Ivelina

Диана, продължавам да си задавам този въпрос. Надявам се, че и ти ще ми помогнеш, за да намерим отговора, разбира се ако нямаш готов такъв. Още повече, че портала е група конкретно ориентирана към Учителя – духовна. Идеята също я има –дадена е от Учителя. Хората също ги има – последователи, привъженици и т.н., които четат учението. Всичко е налице, но не могат да се обединят за всички, за общото. Няма логика да има всичко и да не може да се направи нищо за всички... В същото време в хората има желание за нещо, въпреки че са единици-дават идеи, но до там. Освен това, тези идеи са свързани отново с малки общности, с малки групи. Та си мисля, че: духовният човек е зтворен по някакъв начин „в черупката” си и трябва да „погледне” наоколо - където има всичко - бедни, гладни, мизерни, непорядъчни и всякакви други; че „ситият” е крайно време да повярва „на гладния”; че дори да живее „в света на молитвите и псалмите”това не го прави „застрахован” и духовен; че дори да чете и цитира години наред беседи, явно не разбира същността; че дори и да „разчита знаци” не значи, че е по-различен от „простосмъртните”. Вероятно се получава някакво пресищане от четене без разбиране и затова в един момент няма как да се реализира, приложи. Въпреки, че Учителя е признат и от Айнщайн, ние българите, последователите му явно само го четем и трупаме празни, кухи знания, след като не можем всички нищичко да приложим, за да живеем всички по-добре.

Честит празник на ВСИЧКИ БЪЛГАРИ! Мисля, че общото в двата „проекта” е единствено и само в думите „безплатния хляб”. От там идва преливането и обезличаването им, а от там и „затриването” идеята на Учителя /П. Дънов/. Същността на идеята е нашата Държава да бъде Първата , в която Хлябът да се дава Даром. Което подразбира, че идеята не трябва да се приема общо като раздаване на безплатен хляб, а държавата, като такава, да приеме Закона на земята. Но, за да се случи това е необходимо всички хора, независимо от техните индивидуални различия, да са обединени от идеята на Учителя /П.Дънов/ и да я приложат / чрез държавата/ за всички. Само когато хората са обединени заедно и колективно, около една идея или кауза, само тогава те могат да направят нещо за Общото, за ближния и само тогава „България да бъде Първата държава”. Финният хляб, месенето, хлебните къщи, постовете и сайтовете, които ISTORIK е сложил са много хубави и полезни. Но те нямат нищо общо нито с идеята на Учителя/П.Дънов/, нито с приложението й. Те имат общо единствено и само с „безплатен хляб”. Идеята- приготвянето, месено на хляб - е стимулиране на местните самоорганизации, създаване на неформални общности, чрез които различни хора творят и се вдъхновяват. Тази идея вече е разпространена в „56 страни на всички континенти” и в никой случай България няма да бъде Първата. Тази идея е сътворчество и в никой случай не става въпрос за приемане на „Закон на земята – хлябът да се дава даром”. Нещата са принципни и не могат да се „смесват”. Те нямат никаква допирна точка в същността си. Затова Димитър е прав „Когато е готова темата с финния план - пуснете един линк.”

Донка, на въпросите ви, но „няма да има нищо ново под слънцето”: Как ще се разбере и докаже, че проектът е получил широка гласност? - от доказателства няма да има нужда, а ще се разбере по постигане на резултата-безплатен хляб за българите. Какви ще са критериите за широка гласност? - закон за безплатен хляб Средства за масова комуникация (кои по-точно?) – печатни медии-вестници,местни и национални, електронни медии – радио, телевизия-местни и нацианални, социални мрежи, блогове и т.н. Обществени прояви (брой, масовост - брой хора?) и какво още? - активиране на референдум- половин милион са достатъчни, но имайки предвид, че пенсионерите са 2 милионна... Как по-точно "хората ще си поискат беплатния хляб"? Може ли няколко примера за конкретни действия, с които те да го реализират поискването? Като начало за реализаране идеята на Учителя /П. Дънов/ има създадена група. Всеки член на групата може да кани свои приятели, познати, като всички могат да разпространяват идеята. След посочените по-горе дейности следват: Създаване на подписка за „Закон за гарантирания хляб”; Изпращане на писмо с искане за „Закон за гарантирания хляб” до: Президента; Министър Председателя и Правителството; Народното събрание; Поставяне въпроса за „Закон за гарантирания хляб” пред всички участващи партии в следващите парламентарни избори идната година. Това е. Като дейности и действия мисля, че са достатъчни. Остава хората да направят избора си – искат или не безплатен хляб; ще релизират ли идеята на Учителя /П. Дънов/ или не. Така, че нека го направят.

Здравей Димитър, Нека уточним нещата, за да има яснота и коректност в отношенията. Аз не съм администратор и нямам намерение да бъда. Така, че не мога и няма желание да трия постове. Не се смятам нито за духовна, нито за безгрешна, нито за перфектна. Не мога да меся хляб, не мога да играя паневритмия, не разбирам от братски обяди. Но въпреки това ти гарантирам, че не ми трябва подобна форумна, духовна енергия. Възхищавам се на Учителя от малкото неща, които са ми попадали и които съм прилагала. Идеята за хлебните къщи, финния хляб беше предложена не само от тебе. Имаше достатъчно дискусии и вдъхновения по нея и от други хора. Както казах и преди – подкрепям я. Започнах да задавам въпроси, не за да намеря на теб кусури, а за да ми стане ясно организацията по реализацията на идеята – или както казваш – “конкретни уговорки за да се случват нещата” . От всички само ти предложи някакъв вид организация – телефон. Никой нищо друго- всеки по места и както може – в крайна сметка така се оказа-“Изтегляне по терлици”. Затова повече не повдигнах въпроса, защото явно нищо организирано няма да се случи. “Или ще се амортизираме и опорочиме идеята” – съгласна съм... И не само за финния, но и за твърдия хляб. “Да, успяхте да изкарате лошото от мен” – не мисля, че си лош, напротив. Ти си един светъл човек, със светли цели, но понякога не всичко е “Много е лесно и най-важното прекрасно”.... Не знаех, че “днешния ден на млякото”. Зная, обаче, че 22-ри май е Международният ден на биоразнообразието. И затова ще участвам в протеста срещу промените в забраната за шистовия газ и в Закона за горите! “За да не могат шепата депутати да заличат Златна Добруджа, Пирин, Витоша, Черноморието, да изсекат горите ни и да отровят водата и земята ни!” Затова се радвам, че ще бъдеш “сред природата, хората - с хляб, с радост, с песни”. Трябва да я имаме, за да ни Радва!

Донка, основната идея е една - на Учителя /П. Дънов/. Но, за да се реализира една идея, първо тя трябва да се облече във форма, в случая грубо казано проект и второ да има действие, т.е. в случая социалната мрежа. Реализирането на идеята на Учителя /П. Дънов/ няма автор. Тя е на и за всички хора. Проектната идея не е някакъв творчески труд - нещата изписани с 1.2.3 са нещата от живота на всички хора, това е реалността, в която сме потопени понастоящем; всичко това е около нас, живеем в него и с него, гледаме и слушаме по радио и телевизия. Кой точно е решил да представи тези неща в писмен вид, няма никакво значение. Както е без значение кой точно е направил този сайт “Портала”– въпроса е, че много хора се ползват от него и по някакъв начин им помага. Както и няма никакво значение коя партия или кое правителство ще осъществи идеята. Идейният проект е в група във ФБ, за да може да бъде до обработван. След това разпространен и популяризиран. След придобиване на широка гласност хората да си поискат безплатния хляб от правителството. След 20 годишно беззаконие, което правителство и да е на власт, ако е достатъчно далновидно ще приеме идеята на Учителя /П. Дънов/ и желанието на хората, а което продължава да деребейства на гърба на хората –ще бъде принудено. Това е гражданското общество.

„Радост от идеята, радост от общуването, радост, че сме тук и сега ,и можем да си позволим този разговор . Една работа е успешна само ако се прави с РАДОСТ .” – Съгласна съм с Розалина, но Радостта придобива смисъл единственно когато и другите хора се радват. Човек би трябвало да се стреми да „излезе навън” и да направи и другите хора поне малко радостни, тъй като страданията по принцип са неизбежни...но никой няма гаранция, че няма да се „завърти в колелото”: „Съвременната бяла раса трябва да разреши един важен въпрос – въпросът за храненето на човека, въпросът за ХЛЯБА. Разрешението на този въпрос е социален, но той може да бъде и общочовешки. И ако днес стават толкова престъпления, те стават по единствената причина, че ние не сме се заинтересували да осигурим насъщния хляб на хората. Ние очакваме този въпрос да се уреди отвън. Ние очакваме Господ да дойде отвън и той да уреди този въпрос. Той е дошъл в държавниците, в мъжете, в жените. Казват: „Гладни са тези хора. Да видим какъв е бюджетът.“ Бюджетът е даден отгоре. Житото е дадено отгоре. Всичките блага на един народ са дадени отгоре. А при това, когато един човек иска хляб, казват му, че трябва да търпи. Добре, ако ще търпят, и богати, и сиромаси еднакво да търпят, но ако едните трябва да търпят, а другите да се пресищат, тогава? Каква е разликата между богати и сиромаси? Ако ние проповядваме един Бог, който наистина съществува, трябва да знаем, че неговите отношения към всички човешки същества са ЕДНАКВИ. Поне за насъщния хляб са еднакви. Мислите ли, че Бог ще остане доволен, ако влезе в една богата къща и види какви пищни обеди се слагат, когато в друга къща няма насъщния.” И украсиха светилниците си, Възкресение, НБ 12 г.т.1 15 януари 1933 г. София Петър Дънов, Учителя

Ани, видях поста на ISTORIK, но не съм го коментирала, тъй като преди това бях писала, че чрез идеята за безплатен хляб не се кандидатства пред институции за финансиране, затова не е необходим бизнес план, бюджет и т.н. Идеята е посочена от Учителя Петър Дънов и тръгва от хората, а държавата /с посочения наличен човешки, материален, финансов и т.н. ресурс/ ще си направи бюджетите и разчетите от финансистите в министерствата. “Или, ако не си купи други хранителни продукти, би могъл да си закупи някоя книга.” – това е ясно и е така, всеки може да си купи това, което си е решил. “От друга страна пък се очаква и стартирането на електронното правителство” – това също го бяхме коментирали преди с Кирил. И съм напълно съгласна, тъй като може да бъде въведена и електронната услугата “безплатен хляб”. Хората ще могат да си правят заявките по интернет. А администрациите ще си взаимодействат по електронен път. В момента доколкото зная се работи по електронните идентификационни карти с четци, а се обсъжда и създаването на лични карти с чип. По този начин ще може да се заявява и регистрира получаването на хляб. Разгледах организациите, които посочваISTORIK. Въпреки, че повечето са нови, има организации с дългогодишна история, в които има доброволци - млади хора с големи сърца. Виждала съм тези доброволци и в домове за деца и за възрастни, и по улиците, и с хляб, и с козунаци, и с касички, и с играчки, и с дрехи, с брошури, и с плакати и с какво ли не. Тези млади хора предимно ученици, вероятно не са чели беседи, не са играли паневритмия, не са ходели на братски обяди, не са “сели семена”, но са обединени от Доброто. И именно то вероятно ги прави Самоорганизирани, а не “говорене” и “фукане”.

veselinvalchev1981, Идеята на Учителя Петър Дънов за безплатен хляб, както и механизма за реализирането й, която просто се “размаза” в 12 стр. цитати, анализи, идеи и т.н. е споделена от Ани в стр. 1 Или нещата са простички – има дадена идея от Учителя Петър Дънов, държавата има ресурс за реализиране на идеята му, остава подкрепа от българите за осъществяването й. Можеш да прочетеш подробно. “Мисля ,че това ако се случи и хлябат стане безплатен ,може да даде инпулс и на други продукти да станат безплатни и т.н.” – да и аз така си мисля, но все пак трябва от някъде да се започне, от... най-същественото и насъщното – хлябът. Идеята, която изкристализира тук е да се “посеят семена” от хората чрез хлебни къщи, реализирани от хората - месене и печене на хляб, с песни и танци, като се “приземят нещата” и няма намеса на държавата. Като идея нямам нищо против и реших да я подкрепя Зададох няколко организационни въпроса относно осъществяването й. Отговорите се свеждат до това, ако решиш да се включиш в осъществяването й: - Обаждаш се на “0889 888 304. Диммитър Просто идвате и месите с жена ми по една питка и ако искате я ядете, ако искате я раздавате на близки или по-малко близки”. - Или се научаваш сам да си месиш и печеш хляб, а след това ако се “препънеш” в някой гладен му даваш част от хляба, който си направил с "много любов, чисти ръце и чисти мисли".

Димитър, благодаря, че ме приехте в „отбора”. „Ако тръгнем сега с един човек-ще покрием България” – добре, как и от къде? „Всъщност само жена ми го меси, а аз се фукам с нея” – това означава, че ти също като мен не можеш да месиш. Тогава кой може и кой ще покаже на другите и въобще каква ще е последователността на дейностите за реализация на финния хляб? Кой от привържениците и подкрепящите идеята могат да месят? И кои могат да пекат? Кой има опитност в това? Ако никой не може освен жена ти – дали ще е съгласна да ни обучава, къде, кога – дай идея с последователни стъпки. „Иначе мога "само да говоря", пея, свиря, танцувам” – ако идеята за финния хляб остане само на „говорене”, каква е целта въобще на тези 11 страници, които се изписаха предимно за фин, духовен хляб и т.н. „Как ще стига до хората информацията за правенето на хляб? Ами така, "случайно", както стигна до мен (още веднъж благодаря на Никола и на Ани)” – информацията от Ани е за безплатен хляб, а не за правене и е в социалната мрежа. Идеята за месенето на хляб се породи тук, като вариянт „от долу нагоре”, без участие на държавата, а само на хората. Затова дайте конкретни стъпки за реализиране – не става въпрос за точки, правила, срокове. Просто „начертайте” начина. Така, че хората да могат да се включат и участват. Нали това е целта на идеята. Иначе ако се оставят „нещата да се случват”, наистина ще си останат само на „говорене” и „фукане”, както казва Димитър...

Зададох въпроси на база коментарите, които бях пропуснала, тъй като виждам, че идеята за Финния хляб се развива. Попитах за Агенцията по храните, тъй като по принцип всяко нещо, което се дарява, раздава трябва да има някакъв сертификат, документ, особено когато е храна. Но да предположим, че греша... Тъй като вече идеята я има – „Идеята е всичко да става по места, навсякъде в България”, а „двата проекта, но те са доста различни, направо нямат допирни точки” бих подкрепила и се включила и в този проект. Но за разлика от Галина, която също би се включила, аз не мога да меся хляб, нито съм пекла, нито съм се „включвала в братски мероприятия”, но имам желание. Къде трябва да отида и какво трябва да направя? От къде и как хората като мене ще разберат за тази идея, за да се включат? Вероятно не мога да „вникна в идеята”, а „финния план е стойностен”, както казва Димитър, какви са стъпките и механизмите за реализирането му? „Нека заедно размислим какво може да се направи, кое ще проработи” – добре, как? Какви ще са действията по реализирането на Финния хлаб от тук нататък? „Ще се започне сигурно от няколко населени места” „хлебните къщи е само основа” – кои са те, къде ще са упоменати? Ще се направи група или тема или...?

Месене, печене задружно на хляб, полезност и ангажираност, с песни и хора- всичко това е прекрасно. По този начин се доближаваме до националните традиции на нашето общество и задоволяваме естествената си потребност от грижа за другите.Месим с любов, печем с любов, раздаваме и излъчваме любов – чудесно. Но как на практика ще приложим справедливо тази любов? Как ще разпределим правилно благото, което е дадено за абсолютно всички хора – хляба? И за да приложим разумно любовта към ближния, имам следните практически въпроси: -Как хлябът ще се разпространява извън „общността на месенето” след като има Агенция по храните, Закон за харните и т.н. ? - Как ще се удовлетвори потребността на хората в отдалечените региони на страната? Ако са възрастни хора с ниски пенсии, едва ли ще имат възможност и интерес /тъй като почти цял живот са месели и пекли хляб/ да дойдат? - Ако е „изнесено производство” едва ли ще има финансиране, тъй като тази общност не е НПО? - Ако дадено НПО реши да предостави хляба, кой ще поеме транспортните разходи? - Ако хлябът се раздава по списъци на социални грижи, ще бъдат ли обхванати наистина всички нуждаещи се, или само тези, които отговарят на техните изисквания? А другите, на които пенсията им надвишава със стотинки посочения критерий, те не са ли нуждаещи? Или хората чакащи ТЕЛК и оставйки без средства, не са нуждаещи? Или хората, просто изпаднали в даден моент в криза,поради заболяване, безработица и т.н не са нуждаещи?! - Как ще се ползват посочените НПО и доброволците към тях? Имайки предвид, че масово доброволческите организации работят по проекти с външно финансиране /изключвайки една от посоченити от ISTORIK организация, създадена преди да се родя/ ; имайки предвид икономическата криза, спада на доходите на гражданите водят и до спад на доброволците, още повече, че законът за доброволчеството все още е проект. - Решава ли се проблема на членовете на нашето общество – физически /в случая хляб/ или психологически и задоволява ли се тяхната потребност, или резултат ще има само в конкретна област, или при определена целева група, или само и единствено в”общността на месенето”? Нека освен: да „научим хората да се грижат за себе си и за другите”, да „сближим хората”, да „станат работливи и щедри”и т.н. излезем от „кръшната, духовната ръченица” и видим реалните условия, които могат да бъдат добри, освен за себе си и за другите.

БожидарЗим, просто помолих Димитър да сподели мнението на познатия си “посветен” За какво “повярване” и вяра става въпрос в случая?!

„Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб”.- Цитат от първия пост на Ани. Нито в цитата, нито в идейния проект се споменава за „Подаряването на задоволяване на потребности”. Става единствено въпрос за „хляба да се дава даром”, за „насъщния”, не става въпрос за храна, дърва и т.н. Освен това, едва ли ако се даде на някой човек хляб ще се „създава дисбаланс, инфантилност в получаващите, авторитарност в даващите ....” Не случайно хлябът присъства на трапезата на българина по много поводи, традиции и в разнообразни форми. Както и jul казва - „А иначе хлябът е подаръка, който най-често съм поднасяла на всички свои близки и прятели..” Идеята не e в това някой да се грижи за хората и да им е длъжен. Много хора, които години наред са „дава нещо на другите, на обществото” вече изпадат в безизходица. Това тотално отчаяние и обреченост, първото нещо, с което го свързат и търсят е хляба. Защото липсата на хляб е свързан с Глада. А когато хората са без хляб са недоволни. Няма как гладен, недоволен и отчаян човек да се чувства „полезен и ангажиран”. Той се чувства обречен, което е просто страшно, защото това води след себе си ред други проблеми-здравословни, психични и т.н. Тогава, наистина „Какво можем да очакваме?” – Едва ли духовно развитие и израстване.

Здравей Димитър Благодаря ти за споделеното Казваш: “Ако всеки започне да пита и да споделя, ще може да видим реалните нагласи на хората, а и доста идеи ще изкочат, както и готови хора. Ще разберем колко хора са готови за това и как биха си го представлили.” – подкрепям те. Затова идеята е в социалните мрежи - именно заради нагласите на хората и “Все пак тази идея е за хората” Полезни са и мненията на “студентчета-свежари”: “Едната каза, че няма да се краде поради гладуване”, “...че е хубаво да се дава хляб на бедните.”; “Момчето пък изказа съмнения, че с държавата трябва да се внимава за да не се опорочи”- явно младите хора са с позитивни нагласи към промените и както казваш “с правилното си мислене и изказ” Много ми стана интересно мнението на твоя “посветен познат” – “че още карма има да чисти България”. Ако имаш повече информация би ли споделил? Благодаря

С идея за безплатен хляб никой не кандидатства пред институции, фондове и др. за финансиране, затова няма координатори и партньори, няма определено искано финансиране и собствен финансов принос, няма точен бюджет по дейности /упоменато е само, че финансови средства има, а точните бюджети и разчети ще ги правят финансистите от министерствата/. Идеята за безплатен хляб на българите няма претенциите за проект, тъй като тук няма да бъде спазено измерението време /срок/ - от /начало/ до /край/- , защото началото зависи от българите, ако осъзнаят необходимостта от идеята, до /край/ – приемайки се със закон, той няма да бъде нещо временно. Ако целта на идеята бъде реализирана от държавата, резултата ще е видим и реален за всички – безплатен хляб, стабилни пазарни отношения и т.н., описани в т.2.3 достатъчно ясно / няма влагам ”авторско мнение” и още повече “аргументи”/. В проектната идея не е посочена определена, конкретна целева група, защото безплатния хляб е за всички българи - според нуждите им, т.е. ако някой човек в даден момент се нуждае от безплатен хляб, той да го поиска като го заяви. Идеята за безплатен хляб е сложена в социалните мрежи, за да могат хората да я възприемат, усъвършенстват, одобрят, споделят и ако я възприемат като “обществено значима”, държавата да я реализира. А към идеен е прибавена думата проект, защото чрез наличните човешки, материални, финансови и др. ресурси може да се организира и създаде нов тип уникална “услуга”- безплатен хляб, а от там и началото на гражданско общество. Или идеята е: хлябът - великото благо в живота, да не се продава. Възприемайки тази идея, хората /”съмишленици” /да я “представят на правителствено ниво”. От там прониквайки в ума на политиците, идеята да си “пробие път” и да стане реалност – “закон изработен от нацията”: "България трябва да бъде ПЪРВАТА държава, да приложи Божествения закон на земята – Хлябът да се дава даром!" “В парламента си ги предлагат, приемат и гласуват.” – да, по принцип е така, но някой неща Започнаха само да си ги предлагат, а Гласуването.... шистовия газ..., закона за детето...все още е проект...

Споделям мнението на Донка, че темата не е породила разединение. Тя по – скоро се оказа стимул за нови идеи за благотворителност и милосърдие. Личният опит, статиите, цитатите, който хората споделиха, са доказателство, че хората са съпричастни на идеята и не е необходимо уводно представяне, защитаване и т.н. на проекта. Всеки има достатъчно любов в сърцето, опит в добрите дела и право на избор. Целта на проекта е общополезна и удовлетворява потребността /в случая хляба/ на цялото общество. Но независимо кой коя “нивица” ще избере за проява на доброто, Благодаря на всички, които подкрепиха идеята, дискутирайки или четейки. Благодаря на Димитър - «Споделяйте идеята, та и хляба ако можете и току вижте - сме я реализирали.”

Димитър, не исках да влизам с теб в дискусия, но видях, че си цитирал името ми и затова ще ти отговоря, въпреки, че едва ли ще ме разбереш какво ти казвам. “С него ще се наям”- не визираме никъде в идеята поединично хранене. Всеки има право на избор да яде безплатен или платен хляб, месен, с квас или без, но нека този, който в даден момент от живота си изпадне в беда да бъде сигурен, че поне хляба ще му е безплатен. “Ние все по-малко се нуждаем и ще се нуждаем от твърда храна. В един по-дълбок смисъл – този хляб е тази финна храна, но за тези, които го разберат и усетят” – а тези хора, които все още не са “усетили” и не са “разбрали”, какво – да мрат ли, след като и държавата не я грижа за тях?! “По отношение на опасенията, че това ще са кампанийни неща”- това не са опасения, това просто е реалността, опита и нещата, които се случват в живота...за жалост. Както и посочената статия във вестника. Ти нали не мислиш, че този човек ще ги храни тези хора години наред?! Освен това – понякога човек наистина се нуждае да бъде нахранен с хляб, а не с усмивка, повярвай ми! И най- лошото е, че все повече стават хората в такова положение, които не са роми. Което е просто страшно! Проекта е от хората , за хората. Държавата е тази, която се грижи за хората, а не хората да се грижат за нея и да я издържат! “зяпаме и крякаме за манджа от горе” – много грозно ми прозвуча от човек, който говори за “споделиш – с даване”, “получаване с любов – хляб, знание, усмивка, съвет, опит, песен”. Няма да го коментирам, само ще кажа, че хлябът е свещен, не е манджа. Благодаря, че ме разбра

Nickelangello, би ли посочил източникът на цитата, който си ползвал? Що се отнася до статията във в. “Наблюдател”- добре, нищо ново. Дарителството е с традиции в България – Димитър Ценов, братя Евлоги и Христо Георгиеви, Екзарх Йосиф и др. известни благотворители. Всеки прави нещо на местно ниво: създадени са значителен брой организации и сдружения, като отговор на Невъзможността да бъдат решени редица социални проблеми; точно тези организации Поемат част от дейностите извършвани от държавните институции. Но след като толкова много хора “допират” до тях, защото не са яли от три дена, решен ли е проблема? Милосърдието е ценност, качество на Любовта. Но къде е Любовта на държавата ни към нейните граждани след като “Ресторантьор готви и дарява по 50 супи на ден за социална трапезария”?!

Донка, права сте, че „Идеята за безплатен хляб е много стара”, след като я има в беседите на Учителя /Петър Дънов/. Казвате „човек да е полезен на света си по своя начин” и „който си е най-от и за неговия личен свят”. Мисля, че усъвършенстването и учението се състои точно в това – човек да „излезе” от неговия свят и да бъден полезен освен на „света си”, „неговия личен свят” и на света около него. Освен самият човек да живее добре и да се чувства добре, да могат и останалите хора да живеят добре. Няма смисъл всички да се впрягаме да бъдем „учители/лекари”, а да подкрепим онези, които искат да бъдат „учители/лекари”, но по някаква причина не им стигат силите,а имат възможности. Ако Учителят /Петър Дънов/ не беше "излязъл" от „неговия личен свят” едва ли щеше да има толкова последователи. Ако създателя/не го познавам,/ на този сайт не беше "излязъл" от „неговия личен свят” и не беше създал нещо толкова полезно, едва ли Порталът щеше да има толкова потребители. Същото се отнася и за идейния проект, който е ориентиран към и за хората, а не обслужва лицето Никола Дамянов, за да му носи дивиденти. Що се отнася до „другите, които обясниха защо не могат да застанат зад този проект”, това си е техен избор, но имайки предвид колко много са потребителите на Портала, а с колко малко водим дискусия по темата, искренно се надявам четящите да не възприемат изказаните мнения като „лозунг от епоха”. Донка, благодаря за изказаното искренно мнение – „аз не мога да го подкрепя, защото в него съзирам неща, които не са от "моя свят".

Донка, не можах много да ви разбера, за което се извинявам. Вероятно причината е в мен. Но не намерих някак си връзката със сравненията, които направихе – кандидатстудентите и идеята за безплатен хляб на Всички хора? Освен това тук не говорим кой в каква област работи, а говорим за подкрепа и усъвършенстване на нещо, което е за Всички? Ани отвори темата с това, че е прочела мисъл на Учителя /Петър Дънов/ от беседата „Живата енергия” / за което й благодаря, не бях я чела/ и предлага идеята, за да достигне до повече хора и да се опита тази възможност. Така, че „нивата” е една. Не всички са специалисти във всичко, така че могат да не работят на един „впряг”. Но могат да работят заедно и за Всички.

Ани, разбрах те какво каза, а аз съм от „другите”. Права си, че всички благотворителни каузи и инициативи са за определени групи и не могат да обхванат всички нуждаещи се. Няма нищо лошо в подобни идеи, но те са кампанийни, защото дадената общност не разполага с толкова голям ресурс, за да бъде в услуга на всички нуждаещи се хора. Не може, например, Диана да вложи енергия, средства и сили, за да напрви къща за хляб, а една част от хората да „седим и му гледаме сеира, докъде, виждаш ли, ще го докара, пък ако успее да го свърши добре и до края, едва тогава да му повярваме и тогава да му помогнем”-както казва, друга част от хората - да се чудят как да стигнат до нея, за да си осигурят хляб, защото се нуждаят. С такъв капацитет разполага единствено държавата. Нормално е в управлението да има не само корумпирани политици, но и добри и съвестни хора, т.е. както е навсякъде. Що се отнася до „тръгне с Любовта от долу нагоре” – случая е точно такъв. Идеята за безплатен хляб произлиза от всички нас, от народа, от долу, от интернет пространството.Това е идея, не закон, / който да налагаме на упраляващите да изпълняват/, която може да се покрепи, а управляващите да я реализират . Никой не иска да им отнема функциите и местата. Защото държавата е за всички нас и трябва да се погрижи освен за собствените си интереси и за гражданите си. Или както Диана казва – държавата не е нещо различно от нас, а сме „все едно в едно семейство”.

Здравейте “Братя” и “Сестри”, ........ Слагам (“”) на думите «сестра», «брат», «братство», «братски», защото не видях тук “братско” отношение, относно идеята на проекта. А тя е дадена от Учителя – този, когото вие уж подкрепяте, следвате, четете, цитирате. Дълго не можах да разбера това – защо, хора които Работят за Учителя, не приемат, дори не четат или не изчитат проекта, а веднага отхвърлят неговата идея, като вариант за приложение. Това ли е “братството” в “братските” среди? Вероятно такова нещо съществува само на писане, но не и на яве? Кое е по-съществено- реализирането и прилагането на идеите от Учителя или кой точно от съидейниците ви предлага идеята като проект? Възможно ли е човек, имащ се за “духовен” да изпитва негативизъм, отричане към свой ближен, съмишленик? Къде е братството в смисъла, който Учителя е вложил в него? Понастоящем това не е ли едно затворено общество, както хората го наричат дъновисти и секта, не приемащо и отхвърлящо хората, дори идеите им да са в съответствие с учението. Духовни ли са духовните хора? Защо принизяват идеята до трапезария, бедни, гладни и т.н. ?Защо след като са толкова духовни и са Братство не направиха до сега една трапезария за бедните, а си стоят в тяхната общност и пишат цитати и критики, но те не са градивни? Как ще се чувстват духовните последователи на Учителя Петър Дънов, ако този проект в един момент бъде реализиран от държавата? Ще се възползват ли от безплатния хляб, защото той ще е и за тях? С какви очи ще си го вземат и няма ли всяка хапка да засяда в гърлото им? За мен, в личен план и като външен човек на портала и Братството, подкрепата на този проект ми даде невероятно много. Вече Осъзнах “Що е духовност?” и Видях как се усъвършенстват добродетели. БЛАГОДАРЯ ВИ Модераторска бележка: От мнението бе отстранено лично писмо с текст, написано на недопустим за този форум език. Писмото бе публикувано без потребителят да уведоми администрацията на нашия сайт дали авторът му е дал съгласието си за това. Моля, прочетете внимателно правилата на този форум. Нарушаването им няма да бъде толерирано.

kiril_ig, , сърдечно благодаря за информацията и идеите – “…този персонален електронен подпис да се заявява и регистрира получаването на хляб.” – това невероятно много ще улесни предоставянето на хляба Дори и след 4 г. важното е, че Това ще се Случи Подкрепям те за “писмо с искане за „Закон за гарантирания хляб”, както и с разсъжденията ти за изборите следващата година – момента наистина е подходящ Радвам се, че си в създадената група и че си споделил идеите си в нея Благодаря ти Nickelangello, благодаря ти за разсъжденията и поясненията относно “Задачата на школата”. Не съм член нито на братството, нито на школата, нито пък съм изчела всички беседи и книги на Учителя, нито мога да го цитирам. Това обаче, не ми пречи да споделям идеите и възгледите му и да се стремя да прилагам малките неща в ежедневието. "Бог да пази България от" букваристи ". – Подкрепям те Освен четене, трябва и прилагане, работа, действие. В противен случай – Знаенето просто е Безсмислено

wenst, :) Поздравления Благодаря Много красиво , оптимистично и вдъхновяващо на фона на някой мнения за „запретване на ръкави” и „безкористно оране, сеене и жънене”, имайки предвид, че обработваемата земя в България е около 30 млн декара и живеем в 21 век... Що се отнася до безкористността на „съставителя” /не го познавам и нямам представа за неговите способности и възможности относно земеделието/, но самият факт, че проекта се появява в социалната мрежа и заинтересована страна от него е българския народ, не виждам някаква лична или материална облага за автора или хората, които застават зад идеята и я подкрепят. Относно: „каква складова база са нужни”, по данни на Министерство на земеделието и храните към 31.03.2012 г броят на: - лицензираните публични складове за съхранение на зърно е 44 бр. с лицензиран капацитет 460 380 тона; - регистрираните зърнохранилища - 191 бр. с регистрирани вместимости за съхранение на зърно на влог 1 899 465 тона - други обекти за съхранение на зърно - 2 665 бр.с вместимост 8 103 671 тона. Проекта е Идеен, т.е. той подлежи на „обработка”и ”надграждане” чрез градивни, конструктивни мнения, препоръки и съвети до придобиване на окончателен вид. Затова проекта е предложен за обсъждане /не само с цел популяризация/ в мрежата, има и създадена група във Facebook, за да може идеята да достигне до повече хора с различни професии, опитност и т.н., да споделят мнения, съвети и от Идеен проект да се доусъвършенства в Проектно Предложение.

Ани, благодаря за разбирането! /извинявам се, че ползвам отново препинателния знак (!), който е емоционално натоварен. / Много рядко или почти никак пиша тук, но чета, защото срещам много позитивни мнения, съвети и цитати; много позитивни хора, с много знания. Идеята за хляба срещнах и подкрепих във Facebook. Много се зарадвах, когато видях, че Ани е споделила проекта тук. Нищо лично към Слънчева /благодаря ти /, наистина проекта е всеобхватен и засяга различни аспекти на живота ни, но в същността си той е за Цялото, за всички нас. Нека се абстрахираме от конкретни случаи /организации, кухни за бедни, трапезарии и т.н./, които действат кампанийно и в рамките на определено финансиране. Безспорно е, че всеки има различни потребности, но и бедния и богатия, и семейния и самотния, и здравия и болния, и работещият и безработния и т.н.– всички сядат на масата и на нея винаги присъства хляб. Когато държавата “прегърне” и изпълнява проекта за хляба, той ще се превърне в един постоянен, непрекъснат, сигурен процес. Естествено, че никой няма да бъде изхранен от държавата с проекта, но всеки Българин ще има сигурност и достойнство. Защото никой не е застрахован от нищо в този живот! Любов и Светлина на Всички!