katerina_84

Здравей, Орлине! Благодаря за бързия отговор, аз също щях да пиша по-рано, но нали се сещаш, че първо трябваше да поизчистя)))))))) Поех в две посоки, надявам се с твоя помощ да налучкам вярната. Първия извод, до който стигнах е, че изпитвам страх - желанието ми всичко да е под мой контрол, всичко около мен да има ред е продиктувано от това да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е). Втория извод е желанието ми да върша нещо полезно - сега с децата си стоя вкъщи, докато мъжа ми се трепе на работа по цял ден. чувствам се безполезна. Единствения период през тези 7-8 години, в който не ми е пукало дали всичко е на мястото си е, когато се роди първото ми дете. Тогава бях изцяло погълната от грижите за него. Орлине, забравих да кажа, че състоянието ми има и физически проявления - когато около мен е много разхвърляно получавам главоболие и силен световъртеж...

Здравейте, като бях малка много мразех да ходя в баба ми на гости, защото все ме караше да ям над салфетка и то само в кухнята, не ми даваше да отварям гардеробите, както и да размествам вещите й...пълна скука за едно дете! Но ето, че 20 години по-късно аз съм същата. Общо взето деня ми минава по един и същи начин - лъсвам къщата, като разбира се всичко трябва да е "под ъгъл" и на точното си място, вземам детето си от градина и до вечерта ходя след него за да подреждам всичко, което то е пипнало! Ужасна съм, осъзнавам го , но вярвате ли - не мога да се спра. Случвало се е и да не му разрешавам да си играе с играчките си, защото "съм ги подредила така хубаво". Освен, че измъчвам детето си, мъча и себе си - изтощавам се да върша толкова безсмислени неща по 100 пъти на ден. Казвала съм си "е днес няма да чистя", но не става - в главата ми е само "толкова е разхвърляно, а ти стоиш"....Помогнете ми, моля ви....Или пък сме някъде на разходка, а аз вместо да се забавлявам мисля колко работа ме чака вкъщи! За протокола - нито нашите са изисквали от мен да чистя, нито сега мъжа ми...само тая баба ми! А до към 20-тата си година не бях такова, добре си бях! ех, че хубаво така са споделиш.....Благодаря!