Silviai

Хм, при мен " предупрежденията ", или знаците, както аз им казвам са част от моя живот. Но определено усещам промяна. Разбира се не мога да я определя доколко не е плод на въображението ми. Понякога имам чувството, че реалността ми се губи. Но аз по принцип имам усещането, че живея между два или повече свята/измерения. В мисленето ми също има някаква промяна. От една страна интуицията ми се засили, просто ставам правя нещо, и се оказва, че е точно това. От друга страна имам проблеми с паметта, някои неща ми се губят, но понякога дори не мога да определя какво е, просто се чувствам с празна глава. Забелязвам и промяна в хората които срещам, срещам, общувам с хора на моето ниво, а когато се движа в публични места, имам чувството, че съм във филм, повечето хора ги чувствам като статисти, сякаш не сме на една планета.
Незнам какво предстои, незивестното плаши, но аз имам хубаво усещане. Мисля си, че освен истерията навярно няма да има други събития, е освен ако не ги предизвикат някои хора.
Мисля, че ако има преход той вече се осъществява, и това разделяне на пластове на хората с различно мислене е част от този преход. Реалноста се разпада, но някак си се намества и преподрежда. И когато дойде оня момент за който всички говорят, за едно и също събитие, хората ще имат различно възприятие. За едните може да е ад, за други рай, за трети нищо да не се е случило.
Но промяна има, усещам я, само привидно нищо не се случва.

Аз също наблюдавам неща от много скоро, но интересното е, че около мен хората ги виждат също и много се дивят. Примерно в събота говоря по телефона, докато се движим с кола и казвам думата брезент и в същата секунда се появява билборд, на който пише 3 пъти брезенти и нищо друго. Имаше подобен случай преди събота, когато казах топка и минахме покрай къща, на която имаше надпис топка, пак 1-2 секунди след това. Честно казано изглеждаше точно като развален код в матрицата, for loop цикъл.

Днес, пак при пътуване с кола, първо се заиграха 2 гълъба точно пред колата, която се движеше бързо, единият излетя, но другият изчезна безследно. Помислихме, че сме го блъснали и спряхме, за да го вземем и закараме на лекар, ако е така, но него го нямаше - нито на бронята, нито на пътя, нито отстрани, просто изчезна безследно.

След 10 мин на един извънградски път изведнъж се появи на пътя вълк или смесено с вълк куче (аз имам куче и много се интересувам от породи, но такава не съм виждала) и бягаше по средата на шосето, намалихме по мое настояване, за да видя дали няма проблеми и като намалихме, той така се взря в мен, че направо сякаш ме прочете. После продължи. Изглеждаше объркан, не изгубен.

След 5 мин видяхме катастрофирала кола.

След 5 часа на същото място, където беше катастрофиралата кола, нея вече я нямаше, на отсрещната страна на шосето, беше сякаш политнала в полето друга кола и се беше приземила в разораната нива.