ASS

Благодаря Ви за мнението г-н Баев. Определено имах нужда да чуя гледната точка на професионалист. Аз също се надявам да е просто напрежение от новото и непознатото в работата. Определено ще запазя вашето мнение и когато имам нужда ще го препрочитам отново. Замислих се за въпроса с доказването, на кого искам да се докажа наистина. Не се бях замисляла до сега. Мисля, че е някаква неосъзната моя вътрешна потребност, за да се чувствам успяла. Ще взема поука от написаното, защото човек винаги се учи на нещо. Лек и приятен ден Ви желая.

Здравейте. От известно време имам следния проблем. Работех много натоварена работа и бях започнала да не мога да спя. Като ми приключеше работния ден не можех да спра да мисля за работата. Не можех да изключа. Реших да сменя работата. Сега съм на ново място ама проблема си остава. Оказа се, че и тук не е по-спокойно. Затрупаха ме с работа за 3 години напред. Да я свърша сама. Изплаших се. Не вярвам, че ще се справя. Идвам с нежелание. Като малко дете се чувствам което не иска да ходи на детска. Отчаяна. Работя, но нямам търпение да свърши работния ден. А като свърши не мога да забравя за работата. Мисля че и утре пак трябва да ходя. А в работата съм сама и не мога и да се разсия с колеги и си въртя проблема в главата. И няма изход. Отслабнах с 4 кг. Нямам никакъв апетит. Искам да не работя ама няма как. Надявам се да свикна ама не успявам. Пак не спя а ако заспя сънувам как работя. Непрекъснато мисля как да свърша работата по- бързо а не за тези три години време. Осъзнавам че проблема си е в мен. Но ако продължавам така ще се разболея. И през почивните дни не мога да се отпусна. Само за проблемите в работата си мисля. Дайте ми съвет. Мъжът ми вече казва, че никъде не мога да работя и само се оплаквам.