Надеждна
-
Общо Съдържание
1718 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
64
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Надеждна
-
-
Знаете ли какво представлява синестезията?
-
Който познава тайната на музикалните тонове, познава мистерията на цялата Вселена
Хазрат Инаят Кан
Музикалните тонове имат своето съответсвие с различните цветове,геометрични форми,със специфични движения на човешкото тяло и с неговите органи,с различните психически състояния на човека,неговите харкатерни особености и на това съответсвие са базирани лечебни системи и програми,а както всички приятели на Портала знаят - и Паневритмията.
Какво още знаете за това?
Споделете конкретна информация и материали,личен опит,свързани със съвременното приложение на Октавирането в различни области.
-
Здравей,Ина и всички,които споделят радостта и!
Току що разгледах снимките с твоите рокли,както и паната ти.Това,което мен ме грабна е настроението и жизнеността на цветовете,вероятно подсилени и от естествеността на материите,които струят от всичките ти произведения!За такава гледка казвам - личи си,че тук твори любовта.
Ами ти успехите явно ги имаш,затова ти пожелавам нови вдъхновения!
-
И от мен поздрав за всички
+ този филм го препоръчвам горещо. Поучителен е най – малкото и има отношение към темата, за тъгата. Приятно слушане и от мен.http://www.youtube.com/watch?v=nq20b4eb6z0
Поздравления за препоръчания филм!!!Мисля,че е поучителен не само за всеки творец,но за всеки човек също!Животът и музикалното развитие на Тина Търнър е ярък пример за това как страданието и разочарованието могат да се трансформират в градивна философия,стига да си ръководен от силите на доброто и любовта. 
-
Здравейте!От години се въртя в омагьосан кръг с един човек,в който намирам общи черти с тези от характера на баща ми,а връзката ни понякога оприличавам на брака на моите родители.Извода,до който съм стигала не веднъж е,че "моята програма"е част от "лабиринта" на майка ми,а тя от този на нейната майка(защото и там забелязвам прилики).Не веднъж съм била изправена пред взимане на съдбоносно решение,водена от импулсите на неудовлетворение,разочарование,неразбиран
е...Същото мисля,важи и за него.В живота си до сега не съм се колебала да взимам решения,продиктувани единствено от сърцето,приемайки всички рискове от това.Но сега нещата са поставени така,че не мога да взема решение - да продължа или да се разделя с този човек!?Освен за моя личен живот,имам странното усещане,че това мое решение е от съдбоносно значение за бъдещата съдба на дъщеря ми.
Моята рожд.дата е:13.07.65,Пловдив,07,30.
Неговата е: 18.12.67,София(не зная часа)
Ще бъда много благодарна за становището на просветените!
-
Личният ми опит с мудрите датира от октомври миналата година.Имах информация за тях от преди това,но за първи път ги използвах тогава.Оплакването,което имах беше тежест в сърдечната област и невъзможност да освободя напрежението...И така прибягнах до линка,посочен и от BlueHawaii- линк.Тогава ползвах:Апана Ваю(5).И след около 3-4 дни определено се почувствах по-добре,продължих още няколко дни,докато забравих за неразположението.
Миналия месец,с пристигането си в Норвегия ме налегна ужасен зъбобол.От декември месец имах проблем с друг зъб,който се опитах да лекувам най-напред тук в Норвегия,после в Германия и най-сетне - в България.Почти целия ми престой в Бълария (около месец и половина)беше придружен с ежедневно посещение на зъболекар - лечения,профилактики...всичко,което е необходимо да съм сигурна и спокойна,че няма да имам проблеми.И,като ме хвана на оня заснежен планински връх,от който слизането и после качването си беше риск,реших да опитам с мудрите.Тогава правих Апана(4),точно както е описана с необходимата продължителност.Почувствах облекчение след около 1 седмица,но продължих да я правя още седмица и половина,а сега даже не помня къде точно ме болеше.
Определено си мисля,че мудрите помагат на онези,които им вярват,които вярват в себе си и се възприемат като една система,която може да се възпроизвежда и самолекува.Затова е важно и,когато се пристъпва към някоя от тях,да се концентрираме не само върху физическата болка и засегнатото място от тялото,но и върху влиянието,което оказва избраната поза на пръстите върху енергийното ни балансиране,а от там и върху душевното спокойствие и изчистване.
-
Срещата ми с хомеопатията се осъществи преди 8-9 години.Тогава страдах от хроничен синузит,чувствителен и нервен стомах(което се проявяваше,както спрямо различни храни,така и при нервно напрежение или вълнение),безсъние,което понякога продължаваше седмици,а от това се чувствах опъната като конец и готова да екзалтирам всеки момент.Впоследствие се появи сърдечна аритмия,киста на яйчниците за 2-ри път,к.лекарите предлагаха да оперират...С други думи се виждах съсипана нервна старица,около която не беше много приятно да се стои,а бях само на 34 години.След ходене по лекари и прилагане на познатите традиционни методи на лечение - пункция за синузита(има ли смисъл да припомням какво меко казано,неприятно усещане е),избягване на храни,които обичам,пиене на сънотворни,в резултат на което бях с перманентно главоболие,отделно невероятно количество валидол и не помня още какви бяха лекарства за сърдечната аритмия...- реших да потърся и изпробвам други методи на лечение и точно в този момент в Пловдив се заговори усилено за Д-р Сашка Николова.Интересът ми бе подсилен от това,че за нея говориха и се ползваха от съветите и дори други лекари.Понеже безсънието ми водеше до падане на гласа,а това ми пречеше ужасно да работя,а и въобще бих казала,че за мен това е най-затормозяващото страдание,започнах от него.След около 3-4 месеца започнах да усещам подобрение,да се наспивам в 2 поредни нощи например...Паралелно с това започнах да се интересувам и чета подходяща литература.След това продължих с лечението на синузита,за него бяха нужни около 6 месеца.Но след курса,който проведох с хомеопатични лекарства,до ден днешен,аз почти не си спомням какви бяха симптомите на това заболяване!
Направих и някакъв кратък курс за лечение на кистата,от която няма следа...След положителния опит,който имах с хомеопатичните лекарства,прибягнах до лечението на синузита на дъщеря ми и при все,че при нея лечението започна в силно възпалена форма,днес тя също се радва на добро здраве. 
Не бих искала да повтарям казаното от предните постове,но определено подкрепям мнението,че в съчетание с подходящо хранене,разтоварване,профилактика на физическо и духовно ниво,хомеопатичните лекарства могат да имат неверятно въздействие и наистина да лекуват,а не само да заглушават симптомите на различни болести.Малко след като се ориентирах към него,минах на вегетарианска храна,разтоварване 1 ден в седмицата с плодове и чай,от 2 години правя житния режим,всичко това съчетано и с физически упражнения.Почти не си спомням за онези периоди от живота ми,когато от средата на октомври почти до края на май,бях с постоянно здравословно неразположение,да не говорим за възвръщането на пълноценния ми сън,а от там за възобновяването и нормализирането на останалите жизнени процеси.
Искрено се надявам да съм била полезна със споделения опит,а на всички боледуващи - да не се колебаят и да се ориентират към пробване,ако не на пълно,то поне на частично лечение с хомеопатия,в зависимост от спецификата и развитието на болестта!
-
Темата (мелодията) е турска.
Композиторът - италианец, живеещ в Германия.
Значението (музикалната интерпретация) - универсално.
Звучението - "куюнбаба" означава http://www.youtube.com/watch?v=szY7jmWHXJc.
П.П. И ако това не стига, изпълнителката е китайка.
Да знаеха всички полицаи колко МНОГО се самозаблужват!!!!!!!!!!!!!! - ма, кат не щат - ДГД.
Аз лично искам да ти благодаря за Пастир,aorhama!
За мен беше невероятно удоволствие да го слушам! 
-
Къде мога да прочета нещо повече за Индиговите деца? Чувал съм, че Учителя е казвал, че през 1975 г. ще се родят напреднали души и това са индиговите деца. Нищо повече не знам, а това е моята рожденна година.
"Децата на новото хилядолетие" на Каролина Хеенкамп!!!В момента чета втората книга - много е интересна и горещо я препоръчвам!
-
(на майка ми – по повод смъртта на нейна приятелка)
Смъртта ми отнема приятел –
Боли…
Сърцето се къса…
Няма връщане назад.
Отишъл е във вечността,
Дано там те чака…
В главата се блъскат
Въпроси без отговори –
Бях ли добра,обидих ли лошо,
Простих ли за всичко?...
Тишината отговаря с мълчание
И ми се иска да изкрещя,
И да заудрям и да се пазя,
И да се моля и да заповядвам,
И да обичам без да мразя!!!
Приятелят ми се разболя и
Бързо изчезна в бездната на голямата истина…
Чакай ме там,
Запази ми място до теб,
Забрави неразкритите тайни,
А отровата изхвърли!
Болест е тя,а там болести няма,нали…?!
Взирам се дълго в небето високо,
Да те позная в звезда се опитвам –
Напразно.
Затварям очи и те виждам –
Усмихваш се лъчезарно…
-
...дали би било възможно лекцията да се запише по някакъв начин, за да може повече хора да имат "достъп" до нея?
И аз задавам същия въпрос или по-скоро отправям молба,ако е възможно,да се запише лекцията,за да стигне и до нас,които нямаме физическа възможност да присъстваме!
-
Искам да споделя с вас нещо,което ми попадна днес - за "пеенето"на делфините.Сигурна съм,че едва ли казвам на много от вас новина и все пак - доказано е,че определени честоти от звуците,които делфините издават допринасят за образуването на ендорфин в човешкото тяло.Ендорфина е от тъй наречените естесвени опиати,които допринасят до голяма степен за доброто настроение и себеусещане.Опитах се да намеря и приложа тук нещо такова за доброто настроение на всички ни,но за съжаление успях само да открия едно заглавие:"The natural sound of Dolphins".Прегледах ,не веднъж, приложеното в тази тема,голямо е разнообразието наистина и отново изказвам благодарността си на всички ви,но не открих нещо подобно на това.Някой може ли да помогне?
-
Слушах ги вечер, на загасено изкуствено осветление, застанала до широко отворени прозорци към нощното небе. Гледайки към звездите и оставяйки се на тази космическа хармония от звуци, ставах една мъничка прашинка и политах към...дома.
Ето така ми въздейства и сега тяхното вълшебство.
Да,може би това е и моето определение за музиката на Pink Floyd - космическа,необятна и в същото време - много земна и близка,сякаш ръка да протегнеш и ще я стигнеш...Това усещане,според мен идва и от текстовете им - до болка злободневни и в същото време - гениални с простотата на изказа и с мъдростта,която носят.Има и други групи и муизканти,които правят "космическа" музика,наистина,но Pink Floyd са намерили онзи ключ,който отваря сърцата на много и най-различни по възраст,образование,професия ...хора,свързва ги с Космическия разум,потопява ги в онази "памет",която при други обстоятелства,стои обкована с вериги.
-
Здравейте,отново!
Току що прочетох какво си ми написала,chris,благодаря!
Да,това за приятелите си права и тя определено се стреми да има своите приятели,но често остава разочарована,а не ми се иска разочарованието да я озлоби и затвори в себе си.Приятелите,истинските,са нещо,което човек търси цял живот.И за "бутането" съм го разбрала,та я оставям да говори,когато тя поиска и не и се мяркам много пред очите,когато ми дава да разбера,че не и е до мен(то нямам и физическа възможност за това).
Благодаря и на другите,които са споделили от какво имат нужда!Вярвайте,че когато изразите с точни думи това от което имате нужда,то ще ви се даде!
Няма да ви досаждам повече засега!
-
Виждам,че е минало доста време от последните изразени благодарности,но никога не е късно да се благодари отново!И аз се присъединявам към всички,които благодарят на Вальо!
Толкова красиви цветове,толкова живот и сила,и любов строят от всички снимки,че човек и да е тъжен,се усмихва!
Благодаря
-
-
Поддържането на външния вид,според мен,е необходимо дотолкова,доколкото създава първо вътрешен комфорт на самата личност,който пък рефлектира върху приемането и харесването и от останалите.Или с други думи - когато човек съумее да се "облече" в тяло и дрехи,които на него самия му харесват и му е удобно в тях,то неминуемо идва и харесването отвън.В този смисъл поддържането на външността минава най-напред през "цензурата" на нашите вътрешни критерии и винаги,когато те са задоволени,резултатът отвън не закъснява.Естествено,че е необходимо то да е съобразено и със средата,в която се намираме - да не сме шокиращо различни,но да си бъдем ние.Абсолютно съм съгласна с Добромир:
Все пак, ако някой не те посрещне подобаващо заради дрехите, ти не му даваш възможност и по-късно да те изпрати по ума (или душата)...Едно от нещата,които ме привлича особено в Паневритмията,например,е бялата дреха.Когато наблюдавам кръговете,образувани от толкова много хора,облечени в красиви бели дрехи,усещам как струи светлина и жизнерадост от всякъде,не само от движенията,които правят.
Сещам се и за филмите "Тайната" и "What the bleep do we know"(дано да не бъркам заглавието) - когато героинята си казваше,че се обича,целуваше се,рисуваше си сърчица по цялото тяло,образът и в огледалото беше красив и обратно - когато си мислеше за недостатъците си - огледалото я показваше грозна.Харесването започва първо вътре в нас и от нас.Ние сме тези,които изпращаме сигнали на другите да ни харесват или не.
-
И аз искам да изразя благодарността си към neoscanner и всички,които са си направили труда до нас да достигне тази вълшебна музика!
-
А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.
Тази част от беседата ме наведе на мисли за личния ни избор.Заобиколена съм с хора,които могат да бъдат добри и всеотдайни само с по-далечни познати.С най-близките си са постоянно в спор,държат се арогантно и грубо,а в същото време знаят,че те са единствените хора,на които разчитат.И така живеят в постоянно неудовлетворение,което ги кара да боксуват - любезни и мили с непознати,даже с онези,които им забиват ножове в гърба(света) и мрачни,и заядливи в къщи,където би трябвало да цари равновесие и хармония за всеки(да бъдем в хармония със себе си,с Бога в нас).Опитват се да бъдат приятели с всички,но в крайна сметка остават без нито един истински приятел.Често обичам да им казвам:"Не си Слънце да огрееш навсякъде!"Смисълът,който аз влагам в посочения цитат е за личния избор,който всеки трябва да направи,а той изисква да се откажеш от определени неща в името на истински стойностните за теб и само тогава можеш да усетиш сладостта от богатството.
Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!“Ето това се опитвам да кажа на мои приятели и се отказвам,когато ми отправят репликата „Покажете ни Го да Го видим“! Но на помощ идва следващото:
Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус.Това,за което не спирам да се моля е да ми се дадат сетива да ги усетя - Светлината и Исус.Дай Боже всекиму!
Още много са мислите,които препускат в главата ми след като препрочетох беседата вчера.Споделям напълно казаното от Диана Илиева.Сещам се и за една мисъл,не помня от кого беше,че една книга си струва,ако те кара да я препрочиташ...
-
Нима мога да остана безразлична към такава тема!?Книгата"Позитивно възпитание за тинейджъри"е действително много ценна и бих казала,че тя преобърна наследените ми,консервативни представи за възпитание,както ми помогна в трудни моменти да взема правилната посока в отношенията с 15-годишната ми дъщеря.Хубавото е,че книгата не разглежда проблемите само теоретично,а може да служи направо като практическо ръководство за родителите,защото се базира на примери от практиката на двамата автори - психо-терапевти,езикът е диалогичен и това я прави много реална и близка до конкретните житейски ситуации,в които сме поставени.Определено мисля,че тази книга ми "вдъхна"смелостта да казвам по-лесно "да" на дъщеря ми и много по-рядко(да не кажа,че почти не ми се налага)да слагам забрани.Научи ме да говоря тихо,защото децата "чуват повече шепота,отколкото крясъците",да се вслушвам и следвам желанията и,а постепенно се стигна до там,че тя сама започна да си слага спирачки.Не казвам,че трудните моменти и предизвикателствата са изчезнали,би било твърде утопично.
А и отсъствието ми от дома за дълго също си казва думата,но покрай "самообразованието" си,като родител,започнах да образовам и майка ми,и резултати има,но и постоянно сме нащрек!Ето например,днес беше Тодоров ден.Всички знаем,че това е тъй нареченият Конски празник у нас.Дъщеря ми обича конете от самото си раждане.Наскоро,като разчиствах стаята и,намерих една бележка,писана от нея:"Конете са ми в душата.Музиката ми е в кръвта.И двете са ми в сърцето".Ние нямаме условия да отглеждаме коне,а и това си е едно скъпо удоволствие.Опитвам се да не секвам порива и и правя всичко възможно да я подкрепям.И така,от ден на ден,се стигна до днешния,когато беше първото и състезание.За целта тя предварително ми каза,че ще се наложи да не ходи на училище една седмица.Първо изроптах,разбира се.Как може - цяла седмица!?
Без уроците по пияно(тя е в музикално училище),без английски...!?Възмущението ми беше пълно и нескрито,за което сега съжалявам! 
После и се извиних за реакцията си и и казах,че понеже и имам доверие и знам,че тя е отговорна към нещата,с които се занимава,съм съгласна да направи така,както тя сметне за най-добре и я подкрепям.(определено имам основания за това - в училище се справя отлично,а учителката и по пияно също е доволна от нея)Тя побърза да ме успокои,че ще си взима уроците по пияно,а също и английския,но в крайна сметка не го направи.И двете с майка ми решихме,че няма да го повдигаме на въпрос,докато мине състезанието,понеже беше много напрегната и притеснена.Е,днес то вече е минало,а сега(не веднага,разбира се)предстои да поговоря с нея за "казаната дума".Искам да "стигна"до нея и да я накарам да разбере сериозността на това да изпълнява обещанията,които дава...Как бихте постъпили на мое място? 
-
Браво,Бяса!Много ми хареса!Искам и аз да споделя едно стихотворение,което получих на рождения си ден миналата година и чийто автор не знам,за съжаление!?Бих помолила,ако някой от участниците разпознае автора му,да ми го каже!
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички -
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерня погледа и празника.
Да ти присядат глътката и залъка.
А в нощите, в които му е празно -
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича - ала само тялото.
да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
да му подхвърлиш ключа на победата.
И кротко да го милваш през решетките
(когато е дошъл да те разгледа...)
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек. И не заплаче.
Веднъж сълза отронил - е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
-
Старата тема: Сподели настроението си с музика или стих
Модераторска бележка:Поради големия брой страници, старата тема е затворена и е отворена нова с номер 2. Мненията от старата тема можете да намерите на посочения по-горе линк.
-
Благодаря ти много,Александра!
Нещо не се справям успешно засега с тегленето на файловете,но ще продължавам да опитвам!
-
Към всички композитори,които сте споменали,искам да добавя Мусоргски - "Картини от една изложба".За съжаление не можах да намеря линк,за да го чуете или изтеглите,но ще продължавам да търся.
Синестезията - какво знаете за нея?
в Изкуството
Добавено
Повечето материали за синестезията в нета са на руски,наистина.Ето и нещо на български:
Синестезията е била описана от Франсис Галтън и ясно документирана от него през XIX век. Той посочва, че някои хора, които са съвършено нормални в други отношения,имат особен симптом и той е, че при тези хора - които иначе са напълно нормални - се получава смесване на сетивата и всеки път, когато чуят конкретен тон, те виждат определен цвят. Така, горно до е червено, горно фа е синьо. Друг тон може да има цвят индиго. Този феномен, това смесване на сетивата се нарича синестезия. Галтън посочил също така, че това се случва в цели семейства.
В йога това е много често срещан феномен. Дори в някои школи имат специални упражнения за да го предизвикат. Например в Кундалини Йога.Тези упражнения се базират на Теорията за Елементите - как те произлизат един от друг. По-грубите Елементи произлизат от по-фините елементи. Например от Елемента Пространство чиято танматра е ЗВУК, произлиза елемента Въздух, чиято танматтра е ДОПИР. От Въздуха произлиза Огън, с танматра светлина и форма и т.н.
Когато йогинът медитира върху отделните букви, той ги „свързва” с останалите елементи. Например,ако медитира върху звукът АААА той се опитва да почувства какъв е този звук при допир. Дали е гладък или грапав, дали е топъл или студен. След това той се опитва да почувства какъв е цветът на този звук, и каква форма има. След това се опитва да види каква е миризмата на звука АААА. И накрая може дори да го помирише!! Елементите произлизат един от друг!(Това,което съм перефразирала е от лекция на Рамачандра)
Хрумва ми,че именно синестезията е довела до появата на човешките азбуки!?