Здравейте!Аз съм момиче на 23г. и реших да се обърна към вас,защото вече не зная,какво да правя.
Още от дете съм изключително срамежлива,но с годините стана по-зле.Много ми е трудно,да контактувам с хората,като изключим най-близките.Винаги се притеснявам,от това което казвам или правя,какво впечатление ще създам и заради това още повече ограничавам контактите си.Постоянно си мисля,че хората ме гледат и обсъждат.Често се чувствам неконфортно от физическия контакт било то дори и лека прегръдка от страна на приятели,не мога да гледам никой дълго в очите,дори и по телефона да говоря с някой пак се чувствам зле.
На скоро останах без работа,прекарвам времето си почти винаги сама вкъщи,нямам желание за нищо,нито да се виждам и говоря с никого,което не мисля че е нормално за човек на моите години...Дори и отказвам работа,в която ще трябва да работя с клиенти,защото мисълта за контактите с много хора направо ме плаши и разтреперва...Чувствам се,като безполезен и ненужен човек,не мога да спя от мислите си.Моля ви,кажете има ли ми нещо или още ме държи пубертета дайте ми съвет,как да се преборя със себе си...
P.S. Сестра ми има Паническо разстройство,възможно ли е този мой проблем да е проява на ПР при мен?
