Не е проблем в държавата, хората тук не са настроени враждебно, проблема си е в мен и до нагласата ми.
Просто в непозната обстановка човек се чувства като малко дете, а и от позицията на възрастен имаш чувството че си малко малоумен - друг език, традиции, друга организация на социалния живот. А не е просто командировка, трябва да останеш за по-дълъг период от време. Поговорих и с други студенти около мен, всички още свикват и е нормално. Хубавото е, че в такива моменти излизат наяве собствените ни недостатъци, които ни създават пречки по принцип. И е шанс да се замислим за тях. Думите на Орлин ми подействаха доста отрезвяващо и много се радвам, че има такива хора.
Благодаря за съветите и отделеното внимание, прав си за всичко казано. Май най-трудно от всичко ще ми е да си позволя да се забавлявам и да „изключвам” на моменти, вътрешно ми се струва много егоистично. Но от друга страна, ако аз не съм щастлива, то не биха могли и другите около мен да са.
Досега никога не съм мислила за чувството на свръхотговорност, винаги съм се смятала за недостатъчно отговорна. Свръхотговорност... Като се замисля може и да е така - когато съм работила в екип винаги аз съм свършвала почти всичко. Вкъщи е било винаги същото, но така съм възпитана и ми се струва нормално. Обаче за истинската ми същност явно не е нормално това. Май ще трябва да си повтарям често, че не мога да съм свръхчовек, който трябва да контролира всичко, а просто нормален човек.
Като малка дори не гледах филми, защото е загуба на време, през което може да се свърши нещо полезно. Не че винаги съм вършела нещо полезно тогава, но за да нямам угризения...Да, явно не съм в час въобще. Ще пробвам насила /всеки ден по малко/ да излизам някъде навън и да се забавлявам.
Разбира се, че истински успешните хора нямат подобно мислене на моето. За мен като че ли няма толкова голямо значение дали ще успея, а дали ще свърша това, което трябва. В това обаче няма никакъв смисъл. Ще пробвам да си напиша какво всъщност е за мен щастието и ще си го препрочитам отвреме – навреме.
Наистина е трудно да приемеш, че можеш да се провалиш в нещо, че всъщност няма провали, а всичко е част от житейския ти път. Но така или иначе сега съм принудена от обстоятелствата да започна да мисля по този начин. Дори може това да е много полезен житейски урок занапред.
Vilii got a reaction from Орлин Баев in студент в чужбина