[Какво е да си просветлен?]

Мило дете,

недей да подценяваш толкова много "другите".

Никой не е случаен и нищо не е случайно.

Ако беше ме разбрала правилно, щеше да коментираш не моето водевилно изказване,

а онова преди него - " интервюто на Селена".

[Какво е да си просветлен?]

Мило дете, всеки вижда това, което иска да види.

Лека вечер.

[Какво е да си просветлен?]

Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път."

А бе, тоя Петър Дънов за къв се е мислил, че да си позволява да ни отваря очите?!

Ма ние щяхме да си ги отворим и сами, що ли ми трябваше да го чета?! Нежели - да са мъча да го разбирам?!

Май има няква разлика между тия двамата?!

Коя ли е тя?!

[За любовта нищо няма значение]

Благодаря ти, Мел, много си мила.

От сърце ти желая живот в Любовта.

Може би сме се срещали някъде в минал живот?

Все пак внимавай и се пази!

Не всичко е такова, каквото ни се иска.

Лека нощ!

[За любовта нищо няма значение]

Мислех, че всички хора са приятели по причината, че всички произлизат от един източник.

Извинявай много ако съм те обидила с това предположение. За мен всички хора са братя.

Ето какво имах предвид по отношение на Любовта:

Тя, Любовта, естествено има две страни - да дава, което е активната страна и

да взема - което е пасивната.

Повечето хора обичат да пребивават в пасивната страна, на получаването. Това именно се прави при човешката обич. Всеки иска да е на мястото на детенцето, което получава подаръци. Всеки иска да има материален комфорт.

Има хора, които повече пребивават в активната страна - в даването.

Тук влизат такива като майка Тереза и пр.

Колкото и много да са взели - те са го раздали на другите.

Но май никой не иска да е на тяхно място.

Работата стои там, че само чрез активната страна - даването, може да се активира Сърцето. И никога - чрез пасивната, получаването.

Това се усеща реално и физически. А също така има реалната сила да върши разни добри дела.

[За любовта нищо няма значение]

Приятелю,

повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее.

Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт.

Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите -

Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее.

Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили.

[За любовта нищо няма значение]

Като гледате живота на Петър Дънов или на Христос - как мислите?

Повече са вземали или повече са давали?

И в коя именно любов са живели - в човешката обич или в божествената любов?

[Духовен учител и духовен ученик]

Здравей, Дриада.

Невъзможно е да не се усети "онова нещо", което е вътре в теб и в сърцето ти. А също и в ума ти - защото трябва и разбиране, и различаване, и пр.

То ме зарежда и вдъхновява всеки ден.

То придава смисъл на живота ми.

Всъщност, животът е едно невероятно вълшебство.

[Духовен учител и духовен ученик]

Прекрасен цитат, изпълнен с дълбоко съдържание.

Както винаги, намираш точните цитати.

Благодаря ти.

[За любовта нищо няма значение]

Виж, вместо отговор, прочети отново поста на Станимир.

Щом той вижда някакво обръщане на посланието, мислиш ли ,че и други не го виждат?!

Любовта повече дава, отколкото взема.

Ако на някои им се иска повече да вземат - тяхна си работа.

Всеки си има път.

Да, обичта взема.

Това именно е човешката, егоистична обич.

Любовта дава - това е божествената любов, без капка човешки егоизъм.

Всеки решава сам в коя от тях да живее.

[Какво е да си просветлен?]

Така е. Има Бог.

Само че хората го наричат с различни имена.

И не виждам защо трябва да се самообиждаш. Не си ми прозвучал грубо, няма такова нещо.

Ако аз вярвам - вярвам не само със сърцето, но и с ума. Поне при мен всичко тръгна от ума, а чак след това се задвижи енергията на сърцето. Сега като си давам сметка - май прекалееено дълги години съм мислила и анализирала.

Бог е Любов, но и Истина.

Как ще намериш истината - това е твое решение и право.

Не зная кое точно отричаш, казано от Петър Дънов, но често истината не стои на повърхността и някои от нещата са казани метафорично.

Любовта може да ни утеши, но само Истината ще ни направи свободни.

[Какво е да си просветлен?]

Учението на Петър Дънов не е религия.

По твоята логика и Христос не е учител.

Ами учи си се сам, и така става. За мноооого повече животи.

Успех!

[За любовта нищо няма значение]

Има огромно, супер огромно значение кое е вярно - това което цитира Странимир, естествено.

Обратното тълкувание обръща учението на Петър Дънов точно на 180 градуса.

И тогава ще живеете в Нелюбовта, тоест в егоизма.

Като резултат - ще видите отрицателните последици в собствения си живот съвсем реално.

[Какво е да си просветлен?]

Просветление е да откриеш законите, по които действа, работи животът. Това са верни, практически приложими неща.

Ако успееш да изживееш живота си оттук нататък според Божиите закони, или още живееш в Любовта, тогава нищо не е страшно. Нито безпаричието, нито болестите - просто такива няма.

Има книги, в които са описани верните закони. Трябва само да се приложат на практика.

А излизането извън тялото е съвсем друго нещо и невинаги е свързано с просветление.

Затова именно различавам литературата на Кастанеда и Доринда от духовното учение на Петър Дънов.

Последното дори мога да го нарека наука, защото при науката има уреди, инструменти, с които се регистрират някакви физически промени, при духовното учение на Дънов - ролята на този "уред" играе самият човек.

[За любовта нищо няма значение]

Един съвършено прост пример: ти обичаш детето си. В какво се изразява тази любов? В даване. Даваш - пари, внимание, нежност, разбиране и пр. Но получаваш ли нещо? Да, получаваш. Любов, привързаност. В любовта както се дава, така и се получава. Ако има разбиране.

Да, добре е дотук. Но детето расте - ти продължаваш да даваш - то , обаче, използва любовта ти , тоест това, което даваш - единствено за егоистични нужди. Само и единствено за себе си, без значение дали са наркотици. Тогава - какво? Виждаш, че любовта е обвързана с духовното развитие на този, когото обичаш, с мъдростта. Трябва да си помислиш кога точно да намалиш даването, да спреш да даваш, да стимулираш детето по друг начин или поне да разговаряш, да осмислите заедно нещата от живота.

[За любовта нищо няма значение]

С най - прости думи - Любовта обича заради самия човек и неговата вътрешна същност, а не заради плодовете, които той би могъл да принесе.

Доста често обаче виждам обратното - обича се човека заради плодовете, които носи. И щом спре да ги носи - и с любовта се приключва.

Няма нищо страшно, ако любовта послугува. Тя няма да се прецака. Въпросът е - каква полза би донесло това за любимия?! Дали ще подпомогне неговото израстване или обратното - ще го закопае в кладенеца на егоизма ?!.

[Живот без късмет]

Здравей,Асичка!

Най - много ми хареса в постинга ти това, че сякаш не се самосъжаляваш. Или поне аз така го усетих. А това е много добре.

Ти разбираш, вероятно, че кармата се определя от миналия живот, поне в началото.

Считай, че вече си изкупила предишни "прегрешения". Да , страдала си. Но знай, че има смисъл от това. Първо, имаш доста зрели за твоята възраст, разсъждения. И най- важното - не търсиш някаква вина у другите. Отсега нататък пак не всичко ще бъде цветя и рози. Но намери начин да бъдеш полезна другиму. Включително и на домашния любимец, макар че сигурно вече е престарял и е нормално да си отиде.

Не прави тази грешка, обаче, да очакваш, че хората ще те обичат заради помощта, която им оказваш. Човек често е неблагодарен. Но тава всъщност няма никакво значение. Защото ти израстваш и без чуждата благодарност. Бъди доволна и щастлива, че си помогнала- нищо, че не са те оценили. Има кой да те оцени. Всеки от нас има един, единствен родител- и това не е този, който ни е родил по плът. А този, който ни е родил по дух. Надявам се искрено, че разбираш със сърцето си това, което казвам.

Мисля си, че това, което имаш за липса на късмет е всъщност, огромен шанс за високоскоростно израстване.

Бог не би ти дал тези изпитания, ако не беше толкова силна да ги понесеш.

А ти се справяш и вече се измъкваш напред. Дори и без нашата помощ.

[Духовен учител и духовен ученик]

Възможни са всякакви сценарии. Някои са невероятни, други - съвсем обикновени. Около човек често има хора, които не са му съвсем симпатични, а се оказва, че точно те са били най- полезни за развитието му. Да се вслушваш във всеки,но и да умееш да отсяваш, да различаваш. Това умение идва с опита и страданието. Вселената винаги подсказва, но дали самият човек е готов да чуе и да възприеме - в това е въпросът. Имала съм и неприятели преди години и точно от тях съм получила най- добрите си уроци. За което им благодаря. Някои от тях по- късно се преобразуваха в приятели. А други - не.

Понякога добър урок може да получиш и от напълно неосъзнат човек. Но систематичните познания, свързани с разбиране - изискват усилия и от теб.

[Духовен учител и духовен ученик]

Мел, след прекрасния цитат на Дриада от първа страница, който е като истинско откровение, наистина, каквото и да се добави, би било само хабене на думи.

[Кое ни кара да не вземаме помощта .... която е еха тук под носа ни]

Да поискаме помощ от Бог, казваш.

Познавам доста хора, които искат помощ от Бог. И още как искат! И най- вече - в материален аспект.

Когато Бог дава - доволни са от Него.

Когато взема - хич не са доволни.

Това именно е техния Бог- този , на когото се молят. Бог за лична употреба.

И си вярват. Колкото по- добре са в материален план, толкова повече смятат, че Бог ги обича.

Това ли е Бог??!

[Преразглеждане на живота?]

Не е възможно да се освободиш от кармата, ако си спомняш само хубавите неща, които си направил.

Това може само да ти напомпа самочувствието. И да си блокираш развитието, ако все така я даваш.

А защо мислиш, че искам да се освобождвам от кармата?

Освен това се подразбира, че ако спомена за добрите неща ти дава сила, споменът за лошите съответно ти я отнема.

Неизплатената карма те връща отново в земно съществуване.

Ако сега ти е много приятно, защото си млад, здрав и готин, друга песен ще запееш след две- три десетилетия.

Споменът за добрите неща ти дава по- скоро самоуважение. Ако ти не преоцениш грешките си, няма и как да ги поправиш.

Освен ако не си безгрешен. Без майтап, ако си безгрешен от предишен живот и сега не си направил грешки във взаимоотношенията си с другите, тогава може би си от шестата раса. Тази, която вече е изкупила кармата си.

На тези хора им предстоят големи постижения.

[За любовта нищо няма значение]

Истинската любов следва да отчете какво ще донесат действията ни. Истинската любов е съчетана с мъдрост.

Именно. И това е много, много важно.

Саможертвата не е гаранция за любов. Защото може да има точно обратния ефект за този, към когото е насочена.

Изобщо, с любовта трябва много да се внимава. И да не бъркаме любовта със слугинаж.

[Какво е да си просветлен?]

Казнано по- просто - човек губи земното си аз, тоест егото си, а се докосва и намира висшето си аз - служенето на другите посредством индивидуалните си качества. И на всичкото отгоре - е доволен и щастлив от това.

[За любовта нищо няма значение]

За коя любов говориш, Божидар? Човешката или космическата, духовната? Идеалният случай е да съвпадат, но това е повече хипотетично, засега.

И за коя истина става въпрос - твоята, нейната, неговата или обективната?

Струва ми се, че правиш сполучливи литературни упражнения, браво.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Темата е доста интересна, макар и на Станимир вече да му е писнало. от нашите умности.

Все пак се престраших и аз да споделя моето мнение.

Да, съществуват висши същества, които помагат, когато ги помолиш по определен начин и които могат да се чуят по време на медитация. Е, не винаги.

Но те, висшите същества, имат своя произход.

И той е - от високата вибрация, наречена Бог.

Това е доста близко до разбиранията на физиците.

С тази малка разлика, че всяка висока вибрация - над определена честота, има психични измерения.

И ние, като проявени души, свързани с Бог чрез висшето си аз - колкото повече повдигаме вибрациите си чрез благородните духовни качества, които развиваме с много мъки толкова повече се доближаваме по психични характеристики до Бог. И така, когато спрем да желаем земни придобивки -материални или други като слава и пр., тогава спираме и да се превъплащаваме. И чак тогава прескачаме по- нагоре от астралния свят .И в този смисъл никой не може да промени съществуващия ред - докато някой не повиши реално степента на трептенето си, той ще продължи да се връща в земното, докато се развие достатъчно , за да е напълно подготвен.

Помощ отгоре има, но само ти можеш да я реализираш, ако пожелаеш.