Надеждна
-
Общо Съдържание
1718 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
64
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Надеждна
-
-
-
Да,както винаги,сте прави!
И не че,не съм ги мислила всичките тези неща,за които ми пишете,но някак си все ми се струваше,че мога да се "скрия"...от себе си...Така е Благост - "истината" му е майката!А за онова,което съм подтискала,може би е вече късно...прекалено надълбоко е отишло и не мога да го стигна,за да го извадя...Ще прочета препоръчаното от Любо.Ще послушам съвета ти,Силвия СД,ще отида при ендокринолог,но отдавна не вярвам в помощта "отвън"...
Извинете ме,ако нарушавам хармонията ви!Ужасно ме привличате,уютно ми е някак си при вас,но постоянно имам усещане,че не мога да ви стигна...
-
А какво ще кажете за асексуалноста.Липсата на желание за секс.
Цитатът е от изказването на didi_ts.
Наблюдавам в себе си липсата на желание за секс от дълго време.Бях прехвърлила 35,когато я усетих за първи път.Помислих,4е е нещо временно и ще отмине...Но за съжаление,вместо да отминава,тя се задълбочава,а от там и нежеланието ми да общувам - не само с мъже...Заедно с липсата на желание за секс се роди и липсата на мотивация за много други неща,които носят радост в живота ни.Човекът,с който работя и живея,често ме упрекваше...,сега сякаш и той се е примирил...Вярно е,че имахме тежки периоди на неразбирателство и война помежду си.Сега,
сякаш всичко се намести.Но желанието ми за секс не се върна.Тъжно е,повярвайте ми!Възможно ли е,според вас,тази липса да е само резултат на хормонални изменения по чисто физиологични причини...Нямам сили да призная пред партньора си,че нямам желание за секс,макар че той го усеща...Около мен хората се събират и разделят и всичко,сякаш става с такава лекота,а за мен е просто невъзможно.Не искам да го залъгвам,нито пък да го наранявам... Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря ви!
-
Приключих с житния режим и съм щастлива,че успях да направя пълния курс от 10 дни!Вече четвърти ден похапвам ралични плодове и зеленчуци и се чувствам отлично!От раздразнението ми през 7-8 ден не остана следа,отдавам го на причини от друг характер и се опитвам да не му обръщам внимание и да не го допускам,разбира се.
На всички,които искат да опитат животворната рецепта с жито,пожелавам успех!
-
Благодарна съм на всички,които писаха за захранването!Днес е моят 8-и ден.Глад не усещам,понякога само чувставам сухота,но не е болка за умиране!
Постоянно се опитвам да мисля за повече усмивки,за душевна чистота,но вчера бях ужасно изнервена...и толкова се разочаровах от себе си...Какво мислите? -
И аз преминах "кризисния" трети ден!
Главоболието ми изчезна,чувствам се лека като перце,чак ми иде да полетя! Все още ми е рано да мисля за захранването,но това е единственото безпокойство,което чувствам,тъй че се реших да попитам. 
Та,след като ядем ангелската супа на 10-ия ден наобяд към житото,как продължаваме нататък?Има ли значение какво ядем(естествено безмесно)или просто трябва да не прекаляваме с количеството? -
Здравейте!И аз от днес започнах житния режим!
Това,което ме мотивира,е желанието ми да изостря сетивата си за невидимите неща,които ни влияят в отношенията с хората,за пречистване на духа и тялото,за "привличане"на онази космическа енергия,която подрежда събитията в живота ни по най-благоприятния за нас начин,според Божествените закони.Мир и любов на всички,които търсят и намират "пътя",който ги извежда на едно друго ниво за разрешаване на житейските проблеми!
-
Полезна си ми,и още как,chris!
Определено много държа на общуването си с теб и други млади хора,като теб!Работя в насоката,която ми даваш за дъщеря ми и се радвам,че интуитивно съм я намерила,въпреки упреците на заобикалящите ме,че "много и угаждам" и че тя не го заслужава.Мисля,че всички деца заслужават най-доброто за тях.Разбирам липсата на мотивация за ученето на литературата в училище(особено в 7 клас),но ми се иска и тя да разбере,че пътят до"сладките плодове"на живота понякога е изпълнен и с горчиви хапки.Знаеш ли,напоследък си мисля,че това,което е най-страшно за нея всъщност,е липсата на приятели.Откакто са в грипна ваканция,тя не е излизала никъде и всеки път,когато и предложа да го направи,казва,че няма с кой!?Не мога да го проумея това!? 
Целият и емоционален живот се свежда до компютъра и общуването и с хора чрез него.Това нормално ли е според теб??? -
А аз мисля да започна от 7.02.,сряда.Дано да не закъснея много,че така като гледам,май ще съм последна!
И на мен ще ми е за първи път,та ме е обзело леко вълнение! 
-
"Деспотизъм" и "вампиризъм" - настръхвам,но си права,Донке!Идеята за градинката я имам,но дали ще мога да я реализирам - не знам!Във всеки случай личният ти споделен опит поне ме убеждава,че това е разрешението!
А че "златната среда" е най за предпочитане,спор няма!До постигането и обаче се минава през много търпение,такт и най-важното - любов!Всички ние обичаме децата си,но също и родителите си,и от едните,и от другите имаме нужда в определен етап от живота си,както и те от нас...Не само в това се състои любовта,разбира се,но взаимната грижа ни привързва и не по-малко от кръвта и гените,определя отношенията помежду ни.Не разбирам как е възможно да изоставиш родителите си!?!Та това е признак на болна психика!То е като да крещиш на децата си и да ги притискаш да взимат нежелани решения,когато са объркани и безпомощни...И в двата случая сме егоисти.За съжаление много хора не се замислят над тези проблеми,а те са проблеми на едно болно общество,защото зад трагедията на възрастните,зад старостта и самотността им,се крие не само отношението на собствените им деца,те се чувстват "отхвърлени"навсякъде...В тази посока мисля,че за постигане на "златната среда" наред с отърсване от чисто наследствените ни народнопсихологически особености,трябва да достигнем идруг социален стандарт...
Повярвайте ми,мечтая да видя нашите майки и бащи усмихнати,весели,танцуващи,защото,когато те са щастливи,ние също сме щастливи,също,както децата ни са щастливи,всеки път,когато ние се усмихваме! -
И аз искам да благодаря на Орлин за поста му от 29.01.!
За такава старост мечтая и работя по въпроса от сега! Жизнеността и енергията ни на старини зависи от живота,който водим сега.Постоянно мисля - дали пък не съм се забързала много,да свърша едва ли не всичко...Никога не е късно да размислим и променим стереотипа си,никога не е невъзможно.Това се опитвам да внуша и на собствената си майка(70-годишна),която изпада в депресия,всеки път,когато се почувства излишна,само защото всички ние - деца и внуци,можем да се справим сами с ежедневието си...Често "грижата за децата" изцяло изпълва ежедневието на възрастните и ги кара да се чувстават ненужни и самотни,когато децата им се "изплъзват" или,когато им се струва,че не получават необходимата благодарност за саможертвите.А важно е точно това,което перфектно е формулирал Орлин - " Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!!
А защо да се увстваш сам? ...Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните духове са ти другарчета, ако общуването с ангелите (директно осъзнато или индиректно, чрез интуиция) е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? ..."
-
Здравейте!Току що прочетох една от статиите,препоръчани във форума и с изненада разбрах,че Учителят е използвал т.нар. БЯЛО ЖИТО,грухано,за житния режим.А негруханото или това за покълване било за други упражнения!?
Да си призная честно,малко се пообърках!Вие какво мислите???И още един въпрос по повод тази статия:ще закъснея ли много,ако започна режима в сряда,на 7-и февруари?Защото от една страна най-добре е да започна в сряда,а от друга - да не е по-късно от два-три дни след пълнолунието!?
Нали разбирате,че искам да направя всичко така,че да е най-добре! И без това "изискването"за изворна вода няма как да го спазя! 
А някой от вас,ако може да ме посъветва нещо и за водата,много ще съм му благодарна! -
Благодаря ти,AIM!Вие с Chris наистина много ми помагате!
Знам всичко това,което ми казвате,но в живота,нали знаете,имаме нужда от постоянно потвърждение на познатите истини.И още повече вярваме на правдивостта им,когато са изпитани! Простете ми Валентин Петров и Добромир!Разбирам това,което и вие ми казвате и съветвате,но вероятно съм на различно от вашето ниво духовно развитие,а и когато сме в сърцевината на житейските пожари,по-трудно асимилираме философските съвети!
-
Здрвейте!Chris,прости ми,4е се забавих с отговора си - бях и заета,но ми се искаше и да помисля повече върху въроса ти.Оказа се,че не ми е много лесно да отговоря,защото не съм сигурна,че трудностите,които имам с моята тййнейджърка идват от нея самата...
Все повече упреквам себе си за необмислените си грешки спрямо нея,които сега естествено дават подобаващ резултат.Една от най-непреодолимите трудности,които имам с нея,е нежеланието и да завършва започнатото,липсата на амбиция(не говоря за педантичност или за някакъв перфекционизъм,но тя просто се спира и отказва от всичко при първото препятствие или в началото).Нямам предвид пианото.Ето сега се случва същото и с ученето по български и математика.Преди 2 месеца ми каза,4е иска да кандидатства в езикова гимназия,а след като се убеди,че и затова трябва да се потруди,е готова да се откаже.Снощи и казах,че трябва да си кажа молитвата преди да заспя.Преди го правехме заедно.Но сега тя каза,че вече не вярва в това,че Господ чува молитвите и и затова не вижда смисъл да се моли...Липсата на упоритост и търпение са навсякъде в ежедневието и,а аз не знам как да ги преодолявам!Обяснявам това и с несигурността и непостоянството,които се ширят навсякъде в обществото ни,освен с моите лични грешки...Другото е враждебното и и агресивно поведение към близките,които най-много се грижат за нея - баба и,вуйчо и,дори към мен понякога...Докато навън е най-хрисимото дете.Желанието ми е да и помогна,защото съм убедена,че тези външни прояви са резултат от неосъзнати от нея самата вътрешни проблеми,но как да разбера какви са те и дали мога да помогна за всичко...Все пак не бих могла да върна времето назад,нали...
Намирам отговори и помощ със съвети за много от житейските трудности,пред които съм изправена,тук във форумите на страницата нa Beinsadouno и съм благодарна за това,че ви има всички вас!
-
Благодаря ти,Chris!Много си прав(а)за липсата на мотивация за учене,както и скучните учители,които често са дори по-незнаещи от децата,а от там губят и уважението им.Ще се опитам да те послушам и да не и натяквам за ученето.Проблемът при нея е,че е в музикално училище от 1-ви клас,свири на пиано откакто се помни и сега това и се вижда ужасно досадно от една страна,затова и искам да и дам възможност да опита и нещо друго - езикова гимназия(това е другото желание-с англйиски,немски,италиански или испански),но в същото време не е сигурна,че може да се "раздели" с пианото.Това пък от своя страна я натоварва много и не и остава време за нищо друго.Та,общо взето такава е дилемата.
И аз мисля точно като теб за ученето,но се притеснявам,че няма много време за подготовка,а още повече,че се налага да разпредели силите си на различни места,та оттам може би и напрежението,което "избухва"понякога между нас.Ще се постарая да съм по-въздържана,защото си много права,че за успешното и представяне на изпитите е важно тя да бъде спокойна и уверена в себе си.
Пак благодаря и искам да кажа на всички вас,тййнейджъри,че вашият форум може да помогне много в отношенията между вас и родителите ви!Няма родители,които да не обичат децата си,но повярвайте ми,понякога и ние самите не знаем как да подходим,объркани сме и тогава допускаме грешки и отблъскваме децата от себе си.Поздравявам инициаторите и простете ми,но сигурно пак ще се допитвам до вас!
-
Здравейте!Аз съм родител на 14-годишно момиче,но си позволих да пиша във вашия форум,защото наистина искам да съм добра майка и да "позволя"на детето си да е щастливо без да го "задушавам" със собствените си желания и разбирания за живота,но често се улавям в грешки,не успявам да надделея над себе си или по-скоро не съм сигурна какъв подход да избера,така че да и давам нужната свобода и само да помагам със съвети.Накратко - в момента тя е в 7 клас.Предстои и кандидатстване в учебно заведение,но точно кое да бъде то,тя самата не е наясно!?А нежеланието и да учи се задълбочава,и колкото повече времето напредва,толкова повече тя отлага ученето.Притеснена съм за бъдещето и!Не искам да налагам собствените си разбирания,но наистина не знам как да и обясня колко важна е тази година в живота и...Моля ви за съвет!Каква позиция да заема?!Всеки мой опит да я накарам да учи завършва с караница,а не бих искала да е така!
Благодаря ви за вниманието!
-
Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"!
Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече!
Благодаря ти,Донка!
-
Благодаря на pencil за подаръка!Като майка,работеща далеч от дома и от детето си,постоянно мисля за всички възможни начини да компенсирам тази липса - не говоря за материални придобивки,макар че и те неминуемо се включват в "стратегията" ми.Заобикалящите ме хора,както и онези,които се грижат за дъщеря ми,постоянно ме упрекват,че съм прекалено "мека"с нея,докато аз просто давам изява на безкрайната си,безусловна любов.В момента тя е в своя пубертет и определено не е от "най-лесните"деца за контрол и общуване.Опитвала съм се на всички да обяснявам,че това е естествен резултат от почти постоянното ми отсъствие от дома(а освен това съм и самотен родител).Опитвам се и да поддържам,доколкото това ми е възможно,ежедневна телефонна връзка с нея.Истината е,че аз съм единственият човек,слава Богу все още,в чиито съвети тя се вслушва,както и споделя неща,които с никой друг не споделя.Но понякога съм била разколебана и повлияна от съветите на заобикалящите ме.Тази книга ми попадна точно в един такъв момент на съмнение дали заемам правилната позиция и ми вдъхна кураж,че не бъркам посоката.
Това,което ме вълнува е как да ориентирам съзнанието на дъщеря ми към доверие в съществуването на Космически разум,в Бог във всеки от нас,а от тук и едно по-ведро и жизнеутвърждаващо настроение в ежедневието,което лесно напуска 13,14,15-годишните.За сега се възползвам само от житейските ситуации - идеята ми е да и покажа,че доброто ражда добро и обратно.Но понякога тези изводи не идват веднага и тогава тя се чувства объркана,а аз още по-зле.
Бих искала да помоля някой да разкаже своя опит в това отношение.
Благодаря за вниманието и още веднъж за ценната книга,която изпратих на няколко свои приятелки-майки!
-
Искрено съжалявам,че не съм в България!
Иначе щях да подкрепя Милкана за срещата в Пловдив! -
Прочетох "твоя отговор",Синева!Ще го прочета пак по-късно...Благодаря ти,пак!
-
Благодаря ти,Синева,за хубавите стихове!
Сякаш те ми помагат да си отговоря в известна степен на въпроса,който преди малко зададох...И все пак,бих искала да чуя и нечие друго мнение...Простете ми,ако изглеждам невежа!По-важното е,че имам желание да се науча,нали...?
Току що погледнах,че някой е писал и отивам да го прочета...
-
"ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля."
Добре до тук!Но,ако и когато взаимното привличане на телата стане неудържимо,и постоянно се разкъсваме между желание и чувство за вина(по ред причини,обусловени от различни обстоятелства,задължения и отговорности),как да се ориентираме в правилната посока...?
-
Не вярвам да има някой,който да предприеме каквито и да е резки промени преди да се консултира и обмисли добре последствията от тях,а следователно няма и да навредите.
Колко хубаво си го казала,Синева - "Много трябва да се внимава с живота, който тялото носи. Нужен е нежен и внимателен подход като към дете!"Освен всичко останало,се наслаждавам и на красотата на езика ви,мили приятели.
-
Благодаря на Синева за подробното описание на метода Шанк-пракшалана!А също и на Силвия СД - за противопоказанията на метода!Може би няма да посмея за сега да рискувам с него,защото страдам от някои от посочените заболявания и ще продължа да прилагам гладуването(което при мен все още не е стигнало до най-чистия си вариант),с чай и плодове,както се надявам да успея да приложа житния режим през февруари.Дай Боже!
Между другото,дори във формата,в която го прилагам в момента,определено чувствам ефекта,както върху външния си и вид,така и върху цялото състояние на духа ми - настроенията и мислите,които ме спохождат,както и отношенията ми с хората,с които работя и живея,са далеч по-светли и чисти от преди.
А това си е "усмихване" на живота,за което всички мечтаем...Благодаря ви още веднъж,че ви има - всички вие,които споделяте опита и знанията си в тези форуми!
Всички!!!
Масаро Емото в България, на Седемте Рилски езера
в Природата
Добавено
Мисля си,че формулата на Учителя:"Бог на Любовта не е Бог на мъртвите,а Бог на живите.Аз съм жива и този Бог е в мен,а щом е мой Бог,с Него мога да постигна всичко." е много подходяща за случая.Бих могла да продължа в тази насока и да доразвия: Мога да изчистя негативната енергия от съзнанието си и да помогна на всички,които се стремят към това,и да създам нова позитивна енергия,която ще продължи живота на Земята.