BELLADONNA

Благодаря на Орлин Баев и на didi_ts за хоризонтите на мисълта и възможностите, които ми задавате като варианти да намеря себе си и да погледна от множество нови ъгли на проблема си (ни). Наистина съм очарована от топлото чувство и ерудиция, с която подхождате към търсещите помощ и подкрепа в това пространство. Вече се усещам по-сигурна, вярно - не мога да взема от ничие име решение за промяна, но пък за сметка на това мога да потърся такова за себе си и собствените си възприятия. Между другото - сбъркала съм автора, който цитирам (не че този не заслужава интерес, тъкмо напротив!!!), но Параноя на страстта е продукт на Робин Норууд, за което сигурно хиляди жени (а и защо не мъже - принципите са общи) са и ще продължат да бъдат благодарни за задочната помощ, която оказва посланието на книгата. Благодаря още веднъж!

А той не желае, потънал е в отрицание, как вече всичко е минало, как си внушавам, как искам да го изкарам друг човек, маниак...Трудно е, когато той самията не осъзнава, че има (ме) проблем...Почвам да се губя в това отрицание на реалността...

Благодаря за подкрепата! Тъжно е, че статистиката потвърждава тенденция, а не инцидентност в случай, като моя... Знам, че няма случайни неща - година преди да разбера, ми попадна книга на Уейн Дайър "Параноя на страстта", която горещо препоръчвам на всяка жена, изпаднала в моето положение. Защото си давам сметка, че за да допусна в живота си мъж с такава воля (или липса на воля), който иначе минава за много амбициозен в професията, но като цяло пасивен в личен план и все чака нещата просто да се случат, че да си дойдат на мястото, - съзнавам, че съм привлякла точно човек, за който аз да се грижа по всякакъв начин, дори с презумпцията да го променя...да му докажа, че наистина съм МЕЧТАНАТА ЖЕНА (КАКТО ВИНАГИ КАЗВА), да решавам вместо него проблемите му..да съм му опора във всичко, да се гордее с мен в обществото във всеки аспект...И накрая отплатата е ясна като факт... Интересно, как ще коментирате това - от мига на разкритието, той спря да пуши (а беше страстен пушач години наред, по 2 кутии на ден) - и до ден днешен успява да се удържи - това изместване ли е, демонстрация пред самия себе си ли прави, или пък наистина има воля за едно, а за друго - не? Благодаря! с усмивка:-)

Случайно попаднах на темата, и не случайно се регистрирах тук, за да дам гласност на този проблем и от позицията на една лична драма, въпреки ирониите по адрес на научните обосновки и психологическите трактовки. Уважавам личния избор във всяко нещо, затова предварително искам да кажа, че всеки четец на написаното (ще опитам да е кратко и съдържателно) може да го превърта през призмата на своите виждания и интерпретации, но силно бих уважила мнението на Орлин Баев по темата, за което предварително БЛАГОДАРЯ! Не го смятам за слабост да споделя как повече от десет години брак бе пред разпад в началото на миналата година точно поради тази зависимост, която случайно открих у своя съпруг. Особено зачестиха работните му "ангажименти" в извън работно време и през уикендите след раждането на детето ни, въпреки силната ми увереност, че не са свързани с онези занимания по сайтовете, с които е изпълвал свободното си време още от първите сайтове за запознанства у нас (преди 12 години, ако не се лъжа). Нямаше причина да се съмнявам, но поведението му взе да става особено - стана сприхав, връщаше се от работа късно след 22ч, изнервен, трудно отговаряше как е минал денят му, избухваше по дребен повод, дистанцията в отношенията ни се засилваше с всеки опит да комуникирам по повод евентуалните проблеми, които го занимаваха...Не само, че прекарваше в мълчание вечерите и малкото свободно време с нас, но и започна да стои с телефон в ръка (където има интернет връзка неограничена) с часове на балкона и в кухнята в пълно усамотение. Бях изгубила надежда, че ще се върнат прекрасните 10 години от началото на връзката ни до сега...Нещо се случваше, но се усещах безсилна с всяка минута - пропастта от отказа му да признае, че нещо го тормози, че обичта ни е мит и прочие, с всеки ден ставаше все по-опасна... Докато не събрах смелост. Писах му от непознат имейл, той се вдъхнови на новото и непознато женско внимание, и само за един ден успя да ми разкаже за самотните си увлечения по сайтове с камерки и да ме "склони" учтиво и настойчиво на виртуален секс, с уговорка..евентуално ако ни хареса, да се видим, но все пак да не бързаме...Той бил намирал развлечение само в нет-забавленията и тези радости само му били останали... Не искам и не мога да опиша болката и разочарованието да видиш съпруга си и човека, с който сподеяш от години всяка грижа, радост и вълнение, от който имаш жадувано и много обичано дете, как е жертва на сексуалните си фантазии и образи ОТ ЕКРАНА!!!Първата ми болка бе от това, че съм живяла С НЕПОЗНАТ!!!...а втората - че явно нещо не ми достига, за да бъда пълноценната и съвършена красавица, жена и съпруга, която той твърдеше, че обожава и че ме е търсил и намерил именно като такава цял живот!!!... ...потърсих вината в себе си...но в разговора на другия ден, ...... който беше мъчителен за мен да застана пред цялата грозна истина, той отрече да съм виновна за каквото и да е негово поведение...и призна, че ако не съм го разкрила, е щял да продължи...било по-силно от него... После каза, че е спрял и че всичко това е минало... Мина година...а в навечерието на тази нова година отново си намери работа в офиса.... и отново се върна кризата в мен...независио от отказа му и от обяснението как си внушавам и се самонавивам, че е болен...за проваленото ми доверие в неговите усилия и прочие... А не е ли? Имам ли основание да смятам, че това наистина е по-силно от него!?...Чувствам как сама и самотна извървявам пътя на нашето НАНИКЪДЕ...