Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Надеждна

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1718

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    64

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Надеждна

  1. Надеждна

    Силен и умен

    От Надеждна,

    Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен! Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни! Това е една необходимост! И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава, красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: Не съм щастлив. Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едното от двете.

    Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!

    Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първата е: като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: Толкова трябва да ми дадеш! Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате. И да не определя какво да направя. И не само външно, и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия, туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава.

    Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: Аз не го искам това от тебе! – Ти го ограничаваш. – Аз от тебе не искам никаква услуга! – Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга, остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал.

    Ще забележите един факт: когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се изправят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото Любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя погрешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си! Не вменяваше греховете им, не ги виждаше. Това е в Бога!

    Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение – ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат и да ги предотвратим.

    Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! – Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката! Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света! Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега! И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави.
    Силен и умен
  2. Надеждна
    Страшно е положението на човека, когато се усъмни в своя добър приятел. Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават. Задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва. Щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение в човека и, като няма път да излезе навън, тя причинява отблъскване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечават, това показва, че енергиите действат вътре в тях и предизвикват вътрешно напрежение. Всяко отдалечаване между хората е резултат на две еднакви мисли, чувства или желания в тях. Щом мислите, чувствата или желанията им се изменят, станат различни, те отново могат да се приближат.

    Такова отдалечаване или приближаване става не само с хората, но и с идеите на човека. Понякога между идеите на човека се вмъква особена енергия, която внася раздвояване в мисълта му и той ту се отдалечава, ту се приближава към своята идея, която е мислил да реализира. Дойде ли една светла идея в ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трябва да пристъпите към реализирането ù. Всяка идея се реализира във външния свят. Тя се ражда в човека, а се реализира вън от него. Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него. Това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа. Тази е причината, че на всеки човек липсва нещо. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си. Успее ли да постигне това, той става гениален. Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот, с душата – живота на вечността.
    Скрити сили
  3. Надеждна

    Слушайте го!

    От Надеждна,

    Нищо няма да говориш за другите, но ще кажеш: Господи, тази работа е твоя, оправи я, както ти искаш. А пък ти си бъди спокоен отвътре. Това е философията на живота. Не да бъдеш индиферентен към погрешките на другите, но няма какво да се безпокоиш, ще погледнеш своите погрешки и ще обмисляш как да ги поправиш. И аз зная всяка една погрешка не само да я поправя, но да туря доброто намясто. Само като туриш доброто намясто, само тогава погрешката може да се поправи.


    В този свят на земята не стягай Господа! Работи, обичай Го, люби, че като идеш в онзи свят, ангелите ще те посрещнат и на свети Илия ще бъде каляската там с венци. Тъй ще бъде, но ако ти си Го стягал Господа в този свят, аз отсега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят. Аз гледам в този свят какво правят хората. Като погледна на някой дом, виждам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в себе си, но и вас ще ви стегнат. Много вярно е това правило и в него няма изключения.

    Да оправим този свят не значи да оправим нашите работи. Не. Но да дадем свобода на Господа да управлява във всички работи - да работи вътре в нас! Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, вичко ще стане. Това, което Господ направи, никой друг няма да го направи.
    Слушайте го!
  4. Надеждна
    За съзиданието чрез пространството на Слънцето.

    Геният на съзиданието е в това, да създаваш против всички правила и норми, но именно това значи съзвучие със законите на висшите пространства чрез безкрайната душа.

    Всеки въпрос как, потъва в колективното съзнание през състоянието на ограниченост и невъзможност, на отделеност. Вместо въпроса как, се слейте със слънчевото пространство и от единичното усещане за изключване, следвате дълбоките импулси. Тук има постоянна поддръжка, съкровище от мъдрост и неспособност за провал.

    Формула: Обръщам се към слънчевия енергиен спектър и моля енергията на радостта да се пробуди, да влезе в пространството ми на всички равнища, да пропие цялото ми същество и да се реализира в пълен обем на съзнателно равнище.

    Слънчевите хора







  5. Надеждна
    Първото важно нещо за музиканта: той трябва да се научи да контролира своя глас, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онези, които искат да бъдат певци, трябва непременно да бъдат хора със съзнателна воля и да имат обич към музиката. Едно правило бих ви дал, то е за Ангелите: певецът трябва да бъде девствен! Аз мога да ви дам ред факти, от които се вижда, че онези, които изгубват гласа си, изгубват го по причина на грубите страсти. Вижте какъв е благороден гласът на онези, малките деца! Като растат, като напредват във възрастта си, гласът им огрубява. Значи важно правило за музиканта е това: онзи, който иска да пее, непременно трябва да бъде девствен, чист. Дали ще бъде такъв, или не, то е друг въпрос, но който иска да пее, той трябва да бъде чист. Това е правило на Ангелите. И като постъпите в тяхното училище, ако нямате нужното целомъдрие, не можете да станете музиканти. За в бъдеще при възпитанието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете – това не е възможно. Не е съществувала досега култура без музика и за в бъдеще няма да съществува. Някой човек си легне разгневен, неразположен – каква идея може да има? Най-първо той ще трябва да стане добре разположен, за да се махнат всички ония утайки, неразположения; ще трябва да се хармонира добре, че като дойде музиката, тогава ще бъде готов да слуша, да мисли.


    Един американец разправя за впечатлението си от музиката, като слушал Камилла Русо. Когато Камилла Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташ американец почувствал, че е в състояние в този момент да се откаже от всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило и той бил готов да направи тези неща. Тя не му проповядвала, но като му засвирила, той почувствал това. Туй е един вътрешен подтик на музиката.

    Окултният ученик не трябва да се бои или да отрича противоречията, които ще срещне в света. Срещнете някой и ви каже, че няма Господ, че еди-кой си философ давал силно доказателство, че нямало Господ. Питам аз този философ: на какви основания той гради това, от какви данни вади своето заключение? „Еди-кой си автор, еди-кой си философ твърди това.“ Добре. Той казва, че в Природата има ред несъобразности, противоречия, дисхармонии и други данни и от това заключава, че няма Господ. Това обаче само привидно е тъй. Казвам: вие пребродихте ли всички системи на живота, които съществуват? Навсякъде из Вселената били ли сте, за да направите един извод, че няма Господ? Трябва да сте пребродили целия свят и след като се върнете от вашето дълго научно изследване, да кажете: „Като обиколих няколко милиона светове, видях, че няма Господ. Аз никъде не Го намерих.“ А тъй, ти от Земята не си излязъл, а доказваш, че няма Господ. Аз те наричам един дървен философ. А знаете ли какво значи дървен философ? Дървен философ е този, на когото мозъкът е толкова неподвижен, че не може да създаде нищо по-хубаво от това да отрича. Защото като каже човек, че няма Господ – то си остава за него. Поезията е за музикалния човек, за камъка няма поезия. Когато ние говорим за Бога, че Той съществува, това е само по отношение на разумните същества – че съществува известно съотношение. Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат. За кого е Любовта? За любещите. Казват мъжете, че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? Изисква се друго подобно сърце като това на жената – да люби, да разбира туй сърце. Щом не любиш, не можеш да разбираш туй сърце. Ако моята ръка е парализирана, съединението с главния мозък е прекъснато; тогава като туря ръката си на печката, тя изгаря, понеже не чувства. Какво показва това? Липсва ми нещо. Казвате, че женското сърце било неразбрано. Откъде тази философия? На какво отгоре се базира тя? Неразбрани неща са неопитаните неща.

    И мъжът е жена, и жената е жена, и детето е жена, и момичето е жена, и всички животни са жени. Жена в простата форма значи туй, което живее, което постоянно се видоизменя. И тъй бързо се видоизменя, има такива тънки движения, че ти не можеш да разбереш, не можеш да уловиш тия промени и казваш: „Не мога да разбера това сърце, много се изменя.“ Ами хубаво, какво лошо има в това, че едно сърце се изменя? Ако днес наблюдаваш едно дърво, което е четири пръста голямо, утре го видиш двайсет сантиметра, на другия ден – петдесет сантиметра, после един метър и най-после го видиш голямо дърво и кажеш: „Не мога да разбера това дърво.“ Защо? Защото то израсна. Там е причината: че ние сме дребнави хора и всяко нещо, което не можем да обгърнем, казваме, че не е за нас. Закон в света е това: щастието на човека седи в постоянното и вечно разширение на ума и на сърцето. По нямане на подходящи думи аз употребявам в случая думата разширение. Ще се задоволя с тази дума само затова, защото искам да ви дам една определена идея. Като казвам разширение, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде.

    Всяка мисъл е силна дотогава, докато не я изречеш. За Любовта не говори. Мисли я, чувствай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто като кристал, умът ти стане светъл като Слънцето, душата ти – възвишена, благородна и широка като цялата Вселена и Духът ти стане крепък като Бога, само тогава кажи нещо за Любовта! Това не е изискване за обикновените хора – то е за учениците.

    В окултната наука ние с време и пространство не се занимаваме. Времето и пространството са в рамките на нашия Дух. Време и пространство: това е само едно условие, с което ние си служим. Времето и пространството нас не ни ограничават. Време и пространство: това е една възможност, в която душата и Духът могат да се проявят. А при сегашните условия на живота времето и пространството са ограничения. Някой приятел ти обещае да дойде след пет минути или след един час. Ти седиш, чакаш, чакаш – той не дойде, закъснее нещо. Ти се нервираш, ограничаваш се. После като дошъл, забравил нещо. В Духовния свят няма такива работи. В Духовния свят две същества помислят ли нещо, то стане; пожелаят ли нещо – стане. Там всичко веднага става. А тук ще си определят рандеву, но единият от тях ще заболее, ще му се яви главоболие или ред други препятствия, които ще спънат реда на нещата.

    Ние трябва да имаме правилно схващане, да знаем какви сме в света. Вие трябва да знаете какво е вашето отношение към тази Първична форма, която ви е пратила на Земята. И всеки един от вас, като стъпи на този свят, трябва да знае какво трябва да прави, какви са неговите отношения към Бога, към неговата душа и към ближните му. Това трябва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влезете ли във връзка с тази Първична Причина, вашият живот ще се измени и вие ще нареждате живота си по друг начин.

    Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света – това е съмнението. Най-голямата подлост в света – това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите – ни помен да няма от това! Тъй е писано! Няма нищо по-жестоко от това да се съмнявате! Нали ние ще се приближаваме към една наука на опитите, а няма да работим тъй, както вие си мислите. Ученикът трябва да бъде буден. Казано – свършено! Щом се каже на ученика нещо и той си туря уговорки, той не е ученик…. Сега ви казвам кои са отрицателните черти, за да ги избягвате. Защо не трябва да ги имате? С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе се опропастявате. Нищо повече!

    Истинският път е: вътрешна връзка с Живата Природа. Тъй го наричам аз, защото ако кажа връзка с Бога, опетнено е Божието Име. И затова аз казвам: истинският път е връзка с Живата Природа – име, което хората не са произнасяли, то е още девствено. Нека оставим другото име да се очисти, защото като сме произнасяли туй име, ние сме го опетнили. И сега, като кажем Господ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А Живата Природа – тя е най-близо до нас.

    Аз вярвам, че вие ще приложите това нещо. Не само че вярвам, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Няма да има човек, който да не ги приложи. В края на краищата всички ще приложат туй, което Природата изисква. Единият начин е по закона на Свободата, а другият начин е по закона на необходимостта. Но колкото по-скоро, толкова по-добре.
    Смисълът на противоречието
  7. Надеждна
    Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е навсякъде. Щом туряш Бога на специално място, тогаз за Бога ще имаме две понятия: че Бог е навсякъде или че Бог е на строго определено място. Като кажем „при Бога", дали е тук, дето съм, или е горе, все е при Бога. Когато кажем, че си при Бога, това значи: „При баща си съм". Значи, съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте вкъщи, виждате баща си и той ви вижда. Може баща ви да е в Америка, но той ви пише всяка седмица по едно писмо, баща ви постоянно е във връзка с вас. Като кажа, че съм при Бога, разбирам – при баща си, с който сме, в постоянна връзка. Но някой път съобщенията се прекъсват. Тогава някои изпадат в тягостно състояние.

    Някои могат да разправят, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания, но най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както се описва земният живот, така описва той небесния. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език, прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля светлина върху всичко това. Когато разказва за ангелите, Сведенборг казва, че понякога и те са тъжни, лицата им се променят. И самите ангели не знаят от какво става това.

    Ето какво разбирам под думите „идея, която не може да се разреши". Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а ако го откъснеш зелен, няма да се ползуваш.

    Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед.

    Аз не зная как вие познавате, че някой човек е добър, или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: безлюбието всякога се маскира с Любовта. Ако една обич, която някой има към вас, е едно маскиране, е едно безлюбие, тогаз какво ще кажете? Няма да минат 1-2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с Любовта, какво значи това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я отнякъде. Продаваш я, но излиза, че стоката не е хубава. И после се разкрива. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте унаследили, трябва да го проверите; трябва да проверите дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена.

    Другото правило гласи: всяка Любов по някой път се маскира отвън с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята Любов към вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види, разбере. Как предпочитате – Любовта ли да бъде отвън, или маската? В природата отвън е безлюбието. Тя е много груба, с всички постъпва на общо основание. Но зад тази грубост седи Любовта, скрита някъде. В природата няма никаква деликатност. Както е хубаво време, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение – но в основата е скрита Любовта й.

    Нужно е приложение. Вие се намирате в едно трудно положение. Чудите се – мъжа си ли да обичате повече, или чуждите мъже? Обичайте всички мъже еднакво. Вашето дете ли да обичате повече, или чуждите деца? Не правете различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, както майка му го гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете. Вие сте в положението на една малка птичка. Приближавам се към гнездото. Разтревожва се майката, църка! Аз погледна пиленцето, не го бутам. Много съм внимателен. И се отдалеча. Влизам в положението на майката. И по някой път във вашето сърце има едно малко желание, една малка мисъл. Приближавам се. Не искам да изхвърля пиленцето, вашето желание, вън от гнездото, да не се тревожите.

    Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще поглади баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. И това е правило. Това са външни неща, но не са без значение. Ето как ще ви изясня мисълта си. Ако ръката ви е без кожа, не трябва да се пипа – боли. Когато един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата й. И ако вие отидете да я погалите, ще й причините неприятност. Оставете да зарасне кожата й. Или ако искаш да я гладиш, стани баща. Нямаш право да буташ когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогава поглади го, както гладиш себе си. Какво чувствуваш, като погладиш ръката си? Ако някой, който ви обича, те поглади, какво ще почувствуваш?

    В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото. Вие казвате: „Той се е захласнал". Хубаво е човек по някой път да се захласне.

    Слънцето, като дойде, е в състояние да измени миналото. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърчавате, че няма кой да ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън, и ако на прозорците има решетки и ви турят златни букаи, тогава питам, как ще живеете в ограничения? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у вас! Те са Все на миналото!

    През каквито и страдания да ви прекара Бог, вярвайте в Неговите благословения. Да знаете, че Неговият гняв е само до 4 поколения, а пък благословението Му е до тисящи родове – един много дълъг период. Едно Божие благословение е за толкова дълго време, а гневът му е само за 4 рода!

    Сега, което е основното, което ще ви остане. Кое запомнихте? (Учителя пише на дъската буквата Л.) Какво мислите, че ще напиша? (Учителя пише ЛУК.) Сега ще заменим буквата У с Ю: ЛЮК. Сега ще преобразим тази дума: ще заменим буквата К с Б: ЛЮБ. Да любим някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея-навън, да излезе на свобода.

    Л – е свързването на две души.

    Ю – е условията.

    Б – е посятото семе.

    О – са външните условия.

    В – е вечността. При буквата О има един кръг. При Б има кръг, разделен на две. >

    При произнасяне на звука Л туряте езика си на небцето. При Ю освобождавате езика от небцето. При Ю е свободата. При Б си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте. Трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та Любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно тази Любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е истинска Любов! Страданията в света са ограниченията на Любовта! Страданията имат предвид да ни извадят от едно състояние и да ни преведат в друго.
    Съществените правила
  8. Надеждна
    Малкият принц отиде да види пак розите.
    - Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
    И розите много се смутиха.
    - Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

    И се върна при лисицата.
    - Сбогом... - каза той.
    - Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
    - Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
    - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
    - Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
    - Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
    - Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.
    Малкият принц
  9. Надеждна
    Сега един човек може да ти говори за Бога, без да има тази любов в себе си. Онзи, който има това чувство на любовта в себе си, като те срещне той, ти ще почувствуваш тази любов, без да ти говори за нея. Той ще ти говори за съвсем други работи, но ти ще почувствуваш, че в него живее Божествената любов и се проявява във всичките му постъпки. Той никога не говори за тази Любов. Срещаш друг, който ти говори за Божествената Любов, но ти не я чувствуваш. Казваш: „Какво нещо е Божествената любов?“ Божествената любов може да се чувствува само, но не и да се разправя. За Божествената любов апостол Павел е дал малки обяснения в 13-а глава, Първо послание към Коринтяните.


    Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време!“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.


    Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Дето е господарят, там ще бъде и слугата. Това положение подразбира едно хармоническо състояние. Че, кой не би желал да бъде при този, когото той обича? Или кой не би желал при него да бъде този, когото той обича? Трудно ли е да бъде при вас този, когото вие обичате и да му слугувате? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Който няма любов, той се чуди как майката издържа на всички прищевки и желания на детето. Майката, която има любов към детето си, в тази малка форма тя вижда душа, която след време ще се прояви. В дадения случай душата на майката и душата на това дете живеят заедно. Затова майката е силна. Ако онзи, когото вие обичате, не може да живее във вас, т.е. неговата душа и вашата душа да живеят заедно, вие не можете да бъдете силни. Ако душата на Христа не живее заедно с вашата душа, как ще бъдете силни? Ако вие не можете да бъдете там, дето е Той, какъв слуга ще Му бъдете? Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъдете и вие.“


    Ние казваме, че не вярваме в щастието. Това значи: нито крачка можем да направим, ако не сме с Христа. Сега, Христос е там, дето има любов. Дали е в църквата, дали в някой частен дом, дали в някое училище, безразлично, но там, дето има любов между двама души, там е и Христос. Казано е: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“


    Та, сега ние не трябва да туряме в ума си мисълта, че Любовта може да се прояви само в изключителни положения. Не. Любовта може да се прояви навсякъде. И ние виждаме, че тя се проявява навсякъде в природата. И виждаме, че там, дето не очакваме нейното проявление, там се проявява тя. Любовта не се срамува да се прояви, дето и да е. Тя не се срамува от грешните хора, нито ги презира. Като минава покрай някой грешник, тя го потупва по рамото и му казва: „Няма нищо, ще се оправят твоите работи, това е временно положение.“ Срещне някой невежа, тя му казва: „Не бой се, ще се подигне твоят ум.“ Срещне някой сиромах, казва ѝ той: „Закъсах!“ Любовта му казва: „Не бой се, ти богат ще станеш!“ Срещне някой богат, недоволен от своето богатство, тя му казва: „Бъди доволен. Засега толкова, още ще ти се даде.“ Срещне учения, казва му: „Давай от своето знание.“
    Там ще бъде и слугата ми
  10. Надеждна
    И тогава питат хората: „Що е Бог!“ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица. Лисицата влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма. И като паднала, гледала навън и казала: „Тази работа е лоша за мен“. Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел. „Какво търсиш тук?“, пита я той. – „А-а, какво, горе ми беше много топло, пък слезнах тук да се поразхладя, тук е отлично място за живеене.“ – „Може ли да слезна и аз?“ – „Как не може, може!“ Хоп, скочил козелът вътре. Той имал големи рога. Лисицата се покачила на гърба му, после на рогата му и изскочила от трапа. Тя се освободила, а козелът останал дежурен на нейното място. Та сегашните хора, като ни разправят за истината, ние влезем в трапа като козела, а те се качват на нашата глава и излизат навън. Всеки говори за истината, докато се освободи. За пример, онзи, който заема пари, казва: „Вярвай ми, аз съм честен човек, ще ти ги платя навреме, ти вярвай в думите ми“. И той му повярва и даде парите, но после онзи го няма.

    Писанието се казва: „Богът никой никога не е видял“. Само единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А този единородният син, кой е? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излязла от безграничното, тя е направила нещата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. Ако питате: „Защо сърцето постоянно се свива?“, то е, защото то работи за главата, към което праща кръвта. Защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, а тя е глава на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Следователно всички наши мисли и действия са насочени към това – да познаем Истината. И тогава Писанието казва: „Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни“. А в какво седи свободата? Свободата седи в това – да живеем в безграничното! Ако ходиш по земята, ти можеш да се спънеш и да паднеш, но ако хвръкнеш като една птичка, дали можеш да се спънеш?



    Един турчин в Цариград бил лаком за пари, искал много пари да спечели. Отива друг един при него и му казва: „Що си туряш парите в касата, дай ми 200 лири, аз ще ти дам 100% лихва“. Турчинът му дал парите и той почнал да му дава 100%. 6 месеца му давал и после му казал: „Ти благодарен ли си?“ – „Доволен съм, хиляди пъти съм доволен, ами майката на парите кога ще ми дадеш?“ – „Майката остави я да си върви.“ Та мнозина сега казват: „Слушай, ние ще ти дадем 100%“. Да, 100 ще изядеш ти, а 100 на мене ще дадеш. В това няма никаква философия. И така не се разсъждава. И в съвременния строй ние постоянно изоставяме майката настрана, не искаме да знаем, че вървим по крива посока, та търсим, че този е виноват или онзи. Не, не! Във всяко отношение ние трябва да знаем пътя на своето движение. И това движение не трябва да го спираме по никой начин. В Истината не се допуска нито за миг абсолютно никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа: пресичане има на тия пътища във вселената. И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живеем, ще ни покаже кое е глава на Истината. На този въпрос само Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем.


    Твоето слово



  11. Надеждна
    Както и да определяш любовта, любовта може да съществува само между живи и разумни същества. Тази любов може да бъде единична, може да бъде колективна. Усещаш се радостен, когато има кого да обичаш и мислиш, че има кой да те обича. Детето се радва, че има майка, която му дава да яде, да пие и се грижи за него. Слугата се радва, че има добър господар, честен, плаща му навреме. Ученикът се радва, че има добър учител. Учителят се радва, че има добър ученик и т.н.

    Господ не гледа на другите хора, каквото те вършат, има съвсем други възгледи за тях. Той като ги поглежда, Той не ги съди. Щом не ги съди, оставя ги да страдат и да се радват. Оставя те Господ да страдаш. Казваш: „Защо ме остави да страдам?“ Защото радостта не може да се яви без дрехата на скръбта. Скръбта представя дрехата на радостта. В света гола радост не може да има, срамота е. Срамота е радостта гола да се яви, трябва да бъде облечена. Най-хубавата дреха, с която радостта може да се облече, е скръбта. Тя е хубавата копринена дреха. За скръбта, която ние имаме, причината е много малка. Че някой, като видял хубавата дреха на радостта, той я бутнал, че като бутнал да я види, каква е, образувало се едно малко петно. То е скръбта. Радостта е много чиста и всяко побутване по нейната дреха, трябва да се чисти – това е скръб. Една муха кацнала, оставила една визитна картичка, друга муха кацнала, като погледнеш, къса ти се сърцето. И мухата казва: „Много хубава дреха имаш и аз бих желала да имам такава дреха“ – оставя своята кандидатура. Всички наши скърби, които имаме, аз ги уподобявам на кандидатурите на ония мухи, които пожелали да бъдат като нас. Това са най-големите скърби, които имаме.

    Едно нещо помнете: В света здраве, благоденствие не може да съществува без любов. Единственото мощно лекарство за лекуването на скръбта и за този първороден грях е любовта, която излиза от Бога. Някой път, как ще познаеш, дали имаш любов? Любовта изключва абсолютно всички съмнения. Щом влезеш в света на любовта, значи всички съмнения, подозрения изчезват. Да кажем, вие може ли да се боите, че някой може да открадне земята. Някой от вас, може ли да мисли, че някой може да открадне слънцето? Къде ще го тури? Слънцето може ли да го открадне? Аз ви давам слънцето, на ваше разположение е, не само това слънце – много съм щедър – ако слънцето не можете да вземете, давам ви месечината на ваше разположение, вземете я, занесете я, където искате. Ако искате, може да ви подаря всичките звезди. Може да ви харижа и цяла Витоша, може да ви харижа целия Велики океан да задигнете водата, където искате. Има неща, които са невъзможни. Вас ви е страх всичките, да ви не откраднат любовта. Всички плачете, че ви откраднали любовта. С тия очи, които имате, вие сами може да си затулите вашите прозорци. Те са толкоз малки, че ако ви туря една турска лира, с две турски лири може да затуля очите ви и нищо да не виждате. Вие туряте една малка идея в живота и тя ви затуля останалия свят. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете герои. Вие туряте преграда на очите си. Как ще прогресирате?

    Аз намирам често у някои християни, влезе идеята да бъдат свети. Седят и се мъчат, че не са свети, не е бил светия. Че да стане светия човек, то не е нещо материално. То е отношение. Светия човек е всеки един, който може да прилага любовта и е готов да изпълнява волята Божия. Щом обичаш един човек, ти си светия. Някои хора искат да станат светии в света без любов.

    Та казвам: То е едно състояние. Сега не правете разлика. Аз не искам да ви насърчавам, но когато човек дава, да дава, безогледно, да извършиш волята Божия, нищо повече. Но знаете ли, като дойде някой брат, позакъсал, като го погледнете, вие сте много скъпи в думите си. Като го погледнеш, че иде, ти не си щедър на думите си. Като е някой от мазните, богат, или на власт, вие сте много щедри на думите. Вие ще направите едно лицеприятие. В тебе не трябва да има никаква разлика между този и другия. За мене, един шлифован диамант от десет карата, хубаво изработен, е ценен, но ако имам 500 карата един диамант, който не е шлифован, за мене струва повече. Ще се шлифова.

    Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота. Вие не може да бъдете един шлифован диамант, докато не минете през големите изпитания. Няма да остане изпитание да не минете, за да се оформи характера ви. Умът ви трябва да мине през известни изпитания, то е една необходимост. Изпитанията са процес на растене. Изпитанията на сърцето и те са за растене. Сърцето расте. Има страдания и за самото тяло. Вас, по някой път, ви е страх, че страдате. Човек който страда, придобива имунитет за безсмъртие. Като страда човек, той ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданието, ние ще се домогнем до онова велико благо на любовта. Едно неразбиране имаме ние. Казваме, че Бог е навсякъде. Всичките страдания са да ни изпитат. Бог е, който изпитва душите. Понеже Той ни е създал, тия страдания са, за да ни изпитат и Той сам наблюдава, доколко ще издържим. На Бога е потребна тази форма. На Бога е потребен моя ум, иска да види, до каква степен ще издържа. Нему е потребно и моето сърце, до каква степен ще издържи и моето сърце. Нему е потребна и моята воля. Ако не беше потребна, Той не щеше да ги създава. Аз съм създаден, аз съм потребен, заради Него. Онова, което Той прави, то е за Негова слава и за мое добро. Ако аз се подигам, моята цена се увеличава и при това връзката с Бога става по-интимна.


    Дотогава, докогато човек има желание да не умира, любовта му е слаба. Когато дойде онзи момент, че любовта надделее страха, то е Божествената любов. Като дойде последния час да си заминаваш, теб да ти стане приятно, че си заминаваш, завършил си работата.

    В любовта има един закон. Казвате: „Не зная, какво да искам.“ Всеки един от вас, знае какво да иска. Вие искате от Господа. Вие искате да бъдете богати. Най-първо, ако бих отишъл при Господа, най-първо щях да поискам от Господа да ми даде яки мускули, силна воля, да се преборя със смъртта. Като дойде смъртта, аз я хвана за гушата, тя ме хване за гушата, аз горе, тя долу, разправяме се като двама юнаци. Туй бих поискал. Че като дойде греха, да го хвана, той ме хване, както сега се бият руси и финланци. Сега хората искат богатство. Богатството може всеки да ти го вземе. Искат да имат знание. Знанието всеки може да ти го вземе. Най-първо трябва да бъдеш силен, да се бориш с мъчнотиите в света, да се бориш със съмненията, да може да се бориш с безлюбието. Знаеш, много мъчно е когато безлюбието влезе в един дом. Като влезе безлюбието в дома, като един голям пехливанин, като те върже, всичко вземе наоколо, обере те и те остави вързан.

    Как ще се явиш при Бога, когато не си създал ума си, както трябва? Как ще се явиш при Бога, когато не си създал сърцето си както трябва. Как ще се явиш при Бога, когато не си създал тялото си както трябва? Той ще те попита: „Къде дяна живота?“ Какъв отговор ще дадеш? Казвате: „Христос ще се застъпи за нас, понеже е милостив.“ Казва: „Ако ме любите, ще изпълните онова, което съм ви казал“. Любовта е закон да изпълним Божиите думи. Бог има пълно доверие в нас, да изпълним каквото сме казали и да не правим думата му на две. Това, което сме обещали да го направим. Не моята дума да бъде закон, но вашите обещания, които сте дали пред Бога, те да ви бъдат закон. Онова, което от любов сте обещали, него изпълнете, не каквото аз ви казвам. Аз не искам да ви съдя, защото ако съдя вас, ще съдя себе си.

    Чели ли сте онзи стих, дето казва: „Разкая се Господ, че направи човека“. В стария завет го има този стих. Защо се разкая Господ? Защото трябваше да дойде да оправи всичките погрешки на хората. Затова се разкая, стана му тъжно. „Аз направих този човек да ми служи, освен че не ми служи, но аз трябва да му служа, да го избавям“. Според Писанието, съжалява Бог, че направил човека. По някой път и вие ще се разкаете, няма да има изключение. Но сега да оставим противоречието, защо е така. Може да кажете: „Как Господ ще се разкае?“ Оставете тази работа. Мисълта е, че ние не използваме любовта за нашето благо, но за нашето нещастие. Той това съжалява, че великата любов, която Той има към нас, не използуваме за нашето щастие, да се подигнем, но употребяваме Неговата любов за нашето нещастие. И след това Го обвиняваме, че Той е причина за нашето нещастие.

    Използувайте Божията Любов за нашето благо! Изпълнете онова, което сте обещали. Аз говоря за една любов, която произтича от обещанието. Любовта, която действува във вашите сърца, е любов да изпълните вашите обещания, които сте дали. Вие сте обещали да мислите добре, че при всичките условия, всякога ще имате необятна светлина във вас. Това сте обещали. Второто обещание: Всякога ще бъдете тъй щедри, че към всички ще бъдете еднакви в чувствата си. И трето: Всичко, каквото ви се каже, ще го направите. Тези трите неща са, които сте обещали. Това е, което аз зная. Проверих тия работи и ги намерих, документи има, прочетох всичките документи, седят, какво сте обещали. Много хубави обещания, но забравили сте обещанията си. Бог е Дух, за да изпълним обещанията си. Когато изпълним обещанията си, тогава ние ще Го познаем, както сме и познати. Тогава Божията Любов ще ни се изяви. Като четете Евангелието, законът е един и същ. Казвам: Сега на земята всеки да изпълни обещанията си. Една дума не туряйте като закон. Всеки да постъпи според своя закон, който има. Никога от вас не съдете другиго. Може да съди, който е турен за съдник. Христос казва: „Син человечески не дойде да съди, но да спаси хората“.

    Та казвам: Вие сте в първата фаза. Вие не сте пратени да съдите. Вие сте пратени в света да спасявате вашите мисли, вие сте пратени да спасявате вашите чувства и да спасявате вашите постъпки. Всяка една постъпка е разумна вътре. В нея седи една велика душа, на която трябва да помогнем. Казвам: Сега, ако има някой любовта, ако има някой някаква любов, любовта да бъде, да ни направи силни, да изпълним волята Божия. За три неща трябва да работите: Да се освети името Божие, да бъде Царството Божие, да работите за Царството Божие. И да изпълним волята Божия.
    Трите обещания
  12. Надеждна
    Има погрешки, които само ние знаем. Туй, което хората знаят, това не е погрешка; това, което само ние знаем, това е погрешка. Бъдете уверени, че всеки сам знае своите погрешки. Погрешките не са видими. Те имат отвън резултати, но погрешката не седи в тия резултати. Тя другаде се крие. Само ние знаем нейната причина. Тази погрешка, която вие съзнавате, за нея говоря аз, за погрешката, която седи във вашето съзнание. Като влезем в новия салон, трябва да имаме една голяма дъска, да ви обяснявам нещата. Сега някои работи може да разбирате, някои не разбирате. Туй, което в даден момент ти съзнаваш като една нищожна погрешка в съзнанието си, то хвърля едно малко петно в съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташ – една точица е то. Затуй ще употребиш всичките средства и ще се постараеш да премахнеш туй черно петно от съзнанието – ти вече имаш знание.


    Туй черно петно, това е една гъста материя, през която Божествената светлина не може да минава, и следователно в съзнанието ти то се показва като една черна точка. И във физическия живот, и в сърдечния това има ред проявления, т.е. всички мисли и желания, които са дошли под сянката на тази черна точка, са осакатени. Следователно туй малко черно петно е зачатък на една малка проказа. И тази проказа е вътре в човешкия живот. Тя някой път се увеличава, някой път намалява. Почнете тогава да се молите и вижте дали вашата молитва има сила да премахне това петно. Туй малко черно петно вътре в съзнанието си вие го осъзнавате. Никой не го вижда, само вие го съзнавате – то е толкова малко, че с най-силни микроскопи трябва да го търсим. Само вие го виждате, никой не го вижда. И такива петна всички ги имаме. Светиите са идвали в Школата, те са виждали тия петна. Някой светия прави чудеса, лекува другите, а при това той има такова едно петно, постоянно се бори с него и търси начин как да се освободи от него. Един светия седи двайсет години в гората, чака и не може да се освободи от такова едно малко петно, търси начини. Седи в гората и чака. Защо? Щом разреши въпроса как да премахне това петно, той не седи вече в гората, а се връща в обществото. Сега ви препоръчвам това: аз виждам – всеки един от вас има такова едно малко, микроскопическо петно и ви препоръчвам като ученици да насочите вашата деятелност, за да го премахнете от съзнанието си. Да бъде съзнанието ви чисто или най-малко да може да местите това петно от едно място на друго. Туй показва, че имате сила да може да го местите както в часовник. Това е първият опит, който трябва да правите във вашето съзнание. И всичките изобретатели в съвременната цивилизация, които са се домогнали до някои окултни сили в каквото и да е направление, тия изобретатели според резултатите, които са произвели, за в бъдеще ги очаква голямо нещастие – едно такова петно ще се образува у тях. Тия изобретатели са забогатели, милиони са спечелили от изобретенията си. Да допуснем сега, че един алхимик е намерил закона за подмладяване на живота на хората. Дойде един, който е живял развратен живот, той му даде два-три пъти от това средство и поднови организма му. Знаете ли каква ще бъде неговата отговорност?


    Аз ви поставих на един изпит, зная къде седи този ваш недъг. Всичко седи тук, в гърлото, и работи надолу в корема. Казах ви много пъти да кажете на кашлицата: „Слушай, аз съм мобилизиран.“ Сега не е лошо, че кашляте, то е в реда на нещата, но причината е в гърлото. Във вашия живот, между Бога и вас, между Ангелите и вас, има известна дисхармония. Дисхармонията между вас и Бога е в това, че вие Любовта Му не я възприемате, както трябва. А че с Ангелите сте в контраст, то е, защото не възприемате тяхната Мъдрост, както трябва. И вие се намирате в едно несъзнателно противоречие. Например казвате: „А, нашето сърце е топло.“ Любов имате, нали? Но ако Бог е Любов, как е възможно в мен, който имам Божествената Любов, да се роди в сърцето ми омраза? Невъзможно е! Омразата е от друго естество. Или не е вярно, че аз съм имал Любов, или Любовта не е у мене, или отношенията между мен и Бога не са правилни.


    Млади, стари няма! Грешките на хората – това са благоприятни условия за вас да се развивате. Това трябва да го знаете.


    И в този свят, ако вие искате да знаете, праведните хора са грешни, а грешните са праведни. Защото един грешник, който се е оцапал, той казва: „Господи, в мене вече нищо не остана, аз толкова много съм се оцапал! Аз зная, аз опитах всичките хора и от сега нататък от хората не очаквам нищо. От Тебе очаквам, Ти няма да ми изневериш; всички хора ми изневериха. Аз опитах всички хора и сега, каквото ми кажеш, ще го правя.“ И почне да се повдига. А праведният каже: „Аз съм способен, това ще направя, онова ще направя.“ Той седи и в края на краищата нищо не излезе. А онзи, падналият, няма да се минат пет-шест години, той ще се повдигне, Бог ще му помогне. И ако някой от вас оспорва това, нека прочете в Стария завет какво каза Господ на Соломон. Яви се Господ на Соломон и му каза, че ще има голяма мъдрост. И какво стана със Соломон? Всички му се смяха. Колко жени имаше той? Около деветстотин наложници. Това е едно морално падение. Казва се, че в първо време той се отдал на ядене и пиене. Каквото пожелавал, всичко правел. Разбирате ли? Нали той беше всичко, нали той беше най-умният? Казваха му: „Като теб в Израил друг цар няма да бъде.“ Най-първо Соломон имаше тази претенция – обещаваше храм да направи. Имаше големи окултни познания, но после трябваше да премине през закона на смирението. Като четете 12. глава от Еклесиаст, казва се: „Помни, че Господ ще докара всичко на съд.“


    И като четете притчите на Соломон, много от неговите мисли са нахвърляни в края на живота му, когато той вече признава, че философията не седи в тази световна Мъдрост. И затова казва: „Суета на суетите, всичко е суета.“ И който пише много книги, Мъдростта не е там. Има нещо по-дълбоко. Аз го опитах. Ако човек не го научи, всичко е напразно. Не е там спасението. Той е намерил нещо, за което е казал, че не му е време сега да се говори. Друг ще дойде да говори. Сега, ако аз ви кажа, че един от учениците на Христа беше и Соломон, може ли да намерите кой беше Соломон? Кой от дванайсетте ученици е той? (Обаждат се: Йоан, Павел.) Който и да е, намерете го в себе си.


    Значи един от учениците на Христа беше Соломон. И той се сподоби да влезе в Школата на Христа с големи страдания и смирение. И му казват: „Ти ще влезеш в Школата на Христа, за да научиш това, което сега не знаеш.“ Вие нали казвате: „Ние сме в Школата на Христа.“ А за да влезете в Школата на Христа, вие трябва да претърпите едно такова морално падение, т.е. един такъв тежък изпит, какъвто не сте виждали. И сам Христос, като слезе на Земята, Той минаваше един велик изпит. Какъв беше този изпит? Че върху Неговите плещи трябваше да се сложат греховете и пороците на цялото паднало човечество и Той почувства, като че сам Той ги е извършил. И трябваше да намери един модус:* като освободи всичките тия души, да им даде един нов подтик, нов тласък да дойдат пак на Земята, да се очистят, да се повдигнат. Следователно сам трябваше да дойде на Земята да разреши задачата си и да я опита. И Той я опита и каза, че по този начин трябваше да се реши задачата.


    Когато хората разправят за греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща.“ При най-големи обиди, бури, нещастия да не се размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш в този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае, и да кажеш: „Тук и никъде другаде!“ Сега това са принципи, които трябва да приложите. Някои от вас сте свързани, женени сте. Но що е женитбата? Мъж и жена – един договор имате. Някои от вас сте приятели – и то е договор; някои сте слуги и господари, учители и ученици – това са все отношения, вземания-давания. Ние имаме кармични връзки. Как ще се разрешат тия кармични въпроси? Тия въпроси може да се разрешат само чрез Божията Мъдрост. Любовта при сегашните условия не може да разреши въпроса. Чрез Любовта галените деца стават развалени деца. Ако вие при сегашния живот дадете на един човек Любов, няма да го ползвате, вие ще го развалите. Вие първо ще засегнете неговата душа с Божията Мъдрост, а после чрез Божията Истина. Любовта, тя ще действа, но по пътя на Божията Мъдрост и на Божията Истина.


    Да допуснем сега двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже някои горчиви думи, и вие му кажете такива и се разделите и двамата. И почнете тогава: „Той не е прав.“ Другият също казва: „Ти не си прав.“ Как ще се примирите? Ти може да отидеш при приятеля си и да кажеш: „Извини ме, аз те обидих.“ Но той не прощава. И в твоята душа ще остане нещо, но и в неговата душа остава нещо. Не може да се примирите по този начин. Истинското примирение е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си, и ще кажеш: „Господи, аз огорчих Твоя Дух, огорчих Теб, този, Великия. Аз не можах да устоя на добродетелта Ти, аз Те огорчих, не можах да устоя на висотата. Огорчих Те много.“ И ще се обърнеш, ще се молиш, ще чакаш, докато дойде туй обновление. Ти ще го почувстваш. Няма да се мине ден, два, три, един месец, и твоят приятел ще дойде. И в неговата душа ще се яви обновление. Нашите грехове са против Бога! Като направите грях в Школата, вие огорчавате Бога. Няма да огорчавате Бога. Тогава ще приемем този вътрешен мир, ще дойде примирението, радостни ще бъдем. Този е пътят за повдигане на ученика. И всеки окултен ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи, за да може да учи правилно. Това е необходимо, за да дойде Божествената Мъдрост. За да може да се развие тази диамантена воля при сегашните условия, непременно трябва да имате тия задачи, тия разсъждения. Те са трудни, но може да правите малки опити. По този начин вие ще се подмладите.
    Тъмното петно в съзнанието
  13. Надеждна
    Ученикът трябва да бъде като учителя си, до същия уровен, нито по-долу, нито по-горе, той там като достигне, по-нагоре не може да се подигне. Като своя учител да бъде и по тяло – да има същия строеж на тялото, и по сърце – да има сърцето на своя учител, и по ум – да има ума на учителя си, и волята му да е както волята на неговия учител. Тогава какво е искал да каже Христос: „Не е ученикът по-горен от учителя си“? Той поставя два принципа. Ученикът иска ли да бъде учител, той е изгубил своето предназначение, той не е разбрал основния Божествен закон в света. Иска ли човек да стане като Бога, той е изгубил своето предназначение. Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре.

    Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате? С една шепа не може да се храните, трябва чувал. Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва.

    Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега. За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено от хиляди години, то съществува от хиляди години.

    …първото нещо: всички вие трябва да съзнаете отношението си като ученици. И злото в сегашния свят е, че всички искат да бъдат учители. Нямам нищо против това, стига да сте една книга, не само написана, но хубаво написана. И тази написана книга, като я прочете който и да е, да може да изправи и подобри своя живот.

    Сега ще се поспра малко, ще ви разправя една легенда. Един от великите ангели на небето – аз го наричам Орифил – дошъл да посети хората и да види как живеят, да се позанимае малко със своите изследвания. Като минавал през една улица, чул да се вдига голям шум, гледа в една люлка едно малко дете и му казва: „Братко, защо плачеш?“ – „Няма кой да ми помогне, тия хора не ме разбират, те са ме оставили в тази люлка, малък съм, не мога да се проявя, пък и не разбирам закона.“ – „Какво искаш?“ – „Гладен съм.“ Взема ангелът биберончето, туря го в устата му. Това било едно малко момиченце на една година. Ходил той, изследвал. След 4–5 години минава, гледа на пътя друго момиченце, пак в неволя, плаче, плаче. „Защо плачеш?“, пита го. – „Изгубих майка си, не зная как да се върна у дома.“ Взема той това момиченце, завежда го вкъщи и забелязва, че то е същото, на което той дал биберончето. Първия път плачеше, че нямало кой да му даде храна, а втория път плаче, че е изгубило майка си. Ходил той, изучавал управлението на хората, науките им. След 19 години минава там при една река и вижда една мома на 19 години, която се готвела да се хвърли във водата, спира се той и ѝ казва: „Какво искаш да направиш?“ – „Отчаяна съм от живота, мен не ми се живее, защото имах един, който ме обичаше, излъга ме, и сега за мен животът няма смисъл.“ – „Мислиш ли, че този, когото обичаш, може да ти даде това, което желаеш?“ – „Аз само с него мога да бъда щастлива.“ Пак плаче тя. Първия път плаче за хлебец, за млечице, втория път плаче, че е изгубила майка си, а третия път, че е изгубила своя възлюбен. „Ще чакаш, ти ще намериш своя възлюбен, ти си се излъгала, твоят възлюбен никога не лъже, теб е излъгал някой в името на твоя възлюбен и ти искаш да се хвърлиш сега в реката.“

    И съвремените хора са се отчаяли: някой плаче за хлебец, други за баща и майка, а трети – че са изгубили смисъла на своя живот. Защо са изгубили смисъла на своя живот? – Те не са намерили още тоя смисъл, не са го намерили. А когато вие намерите вашия възлюбен, какво ще ви даде той? Сега мнозина говорят за възлюбения и казват: „Да има някой да ме обича“. Аз казвам, ако турят една въшка на главата ви и тя ви обича, тя чопли, вие почнете да се дращите, тя казва: „Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб“. Е, колко години трябват на една въшка да смуче, за да стане като теб?

    Силата не седи в това да те любят. И казвам една велика истина: Няма човек в света, който да ви люби. И ако някой ви казва, че човек може да ви люби, аз съм на противното мнение. Човек може да бъде проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света, това е Бог в своята целокупност. И да искаш да те люби някой, значи трябва да искаш да те люби Господ. И този Господ, за да ви люби, трябва да избере един човек, който да е проводник, за да Го познаете. Заблудите ли се вие, да помислите за онзи, чрез когото Любовта иде, да кажете, че от него излиза, вие ще бъдете при реката, да се хвърлите вътре, за да се удавите. Ама ако на този прозорец, през който минава тази Любов, тури някой своите кепенци и не може да премине Любовта и тя остава навън, кой е крив?

    Любовта изисква само да нахраниш гладния, голия да облечеш, невежия да научиш. Любовта не изисква да правиш на хората палати, да правиш по 10 костюма, по 10 чифта чепици, но Любовта изисква да му дадеш само това, което му е необходимо, а другото и децата даже могат да направят.
    ...
    Малко му дай, но с Любов му дай. И българинът казва: „Не гощавайте много“.

    И всичката съвременна дисхармония сега от какво произтича? Ти любиш някого, но почваш да ревнуваш. Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е изгубил доверие в него. И ученикът може да ревнува своя учител: той е изгубил доверие в учителя си – проявление чисто на физическото поле. Е, питам: ако ревнуваш, какво ще спечелиш? Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. Това са полици: ти ме следиш, аз съм подписал 10 полици и ти ме следиш, дето отида, да не би да избягам някъде. Може да питаш: „Еди-кой господин в София ли е?“ – „Защо?“, питам. – „Аз много се интересувам за него, защото имам вземане-даване“ или „Не искам да изляза от България, защото десетте полици…“ Като вземеш полиците, да отива където иска. Прав е човекът. Следователно, ако ти ревнуваш човека, разбирам, че имаш да му плащаш, а ако той те ревнува, има да ти плаща. Питат някои: „Как да махнем ревността?“ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот.

    Любовта – това е едно разумно проявление и само между две възвишени и разумни същества. И всякога, когато Любовта се проявява, има разумност. Даже тази Любов се проявява в кристалите. Любовта трябва да бъде разумна. Престане ли тази разумност, Любов няма. И когато говорим за Любов, разбираме две същества еднакво развити по ум и сърце: еднакво умни, повдигнати културно, с благородни души и силна воля, само такива две същества могат да се разберат. Ако твоят приятел ти каже една дума и ти я разбереш по един начин, а той по друг, каква любов може да има? А ако се скарат, каква любов е тя? Когато се карат, каква любов може да има? Любовта е като музиката, само двама велики музиканти, като се съберат, единият вземе първата цигулка, другият – втората, обичат се. Защо? – Двамата ходят заедно и дават концерти. Ако дойде третият, ще каже: „И аз ще дойда“, но него може да вземат да им варди цигулките, а на сцената сами ще свирят двамата. Това значи да се обичат.

    Едно „аз“ има в света, само Бог е „аз“, Онзи, първият, Който е създал всичко в света. „Аз“ подразбира Бога, Който е създал целия космос. Само Той може да каже: „Аз създадох всичко това, всичко това е Мое. Аз съм и освен Мене няма друг“. А сега ние се изпъчваме и казваме: „Аз съм, знаеш ли?“ – Да, ти си един „аз“, който нищо не си направил; ти си един „аз“, който даже 100 килограма не можеш да носиш на гърба си; ти си един „аз“, който не можеш да претърпиш една малка обида, един „аз“, който не можеш да живееш с никого, не си уредил сметките си и т.н. Трябва да съзнаеш кой е тоя „Аз“. Това е Бог, Любовта. Тъй трябва да мислим и само по този единствен начин ние можем да урегулираме живота си. Само един морал има в света.

    Ученикът не е по-горен от учителя си
  14. Надеждна
    Мнозина се безпокоят за живота си. – Има нещо, за което може да се безпокоите, но не и за живота си. – Какво ще стане с живота ни? – С живота ви ще стане това, каквото става и със семето. Ще се безпокоите или не, животът ви ще се развива, ще върви в своя път. Вие мислите, че ако правите усилия, ще подобрите живота си. – Нищо няма да подобрите, но ще попречите на процесите в живота да се развиват правилно. Едно усилие може да прави човек: да не бърка на Божествените процеси в своя живот. Например искаш да бъдеш добър. Това е естествено желание. Не остава нищо друго, освен да проявиш доброто в себе си. Обаче ти започваш да си противодействуваш и казваш: Не трябва да бъда добър, хората злоупотребиха с добрината ми. – Не спъвай процеса на доброто в себе си. Искаш да учиш, но нещо отвътре ти казва: Не се мъчи – и без знания се живее. Ти се поддаваш на тоя глас и се спъваш. Не се спъвай, учи! Знанието е благо за човешката душа. Пази правилото: Не спъвай правилните и разумни процеси, които стават в Природата! Не спъвай процесите на твоята душа!


    Новата философия казва: Като се нахраниш, не се безпокой дали храната ще отиде на мястото си. Бъди уверен, че всичко ще стане така, както Природата е предвидила. Не се безпокой дали ще станеш учен. Учи и за нищо не мисли. Не се безпокой дали ще станеш светия. Живей добре и не мисли за светийство. – Дали ще стана богат? – И това не е твоя работа. От тебе се иска да работиш и да учиш. Ако е определено да бъдеш богат, богатството само ще дойде при тебе. – Ако човек не работи, може ли да стане богат? – В Природата не съществуват отрицателни процеси. Под „отрицателен процес” разбираме оня кратък момент в Природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче отрицателният процес „не работя” не съществува в Природата. Искаш или не искаш, ще работиш. Покажете ми едно същество, което не работи. Търсил съм такова същество, но и досега не съм намерил. Казвате: Камъкът не работи. – Лъжете се. В камъка стават такива процеси, каквито вие не може да си представите. Външно изглежда, че камъкът не работи, но в него стават вътрешни процеси. Някой казва за себе си, че не мисли и не чувствува. Това са временни, преходни процеси. Невъзможно е човек да не мисли и да не чувствува. Външно ледът е неподвижен, но под него водата тече и работи. – Не искам да бъда добър. – Това е невъзможно. Ако не си добър, ще бъдеш лош, все ще дадеш ход на своите енергии. Когато човек не иска да свърши една работа, както Природата изисква, това наричам зло. Заставят ли те насила да правиш добро, и това наричам зло. Ако доброволно свършиш работата, която Природата изисква от тебе, ти правиш добро. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога как да изпълни задължението си. Например оставят едно малко дете при тебе и ти казват: Когато ожаднее детето, дай му да пие топла вода. Ти сгорещяваш водата до възвиране и наливаш в устата на детето вряла вода. Ето една грешка. Така ти изгаряш гърлото на детето. Разумен трябваше да бъдеш, да знаеш колко гореща вода може да пие детето. Вадиш заключение, че гореща вода не може да се пие. Дават ти после да изпереш една риза и я туряш в студена вода. Търкаш ризата със сапун, но тя не се изпира. Това е втора грешка. При прането водата трябва да бъде топла, а не гореща или студена. Разбиране е нужно на човека. Ако не разбира нещата, той върши всичко по буква и греши.


    Всяко рибешко желание, внесено в човешкия свят, непременно ще умре. И обратно: всяко човешко желание, внесено в рибешкия свят, също ще умре. Разумност се иска, а именно човешкото желание да си остане в човешкия свят, а рибешкото желание – в рибешкия свят. Следователно, щом се натъквате на противоречия, ще знаете, че сте объркали местата на вашите желания, на вашите мисли и чувства. Това означава неразбиране законите на живота.
    Важно е човек сам да избира условията, да не се спъва. Това значи да се намира под добри астрологически влияния. Кои са най-добрите влияния? – Когато слънцето е в центъра на живота. Човек трябва да се намира под пълното влияние на слънцето.


    Като ученици вие сте поставени в положението да изправите грешките на своето минало. В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна, съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които дават малки резултати. Вижте какво прави великият музикант! За една вечер той печели толкова, колкото друг някой за десет години. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в разумната Природа, тя казва: Ето, пред тебе се откриват много пътеки, избери си, която искаш. Всички пътища са изчислени, само един не е изчислен. Той е за оня, който търси лесния път. Изчислените пътища са мъчни, а неизчисленият е лек, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа с думите: Господи, освободи ме! Бог те изважда от тоя път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.


    Едно се иска от всички: Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с живата Природа!...

    Раят за рибата е ад за човека; адът за човека е рай за рибата.


    Казвам: Десет години не си купувай дрехи, но купи такава, каквато отговаря на новите условия. Нека струва скъпо, но да ти е по вкуса, да е по всички изисквания на новото. Защо ти е дреха за хиляда лева? Ако си купуваш нещо – да бъде най-хубаво, най-фино, да няма подобно на него. Същият закон съществува и в Природата. И там най-хубавите неща са най-скъпи.
    Фактори в природата
  15. Надеждна

    Христа разпят

    От Надеждна,

    Любовта на това велико слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и в нас. Понеже Господ е заповядал на всички ангели да разтворят всички прозорци на невидимия свят, тази светлина ще блесне, и всички хора трябва да излязат на това слънце. А сегашните хора казват: „Не излизайте, ще слънчасате – не ви трябва това учение, не му е дошло времето!“ – Като излезете на това ново слънце, най-първо ще се разболеете. Питам ви аз: коя жена, като чисти, не вдига прах? Коя жена, като пере своите дрехи, не размътва водата? Кой е онзи, който като боядисва къщата, не си напръсква малко дрехите? Но какво показва това? – Това показва, че той работи. Трябва ли тия външни спънки да ни спънат, за да не вървим към целта? Но нима на онзи пътник, който върви по пътя, няма да се скъсат обущата? Той по пътя ще срещне много мъчнотии, но целта трябва да се постигне!

    Следователно всякога, когато Словото стане разумно вътре в нашия мозък, когато Словото стане разумно в нашето сърце и в нашата душа – светлината се явява като един резултат. Значи, Бог е казал: Светлина да бъде в този ум, светлина да бъде в това сърце, светлина да бъде в тази душа, и бива светлина. И какви са резултатите на светлината? Най-първо тази светлина ще произведе буря, ветрове, дъжд, ураган, цял един катаклизъм, и след като образува своя почва, тази светлина ще произведе златни плодове, реки, извори, а чрез тия плодове ние ще познаем качествата на светлината. Защото всичките плодове еднакви ли са? Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите ѝ са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата друг? Как става това? Ще кажете: „Тъй го наредил Господ“. Тъй говорят религиозните хора, но учените хора не могат да говорят тъй. Този Господ, за Когото ние говорим, Той е Господ на Любовта. И като произнесем думата „Любов“, цялото ни битие трябва да почувства едно трептение, една велика радост да се появи в сърцата. А като кажем: „Бог е Мъдрост“, в твоя ум пак по същия начин трябва да изпъкнат най-великите мисли.

    „Решил бях – казва Павел – да не зная нищо друго, освен Христа разпят“, Христос, Който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, Който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме. Голямо изкуство е да знаем как да се отнасяме. Не е лесна работа да се живее братски. Като казвам: „Живейте братски и сестрински“, не е лесно туй учение. Мъчно е, но е учение, което може да се приложи. И приложи ли се веднъж, ще имаме едно общество, един народ, едно човечество. Тогава човек ще живее под своята смокиня и ще може да каже: „Добър е Господ, заслужава си да се живее“. А сега всеки от нас, като преживее 50–60 години, ще каже: „Дотегна ми живота, няма ли да идем при Господа?“ Синът не е доволен, не е благодарен. Защо? – Бащата не е богат. И обратно, бащата е сиромах, той е недоволен от синовете. Всички са недоволни, защото всички схващат живота само материално. Всичко търсим, само не Христа разпятаго! Всичко търсим, но не и Любовта, а трябва да потърсим Любовта. Ето отличителните качества на Любовта, която аз проповядвам: всяка една дума трябва да има само един смисъл. И когато аз казвам: „обичам“ – да няма „повече обичам“ и „по-малко обичам“, думата „обичам“ да има само едно значение и като кажеш: „обичам“, да бъдеш готов туй, което е вложено в думата „обич“ – в дадения случай, да го изпълниш, тъй както един чиновник изпълнява своята длъжност. И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл и си готов да направиш услуга. Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! В ръкуването ни и във всичките ни обходи тази Любов трябва да вдъхне на всинца ни доверие, че ние сме, които ходим по новото учение на Любовта.

    По същия начин трябва да почнем да изучаваме Любовта. Ако говорим за Любовта в сегашния ѝ смисъл, раждат се много противоречия; а тази Любов има едно отлично качество: като влезе в сърцата, тя ще направи всинца ни интелигентни. Когато Любовта не се приложи правилно, тя внася тъмнина. А човек, който върви по Бога, той те обича, и щом дойде при тебе, най-първо ще внесе светлина в ума ти – това трябва да бъде едно от качествата. Не внесе ли това качество: това не е Любов. И ако вие всички бяхте нагласени тъй, както аз говоря, знаете ли каква аура щеше да има тук?

    Христа разпят
  16. Надеждна

    Целта на живота

    От Надеждна,

    Като четеш и пишеш правилно, ти ще се научиш да живееш правилно. Да пишеш красиво, това значи да водиш чист, красив живот. Това е съдържанието на писмото.

    Онова, което ти си написал, измислил и изработил, то остава с тебе. Никой не може да ти отнеме изработеното и придобитото от тебе. Онова, което изучавате от другите, ще помогне за развитието ви. Обаче важно за вас е това, което вие сами придобивате. Само така човек става силен, само така той се усъвършенства и става свободен.
    Целта на живота
  17. Надеждна
    Истински морал е този, който издържа през всички епохи. Запример, ако днес някой мъж се осмели да обича и друга жена, освен своята, считат го за неморален човек. Какво ще кажете, когато един брат обича четирите си сестри? И те са жени. Има ли право този човек да обича тия четири моми? Чий закон е любовта: на Бога, или на човека? Казано е в Писанието, че двоеумният човек е непостоянен в своите пътища. Тогава може да се каже, че и двусърдечният човек е двоеумен в постъпките си. Когато говорим за мъже и жени, ние разбираме двата принципа: мъжки и женски. Следователно, когато се казва, че човек не трябва да има две жени или двама мъже, разбираме, че не трябва да има два ума и две сърца. Работите на всеки човек, който има два ума или две сърца, са винаги объркани. Всеки човек, който има два ума или две сърца, се раздвоява. Раздвои ли се, той се отдалечава от Бога, защото умът му се помрачава, а сърцето му се разколебава.

    Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях.

    И тъй, що се отнася до любовта, бъдете искрени в нея. Любовта изисква от човека искреност и чистота. Тя не търпи никакви примеси, никакви петна върху себе си. Не петнете любовта. Видите ли, че някой млад човек говори с жената на своя познат, приятел или брат, не хвърляйте никакво петно върху тях. Ама той я погледнал особено мило. На криво ли трябва да я гледа? Знаете ли, че всяка постъпка, всеки поглед на човека се фотографира от невидимия свят? Там държат сметка за всеки крив поглед на човека. Дали човек е отворил много очите си, или ги е затворил, там се държи сметка и за това. Срещате вечер някой човек със силна светлина. Вие веднага затваряте очите си. – Защо? – Силна е светлината на този човек. Срещате друг някой с малка свещица, а вън е тъмно. Какво ще направите? – Ще отворите очите си широко. Няма нищо престъпно в това, че някой много отворил или затворил очите си. Понякога казват на човека да отваря очите си на четири. Значи, той трябва да бъде внимателен, да се предпазва.



    Като краде и лъже, човек се учи да мисли. Чрез кражбата и лъжата човек развива мисълта си, но този метод на работа е отживял времето си, заради което днес се преследва. Днес кражбата и лъжата се считат за големи престъпления.

    Съвременните хора искат да се освободят от лъжата и от кражбата, за да заживеят добре. За да живеят добре те се нуждаят от знание. Като алхимици, те трябва да превърнат лъжата в истина, кражбата в благодеяние. Всички престъпления, които човек е извършил в миналото си днес трябва да ги изправи. Ако някога е бил крадец, днес трябва да дава; ако някога си е служил с лъжата, днес трябва да говори изключително истината. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. Тъй щото, не се осъждайте, но изправяйте погрешките си. Като видя, че някой човек греши, аз не го обвинявам, но казвам: Ти си добър художник, но си направил една погрешка в картината си, която непременно трябва да изправиш.

    Като ученици, поставете си задача, да създадете в себе си права мисъл. Върху какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпросите без оглед на злото. – Не, в сегашния порядък на света доброто и злото са преплетени. Те не могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огънят в живота.

    Сега, да се върнем към основната мисъл. Когато искате да съдите някого, съдете го, но за основа на съдбата поставете любовта, знанието и свободата. Правда и любов са двете начала на живота. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени". Значи, който съди другите, той съди себе си. Да съдиш другите, това значи, да изправяш себе си. Само Бог има право да съди, защото Той съди с любов.

    Ще дойде някой да ви се оплаква, че няма пари, че три деня не е ял. Трябва ли да го морализирате, че няма хляб в торбата си, защото е мързелив и не работи? – Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънее, линия ще придобие. Днес хората много се страхуват от затлъстяване. Двама германци, добри приятели, се срещнали в Америка, след 20 годишна раздяла. Те пожелали да се целунат, но не могли да се приближат един до друг – коремите им пречели. За да се освободи от тлъстините си, човек трябва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води към затлъстяване.

    Ценности на Любовта



  18. Надеждна
    В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне по един път в седмицата и ще ги учат, как да живеят, как да подобрят живота си. Така ще работят и свещениците, и проповедниците, и учителите. Нови методи на възпитание са нужни.

    Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората. Подло е да проповядваш едно учение без да си убеден в него. Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си.

    Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. – Защо е така? – Защото изтича от центъра на любовта. Следователно, светлината е еманация на любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на любовта. Мощна е любовта. Ето защо, когато мъдростта и истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека. Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта.

    Стотникът дойде при Христа и Му каза: „Господи, речи само реч." Исус му отговори: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Каква е била задачата на Христа, като Учител ? – Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си.

    Един италианец ми разправяше един интересен, научен опит, който той сам направил. Под един стъклен капак той турил 26 червея и ги наблюдавал, как се изяждат един друг. Един след друг червеите изчезвали, докато останали само шест. После останали пет, четири, три. Един ден той видял, че под звънеца останали само два червея, най-изхранените. След два-три дена останал само един. Италианецът си казал: Сега аз ще се справя с тебе. Опекъл червея и го изял. Питам: Кой спечелил от този опит? Червеите, затворени под капака, разрешиха ли нещо? Те знаят, че трябва да живеят и се изядоха един-друг. Най-после италианецът казал на последния червей: Сега ти ще се пожертваш за мене.

    Ако живееш в любовта, и ти само с една дума ще излекуваш болния. – За мене това е невъзможно. – Докато мислиш, че е невъзможно, ще бъде невъзможно. В момента, когато кажеш, че това е възможно, ще бъде така. Има ли по-голяма сила от Божията? Следователно, щом влезеш в средата на любовта, ти ще станеш едно с всички живи същества – с растенията, животните и хората. Тогава ще видиш, че любовта се проявява и в най-малките частици на материята. Във всяка частичка на материята има живот.

    Приемете в умовете и сърцата си свещената мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: При всички условия на живота, аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта. Този е идеалът на човешката душа. Това да стане по свобода, а не чрез заповеди. Само така душата ви ще се разшири, и духът ще се възвиси. Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света. Страдащият и болният трябва да знаят, че има Един приятел в света, верен при всички условия на живота. Той всякога ни помага. Той ще хване болния за ръка, ще го потупа и ще каже: „Аз ще те изцеля." Значи; има Един Човек в света, на когото всички можете да разчитате. Чрез Него Бог се проявява.

    И тъй, ако ви питат, в какво се състои Новото учение, кажете: Любовта ми към моите родители, братя и сестри, към приятелите ми да бъде една и съща при всички условия на живота. Тя никога не се изменя, нито се променя. Тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще дойда и ще ви изцеля".


    Ще го изцеля



  19. Надеждна

    Ще се стопи

    От Надеждна,

    Не само ние трябва да говорим известно учение, да обещаваме на хората, но туй обещание трябва да се реализира. Всяко обещание трябва да се реализира, да е истинно. Всяка дума, която казваме, трябва да бъде абсолютно вярна и реална в своето изпълнение. Когато аз ви казвам, че има невидим свят, този свят трябва да бъде хиляди пъти по-реален, по-неизменчив от този свят. Този свят, за който говорим, ще дойде на земята. Но не на тази земя – на тази земя щастие не може да има, – аз разбирам под тази дума условията, в които хората сега живеят. Сегашните хора, като те срещнат, ще те погледнат от главата до краката – снемат ти мярка.

    А според моите схващания, всяка една болница след 40 години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миязмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: След 40 години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно по същия закон и формите – не принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница. И когато се явят такива благодетели, някои казват: „Как, ние си имаме стара болница, нямаме кредит“. Аз казвам: Изгорете тия болници, аз ще ви създам нова болница, в която вие трябва да се лекувате по-рационално.

    Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си. Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав. Вземам този самун на трапезата, половината от яденето, което съм приготвил, давам на моя брат, а половината вземам, и имаме отличен обяд. Това значи да имаме еднакви чувства. Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си. Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят.

    Ако вкарате един вълк в каква да е форма, във формата на една овца или в човек, вол, кон и прочие, този вълк при всички форми ще остане пак вълк. Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има. Вие не може да го измените по никой начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. С нашия стар живот сега нищо не можем ние да направим. И затуй Христос казва: „Ако не се родите изново“ – т.е. ако не дойде нов живот, новата Божествена струя, в тая форма нищо не можете да направите. Туй е един велик закон в света: новото трябва да дойде във вас.

    И всеки човек, който работи и послужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. Ако аз всеки ден мисля за себе си, как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие. Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с воловете и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния.

    Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живей в святост и благочестие“. И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога прави добро, кой стои по-горе? – Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън. Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е в чисто Божествения свят, а който люби душата си – това значи, че не трябва да я изнасилвам, – той живее в духовния свят, и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическият свят. Те са три велики закона: ближния, моята душа и Бога – това е Света Троица.

    В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно Божественото е, което постоянно действа в нас.

    Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият. Когато вие страдате, Той казва: „Съжалявам, вие не сте постъпили по моя закон, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствате радост и Господ казва: „И аз се радвам, че ме послушахте“. И в страдание и радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца.
    Ще се стопи
×
×
  • Добави...