си, себе си и да се грижа за него съзнателно и старателно. Презирах го и подсъзнателно презирах тези, които го смятаха за своя ценност. Болестите, които допусках от небрежност и отрицателни мисли към тялото си ми "помагаха" да се презирам и самосъжалявам. Подсъзнателно съм очаквала да ме съжаляват и другите - смятала съм, че това е начина да получа любов....
Формулата, обаче действа само ако човек прегледа живота си - ежедневните си отношения и поведение - и ги промени изцяло.

Императивната форма и специално подбраните звукови комбинации в думите въздействат много силно върху подсъзнанието - а то върху имунната система и функционирането на организма.
Обърнете внимание на алитерацията на Л - слава, влей, елей, клетки, служа, веселие. В повечето Л е в комбинация с Е - създава ефект на мекота и гъвкавост, ликвидност (течно състояние) - точно то е необходимо на подсъзнанието, за да се справи с промяната и изхвърлянето на токсините и вредните мисловни модели.