shekila

ЗДравейте, много благодаря, започнах психотерапия, правя и ТЕС, не знам дали при мен ще е полезен, за сега пия ривотрил, антидепресанти не искам да пия.

Доктор Първанов, много ви благодаря за отговора. Писах ви защото, минах през доста некомпетентни лекари и терапевти, лекуваха ме с лекарства за шизофрения, от които направо припадах, после ми прилагаха силва метод, разбира се без никакъв ефект. Доста съм объркана, затова много благодаря за отговора, който хич не е оптимистичен, но ще се боря. Притесняват ме само различните мнения, които чета. Орлин Баев пише, че тревожните разстройства не са заболяване и се лекуват с психотерапия, а не с лекарства. В друг форум чета, че ОКР е неврологично заболяване, което се лекувало с антидепресанти, които давали на мозъка липсващия му серотонин. Моята психятърка ме лекува 6 месеца с удърна доза антидепресанти, защото така трябвало, ОКР било сложно и не можело да се лекува както депресията с по едно хапче сутрин, макар, че моя случай не бил типичен ОКР. Качих 18 кг. и ги спрях. Сега пък ми каза, да пия по един есцитил сутрин. По нейни думи ОКР не се лекувало и следвало да ги пия цял живот. Не ми е ясно в крайна сметка къде е истината. Моля ви, при така описаното от мен, наистина ли е ОКР, има ли лечение или не както казва психиятърката ми и защо от удърна доза АД минахме само на едно хапче, сякаш и тя загуби надежда, че може да ме лекува и сега само уж поддържаме положението. И последно много важно за мен, тази натрапливост, която имам към устата на брат си, може ли да се появи и към устата на съпруга ми, състоянието ми може ли да се влоши? Можете ли да ми препоръчате психиятър и психотерапевт в Пловдив. Предварително много съм ви благодарна.

Здравейте, Орлин Баев, наистина не знам дали сме си писали с вас, защото преди 3, а не преди 7 години, просто се регистрирах в един форум на puls.bg, там имаше човек с ник orlin, не знам дали сте били вие или не и няма как да знам, тъй като във форума не се представихте да сте психотерапевт, но и това, което сега пишете, че сте ми казали, аз за първи път го чувам. Не съм обикаляла по лекари, търсейки някой да ми реши проблема, но се уморих всеки да ми поставя различна диагноза и да ме лекува по различен начин. Затова е писането във форумите да се сподели и да се насочи човека, какво да прави, а не като опитни зайчета да се експериментира върху пациентите. Не виждам нищо лошо в това, че съм ви писала, но за съжаление не получих отговор от вас, затова се обърнах към Д-р Първанов. Милкана, забележката ти е абсолютно неуместна,аз не търся терапия през нета, а именно съвет, насочване към такава и терапевт.

Здравейте, скоро писах на Орлин Баев, разменихме няколко писма, разказах му проблема си и терапиите, които съм пробвала. Съвет от него до момента нямам и затова ще опиша проблема си към Д-р Първанов, с надеждата поне той да ми обърне внимание. Историята е доста дълга, накратко ще я опиша. Бях около 10 годищна. Съвсем случайно един прекрасен лятен ден получих изключително силно напражение. Бях с брат си, най-любимото ми същество. Не знам защо, но мозъкът ми избра да концентрира устата на брат ми, като генератор на тази тревожност. С времето тази уста стана източник на голяма тревожност за мен. Всчко премлясване на брат ми ме влудяваше. Измислих си ритуал да претиска устните си и така се успокоявах. Минаха години и брат ми реши, че този ритуал го притеснява и не желаеше да го прави. Така се наложи да напусна жилището на родителите си, за да съм далече от него. Да но бягството не помогна, защото го срещах в квартала или центъра на София. Така всяко излизане ми костваше доста нерви, да не би пак да го срещна. Наложи се да напусна работата си и родния си град. Заминах за Пловдив, тук създадох семейство, нова работа, но гадостта не ме остави. Мозакът ми реши да не ме остави в покой. Така телевизорите станаха източник, чрез който може бе можеше да чуя брат си в репортажите из софийските улици. Скоро се преместихме в ново жилище, слава богу живеем в кооперацията само ние-съпругът ми и двете ни дъщерички. Да ама не, отсреща в съседната кооперация, която е на около 5 метра, точно срещу нашия прозорец има вечно отворен прозорец на стая с телевизор. Изпаднах в страхотна нервна криза и депресия. Преместването, новата обстановка, отворения прозорец, събраха се доста фактори и положението ми се влоши. Виеше ми се свят, гадене, безсъние и никакъв апетит. Започнах да пия ривотрил по 3 пъти на ден от 0.5мл. Антидепресанти не искам да пия, защото ги пиех всякакви видове около година и качих 18 кг. Пих ривотрила около месец и също го спрях. Не знам дали защото го спрях изведнъж, но изпаднах в странно състояние- безсъние, високо кръвно, тревожност, сърцебиене и постоянен плач, никакъв апетит и пълна апатия и безсилие. Изостриха се и възприятията ми, започнах да се взирам и в устата на съпруга си, следях всяко негово движение и премлясване. Сега съм в панически страх да не се прехвърли онази непоносимост , която имам към брат си. Тогава не знам какво вече ще правя. Да спомена, че поставената ми диагноза е ОКР, макар да казват, че не е типична. Лекувана съм с антидепресанти, психотерапия, хипноза. Ходила съм и при различни екстрасенси, радистезисти и пр. до момента няма резулатат. Състоянието ми имам чувството, че се влошава. Какво да правя? От вчера съм пак на ривотрил.