didoto

Привет отново. Съжалявам дето се включвам несвоевременно, но за известно време съм без личен компютър. Преди всичко, благодаря на Орлин за насоката. От както отворих темата тука, доста си мисля за това и, като съдя по себе си, май срамежливоста е по-скоро върха на айсберга. При мен, а и при други " попрехвърлили девственици" едва ли е просто страх от отрязване, ами някаква неспособност да си комуникираш чувствата и от там идва стреса. Ако професионалистите са попадали на подобни случаи, ще е интересно какво е мнението им. Доктор Първанов посочи възпитанието, но при мен едва ли е това фактора. Всъщност родителите ми винаги се опитваха да ме социализират като малък, но аз бях от тези деца, дето стоят и гледат другите как играят. А и родителите ми винаги са си изразявали по-свободно чувствата, от колкото аз, даже някой път са ми казвали че им е малко криво, дето съм толкова резервиран и не споделям. Та, затова терапията, която Орлин описа, ми стана доста интересна. Чудех се, и дали за изграждането на страх от жените допринася и това че в семейството ми доминиращи са жени(баба ми и майка ми). Те и двете са доста избухливи и обичат да се налагат, майка ми има бъзо циклиращо биполярно разтройство-ту пали и крещи за няма нищо, ту се депресира и плаче. Като бях 2-3 клас изпадна в няква много дълбока депресия, ходи по диспансери, от тогава е на хапчета и през последните години е по-добре. И с нея никога не съм знаел как да се държа. И за това смятам да посъбера малко пари и да си пробвам терапия. Просто проблемите май не са просто със заговарянето и взимането на номера.

Здравейте отново, съжалявам че не можах да се включа по-рано. Благодаря много за отговорите. Доктор Първанов, уважавам труда ви, и прочетох съветите но просто малко ми е трудно да ги отнеса към моя случай. Благодаря и на Орлин и на Емил, което сте казали, така си е по-принцип. Взимането на телефона или начеването разговор, за мене лично, е сравнително лесната част. Примерно по-дискотеки или купони, където има повече екшън нямам проблеми да почна приказки-ала-бала или да искам телефони (и обикновенно ми ги дават). Само че на другия ден като имам номера и в главата ми почва един хамлетов монолог "Да звънна или да не звънна, ми като звънна ако не ми вдигне, ми ако пък ми вдигне кв'о да кажа и т.н." Тоя проблем с взимането на решения си го имам за повечето неща, и ми пречи а пък като общувам с някоя девойка която харесвам и трябва да действам, вътрешният ми глас се разбърборва точно като във вицовете.Та единият ми въпрос е как да го накарам да млъкне? Другото нещо е че като цяло имам някакви затруднения да изразявам чувства, даже и към най-близките ми. Малко ми е неестествено да прегръщам и да целувам хората. Още като малък си спомням, че хич не обичах да ме пипат, и като ме целуваха по бузата се бършех. Та, по-тоя повод, дали терапия може да ми помогне да си изразявам чувствата по-добре, да си повиша емоционалната интелигентност един вид?

Здрасти пак от мен! Късметче, щеше да е много хубаво ако казаното от теб важеше и за мен но уви, в моя случай срамуването, да го наречем така, си е пречка а не част от любовта. Като бях по-малък и аз си мислех-Е добре, може би не му е дошъл момента, тези неща се случват от самосебе си и подобни. Обаче моментите идваха, аз се панирам, и си отиваха. За социалната фобия съм съгласен че е така, психоложката с която разговарях и тя така го определи. Доколкото разбирам, има доста методи с които може да се преодолее страха в социални ситуации при извършването на определени действия примерно хранене, или изпълнение или както е при тъговските обучения, да преодолееш смущението си и да предлагаш на клиента. Само че, при емоционално общуване когато имаш някъкво шубе, то просто ти изменя смисъла на общуването. Любовното поведение при другите хора (пък и при животните) изглежда е нещо инстинктивно, по един или друг начин е нещо, което просто правят по усет без да го мислят, така им идва отвътре. На мен отвътре ми идва стрес !!! Някой път си мисля, че инстинктите са ми угелпени и бъркат тоягата с моркова. Въпроса е, как с моите усещания мога да изградя някакви интимни отношения с партнйорка. От страх човек може само барикада да си построи.

Най-напред честита 2012 на всички с пожелание да си честитим и 2013. Имам проблем който ще се стори неразбираем за повечето хора.(въпреки че като гледам из интернет въобще не съм само аз с така) Ами вече не съм малък, попреминах средата на двадесетте си години и още съм девствен. Направо съм трагичен като опрат нещата до любов и секс. И то защото ме надува шубе! Смешно, нали? Само на мен хич не ми е смешно. Най-голямата ирония е, че в очите на доста хора изглеждам "играч" пък аз и на истинска среща не съм бил.Изглеждам добре и женско внимание никога не е липсвало, но съм просто не съм способен да сваля която и да е жена защото си гълтам граматиката от притеснение. :-( Ако пък си падна по-сериозно по някое момиче става направо ужас- изпотяване, студени длани, топка в стомаха, сърцебиене,сухота в устата и ступор и в крайна сметка нищо не правя, а само тя ми е в главата, не мога да се храня и да спя нормално. Даже момичето да ми дава аванси просто замръзвам, една девойка дори направо ме попита "Защо като ме харесваш не го покажеш?". Ми не знам защо.... а незнам и как. После като си остана сам се проклинам за дето съм такава шматка. Пробвах , pick-up, NLP, методи за съблазняване, ''inner game'' и в общи линии се чувствах като агне във вълча кожа. Проблема не в външното ми поведение или че жените не ме допускат близо, а в проклетото шубе което ме надува. Открих термина "Любовна срамежливост/Love Shyness'' който не е приет на серизно от психолозите, но за страдащите от тоя "синдром" си е съвсем сериозно. И моите проблеми доста добре пасват в описаното. Любовната срамежливост е нещо като фобия, много силно притеснение и страх когато си в романтична, интимна или сексуална ситуация. За нормалните хора звучи невероятно..... Търсил съм помощ от специалисти в моя град. Първо при сексолог, честно казано малко ме подразни отношението му, като му разказах доста надълго и на широко първо почна с едни въпроси в смисъл, дали пък не харесвам мъже, и една ирония усетих. После реших, че може би е добре да пробвам с жена-психолог. Понеже не можах да събера смелост да говоря направо почнах с разни недостатъци и други неща които не харесвам в себе си. Вторият сеанс направихме разни тестове и според нея имам Дефицит на вниманието само че без хиперактивност. Това доста неща ми изясни и като прочетох за ADD. На третия сеанс щяхме да учим разни техники за съсредоточаване ама аз хъката-мъката изохках си голямата болка. Психоложката се държа много професионално но нямала опит с точно такива случай и ми предположи че групова терапия или психодрама може да ми се отрази добре. Моля за за съвет или идеи как бих могъл да справя с гадната си "любовна срамежливост"..... Много ми е тежко че неща които за всички хора са естествени като яденето, пиенето и ходенето за мен са толкова трудни.