no_self

съзна̀ние
Синонимен речник
(същ.) ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване
(същ.) съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане
(същ.) разсъдливост, разсъдък, умисъл
(същ.) дух, манталитет, мисловност
(същ.) съзнаване
Българо-Английски речник
consciousness; awareness
 
  съзна̀ние Тълковен речник
1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.
2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването.
3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание.   http://rechnik.info/съзнание     Мая.

Част от процеса на духовното пробуждане е, търсещият по-голяма осъзнатост, да отрича егото си. Това е съзнателно упражнение, а не "неосъзнато неприемане на Аз-а".
Като практика от Джнана йога и Адвайта Веданта, "Нети-нети" = "не това, нито онова" - за да помогне на практикуващият осъзнатост,  в аналитична медитация да разбере природата на Брахман, за да отрече това, което не е Брахман. Целта на упражнението е да отрече рационализациите (осмислянето) и различни други разсейвания от неконцептуалното медитативно съзнание за реалността. (вж. Wikipedia, Net-neti)
Разбирам, че това е твоето мнение и твоето ниво на възприемане към момента. Не споря с интелектуалните ти постижения по темата, но все пак бих искала да те помоля, да помислиш върху "неконцептуалното медитативно съзнание за реалността".
От сърце ти пожелавам, да получиш вътрешен стремеж за духовна практика! 
Поздрави на всички!

Според едно от определенията в Уикипедия съзнанието е способността ни да възпроизведем действителността. В тази способност има капан, защото способността ни да възпроизведем действителността няма нищо общо с реалността, а само с нашата способност да я възпроизведем. До колко ще успеем да обхванем от нея е въпрос на осъзнатост.
Съзнанието е всичко, което имаме в съня, който сънуваме наречен живот. Ние сме съзнание. Съзнанието е инструментът ни за наблюдение. Съзнателният човек е способен да осмисля и преосмисля начинът, по който възприема света, собствената си гледна точка. Като методи за осъзнаване, споделям медитацията и осмислянето. Идеята за осъзнатост асоциирам с отвореността на ума или един вид способността ни да приемаме и други гледни точки в себе си. Не само тези, които служат на нашата лична истина, защото нашата лична истина е лъжа. Първо, защото е наша и второ, защото е лична. Това, според мен е разширяването на съзнанието=осъзнатостта или способността ни да поберем в себе си повече възможности, а най-точно казано противоречащите си позиции.
Нашето съзнание винаги ще бъде ограничено в самото себе си, до способността ни отделяйки се и противопоставяйки се на външния свят или обкръжаващата среда да осмисляме.
Когато си съзнателен, автоматично поемаш отговорността, за това, което мислиш и чувстваш, като част от ролята ти в съня, който всички сънуваме.

Смирението идва по естествен път чрез спонтанното прозрение за единството. 
 
 
 
 

От моя гледна точка трябва да се разглежда етимологията на думите. В „Смирение“ главната морфема е „мир“, с мир. Това описва вътрешно психично състояние, което предполага липса на смущаващи емоции като гняв, раздразнение, съзнанието е успокоено и възприемащо, отворено за нови знания. Т.е. пъпката разцъфтява пред светлината и топлината на Учителя, Той е като Слънце, което храни съзнанието и чашката на цветето се обръща към Него за да възприема. А кокичето навежда глава за да предаде енергията на възраждащата се земя в жертва да не си вири главата, въпреки че първо се ползва от Светлината. НО сега езикът ми се превърна в метафоричен, а важно е самото Слово като Учител. Очистването на Словото е съществено важно, неговото възприемане и интерпретация. Ако въздействието му е умиротворяващо „с мир“ и вкарва съзнанието в състояние идентично с това на Автора, Учителя, значи преобразованието е извършено, смисълът е схванат, психическото състояние е предадено. От друга гледна точка смирението е ограда, която запазва вътрешното ти състояние незасегнато от външните думи, условия и щения на агресивните, изпълнени с тежки психизми източници на говор, които като плевели се опитват да душат вътрешния ти мир, за да предадат това което излъчват като „себе си“, чувство, емоция мисъл и състояние. Защото не е важно това което се случва, а как го изживяваш. Някои сега ще се хванат и изпълнят „изживяването“ с негативна конотация, защото ще го изиграят на „безпристрасни“, „неемоционални“, но „смирението“ е да позволиш да изпиташ за известно време и смущаващи чувства, емоции но в крайна сметка да се върнеш в централното си основно състояние, „вътрешния мир“. Учителя дава такава формула да си я повтаряш „Аз имам вътрешен мир“.

Каквото и да се каже, както и да ви се отговори, какво зачение ще има това за вас? Мисълта ми е, че всеки тук трябва да е склонен да се задълбочи в един единствен въпрос до толкова, че да изстиска есенцията от него. Лично според мен, това е единствения начин за прогрес. Всичко останало е себе-защита и застой.
Целият "Съзнателен форум" ми прилича на темата „Разговорки”, освен Психотерапията онлайн. Стоите тук и си пишете, без цел и без посока. Не е ясно, кой какво практикува, кой как предизвиква сам себе си и дали въобще решава да го прави? Кой иска да излезе извън границите и конфортната си зона? Как искате да откриете нещо ново за себе си, след като очаквате то да ви бъде казано, вместо да го получите самостоятелно и независимо? Малцина са тези, които знаят къде се намират, и за какво изобщо иде реч. Нито един не се е концентрирал върху едно учение, един предмет, един въпрос, който да го изгаря отвътре така, че да си постави за цел на всяка цена да открие отговора. Защото отговори има, но за съжаление те не могат да бъдат намерени в никой форум, по простата причина, че всички валидни отговори вече са у самите нас. Имате ли вътрешен диалог? ... Не сте потърсили взискателно, защото не сте поискали това искрено.
Лутате се из ученията, масово теоретизирайки материя, която не познавате, и в която нямате никакво намерение наистина да навлезете. Знаете ли защо? Защото не искате да платите цената. Всяко знание има цена и вие добре знаете това. Какво е цената, ако не раздяла с нещо скъпо за вас? Скъпо за вас, не по-принцип. Просто това, което е скъпо само и единствено за вас, всъщност няма никаква валидна стойност. Нещо, което цените толкова много, че не сте склонни да се разделите с него, за да получите в замяна безценно знание. Е, това, с което не искате да се разделите - това е аз-ът. Малкото его, което когато бива ползвано здравословно, ви позволява да функционирате без да вредите умишлено на другите.
Опитващите се да бъдат в крачка приемат за чиста монета всичко, което е казано от авторитетите и никога не подлагат под съмнение и не пожелават да изпитат на собствен гръб, практически, дали наистина има нещо вярно в думите на учителите. Ако е вярно, то трябва да е валидно и за вас включително и то в този момент, на практика, в действителност. Готови ли сте да го признаете? Не, вие не сте склонии да го осъзнаете. Невежеството е блаженство. Е, когато все пак някой практикува, споделя личен опит или го демонстрира, то е и ярко, и видимо, провокативно и противоречи на всичките убеждения на останалите, с които те не са готови по никакъв начин да се разделят. Как искате да се развивате, след като не подлагате под въпрос мислите, идеите и убежденията си и тези на учителите? Под въпрос не пред другите, а пред самите себе си. Споделянието и разговорките с другите биха били интересни и изпълнени със смисъл и плодовитост, ако водеха към развитие, обновяване, открития и катарзис. Какво значение има какво е казал Буда и дали то е истина за вас?
Да не забравяме, че има и такива, които са убедени, че знаят истината, че знаят отговорите, и че са наясно със ситуацията. Те са тези, които най-често трябва да се запитват способни ли са да обхванат цялото, да бъдат справеливи и мъдри. Не искам да ми вярвавате, искам да станете експериментатори, да дръзнете да повдигнете завесата на непознатото. Всеки, който е убеден в твърденията си и защитава с готовност своята позиция, просто не разбира, че в мислите, думите и делата му винаги ще има липса на всеобхватност. По тази причина той ще бъде принуден постоянно да избира дали да гледа от обективната страна на реалността и дали да допуска всяка субективна алтернатива.
...идеята е да се издигнете над нещата, да се опитвате да погледнете отгоре или да се видите отстрани. През цялото време да се опитвате да се надскочите и да бъдете максимално големи. Бъдете истински, открити и откровени!

Чиста е непорочната, идеалната, абсолютната, истинската любов и щастието е неизменно свързано с нея. Тази любов е любовта произлизаща от истинското ни аз, наречете го божественото ни аз, космическото ни аз, висшия ни аз, както искате, което само по себе си е истината, за това кои сме.
Истинското щастие и истинската любов са всеобхватни, те прегръщат всичко и всеки, когато ги има. В този смисъл, "Любовта е следствие от осъзнаването на взаимовръзката, която съществува на духовно ниво между" ВСИЧКО .
За завистливите и ревнивите чуждото щастие е трапмплин за реакцията им с омраза и противодействие.
 

Любовта, която не е притежателска съществува, трябва само да я забележим. Тя не е любовта, която ние искаме да получим по нашия си начин за да бъдем удовлетворени емоционално, а е любовта, която получаваме без да искаме и даваме без да мислим защо го правим. Разбрах какво е "чистата" любов, когато осъзнах любовта, която съм получавала безкористно и когато видях какво е да обичам всеотдайно. Това, според мен, е единствения вид истинска любов. Не е задължително да изпитваш наслада за да обичаш. Насладата от любовта, така както я разбираме - плътски или егоистичното удоволствие от любовта, което вероятно всеки е изпитвал, е горчива в сравнение с усещането за чиста любов.Даването и получаването на тази любов образно си ги представям като Божията милост, течаща по духовния канал към нас от Бог и през нас обратно пак към Бог. Всичко е от и за Него. За това благодаря.

За мен, определението на Волята Божия е следното: независима сила в нас и около нас. Обикновено сякаш сблъсъкът с Волята Божия се случва, когато въпросната сила е против личността и характера – всичко, което не харесваме и искаме да променим в нас и около нас, но няма как, защото изглежда като даденост. Подлежат ли всички дадености на промяна? Някои да, а други не. Можем да променяме себе си и външната среда, когато не харесваме нещо, но има случаи, в които наистина не можем да променяме независимо дали в нас или около нас. И това са две различни положения. Ето, че се определиха две категории – неща, които можем да променим и неща, които не можем. И двете са част от Волята Божия, защото приемаме, че тя е вездесъща като част от определението ни за самия Бог. Въпросът е да си даваме сметка, кое обстоятелство, кой факт, коя даденост търпи промяна зависеща от нас и кое, просто или трудно трябва да приемем? И в двете има урок – правенето на големи промени изисква смелост, борбеност, инициатива – самостоятелността, за която говори Лиула. Но не би било възможно да променим каквото и да е без определената независима сила да е в съзвучие с тази промяна. Волята Божия като елемент тук е в хармония с цялата картина, независимо, че изглежда, че имаме препятствия по пътя и че сякаш се справяме съвсем сами. От друга страна, безусловното приемане, смирението и прошката, като висша форма на любов са начините да позволим на това, което не можем да променим да бъде. Тук силата (Божията Воля) един вид върви срещу егото ни и вярвам всички виждат какво излиза от това.

Темата за смъртта е деликатна.

Осъзнавам смъртността на тялото си, но зная за безсмъртието на духа си.

На всеки друг бих помогнала да направи същото, макар че всеки сам би трябвало да го направи за себе си, ако има порив разбира се, защото това идва отвътре. 

Защото това променя перспективата. Защото прави смъртта не толкова важна и значима,  а поставя на пиедестал силата на духа. С помощта на осъзнаването на смъртността на тялото си, човек осъзнава безсмъртието на необятния дух. Осъзнава вечното и нетленното. Дори да си "жив" в паметта на другите, те също се си отидат. Истинската ти природа е вечна. Покоят, който те очаква след смъртта е постижим приживе, без големи страхове. Най-страшното е да се страхуваш от страха.
Какво е смъртта?

Какво е тя за безсмъртния дух?

Кой си ти, който ще умре? Ще умре тялото. Ще умре психологическия ти аз. Ти това ли си само? Някаква жалка представа на някой за себе си.

Кое е това, което е вечно? Ти не си част от него, то е част от теб. То е най-дълбоката ти и истинска същност, и нито силната болка, нито агонията, нищо не може да убие духа. Изследвай това у себе си. Открий го. 

Смъртта е освобождаване от оковите на този свят. Ако на човек му се живее с цената на всичко, въпреки всичко, не е успял да прогледне през илюзиите, които заблуждават сетивата му. Човек трябва да живее във всеки един миг със съзнанието, че всеки един миг е единствен. Няма връщане назад, живота тече напред и прави място за новото, а старото трябва да си отива. Човек може да бъде свободен от страха от смъртта приживе и тогава смъртта за него е като дълбок сън, от който няма да се събуди. Ние умираме всяка нощ, когато заспиваме. Това страшно ли е? Ревем ли и пищим ли, когато отиваме да си полегнем вечер за да отморим или починем. „Той почина.” Да, наистина, колко вярно, той се спаси от тегобите на живота изпълнен със страдание. 

Винаги ще бъдем, това което сме, то е нашата същност и не се губи никога, независимо дали го осъзнаваме или не. Защо не се замислим за това, че няма бягство, че няма отърване от вечността? Разходка в гробищен парк. Размисъл. Това е бъдещето. Приеми го. И живей пълноценно. Само в допира със смъртта човек започва да бъде истински и да оценява това, за което си струва да се живее.

Какво да посъветвам някой, който ще изгуби живота си внезапно, който не подозира, че ще му се случи нещо лошо. Да бъде съзнателен. Съзнанието е всичко. Всичко е (в) съзнание.

Смирението идва по естествен път чрез спонтанното прозрение за единството. 
 
 
 
 

Freedomm e преживял „кеншо”. Сега напоследък се задълбавам в дзен и съм очарована. Видял „го” е и не разбира, че това знание си остава само за него си. Иска да го сподели, но след време ще разбере, че на този етап няма начин да открие толерантност и ще улегне във вижданията си. Всичко ще започне да си идва на мястото постепенно, всяко следващо твърдение ще бъде впоследствие преразглеждано от позицията на истинската му природа, докато най-сетне не остане само тя. 
 
Freedomm, правилното изразяване, означава правилно разбиране. Ако ти го разбираш, би трябвало да го кажеш така, че всеки да може да го разбере. Въпросът в твоя случай е: подлежи ли на концептуализация и обсъждане твоето прозрение, което е вътрешно преживяване - на външен план? За сега, за мен си "skywalker".  Още витаеш във облаците на Абсолюта, но споко, и това ще отмине. И все пак, добре дошъл в клуба!

Здравейте,
Говорено е за това, че всички са на Пътя и на различен етап от него. Бихте ли могли да определите сами за себе си, къде се намирате на този така наречен път? Накъде сте се запътили? Имате ли крайна цел? Как я разбирате духовната цел? Защо се стремите към нея и с какво е свързана тя? Какво ви радва в пътешествието към себе си? Кое ви натъжава по Пътя? Би ми било интересно, ако всеки сподели от свое име и за себе си как се усеща, какво чувства по тази тема. Благодаря ви за отговорите предварително!

АлександърТ.А.:”Само да посочиш метод за Неговото познаване.”
Стремеж! Това е необходимата енергия, задължителното условие предхождащо всяка серия от определeни стъпки. Да желаеш така, както влюбен непрестанно мечтае за любимата си, с постоянен, несломяем копнеж! Зов отвътре и неистова страст да Го познаеш на всяка цена! Ако ти се устремиш към Него, Той сам ще ти се открие. 
 
Вътрешната дреха на любовта   Душа, която не е облечена с вътрешната дреха на любовта, би трябвало да се срамува от своето съществуване. Пиян бъди от любов, понеже всичко, което съществува е любов. Къде другаде близостта открита е, ако не във взаимността на любовта. Ако те попитат какво е любов, ти кажи: “Жертвата на собствената воля.” Ако не си оставил своята воля, ти нямаш воля въобще. Влюбеният Крал е на кралете с двата свята под нозете си, а кралят не поглежда към това, що в нозете му лежи. Любовта и влюбеният само отвъд времето живеят. На това сърцето си отдай, другото е второ по значимост. Докога ще прегръщаш безжизнен любим? Тази същност, на която нищо да се ослони не може. Туй що покълва всяка пролет, ще повехне пак наесен, но градината от рози на любовта е винаги зелена. И розата, и тръните се появяват заедно напролет, и на лозата виното главоболието носи. Не бъди нетърпелив свидетел на този път - според Бог няма смърт по-лоша от очакването. Дай на сърцето си твърда валута, ако не си фалшификатор и вслушай се в този съвет, освен ако роб не си: Не се препъвай с коня на тялото, по-леко върви на крака. Бог криле дарява на онези, които недоволни са да яздят на магаре. Изостави тревогите си и бъди напълно чист в сърцето, като лице на огледало, което не съдържа образи. Когато празно е от форми, всички форми са в него. Никое лице не ще срамува се да бъде толкоз чисто. Ако искаш чисто огледало, погледни към себе си и виж истината там, безсрамна, която в огледалото се отразява. Щом металът може полиран да бъде до повърхност огледална, от какво полиране тогава огледалото на сърцето се нуждае? Между огледалото и сърцето разлика една стои - сърцето крие тайни, а огледалото не може. Руми

Freedomm e преживял „кеншо”. Сега напоследък се задълбавам в дзен и съм очарована. Видял „го” е и не разбира, че това знание си остава само за него си. Иска да го сподели, но след време ще разбере, че на този етап няма начин да открие толерантност и ще улегне във вижданията си. Всичко ще започне да си идва на мястото постепенно, всяко следващо твърдение ще бъде впоследствие преразглеждано от позицията на истинската му природа, докато най-сетне не остане само тя. 
 
Freedomm, правилното изразяване, означава правилно разбиране. Ако ти го разбираш, би трябвало да го кажеш така, че всеки да може да го разбере. Въпросът в твоя случай е: подлежи ли на концептуализация и обсъждане твоето прозрение, което е вътрешно преживяване - на външен план? За сега, за мен си "skywalker".  Още витаеш във облаците на Абсолюта, но споко, и това ще отмине. И все пак, добре дошъл в клуба!

Viva Caselli навътре, само навътре и надълбоко в духа е истината приятелю.
В момента, в който заговориш за нещо пропускаш същността му. Дзен мисъл.
 
Образът, който изграждат другите в нас е тяхната представа за нас. За мен, тя е изключително хлъзгава. Ще обясня защо. От една страна е възможно да е била манипулирана, от друга ще бъде замърсена с нечистотата на собствените им заблуди, най-общо казано. Възможно е, представата им да е вярна, но е възможно и да е погрешна т.е. не можеш да имаш пълна, 100 процентова сигурност за това кой си, ако постоянно се оглеждаш навън за сравнение с другите. Можеш само да имаш някакъв фийдбек и това е. Ако разчиташ да получаваш обратна връзка за себе си от другите, трябва да знаеш, че тя ще бъде винаги частична, защото никой не те познава по-добре от самия теб. Да, можеш да се опознаеш повече, благодарение на тях, но ако искаш да знаеш кой си, си си необходим само и единствено ти. Другите не са задължителен атрибут. Никой друг не може да извърви твоят път към теб, никой друг не може да те познава по-добре от самият теб. Винаги ти ще си този, който ще прави извод за себе си, въпреки, че той може да е бил провокиран от останалите. Нима искаш да ми кажеш, че се доверяваш на възприятиетто на някой друг за теб, повече отколкото на своето собствено пряко виждане за теб? Осъзнаваш ли своята екзистенциална самота? Когато достигнеш до собствената си цялост или самодостатъчност, общуването с другите няма да е необходимост, липса, сляпа нужда, страх от самота, страх от неразбиране, а ще е идеалното споделяне, за което изгежда мечтаеш.

Александър Т.А. като отговор на прима виста, твоят текст ме кара да те попитам, защо вярваш в общочовешките реакции и защо мислиш, че това, което ти изпитваш или си наблюдавал в себе си е валидно за всички останали? Защо вярваш, че твоят ум работи като този на другите? Убеден ли си, че това, което твърдиш или посочваш като пример, е общовалидно и с колко броя хора си го установил? Не, че държа да ми отговориш, просто отбелязвам, че е възможно да пишеш само от своята лична позиция - "за работата на ума ти", без да правиш грандиозни обобщения, с увереност, че те са валидни за всички останали и за начина, по който действа умът им - т.е. както твоят ум. Защото все пак, това са твоите наблюдения и твоите изводи. Исках да насоча вниманието ти към тази малка подробност. Струва си да се замислиш
А сега, да се обоснова. Никога не би могъл да знаеш как ще реагирам аз на посочените ситуации, освен ако до болка не познаваш моето програмиране, моята обусловеност, моят темперамент. С други думи, не можеш да бъдеш сигурен и за никой друг. До някаква степен, ако си изградил навици за реакция, можеш да знаеш какво да очакваш от себе си в посочените ситуации.
Между другото, съвсем тънък и подмолен е намека ти за движението на ума ни и пространството, да го наречем "паузата", която е възможна между мисъл и действие. Трябва да отчетем, че си уловил за себе си този "без ум" момент

Без да искам да се натрапвам, се включвам в темата с цел да я обогатя, защото според мен, в нея липсва едно основно нещо и това е съзнанието. Темата звучи така сякаш, ако няма ум, няма нищо. Изключено или забравено е основното - съзнанието, което не е умът. До този извод лесно се стига от наблюдението в медитацията, което говори, че освен ума, има още нещо, че без ума остава съзнанието. Налага се разграничение между ум и съзнание. Каква е разликата между двете – съзнанието наблюдава ума.
Коментарът ми е вдъхновен от текст на Шри Нисаргадатта Махарадж:
„Умът създава непрестанно мисли, дори когато не ги наблюдаваш. Когато знаеш какво става в твоя ум, ти наричаш това съзнание. Всичко, за което си съзнателен е твоят ум.” „Умът е заинтересован от това, което се случва, докато съзнанието се интересува от ума като такъв.”
 
 

Специален поздрав за Донка! 
 

Според едно от определенията в Уикипедия съзнанието е способността ни да възпроизведем действителността. В тази способност има капан, защото способността ни да възпроизведем действителността няма нищо общо с реалността, а само с нашата способност да я възпроизведем. До колко ще успеем да обхванем от нея е въпрос на осъзнатост.
Съзнанието е всичко, което имаме в съня, който сънуваме наречен живот. Ние сме съзнание. Съзнанието е инструментът ни за наблюдение. Съзнателният човек е способен да осмисля и преосмисля начинът, по който възприема света, собствената си гледна точка. Като методи за осъзнаване, споделям медитацията и осмислянето. Идеята за осъзнатост асоциирам с отвореността на ума или един вид способността ни да приемаме и други гледни точки в себе си. Не само тези, които служат на нашата лична истина, защото нашата лична истина е лъжа. Първо, защото е наша и второ, защото е лична. Това, според мен е разширяването на съзнанието=осъзнатостта или способността ни да поберем в себе си повече възможности, а най-точно казано противоречащите си позиции.
Нашето съзнание винаги ще бъде ограничено в самото себе си, до способността ни отделяйки се и противопоставяйки се на външния свят или обкръжаващата среда да осмисляме.
Когато си съзнателен, автоматично поемаш отговорността, за това, което мислиш и чувстваш, като част от ролята ти в съня, който всички сънуваме.

Граденето на представа за себе си не е в посоката на себе-откриването и реализацията на истината за това кой си. Идеята ти за това кой си, това, което мислиш, че си е бариерата, която ти пречи да видиш, какво си в действителност. Да започнеш да се опознаваш, това е истинското търсене. Знаеш ли какво си? Сигурно е, че имаш много идеи за това, но те са само идеи. Те не са истинският "ти". Ако искаш да знаеш истината ще трябва да си задаваш много въпроси, но не на някой друг, когото да следваш, а на себе си. Методът със задаването на въпроси цели да заведеш ума си сам до реализацията на това до къде се простират границите на познанието му и тогава отговора ще дойде сам.
Да умреш в ума си за себе си, по-точно идеята ти за теб да бъде унищожена завинаги, но тя така или иначе е само една идея, която е дълбоко вкоренена във вярата ти, че съществуваш като отделен от всички и всичко останало. Ей, това много ги плаши хората! Не искат да платят цената на входа към вечността.
Ти си всичко, което Е. Ти винаги и вече си това, което Е. А то е това, което Е. Тук и сега, пред теб, навсякъде около теб. Ти си всичко, което виждаш около и извън себе си, няма разделение между теб и другите, теб и света. Всичко е много по грандиозна дума от нищо нали! Дано това те вдъхнови!
Нищо/всичко – идеи, думи, концепции, които се посочват на ума, за да направи разграничението в себе си. Разграничението е точно обратното на единението. Няма начин умът да проумее единството, защото той създава дуалността.
Нищото, което имам предвид е другата дума за празнота. Без име, без форма, без място. Нищо пред никого, няма никой никъде, но умът никога няма да може да проумее празнотата, защото тя е изън него. За умът е празнота, извън него е всичко=единство.
Не е необходимо да следваш никой, просто погледни какво взимаш за даденост и никога не си поставил под въпрос откъде идва и как се е появило, съществува ли реално и коя е причината за съществуването му? Има огромна разлика между това как изглеждат нещата и какви са в действителност.

* * * 

Преди очите си да махна -
аз гледах весело и лесно -
тъй както другите с очите -
че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ти каже -
ела да имаш пак небето -
повярвайте - от мойта тяжест - 
би ми се сцепило сърцето!

Да имам храста - планината -
звездите щедри да се върнат -
от пладнето - каквото могат -
очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу -
светкавицата как се сипе -
пак да ги имам - да ги гледам - 
такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен е - 
да наблюдавам със душата - 
докато другите - с очите
не осъзнават светлината.

* * * 

Надеждата е нещо хвърковато -
то, кацайки в душата - те намира - 
и пее свойта песничка без думи -
и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася -
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия -
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност -
троха не ми поиска.

* * *

Събрах си силата в ръка -
закрачих към света.
И по-голяма от Давид
ми беше смелостта.

Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат -
или бях малка аз?

* * *

Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -

когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да те съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

Такива храбреци дирят ангелите -
шествие от разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла.

* * *
 

* * * 

Преди очите си да махна -
аз гледах весело и лесно -
тъй както другите с очите -
че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ти каже -
ела да имаш пак небето -
повярвайте - от мойта тяжест - 
би ми се сцепило сърцето!

Да имам храста - планината -
звездите щедри да се върнат -
от пладнето - каквото могат -
очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу -
светкавицата как се сипе -
пак да ги имам - да ги гледам - 
такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен е - 
да наблюдавам със душата - 
докато другите - с очите
не осъзнават светлината.

* * * 

Надеждата е нещо хвърковато -
то, кацайки в душата - те намира - 
и пее свойта песничка без думи -
и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася -
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия -
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност -
троха не ми поиска.

* * *

Събрах си силата в ръка -
закрачих към света.
И по-голяма от Давид
ми беше смелостта.

Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат -
или бях малка аз?

* * *

Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -

когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да те съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

Такива храбреци дирят ангелите -
шествие от разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла.

* * *