ivena_88

Диди, бясна съм на себе си. Как да си простя? Ключовата дума в нашата връзка е любопитвство- тя започна от любопитство от двете страни и завърши пак от проява на голямо любопитство. За него аз бях загатка- 25 годишна жена, която той не познава добре и странно защо и за него самия иска. Искал е сигурно да си отговори на някои въпроси и го е направил по малко неподходящ начин. Сигурно и тои е наранен. Как да си простя грешката, по принцип често се обвинявам за различни неща и постъпки и се виня, което ми пречи да живея в мир със себе си. Как се прощава на себе си, на него ще опитам да простя, защото не искам да седи болката в мене, искам да му простя,а на себе си как да простя?!

Галио и Флорестан благодаря специално, извадихте от мен признанието, че дълбоко в душата ми седи вината и срама, и ужаса, че съм била с него, а не толкова "ровенето" и развяването на фалшиви истини за мене пред него самия (когото ненавиждам вече) и пред други колеги (които не ме интересуват). Сега трябва да реша какво да направя с тези усещания и чувства в мен самата..Може би жените в този форум ще ме разберат по-пълно (макар че не подценявам мъжката гледна точка, често тя е по-разумна и смислена), но ще кажа само, че от както съм разбрала с какъв предател съм била мразя дори тялото си, че му се е доверило и е било с него..Трудно е да живееш със сърце, което мразиш заради чувствата към неправилен мъж и тяло, което ненавиждаш, защото искаш да изтриеш следите от целувките и прегръдките на този същия неправилен.

За щастие нищо не съм извършила- не съм убила, не съм откраднала, за да го споделям във фейсбук. Вече даже ми е по-леко, не сгреших като споделих случая с вас. Благодаря на всички, че се занимавате с моя проблем така самоотвержено. Аз съм Водолей, за мене най-важна е личната свобода, правото да споделяш каквото решиш с когото решиш, да изразяваш чувства и мисли, това съм направила и аз. Боли ме от няколко неща - първо, че си е позволил да рови въобще и то така подробно (вероятно се е наложило да стои с часове и да чете, тъй като съобщенията са ужасно много), 99 % от честните хора щяха да затворят профила и да не ровят, второ - как съм могла да имам връзка и любовни чувства към такъв ще го нарека подъл и мръсен човек (това като че ли най-много ме измъчва), трето- че си е извадил изводи за думи за него самия, които са извадени от контекста или са казани в момент, в който сме имали скандал с него и съм била ядосана.. Той няма на кого да сподели, около него няма хора, на които да държа, съответно и да е споделил пикантни подробности от личния ми живот, това едва ли ще ми навреди, понеже с кръга около него (само колеги) съм прекъснала връзка още по-рано и не държа на тяхното мнение за мене,не би ме заболяло ако мислят нещо, което не е съвсем така. Аз ревниво пазя вътрешния си свят само за себе си и най-близките ми хора, а сега знам, че един външен "индивид", на който съм се доверила САМА и който не излезе такъв, какъвто се представя е влязъл с трясък в него и го е разбил на парчета. От това също ме боли, но честно да си призная след като прочетох горните постове сякаш изпитвам чувство на вина и срам пред себе си и пред другите, че съм имала връзка с него. Въпросният човек е много сериозен професионалист, с 25 години по-възрастен от мен, разведен от много години, интелигентен, възпитан, чаровен,кавалер, с него могат да се водят много дълбоки разговори по множество теми с часове, това силно ме привлече и преодолях възрастовата ни разлика понеже такъв човек не бях срещала до сега, а по-скоро само повърхностни момчета. Но сега след края и след това ровене се чувствам меко казано "изнасилена" и нали знаете хората обичат да хвърлят вината на друг- аз няма на кой, всички ми казваха, че не бива да се виждаме заради възрастта, аз не слушах- влюбена, омаяна, пияна..Как да изтрия този епизод от живота си, не мога да живея с него, обвинявам се неистово, че съм била с този мъж физически и духовни, а вече нищо не мога поправя. Факт! И най -грозното- може би се питате как разбрах за "ровенето', нямаше как, по нищо не личи.. Той сам се обади да се похвали, че е ровил и цитирам "вече всичко знам за тебе, ти за мен си като прочетена книга".Каза го вероятно ядосан от раздялата и някои нараняващи думи по негов адрес, които е прочел. Похвали се с падението си, развя го, за да знам и най нагло ме предупреди друг път да не си оставям фейсбука отворен, защото и други могат да ровят.Каква загриженост само. Как може да се приеме или преживее чувството за вина и обвинение към теб самия за грешка, която сам си допуснал? Как?!

Не искам да се оправдавам или защитавам пред вас, но аз също имам нужда от приятелска подкрепа и подадена ръка. За съжаление съм споделяла неща не само за личния ми интимен живот, но и за отношенията си с майка ми и баща ми, със сестра ми, с други близки, за проблемите си на работното място. Не мога да живея отрязана от хората, без да споделям болките и тревогите си. Не знам дали ме разбираш, имам нужда от приятелската им помощ и близост и няма как да я получа ако не споделя какво се случва с мен, Така и те споделят с мен и аз помагам когато мога,по този начин сякаш той се е ровил и в техния живот. Приемам твоето мнение , Максим, аз сама съм си виновна, просто ми трябват съвети как да забравя и как да преодолея този горчив момент. Иначе имам вече едно на ум за споделянето в мрежата и по принцип. За мен това е предателство и груба грозна намеса, аз не бих си позволила по никакъв повод да се ровя нито в телефона му, нито в компютъра му, нито в чантата му например.

Здравейте, възможно е да сметнете темата ми за несериозна или незначителна, но наистина съм разстроена и объркана. Имах връзка с един колега от фирмата, в която работя. Един ден, в който бях у тях на гости, си влязох в фейсбук профила и след това не съм дала така наречения бутон "изход". Съответно моят така наречен приятел е направил нещо много грубо и грозно, от което ми се повръща- влязъл е в съобщенията, в чатовете, във всички най-лични неща, прочел е цялата история на разговорите ми.. Аз използвам фейсбук всеки ден и споделям с приятелите си част от които са в чужбина най-лични и съкровени неща и истории, това, което ми се е случило, разстроило, развеселила, това за мен е по-съкровено и от дневник- споделила съм ужасно лични неща за себе си, за приятелите си, за връзките си, за работата, за сексуалния ми живот, за страховете ми. Сега се чувствам ужасно! Чувствам се сякаш непознат е бръкнал в душата ми, разбрал е най-пазените ми тайни и съкровени истории, които само аз и най-близката ми приятелка знаем. Ужасно е усещането, все едно някой ми е бръкнал в живота ти, все едно я е изнасилил.. прочел е всичко, всичките ми съобщения и чатове месеци назад. Нечовешко отношение е това, не искам да го коментирам. Поводът да ви пиша е да ми дадете съвет как да забравя за случилото се, как да се справя с мисълта, че този човек е ровил навсякъде, знае всичко за мен - и тайните ми , дори мислите ми, чувствата ми, преживяванията ми. Моля ви, знам че има хора с много по-тежки проблеми, но се измъчвам ужасно. Прекратих тази връзка, напуснах и работата, защото не се чувствах добре в атмосферата там, а и присъствието на колегата ме притеснява силно. Моля ви, дайте ми съвет, вие как бихте реагирали в тази ситуация. Случилото се съвпада с тежък за мен момент, в който се чувствам тъжна, уязвима, депресирана.. Имам чувството, че ще се загубя и ще потъна. Имам и тревожно разтройство, което лекувам при доктор Петър Василев /психиатър/... Разбирате в какво положение съм, предполагам.. Моля за помощ. Форумът е страхотен и хората в него също.

Здравейте на всички в този форум. Благодаря ви, че ви има. И мойта история е като на всички други, търсещи помощ тук.Ще са ми полезни всякакви мнения. Казвам се Ива, на 25 години съм от София. От доста дълго време имам сериозен проблем, след известен период на боледуване на мен и мои близки и смърт в семейството започнах да усещам, че непрекъснато мисля за болести -рак, спин, всякакви неизлечими тежки болести. Знам, че вече има такива теми тук, но мойта е с особен привкус. Освен, че се страхувам от болести и не мога да водя спокоен и нормален живот като другите, се страхувам и от така наречените полово преносими болести. Вече не мога по никакъв нормален начин да бъда с мъж! В момента, в който легна до него или се разплаквам,или в даден момент скачам от леглото и изхвърчам като опарена. Не мога да се доверя на никого. С когото и да се срещна, какъвто и да е той и както и да се държи с мен аз решавам, че най-малкото което е болен от спин и ще ме зарази. За секс в истинския смисъл на думата дума не може да става... Нито презервативи, нито каквито и да било предпазни мерки не могат да ме успокоят. Предполагам ще се съгласите, че не мога запознавайки се с мъж да го водя първо в лабораторията за пълни изследвания.. Това е някакъв ужас, от който не мога да изляза.. Ще се опитам да ви го опиша нагледно (извинете ме за конкретиката, но мисля, че тя описва по-ясно ситуацията). Преди 2 седмици се запознах с мъж, много възпитан, интелигентен, с добра работа, доста по-възрастен, но това не ме интересуваше, чувствах се добре с него. Имам чувството, че започнахме да се влюбваме един в друг.. Всяка вечер прекарвах с него, приятно ни беше заедно, като че ли чувствата за страховете ми се притъпиха, заговориха други гласове :"Ти имаш право да бъдеш щастлива, имаш право да имаш някой до себе си"...И така до момента, в който отидохме у тях да вечеряме само двамата. Естествено започнахме да се прегръщаме и целуваме, съблякохме се, докосвахме се и тогава поддал се на емоциите без да иска може би той докосна половите си органи до моите за секунди и тогава край! Нещо в мен изкрещя спри.. "Спри ти не го познаваш добре, той може да те зарази или вече да те е заразил, какво правиш, не се ли знаеш каква си параноя". Още по естествено след като вече бяхме стигнали до някъде аз се разплаках, изкочих от леглото, облякох се и си тръгнах..Повече не му се обадих, нито той на мен. Сега естествено няколко дни по-късно съм в потрес, вече съм болна от спин, макар че не сме стигали до секс в истинския смисъл на думата, а просто до едно мимолетно докосване.. вече имам и симптоми и сигурно до месец ще умра от спин и от всички други полово преносими болести. Кажете какво да правя. Освен, че се тормозя, че от това докосване ме е заразил най-малко с хив, не мога въобще да живея нормално и направо се чудя защо се плаша като това и без това не е живот и ако е такъв по-добре да умра..Благодаря, че ме изслушахте и се извинявам за конкретиката отново. Ходила съм на терапевт дълго време, както и на психиатър, пила съм и антидепресанти, сега пак съм в познатото си състояние. Моля ви помогнете, ще умра от болка, угризения за това, че съм му позволила дори да се доближи до мен, ще умра от съмнения...