Надеждна
-
Общо Съдържание
1718 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
64
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Надеждна
-
-
Точно като теб и аз си мислих,Ася,преди да прекрача прага,който разделя любителя от професионалиста-музикант.Но за съжаление отношенията между музикантите не се различават много от тези на останалите хора.Има я и завистта,и задкулисното,и лъжата,и лицемерието...досущ,както е при Моцарт и Салиери("Амадеус").Музикантите,като всички останали хора,са и "амбициозни"(не в добрия смисъл на думата),и тщеславни,и прекалено себелюбиви и готови в името на кариерата си да си "затворят очите"за много компромиси...Интересно е,че в тази професия "моженето" трудно се "покрива".А още по-интересно е,че дори да не се понасят като хора,когато свирят в един оркестър,музикантите могат да бъдат в невероятна хармония!?Ето този феномен се опитвам и до сега да си обясня!?
И понеже имам повече опит и познания в,както го наричат,лекия жанр или популярната музика,веднага ми идва да дам за пример една изключителна група - АББА.Знаете ли на какво се дължи невероятното въздействие на песните им над не едно поколение - до голяма степен те са заимствани идейно не от какво да е,а от класическата музика.Авторът им,Бьорн Улвеус,е сякаш "спуснат от горе",както обичаме да се възхищаваме на музикалните гении.Но да не се отклонявам от темата - преди да се разделят окончателно,четиримата члена на групата,са имали страхотни разногласия.Предполагам знаете,че за един период от време,са имали и лични отношения,по двойки,но след известно време тръгват в четири различни посоки.АББА не са единственият пример за велика група,която се разпада,въпреки невероятния успех и печалби.Такива са и Пинк Флойд(отивам към по-тежките стилове
)- там проблемите са между две силни личности,които не могат да се примирят една с друга(тази на Дейвид Гилмор и тази на Роджър Уотърс).Знаем,че и двамата се опитаха и направиха,разбира се,самостоятелни изяви,но успехът на Пинк Флойд остана незасенчен.Идеята и на темата,която поставих,и на мнението,което сега пиша е,именно да разсъждаваме върху тази чисто психологическа и човешка страна на "даването"и "взимането" в професията на музиканта.Като "консуматори",всички хора сме устроени някак си само да казваме - това ми харесва,това - не.Но ние тук се опитваме да се "пробудим",нали...защото това е и една от вратите,която ще ни отведе към нашето лично щастие. -
Някъде из нетното пространство на този форум срещнах мнение за хората,които се отдават на духовен живот в днешно време и веднага ми хрумна една аналогия между тях и хората,които посвещават живота си на музиката.Не всички са гении,разбира се,но това съществува от незапомнени времена(помните историята за Моцарт и Салиери),а вероятно подобни истории са съществували много преди тях,но думата ми е за отдаването,защото и едните и другите го правят доброволно,така им диктува сърцето.Всички обичаме хубавата музика,без значение какъв жанр е тя.Обикновено до нас,посредством жълтите медии,достигат само слухове за големите печалби от концертите им,за хубавите разкошни къщи,за многобройните им разводи и деца...Но замисляли ли сте се какво се крие зад всичко това?Защо много от тях завършват живота си като алкохолици и наркомани,защо,въпреки гениалните си произведения,които са направили много хора щастливи,те самите умират нещастни...
-
Кои са тези упражнения, я споделете.
На мен горещо ми препоръчват в момента китайските Тян ши-Кордицепс, Био Калции и Био цинк, антилипиден чай и останалите им продукти.
За тези упражнения има 2 книжки в Спиралата със заглавие "Петимата тибетци" от различни автори,които разглеждат тяхната история и философия.Четат се бързо и са много увлекателни.Мисля,че е задължително преди да се пристъпи към самите упражнения да се прочетат тези книжки.А снимки на упражненията можете да видите тук:Лекуващи ръце.Казват,че те имат силно подмладяващо действие,белите коси придобивали естествения си цвят,но само ако сте постоянни и не се отказвате.Казах вече,че проблемите ми със съня значително намаляха.Усещам се по-адекватна и по-лесно се концентрирам в динамичните промени на ежедневието ни.Въобще "Петимата тибетци"са една добра алтернатива за поддържане на енергййния ни баланс и то без да ни откъсват за дълго от многобройните ни ангажименти.Успех!
Мdrya1953,6-то го знам,но не го правя засега.
Като събера опит и имам резултати,обещавам да споделя! 
-
Слънцето
Молитвата също
А някой прави ли "Петимата тибетци" Пет упражнения за стимулеране на чакрите и от там жлезите с вътрешна секреция. Ако има опит някой моля да го сподели.
На мен ми действат много стимулиращо.Дори си мисля че се пристрастявам към тях, което не ми харесва. В смисъл ако пропусна ден без да ги упражнявам имам усещането , че тонуса ми спада.
Аз ги правя от 6-7 месеца и определено съм "за" с двете ръце за тези упражнения!Освен,че ме зареждат с енергия,ми създават и настроение,и желание за всичко,което ми предстои да направя през деня.Понякога и аз имам чувството,че се пристрастявам към тях,но определено не мисля,че е така.Понеже много пътувам,ми се случва да не ги правя по 2-3 дни на няколко месеца.И тъй като съм старателна и обичам стриктно да изпълнявам указанията(а те са,че тези упражнения трябва да се правят без прекъсване),малко ми докривява,но не съм забелязала да ми спада тонуса.Хубавото е,че не се нуждаят от много място и не отнемат много време(не повече от 10 мин.),също включват дълбоко вдишване след всяко от тях.Освен това,откакто ги правя,проблемите ми със съня почти изчезнаха.Тъй като регулират разпределението на енергията по цялото тяло,мисля,че са невероятен жизнен и имуностимулатор!!! -
От вчера(30.01.) и аз започнах житния режим!
Тази година съм по-спокойна,макар че все още е трърде рано да се каже! 
Приветствам всички,с които сме започнали заедно,както и останалите участници!Хубавото е,че тук в Пловдив по това време се провежда и курс по Паневритмия!Усещането е великолепно! 
От вчера(30.01.) и аз започнах житния режим!
Тази година съм по-спокойна,макар че все още е трърде рано да се каже! Приветствам всички,с които сме започнали заедно,както и останалите участници!Хубавото е,че тук в Пловдив по това време се провежда и курс по Паневритмия!Усещането е великолепно! -
Еххх,ама затова ви обичам всичките - само "А" да кажа и всички ще ми се притечете на помощ!
Това мое пусто притеснение ме преследва навсякъде и във всичко,че даже и в житния режим!Но наистина ще започна на 30-и и ще следвам Любовта,Търпението,Разбирането...пък ще видим до къде ще стигна...
За филтъра още утре ще проверя,а за кристалите ще се постарая да ги подготвя за следващата година!Миналата година си спомням,че някой ме беше посъветвал да използвам изворната вода Девин,а сега никой не споменава за нея!?Вярно,че е застояла и в пластмасова бутилка и все пак ми се струва по-добър вариант от преварената пловдивска течаща вода,при положение,че нямам кристали,пък даже и да се моля от все сърце!?
-
Аз реших да го отложа за февруари (на 22ри или 23-ти ще започна). По редица причини, вкл. и претовареността ми през следващите две седмици.
30-ти януари не е лошо като дата. Тогава Марс тръгва напред, от позицията, на която беше в края на септември. Повод за размисъл.
Благодаря ти,azbuki!
Вече бях започнала да се притеснявам,че не съм "познала"тоя път,но ти ме успокои!А този филтър за вода,за който говориш,както и кристалите,от къде мога да си купя?
Има и още нещо,върху което ме накарахте да се замисля,Ники и Приятел...
За усамотяването,отделянето...За мен това е просто невъзможно и тази раздразнителност,за която говорите,я изпитах миналата година.Не бих искала и тази да се повтаря и по тази причина,съм решила да го направя за 5 до 7 дни.Има ли още нещо,което бихте препоръчали на онези,които не могат да си осигурят необходимото спокойствие и почивка? 
-
Здравейте,приятели!И тази година съм решила да се включа в житния режим,но според заетостта ми,ще го направя от 30.01.На условието да започна в сряда отговарям,но минава доста време от разсипа на луната.
Какво мислят по-опитните и знаещите? -
Акордите преливат...
Аз стъпвам по контура
на мечтите си.
И с теб, любима моя
самота...
се сливам.
Браво,infinity1305!!! -
На човек, неизкушен от "духовна" литература и религиозна философия, никога не бих препоръчвала подобни четива. Има си добри автори, големи психолози и техните студии са едно добро начало.
За неизкушения интелект (повтарям се), е необходима индиферентна литература.
Разбира се,че "насила хубост не става",но hakama пита и всеки отговаря според личния си опит.Аз също започнах да чета най-напред книгите на психоаналитиците,но когато за първи път разгърнах "Любов"на Петър Дънов,открих,че "анализите"в нея са много по-задълбочени.Всъщност интереса ми към духовна литература в началото се подсили от това,че намирах много общи неща между хипотезите на лекарите,направени в резултат на дългогодишен опит с пациенти и казаното от Учителя.И разликата,която впоследствие започна да ме дразни,беше тази повърхностност,за която Ники говори,в науката Психология.
Съгласна съм,че големите психолози са само "доброто начало".
-
Освен Пиер Дако,бих ти препоръчала Ерих Фром!Също и аз,като irenastoyanova,те съветвам да започнеш да четеш духовна литература!Която и книга да изтеглиш от този сайт на Петър Дънов,няма да сгрешиш!Успех!
-
Понякога за да следваш душата си се искат известни стратегически жертви. Включително решимостта да избереш не най-доходната професия! Ето защо, както вече го казах, адекватността на мотото е само относителна. Не може да се откъсва една частица от успеха и да се слага като основен критерий за това, че човек е успял в живота. Много хора тук казаха, че ако имат много пари ще следват по-отблизо призванието си. Аз не мисля така. Поне повечето от "успялите" в този смисъл хора май се отдалечават от призванието си, тъй като, когато човек не е дорасъл до това да употреби оптимално по-големите възможности на богатството, в него надделяват определени неконструктивни изкушения...
Точно така е и според мен!Ще добавя нещо още - избирайки "не най-доходната",а тази професия,която обичаш,понякога се налага да доказваш любовта си,а това може да отнеме дълго време,може би години...Има случаи,когато може и да не дочакаш успеха в настоящия живот,какъвто е случаят с Ван Гог,а има още много такива примери.Удовлетворението във финасово отношение при мен насъпи едва през последните 3-4 години,а се занимавам с тази работа от близо 20 години.Не е тайна,че музикалната професия е свързана с много предварителни вложения - инструменти,апаратури,осветления,дрехи,които всеки прави,според разбиранията си за музика и начин на работа.Качесвото на това,което влагаш е и твоята цена,без да пренебрегвам таланта и труда,разбира се.Лично на мен ми е коствало много рискове,защото не съм имала никаква материална подкрепа,била съм и глава на семейство,и всичко,което съм купувала и влагала е било със заеми и без сигурност,че ще имам достатъчно работа,за да ги изплатя,а и за да нахраня детето си.Според мен разумният риск отваря много повече възможности от предпочитаната сигурност,но разбира се,трябва да усетиш и уловиш момента.А това пък се постига с трупане на опит в обичаната работа,и колкото по-горчив е той в началото,толкова на повече те учи.Казвам това най-вече на онези,които са открили коя е тя и са тръгнали да навлизат в нея.Казвам им го,за да не се отчайват,а да продължат да доказват любовта си.
И също,като много други,мисля,че удовлетворението не е въпрос на много пари или на популярност - това са външни проявления за онези,в които "надделяват неконструктивните изкушения",както добре го е казал Добромир!Подкрепям и xameleona,че по-важно е да сме благодарни на Съдбата за уловията,които ни предоставя,за да се справим с предизвикателствата.Сещам се и за една мисъл,перефразирам - не се молете за лесен живот,молете се за сили,да се преборите с трудносите.
-
Да добавя и още нещо - споделям мнението на всички,които отбелязват разликата между самота и самотност - едното е резултат от личен избор и предполага вътрешен комфорт,а другото е усещане за неудовлетвореност,липса на баланс и в този смисъл стремеж към другите,които биха помогнали за установяването му...Самотата ни кара да се вглеждаме навътре в себе си,самотността - навън.
Имам приятелка,която ме нарича "самодостатъчна".Понякога го усещам като упрек в егоизъм,но за мен,а както прочетох и за други,които са писали тук,е само необходимо условие за онези,които се стремят да намерят Бога в себе си,за да го освободят от оковите на цивилизацията.
Много ми хареса и това,което bee_bg казва: "Аз си мисля за друго един форум т.е интернет до колко запълва самотноста ,а в същото време сме в нужната самота ?"
-
Самотата ме зарежда с енергия.Не ми пречи да обичам,напротив - научи ме как да обичам повече без да обсебвам и как да не натоварвам другите със себе си.
-
Много интересна е информацията,изнесена от Кристиян!Дълги години страдах от хроничен синузит,а така също имах дифузна пародонтоза,особено изразена в по-младите ми години,но никога не съм се замисляла,че отношнията с баща ми могат да са причина за това,а те определено не бяха добри в един период от живота ми...Така че,много благодаря за "откритието"!
Аз лично се справих с проблема синузит с помощта на хомеопатични лекарства,които пих в продължение на 6-8 месеца по съответна схема,изписана от д-рСашка Николова(гр.Пловдив)- ирисов диагностик и хомеопат.По нейните указания излекувах и дъщеря ми,която след няколко повторения на коварен грип,беше получила страхотно възпаление на синусите - лекарите казваха,че рядко се наблюдава такова състояние при 12-13 годишно дете.И до сега,зададе ли се вирус,единственото ни спасение са тези лекарства и за радост се налага все по-рядко!
Ако някой се интересува,бих могла да изпратя координати на лекарката на лични.
-
Със сигурност е вярно, но както всички дълбоки истини трябва наистина да се разбере правилно. Или пък ако някой открие тази магическа страст вътре в душата си и я следва независимо препятствия и смърт ще я преживее реално.
Примери за хора постигнали "човешки върхове" в изкуство, наука и др. не са показателни, защото това са си отново егоистични дела предназначени глевно да обслужват нисшия им аз. Това май е дори правило и хора които живеят в този нисш аз и искат да бъдат велики в нещо трябва да страдат от нещо като безпаричие, болести или други проблеми, за да могат да съхранят достатъчно енергия и успеят.
Само в тесния път който отстрани и в началото изглежда ужасно труден и непоносим, а в реалност е вълнуваща радост, човешко достойнство и любов може да се съчетаят великите надчовешки постижения с никакви липси и проблеми
Абсолютно вярно!Да не говорим,че зад големия "успех" и зашеметяваща кариера обикновено се крият много компромиси и в повечето случаи се стига до духовно обедняване!Благодаря ти за хубавия цитат,borislavil!!!
-
За мен също е вярно.И бих пожелала на всеки да го преживее!Обичах да пея от дете.Свирих на цигулка,после на китара,но всичко беше само в рамките на хобито.Когато за първи път се качих на сцена,а и до ден днешен,не питах за пари.Имаше моменти,когато бях обект на голямо презрение от страна на колеги,защото се сългасявах да пея за малко.Разбирах ги,но те мен - не.Не мога да се пазаря за колко пари да пея,да не говорим,че въобще не мога да се пазаря,но винаги пеех с желание,любов и чувство.И сякаш всичко по-късно се подреди от самосебе си.Сега не печеля кой знае колко,но достатъно.Богатсвото ми е в признанието на хората-слушатели.Не казвам,че не е имало и трудни моменти,вътрешна борба - за и против,не е за пренебрегване и външната - с конкуренцията.Но следвах пътя на сърцето и резултатите не закъсняха.Не идеализирам.
Споделям напълно и казаното от Донка и Станимир.
-
Ранното лягане явно е по-здравословно,но като се налага да се ляга късно,а понякога и въобще да не се ляга...Преди страдах много често от безсъние.Това се отразяваше на работата ми(гласът ми пада),от там се започва едно притеснение,което се превръща в невроза...с други думи - доста неприятно.От 4 месеца правя комплекса упражнения "5-та тибетци" след всяко събуждане.Сънят ми е значително по-здрав и пълноценен,само дето не мога да спя по-малко от 8 часа,най-добре се чувствам след 8,30-9 часа сън,но и не лягам преди 3-4 през нощта.
-
Ето ме и мен! Благодаря на всички за музикалното богатство и разнообразие!!!Реших и аз да се включа с поздрав за всички родители!
А също и с поздрав за всички деца!
http://www.youtube.com/user/naninaseva
http://www.youtube.com/watch?v=3pJoMeEg8cM
А това е една песен за любовта,за която всяка жена мечтае...
-
Иначе е просто. Отиваш при енорииския си свещенник и се изповядваш. Не знам за цената, защото никога не съм се изповядвал пред църковни служители. Обаче съм се изповядвал пред мнозина от вас всекидневно, чрез постове например, които ви смятам за по-големи свещеннослужители от редица попове. Това беше първото нещо,което и на мен ми хрумна като прочетох темата!Е,може да не е всекидневно,но винаги,когато имам нужда съм го правила и определено съм чувствала облекчение,а да не говорим за feedback-a - май на никой друг не бих повярвала така,както на вас - нито на свещеника,нито на психотерапевта.По-мъдри и адекватни съвети не съм получавала от нито един мой приятел,както от пишещите тук.Освен това и опасението,че натоварваш някого със собствените си проблеми го няма или поне не е толкова силно напрапващо се.А да не говорим за усещането за космополитност,сякаш Вселената е съпричастна с теб и твоите болки.За мен това е даже едно от "доказателствата",че Бог ме чува,че съм се докоснала до него чрез вас.
-
Току що изгледах "Парфюмът" под влияние на отзивите за книгата в темата за интересни книги и го препоръчвам горещо!Може да се изтегли от www.zamunda.net заедно със субтитрите.
Неотдавна гледах "Babel".Освен,че go препоръчвам също
,бих искала да попитам някой,който го е гледал,какво мисли за заглавието на филма?Защо филмът се казва така?Имам си мое мнение,разбира се... 
И него може да изтеглите от www.zamunda.net -
С вас съм и аз,от цялото си сърце и душа!Щом е за ЛЮБОВТА,МИРА и СВЕТЛИНАТА - ВИНАГИ ГОТОВ!
-
И пак благодаря за отношението,което проявявате,за разбирането и вникването в дълбочина на един толкова личен и в същото време общочовешки проблем!Чувството на вина и в моя случай,като и в много други,не може да се разглежда еднозначно,съгласна съм с теб Борислав.Благодаря ти и за откровеността!Предпочитам я пред лицемерието.Пък и няма нищо лошо в това,което си ми казал - нали и моите разсъждения са в тази насока!?Всъщност там,където то въобще съществува,винаги има много страни...
След много безсънни нощи и мисли,изводът до който стигам и съм щастлива,че го прочетох в постинга на Донка
е този за мобилизирането на енергията,която губя в търсене на начин за "поправяне" на грешката или ситуацията,и трансформирането и в нещо стойностно и ценно,което ще е полезно и за мен,и за дъщеря ми.Да,минавало ми е през ума,че физическата ни раздяла ни е сближила духовно.Майка ми не веднъж ми казва,че единственото нещо,което понякога и помага да я вразумява,е "заканата и",че ще ми се обади да се оплаче.Не казвам,че е дошъл краят на вътрешните ми терзания,че само ще си изтупам ръцете,все едно съм се изцапала малко и ще продължа да си "пея" безгрижно.Но се радвам,че видях "мъждукащата свтлина"в далечината на тъмния тунел...
Чувството на вина доста често идва от факта, че си мислим, че е имало и по-добър път, който сме могли да изберем, а ние някак си сме избрали по-лошия. Това само води до раздвояване и в крайни случаи дори до сериозни психически проблеми.Единственото, което от тук нататък можеш да направиш за дъщеря ти е да я насочваш деликатно към духовно търсене, към осъществяване на връзка с Божественото. Ако настоява един ден да и поискаш прошка, поискай и прошка, че си била ръководена от твоя дух да вземеш това решение заради нейното щастие единствено.
Прочетох постинга ти,едва след като написах моя,alainpaula!И в него прочетох други мои мисли,за които не успях да спомена.Благодаря ти!
Точно към това се опитвам да съсредоточа силите и вниманието си - да насоча дъщеря ми към осмислянето на живота и чрез Бог и връзката и с него,към непреходността на духовното и надделяванетото на материалното.В сегашните условия нямам кой знае какъв успех,все още по-силни се оказват грубостта и лъжата,които са част от ежедневието и в България...Но аз не бързам,изчаквам подходящите ситуации,с които я убеждавам в правотата на моите виждания,по-точно,използвайки ги,тя сама прави изводите си.
Радвам се,че се запознахме!
-
Определено съм съгласна с онези от вас,които мислят,че чувството на вина е отрова,но и незаменимо лекарство в различните ситуации,които животът ни предлага.Бих си позволила да го нарека задължително условие,среда за осъществяването на катарзиса за онези,които поемат по духовен път,след като се отърсят от депресията,до която то би могло да ги доведе.Напълно съм съгласна с Анна де Паула,изказала е много от моите мисли.Това,разбира се,е едната му страна.Другата е тази,за която Донка говори – манипулативната.Тя е винаги външна,но не по-малко опасно отровна.Мисля,че трябва да разглеждаме чувството на вина в неговата разнопосочност,а не едностранно,защото,като всяко чувство,и то има своите влияния и отсенки и от други чувства и психически състояния.
Категорично съм на мнение,че никой няма право да осъжда учителките от “Мистерията Лим”,или който и да е,поставен на тяхно място.Нима болката на родителите ще стихне,ако ги видят на “кладата”,нима ще върнат рожбите си,отправяйки им безмилостните си обвинения!?Когато чета или чувам за подобни трагедии,винаги се опитвам да се поставя на мястото на останалите живи и винаги си представям,че ада,в който трябва да прекарат остатъка от живота си на Земята,е по-страшен от възможността да загинат,но в такива моменти човек е лишен от съзнателен избор,а и инстинкта за самосъхранение е над всичко.Явно и смъртта на децата,и “разпъването на кръст”на учителките са кармично обусловени,както казва Борислав.Искрено желая на родителите да не търсят изкупителна жертва,защото не е това,което на тях им е отредено да научат от сполетялото ги нещастие.А на учителите да стигнат до извода на Борислав: “когато съм чист пред себе си и пред Бога, не изпитвам вина. Когато не съм - изпитвам. Просто е!”
И е просто,и не чак толкова да надмогнеш себе си или онова,което те изяжда отвътре,даже и да нямаш действителна вина.Добрият изход е свързан с пътя към “вратата”,която води към света на духовното,но всеки се ражда с различно натрупана опитност и стигането до “вратата”,както и намирането на “пътя”е индивидуално…В този ред на мисли,се изкушавам да споделя с вас за моето чувство на вина,което благодарение на всички ви,както и на материалите в страницата и препоръките за различни книги и филми,дадени тук,успявам да преодолявам.Споменавала съм и в други теми,че работя извън България далеч от дома и имам дъщеря,която отглеждам сама,или по-точно майка ми се грижи за нея.Не винаги е било така – когато тя се роди,аз не мислих да пътувам,имах скромна работа и възнамерявах да продължавам така.Но настъпиха първите катаклизми в България,девалвацията на лева,много банки фалираха,в този момент почина баща ми.Останахме сами – дъщеря ми,майка ми и аз.Преди да я родя,се занимавах с музика,но всичко беше по-скоро като на шега,за удоволствие,повече хоби,отколкото професия,макар че тайно винаги съм си мечтала да стана певица.Мечтаех и да пътувам в чужбина,мечтаех и за един по-добре устроен материално живот…Понякога се чувствам виновна и за това…И така,отдаде ми се възможност да пътувам и се занимавам с музика. Тръгнах.Тогава дъщеря ми беше на 2 годинки.В началото турнетата бяха кратки и аз отсъствах от къщи само за 2-3 месеца.Но после нещата се промениха,и разбрах,че ако искам да имам работа,на която да разчитам,нямам право да отказвам договори,при каквито и да е обстоятелства.От тогава до сега изминаха 7 години.През това време дъщеря ми порасна,стана на 14.Старая се да поддържам постоянна връзка с нея,слава Богу на помощ дойде и Интернета,който ни дава възможност за ежедневни разговори и чатове.Понякога имам чувството,че съм много повече с нея и нейните проблеми,отколкото други родители,които живеят постоянно с децата си,но понякога,все по-често напоследък,тя се затваря в себе си и не иска да говори с мен и тогава започва да дълбае длетото на вината и съзнанието,че съм я лишила от ежедневната майчина ласка и топлина,не ми дава мира.Мисълта за направения преди години избор ме разяжда,като киселина,а връщане назад няма…Някои от близките и познатите ме осъждат и обвиняват,други ми казват,особено в сегашната ситуация,че ако си бях останала в България,щях да се чувствам виновна,че не мога да и купя учебници или дрехи,или пълноценна храна,или нещо друго,от което тя има нужда…Когато беше по-малка,ми казваше:”Мамо,защо родителите на другите деца си намират работа тук,а ти не можеш?”Спомням си даже,че по едно време ми търсеше работа…Работата ми на музикант тук в Норвегия ми носи голямо удовлетворение,невероятно е усещането,което изпитвам,когато виждам щастливите усмивки по лицата на хората,в такива моменти си казвам,че това е работата,за която съм родена.Идването ми в Норвегия е свързано и с намирането на “пътя”,за който споменах в началото.Мисля и затова дали щях да го намеря,ако бях останала там,притисната от суровия битовизъм…Но мисълта,че съм “жертвала” дъщеря ми е много болезнена.Прочетох в някои мнения за чувството на вина,като проява на гордостта и съответно не приемане на Божията воля,но не бих искала и да избягам от отговорността на моя личен избор…
А вие какво мислите – как според вас бих могла да стигна до прошката?
Що е търпение?
в Себепознание
Добавено
Благодаря на всички и за цитатите,и за "преживяните" мъдрости!Благодаря и за темата!Видях,че не е нова,но аз сега я открих - дали защото напоследък се усещам по-търпелива...!?
Абсолютно подкрепям казаното от Донка!
Това,което само искам да допълня е,че дихателните упражнения помагат много за възпитание в търпение.Сигурно не казвам нищо ново за много от вас и все пак - това е моят опит.Когато за първи път започнах да ги правя,все нямах търпение да "дочакам"времето за сутрешното си кафе,например.Да не говорим,че ако ми предстоеше някакъв по-напрегнат разговор или друго,изискващо по-голяма концентрация действие през деня,просто загубвах всякакво търпение да ги изпълнявам и на практика,ги провалях.И въпреки всичко не се отказвах,а на следващата сутрин започвах от начало.От 5 вдишвания,които ми се струваха цяла вечност тогава,сега и 20 минути не ми стигат,в съчетание с формули.Сещам се и за още нещо,което съм срещала някъде из прочетеното от Учителя - когато излизаме от дома си е важно с кой крак ще стъпим първо извън вратата(мисля,че беше десният),както и с кой крак ще станем от леглото,например...Мислейки за тези и други на пръв поглед дребни,но важни неща,отделяйки им повече време,постепенно забравих да бързам...И все си повтарям,че ако успея да свърша Божите дела,земните сами ще се подредят.Е,не казвам,че съм успяла. 