Byrborana2

Здравейте! Не знам от кой и каква помощ да потърся,затова пиша тук ,с надежда да ми помогнете. Проблема ми е следния.Сина ми е на 20 години.Завърши средното си образование миналата година с отличен успех.Беше приет за студент в УНСС и в УАСГ.Той предпочете УНСС,и аз се съгласих ,макар,че предпочитах другия институт.Започна учебната година септември ,а на 1 ноември се прибра и каза,че се отказва...Точните думи бяха-"Това не е моя институт,сбъркал съм с избора си,и догодина ще кандидатсвам в УАСГ.Обещавам,че ще уча." Опитахме се да го убедим да продължи годината,а на следващата година да кандидатсва на ново ,каквото иска..не се съгласи.Прибрахме багажа,и той си остана цяла година в къщи.Не го карахме да почне работа,с надеждата,че на следващата година ще учи. В средата на месец май,той съвсем изненадващо каза,че няма да кандидатсва в УАСГ,а ще опита в Техническия Университет,специалност свързана с компютрите-това му е слабост,и хоби.Занимава се с правене на сайтове,от които е изкарвал някой и друг лев ,но нищо сериозно. Бях изненадана,че го решава почти в последния момент преди кандидатстудентските изпити,но и с това се съгласихме.Решихме,че няма смисъл да учи нещо,което не иска. Приеха го.Започна с голямо желание. Онзи ден трябваше да е първия му изпит.Виждах,че не се готви изобщо за този изпит,но той все отговаряше-спокойно,ще го взема. В деня след изпита се прибра и каза-аз не ходя на лекции от средата на ноември,не съм заверил и няма да продължа....не искам да уча.Бях потресена от лъжата му,и безотговорното отношение.На въпроса защо не иска да учи,отговори,че висшето образование е надценено,и той нямало да си губи времето. Не разбирам постъпката му.Опитвам да говоря с него,но той отговаря грубо,и не желае да коментира въпроса.Приятелката му е студентка,тя учи за разлика от него.Моля ви,кажете как да разговарям с него,как да го убедя,че трябва да учи.....той наистина е умен,и е жалко да пропилява шанса си.