ISTORIK

Акцизите са една от най-старите форми на облагане с косвени данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма. Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”. Акцизите са наричани още “данъци на греха”. Впоследствие с увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си класическо предназначение. В България през 1948 г. акцизът е отменен като самостоятелна форма и е включен в състава на данъка върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и се прилага в обща законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА). При този закон стоките се облагат или с акциз, или - с данък върху оборота. От 1 април 1994 г. са в сила 2 самостоятелни закона - Закон за акцизите и Закон за ДДС. При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС. От 1 януари 2006 г. Законът за акцизите е заменен с новия Закон за акцизите и данъчните складове. Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система. - Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз. - Регулираща функция - класическа функция на акциза, регулираща производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени. - Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в държавния бюджет се получава информация за количеството на легално-произвежданите акцизни стоки и услуги. Използват се различни начини за облагане с акциз. - Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки: като лозя, тютюневи ниви, плантации със захарно цвекло или захарна тръстика и други. Платеният акциз се включва в цената на материалите и суровините. - Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки. - Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки, облагани с акцизи. - Облагане на готовите изделия - често с бандерол, както напр. - цигарите и алкохолът в България. Данъчният размер и вида на акциза при различните акцизни стоки са различни: - Бири - в абсолютна сума в левове за литър на база екстрактно съдържание, определено в тегловни проценти. - Вина - като абсолютна сума в левове за един литър. - Спиртни напитки - абсолютна сума в лв. за всеки обемен % действително алкохолно съдържание на литър. - Тютюневи изделия (цигари) - в абсолютна сума в левове за един къс цигари плюс % спрямо продажната цена. - Вина и ракии, произведени от собствени суровини - в абсолютна сума на литър вино и алкохолен градус ракия. - Хазартни игри - в абсолютна сума на тримесечие на всеки игрален автомат, маса и други игрални съоръжения. - Стоките и услуги от внос - митническтата стойност, увеличена с митата и митническите такси. - Лотарии и томболи - в % от реализираните приходи. - Течни горива - в левове за един тон.

Преки данъци Преките данъци са данъците върху богатството, върху притежаваното (недвижимо и определени видове по-ценно движимо) имущество, върху промяната на собствеността на недвижимото имущество, върху подходите на физичесите лица и върху корпоративната печалба на предприятията. Облагат това, което "излиза" или "е излязло" от икономиката. Намаляването на преките данъци увеличава търсенето и при наличие на незаети капацитети и резерви и "излишна" работна сила в икономиката може да доведе до икономически растеж. --- Косвени данъци Косвените данъци са данъци върху продажбите, потреблението и консумацията. Тзи вид данъци са косвени, тоест се дължат на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност данъкът се плаща от купувача (от крайния потребител на дадена стока или услуга), тъй като е включен в цената на стоките и услугите. Той до голяма степен определя равнището на цените. Понижаването на косвените данъци означава нарастване на предлагането и съответно при неизменно съвкупно търсене - потискане на инфлацията. При същото базово условие, повишаването на косвените данъци може да доведе до ускоряване на растежа на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта (да увеличи безработицата). Косвени данъци са: - данъкът върху добавената стойност (ДДС) - 20% - данъкът върху оборота - митата - акцизите

Данъкът, като сложна система от отношения, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридическо и икономическо значение. Елементите на данъчното облагане имат универсално значение, въпреки, че структурата на данъците е различна и техният брой е голям. Само при наличието на пълна съвкупност на елементите, задължението за палщане на данъка може да се счита за установено. Ако законодателят не е установил или не е определил макар и един от елементите, данъкоплатецът би имал правото да не заплаща данъка или да го заплати при удобен за него начин. Елементите на данъка са: - Данъчен кредитор - всяка власт, която има право да облага и която има право да изисква погасяване на обложеното. Тази власт може да бъде първична или делегирана. Първична е властта на държавата, а делегираната е властта на самоуправителните тела. В България данъчен кредитор е единствено държавата. - Данъчен обект (обект на облагане) - Обект или предмет на облагане е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущество, качество на физическата личност, определени дейности, реализирани обороти, получаване на наследство, сделки, покупко продажби и др. Следователно, обект на облагане са действия, събития, състояния, които задължават данъкоплатеца да заплати данъка. От обекта следва да се отличава източника на данъка - дохода или капитала на данъкоплатеца. - Данъчен субект (задължено лице) - Физическото лице или юридическото лице (фирма), което се намира в отношения на собственост, владение, с обекта на данъка. Субект е лицето, което формално или непосредствено е задължено да внесе дължимия данък. Субект на данъка могат да бъдат местни или чужди лица. Икономическите отношения между данъкоплатеца и държавата се определят според принципа на постоянно местопребиваване или доходите се реализират на територията на страната или зад граница. В резултат на това се различават два вида субекти на данъка: - резиденти (местни граждани) и - нерезиденти (чужди граждани). - Данъчен носител (платец) - Лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Именно за сметка на носителя на данъчния платеж данъкът се заплаща в бюджета. Ако данъчният субект и данъчният носител са различни лица, това е доказатеклсвто за т.нар. прехвърляемост на данъка. Тази прехвърляемост е характерна за косвените данъци (ДДС, акцизите). - Данъчен мащаб- определен белег или качество на данъчния обект, въз основа на който се конкретизира данъчното задължение на платеца. Той се определя чрез закона и със икономически (стойностни) и физически характеристики. При измерване на дохода или стойността на стоката се използват парични единици или други характеристики. Например, при един от най-старите данъци най-напред за мащаб е служил броят на огнищата (комините), по-късно броят на прозорците, етажите, кубатурата и сега стойността на сградата (имуществото). - Данъчна единица - една постоянна част от данъчния мащаб, за която се отнася данъчният размер. Например, 100 лв. от дохода, 100 лв. от стойността на имуществото, 1 дка стопанисвана земя, 100 лв. от реализирания оборот (добавена стойност), конските сили при моторните превозни средства и др. - Данъчна основа - представлява количествено изразяване на предмета на данъчното облагане. Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като именно към нея се прилага данъчния размер (ставка). Данъчната основа може да бъде изразена като стойностна (парична) величина или в натурални измерители. Тя има особено важно значение, тъй като от точността на данъчната основа зависи и размерът на данъчното задължение (вноската в бюджета). Данъчната основа бележи непрекъснато разширяване, с оглед на обхватността и справедливостта на данъчното облагане. Най-просто казано данъчната основа е сумата към която се прилага данъчния размер. - Данъчен размер, данъчна ставка - величината на данъка за една данъчна единица. Обикновено е в процент или абсолютна сума. Данъчният размер "свързва" данъчната основа и данъчното задължение за определен отчетен (данъчен) период. - Данъчно задължение - произведението на данъчната основа по данъчният размер. То представлява сумата, която определеният от закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен (данъчен) период. Следователно, данъчното задължение зависи от данъчната основа и данъчния размер, а те, от своя страна, са променливи и зависят от идивидуалният избор на субекта (индивида). - Данъчен кредит - елемент в данъчната област, който не присъства във всички видове данъци. Данъчен кредит е законово дължим и платен данък, който при определени обстоятелства става недължим и подлежи на връщане. Данъчен кредит е най-характерен за ДДС и за акциз. Производителят няма право на данъчен кредит. - Данъчен период - обикновено е календарна година. При опрделен вид данък може да бъде и друг срок. При завършване на годината лицата са задължени за внесат дължимия данък. Това е характерно за подоходното облагане. При други видове данъци срокът е по-къс. При акциза е 15 дни. Когато дадена стопанска организация е създадена след началото на календарната годин,а първият й данъчен период е от времето на нейното създаване до края на календарната година. За ден на създаване се смята денят, в който тя е регистрирана. Когато това е след 01.12 данъчният период е следващата година. При преобразуване за данъчен период се смята времето от началото на годината до деня на завършване на преобразуването, респективно ликвидацията. - Данъчна преференция - Данъчните преференции (или данъчни привилегии) се предвиждат в законодателството и се предоставят на отделни категории данъкоплатци, включително - и като възможност да не се заплаща определен данък. Те не носят индивидуален характер, а се отнасят до хора с ниски доходи, инвалиди и др. Привилегиите се ползват за намаляване на размера на данъчното задължение и за отсрочка или разсрочка на падежа. Те се подразделят на: - преотстъпване на данъка, - необлагаеми доходи.

Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който заедно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица. Амортизиране на данъка Прилага се за прехвърляне на данъка върху недвижими имоти и ценни книжа. Постига се чрез закупуването на тези имоти и ценни книжа по цени по ниски от пазарните. Икономията се инвестира или внася в банката. В резултат на получената лихва се амортизира част от данъка. Рентабилност на данъка Ефективността или още т.нар., рентабилност на данъка е един от принципите на данъчното облагане. Рентабилността се изразява в минимизиране на разходите по събиране на данъка. С колкото по малко разходи се събира един данък толкова по ефективен е той. Видове данъци: 1. Според обекта - Лични данъци - данъкът се дължи от определена категория от лица. Според Конституцията на РБ от 1991 г. данъците се определят в зависимост от доходите и имуществата на лицата, което означава, че не може да се въвеждат лични данъци - Имуществени данъци - данъкът се определя в зависимост от имуществото и/или доходите на лицето. имуществени - данък върху сградите, данък върху МПС и др. подоходни - данък върху общия доход, корпоративен данък (или данък върху печалбата). От друга страна: - Всеобщи данъци – облагат се всички доходи, напр. всички доставки при ДДС; - Специфични данъци - облагат се само някои, напр. енергията, алкохола и тютюна при акцизите. 2. Според начина на облагане (или според платеца): - Преки данъци – начисляват се и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците; - Косвени данъци – събират се от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите; видове: данък върху добавената стойност (данък върху оборота), мита, акцизи. - еднофазен данък – начислява се еднократно, напр. акциз; -многофазен данък – всяка сделка/ доставка от производството до крайното потребление се облага, напр. ДДС; в крайна сметка размерът на данъка е колкото при едно облагане (некумулативен) поради системата от данъчни кредити. 3. Според начина на определяне на ставката: - Прост данък — данъкът е определен като точно фиксирана сума. Данък с твърда ставка е напр. патентния данък. Пропорционален данък — данъкът се определя като част от данъчната основа, такива данъци са: - обикновен пропорционален данък — частта, която се събира като данък е с точно фиксиран размер — напр. т.нар. „плосък данък“ по Закона за корпоративното подоходно облагане е 10%. - обикновен прогресивен данък — частта, която се събира като данък се променя в зависимост от размера на данъчната основа. Такъв данък до края на 2007 г. в България беше данъкът върху доходите на физическите лица. С увеличаване на дохода, се увеличава и частта от него, която трябва да бъде удържана за данък. Когато ставката намалява, данъкът се нарича регресивен. - данък с „етажна“ прогресия — той е модернизирана разновидност на обикновения прогресивен данък, направена с оглед по-справедливо данъчно облагане — частта, която се събира също се променя в зависимост от размера на данъчната основа, но се облага не цялата данъчна основа с най-високия размер, а за всеки „етаж“ се прилага съответната прогресивна част — ДОД, ДОДФЛ (до края на 2007 г. в България). 4. В зависимост от това, в чия полза се внасят, данъците биват: - Републикански - в България това са корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, данък върху дивидентите, данък върху застрахователни и презастрахователни премии, данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили по ЗКПО, мита,акцизи и т.н. Друг е въпросът, че част от ДДФЛ се връща в общините, а част от ДДС е собствен приход на ЕС. - Местни (общински) - данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци, данък за придобиване на имущество по дарение, патентен данък-от 01.01.2008г е към местните данъци (чл1,ал1,т6 ЗМДТ) 5. По повторяемост - Еднократни - Периодични 5. Според механизма на установяване Данъчната основа може да се определи чрез действия на данъчно задължено лице (напр. подаване на декларация), чрез действия на органите по приходите (напр. ревизия) или чрез двете. По това данъците се делят на: - Обложни - Безобложни В тази връзка, под самооблагане се разбират две различни неща: - практика на самостоятелно определяне на данък от населението в общините по времето на социализма в България; - самостоятелно изчисляване и заплащане на данъка.

Да, изказването ми е дадено от гледна точка на моя студентски опит. Аз нито имах излишно време, нито излишни пари, за да обикалям дискотеки, кафенета и кръчми. Гледах да си давам парите за книги. Пък и не слушам онази музика, която се пуска(ше) по дискотеки и кръчми. Такива бяха времената, такова беше и мисленето на една част от студентите тогава (90-те години на миналия век). Разбира се, имаше и такива студенти, които предпочитаха да си пилеят времето и парите. Въпрос на ценности, приоритети и предпочитания. Да, аз мога да чета/уча по цели деннощия. Като "захапя" някоя книга, не мога да я пусна, докато не я "изгълтам". Такъв съм си от 5 годишен. Чета много, чета бързо, изчел съм не вагони, а - влакови композиции, пълни с книги. В науката няма напредък, ако липсва момента с отшелничеството. Поне - временно. Аз много често съм слушал и музика, докато чета. Но така съм се зачитал, че понякога музиката въобще не е стигала до мен. Хубаво е да се съчетават психическа и физическа активност. Моята физическа активност беше свързана с тренировки по бойни изкуства, а понякога - и с обиколки на планините, когато имах повече свободно време. Помагах и на един мой колега в селскостопанския му бизнес, а в един момент - и в реставрацията на един параклис, забутан в горите тилилейски. Та - така... Аз само споделихх своята гледна точка. Не смятам да ти я натрапвам, нито - да те съдя. Ти също си имаш глава на раменете и сам можеш да мислиш. Пробвай да слушаш музика, докато четеш... Не знам дали това ще ти избие страничните мисли (понеже мозъкът ти ще обработва и това, което влиза в него през очите ти (текста, който четеш), и онова, което влиза в него през ушите ти (музиката), и така ще бъде двойно по-ангажиран. Може да пробваш да планираш деня си и, вече като знаеш с кого, къде и какво ти предстои - после, да не мислиш за това, докато четеш/учиш. Да. концентрацията е важна, зрителната памет - също.

Може би, приятелите му "живеят в компютъра"... Поинтересувайте се с какво се занимава... Игри ли играе, във форуми ли пише, разговаря по чатове или е нещо друго. Всяка мания минава с времето, маниите са на приливи и отливи. Днес ще е компютърът, утре - нещо друго.

Честит празник на всички рожденици, на всички именици, на всички археолози, на всички влюбени и на всички любители на виното! Независимо от това, кой празник уважавате или сте решили да празнувате, бъдете пияни от любов, опиянени от мечти, усмихнати и влюбени, обичащи и обичани през цялата година! Ако не знаете, празникът на археолога е въведен през 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей към БАН.

А в какви групи ти е по-комфортно да общуваш - в женски, в мъжки или - в смесени? Помисли и над това. Ако имаш проблеми (страхове, притеснеия) в общуването с противоположния пол, трябва да ги преодолееш.

Да, може и да си прав. Тестостеронът е много важен хормон за мъжа. Ако му липсва тестостерон, е много възможно да не усеща наличие на сила. Ниските нива на тестостерона се свързват с намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулен тонус, увеличени масти в кръвта, увеличен холестерол, намалена костна плътност. Ниските нива на тестостерона при мъжете са рисков фактор за появата на исхемична болест на сърцето, атеросклероза, остеопороза. Симптоми за ниските нива на мъжкия хормон са: натрупването на килограми - най-вече в областта на корема (което е типично за силния пол), силната раздразнителност, следобедната сънливост, изчезването на сутрешната ерекция, а останалите ерекции започват да стават по-колебливи, липсата на желание за секс, отслабването на мускулатурата... Все неща, характерни за по-възрастните хора. Проблеми с тестостерона може да има човек, който има проблеми с тестисите, с хипофизата и с простатата.

Ето няколко текста по темата: - Аутизът при децата се свързва с наличие на прекалено много мозъчни клетки. http://bgnauka.com/a/%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8 - Кои фактори при майката могат да отключат аутизъм при нейното дете? http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B9 - Генетични мутации са виновни за появата на аутизъм при децата. http://nauka.bg/a/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0 - Психичното развитие и аутистичните проявления http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Ама защо трябва да мислиш как ще излезеш на кафене (на кое, с кого...) или на дискотека?! Защо ще си губиш времето и ще си хвърляш парите на вятъра? Като ти се пие кафе/чай/бира, пий си ги вкъщи! Като ти се слуша определена музика, слушай си я вкъщи! Защо не си мислиш, че като прочетеш и научиш определен обем информация/страници, ще отскочиш до някоя книжарница или библиотека? Или - до някой/я колега, за да учите заедно?

Според мен, този референдум беше напълно излишен. Идеята за създаването на втора АЕЦ (ЯЕЦ) у нас датира от 1981 г. А защо не е построена втора АЕЦ и до сега? Мнозинството от хората не са ядрени физици и не мога да разберат всички тънкости на проблема. Нито пък са футуролози и могат да познаят кой е верният отговор. Ами, ако "утре" учени открият още по-мощна, още по-безопасна и още по-евтина енергия и ядрената енергия стане излишна? Аз не мисля, че един човек, който си няма и понятие от физика, камо ли - от ядрена физика, може да даде смислен отговор - да или- не. Да има ли нова АЕЦ, а да се развива ли атомната ни енергетика? В "Дневник на галактическия стопаджия" пише, че някакви учени попитали един суперкомпютър какъв е отговорът на финдаменталния въпрос "за Вселената, за живота и за всичко останало". Отговорът на супермашината бил "42". На безсмислен въпрос следва също толкова безсмислен отговор, твърди една френска поговорка. Принципно погледнато, не бива да се спира развитието на науката и на технологиите. Но не бива и да забравяме за трагедиите в Хирошима и Нагасаки, както - и в Чернобил и Фукушима! Трябва много внимателно да се преценяват плюсовете и минусите на едно такова решение. Трябва да се търси максималната сигурност. Защото науката и технологиите могат да даряват живот, но те могат и да го отнемат. Същото е да попитате народа как неврохирург да си върши работата. Парите, дадени за този референдум, можеха да се изхарчат за далеч по-полезни неща - за наука, за образование, за библиотеки и читалища, за здравеопазване, за електронно правителство, за помощ на майчинството, за отваряне на нови работни места... Има далеч по-смислени и по-лесни въпроси, които да се зададат на един референдум. Въпроси с не по-малка важност. Можеше да се зададе въпрос дали да се забрани тютюнопушенето в закрити помещения. (Разбира се - доста по-рано, не - сега.) Можеше да се зададе въпросът дали спортни отбори да се назовават с имената на герои от националната ни история. Можеше да се зададе въпрос да се върне ли смъртното наказание.Дали да въведем еврото, дали да напуснем ЕС... Има много въпроси, които вълнуват българина, въпроси, на които той веднага може да отговори с да или с не. В Швейцария (която може да си позволи финансирането на референдуми за щяло и нещяло) се провеждат и местни референдуми, на които се задават тривиални въпроси относно преименуването на някоя улица или затварянето й за ремонт.

Трениращите бойни изкуства и спортуващите могат по-добре да контролират дишането си, за разлика от онези, които никога не са практикували спорт или бойно изкуство. Широка култура на движение (тоест - голям набор от техники на движение, на преместване на тялото в пространството, на извършването на различни дейности) + правилно дишане (ако щете - култура на дишане). Ето това е много важно за физическото и психическото ни здраве. Движението представлява преместване на тежест(и) в пространството.

Темата е много обширна, но... Така - с няколко думи, ако трябва да се обясни... Дистресът. Това е високо ниво на стрес, с чието количество човешкият организъм не може да се справи. Кое води до дистрес? - високата безработица, - ниските заплати и безпаричието, - резките социано-икономически, професионални, семейни и житейски промени и проблеми. - всяка промяна може да бъде стресираща. - неудовлетворението от собствените постижения и от собствената реализация в живота. Приемът на алкохол, никотин, наркотици, успокоителни и антидепресанти не помага за справяне с проблемите. Напротив, техният прием може само да увеличи безпаричието и да увеличи и да задълбочи проблемите. Те само временно премахват някои от симптомите, но не премахват причините за дистреса. Може да предизвикат зависимост и пристрастяване. Как бихме могли да намалим ефектите от дистреса? - чрез физическа активност: физическа работа, бойни изкуства, йога, спорт, разходка, танци, пеене, свирене на музикален инструмент, рисуване... Понякога е достатъчно да измием чиниите, за да се откъснем от проблемите си, поне - за малко. - чрез трезво и разумно обмисляне на ситуацията: откриването на положителните и на отрицателните й страни, без да се поддаваме на излишни емоции - чрез поддаване на емоции: смях, плач, викове и крясъци... Понякога е достатъчно да си поплачем. Сълзите съдържат успокоителни вещества. - чрез психо-емоционални практики: медитация, наблюдаване на аквариум, пълен с рибки и др. - чрез слушане на музика - чрез игра на компютърни игри - чрез смяна на обстановката, пътуване, екскурзия в друго селище или в друга държава; срещата с морския бряг или с планината може да помогне много. - чрез посещение при психотерапевт и/или психиатър

Автентичната наука не си измисля "факти", не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод. Последователното прилагане на научните методи разграничава науката от псевдонауката (лъженауката). Псевдонауката използва авторитета на реалната наука. Тя претендира за автентична научост. Освен това, псевдонауката може да имитира официалните институционални структури и дори - да раздава образователни и научни степени.

Една моя бивша ученичка също заекваше. Но тя е намерила начин да общува със света без посредничеството на думите. Тя се ориентира към изобразителното изкуство. Завърши художествена гимназия и сега е студентка по изобразително изкуство в Италия. Рисува прекрасни икони. Даже имаше коледна изложба на нейни икони. Нямаше проблем при изпитването - предпочиташе да бъде изпитвана писмено, а по време на разговори събеседниците й сами довършваха изреченията й, което не пречеше на общуването с нея. Самата тя не се притеснява да говори с хората, понеже те са доброжелателни към нея. Колкото до теб, можеш да си избереш професия, която не изисква публично говорене (каквото се изисква при журналистите в радиото и телевизията, учителите, университетските преподаватели, юристите и др.). Може да комуникираш писмено с хората в интернет форумите или чрез програми за чат. Иначе, ако искаш да проговориш на даден език, просто трябва да говориш. Не бива да се страхуваш от присмех и подигравки, а - просто да говориш. Идеята да посещаваш психотерапевт и логопед е чудесна. Ако имаш възможност, срещни се с такива специалисти и поне поговори с тях, сподели проблема си... Поне ще се опитат да ти помогнат. Избягвай хората, които ти се подиграват и общувай приоритетно с онези, които подхождат към проблема ти с разбиране. Пак ти казвам, не се страхувай, а говори по-смело, пък каквото стане. Просто говори. Ако трябва, първо - срещу огледалото у дома. Но - говори!

Една лъжа, повторена много пъти, се превръща в (по-скоро - започва да бъде възприемана като) истина. В друг случай се дават множество версии за това, как е протекло някакво събитие, сред които е скрита и истината, но тя е много трудно откриваема.

Ноам Чомски е един от най-видните интелектуалци на нашето време. За него в-к „Гардиън” пише: „Н. Чомски се нарежда редом до имената на Маркс, Шекспир и Библията”. „Ню Йорк Таймс” отива още по-далеч в оценката си за него, определяйки го като „навярно най-важния жив интелектуалец”. Чомски е описван като човек, който се опълчва на социалната несправедливост, господството на големите корпорации и корупцията на правителствата. Според него съществуват десет широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение. Ето кои са те: Разсейване Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото към важни сфери като: науката, образованието, социалното и пенсионното подпомагане, здравеопазването, икономиката, психологията, невробиологията, кибернетиката и други. Създайте проблем и предложете решение Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, някаква „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за нейното преодоляване. Например - фокус върху нарастващото насилие в селищата или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или пък - създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага. Стратегия за постепенно налагане Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да му ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот. Но ако всичко това се бе случило едновременно, най-вероятно щеше да доведе до революция. Отлагане в бъдещето Това е друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме някаква жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изисква да се положат някакви усилия в момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и, че е възможно необходимите жертви да бъдат избегнати. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за нежеланата промяна и да я възприеме смирено, когато му дойде времето. (Например - увеличение на цената на енергийните консумативи, увеличаване на данъците, намаляване на заплатите...) Третиране на хората като малки деца В голяма част от рекламите, предназначени за масовия потребител, се използват такива реч, аргументи, образи, понякога - и детска интонация, че да се асоциират със слабост, все едно, че зрителят е малко дете или пък - умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години (в 6-ти клас), то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Зрителската реакция ще бъде лишена от критична оценка на видяната реклама. Повече емоции, по-малко разум Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече, че използването на емоционални фактори позволява да се достигне до подсъзнанието на човека и там да се заложат някакви идеи, желания, страхове, принуда или желан модел на поведение. Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно низшите социални класи да превъзмогнат своето невежество. Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат манипулирани, контролирани и подчинени. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността Убеждаване на населението, че е супер модерно и много готино да бъдеш необразован, неграмотен вулгарен и глупав. Засилване на чувството за вина у отделния човек Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, на липса на умения или на недостатъчно усилие. В резултат на това, вместо да се бунтуват срещу социално-икономическата система, хората започват да се самообвиняват, което ги води до депресии и потиска предприемането на действия от тяхна страна. А при бездействие, няма революция! Да познаваш хората по-добре, отколкото самите те познават себе си През последните 50 години стремглавият напредък на науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека, както по отношение на неговата физиология, така - и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото - той самият. Тъжно, но - факт! http://www.economy.bg/marketing/view/6110/

Снощи сънувах някакъв много странен сън... В умивалника в банята имаше навита на кълбо малка (млада) змия. Аз носех вилица в ръка и се опитвах да я убода по главата и да я убия. В това време нашият котарак се качи на умивалника и с един удар я уби. Не знам дали сънят ще има продължение.

Имам добра новина: Скоро ще започнат снимките на игрален филм, посветен на Васил Левски. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5275411 http://www.mediacafe.bg/the-clubs/the-clubs-historical/2598-vasil-levski-mopvie

Как вървят нещата по тази линия на развитие?

А нещо пречи ли ти да завършиш и медицина, и психология? Ще имаш две висши образования. Животът е пред теб, имаш време.

Аз и двамата не ги познавам, за пръв път чувам за тях.

Появи се ново интервю от друг психолог, който се опитва да внесе яснота по темата, повдигната от Пл. Димитров. Еленко Ангелов е роден в Тетевен на 6.11.1975 г. в Тетевен. Завършва психология в Благоевградския университет. От дете се интересува от мистика, митология, религии, алтернативна медицина, медитация и уфология. Има десетки квалификации, сред които и в New York Institute Master Trainer. Работил е като мияч на коли, бодигард, радиоводещ, психолог консултант на свободна практика. Сега е мотивационен лектор. Обучава мениджъри и тв кадри как да се държат пред публика. Популярен е от телевизионния екран, където развива ексцентрични теории за свободата на мисълта и световната конспирация. Пише книги и прави психологически семинари из цялата страна. Владее руски и английски език. Ерген. - Г-н Ангелов, като автор на рецепти за лично щастие и специалист по психологическа подкрепа как ще коментирате вълната от критики срещу позитивното мислене? - Прочетох интервюто на д-р Пламен Димитров, както и коментарите на поддръжниците му, и с повече от половината неща съм съгласен. Това, което той критикува, е повърхностното схващане на теорията за положителното мислене. Той има предвид хората, които прочитат 1-2 книги, посещават 1-2 семинара и решават, че ще се променят, но прибирайки се, потъват в битовизмите и продължават по старому - да търпят гнета в дома си и на работното си място. Положителното мислене има смисъл, само когато е комбинирано с действие. Когато започваш промяната, трябва първо да се погледнеш в огледалото и да си признаеш доколко си "наркоман". Ако си пристрастен към отрицателните си емоции и мисли и не можеш да ги контролираш, вече не става въпрос за психология, а - за физиология. Всяка човешка дума, мисъл, чувство и действие формират хормони, които, най-общо казано, са на любовта и на страха. Човек има нужда и от двете. Т.нар. негативно мислене е част от страха и стреса, благодарение на които ние сме се запазили като вид. Но когато 24 часа в денонощието си под стрес, защото мислиш отрицателно за половинката си, за семейството си, за работата си, ти сменяш рецепторите, "ключалките" на клетките си, и те не могат да се хранят пълноценно. Тогава се разболяваш. За съжаление, това е масово явление. Споделям тъжната констатация на един приятел, че Хейтър Петър (от англ. hate - мразя) е новият национален герой. В комбинация с някои традиционни предразсъдъци от рода на "Какво ще кажат хората..." или преклонението пред богатите, например, резултатът е страшен. - Значи само добрата теоретична подготовка не върши работа? - Не. Щастието не е крайна гара, а - постоянно пътуване, при което сменяш хората около себе си. И аз съм против розовите очила, предписани от стотиците източни и западни гурута. Преди 3 седмици имах шанс да се срещна с Джон Кехоу - световноизвестния канадски мислител, автор на бестселърите "Подсъзнанието може всичко", "Практика на щастието", "Квантовият воин или възможностите на подсъзнанието в квантовия свят" и "Успехът и парите", който неотдавна дойде в България. Наистина той е прекрасен учител, продал е милиони книги по света. Но е учител за първокласници. Това, което липсва в целия спектър на този тип концепции, е справянето с битовизмите, с предизвикателствата на работното място, с това, че сме забравили да сме личности и сме се превърнали в "човешки ресурси". - Как би могло да се промени това? - Първо трябва да сключиш споразумение със себе си - че си жив човек, и да започнеш да изискваш същото и от половинката си, от най-близкото си обкръжение. Една от най-мощните рецепти за щастие е на Гьоте: "Искате да бъдете щастливи?! Тогава внимавайте с глупаците - това са всички, които ви крадат от времето и настроението едновременно." Българинът е свикнал с модела "Левски" срещу ЦСКА", "позитивно срещу негативно". Но нещата не са толкова елементарни. Наивни са тези, които си мислят, че прочитайки за закона за привличането и представяйки си новата лъскава кола, ще я получат. Но пък трябва да осъзнаем, че каквито са мислите и чувствата ни, такива са и хормоните, и клетките ни. Вибрацията на клетките определя какво привличаме. Това не е някаква глупост в момичешки лексикон или ню ейдж измислица, а - закон (като този за гравитацията) - подобното привлича подобно. Още през 50-те г. на XX в. учените влязоха на прословутото квантово ниво, на което са нашите чувства и мисли, и видяха, че положително заредените частици привличат положителни и обратно. У нас това е криворазбрано. Хората се опитват по мързеливия начин да оправят живота си и затова не им се получава. - Участвате често в тв предавания, където по странен начин комбинирате темата за силата на мисълта с теория на конспирацията. Това е доста необичайно за един психолог. - Само на пръв поглед тези неща си противоречат. Като истински съвременен психолог не мога да не засегна банките - тези пари от нищото, с които сме заробени. Психичните проблеми на българите са свързани с банките. Не мога да подмина кемтрейлс - климатичните оръжия, които са пред очите ни, исторически конспирации - за 11 септември, за убийството на Кенеди, да не проследя кой управлява света. Влязох в тези теми, за да разгранича безумните теории на конспирацията от ясните факти. Човек трябва да е наясно, че са му сложили хомот. - А има ли алтернатива? Нямаш жилище - теглиш кредит. - Плащаш една панелка на цената на три. Това нормално ли е?! Това е един от безспорните факти на конспирацията. Идеята е да си заробен и като хамстер да въртиш колелото от сутрин до вечер нонстоп, да преливаш от пусто в празно и да си все с 2-3 лева в джоба. Разбира се, че това е конспирация. През 1913 г. навръх Коледа по времето на Удроу Уилсън в САЩ се решава, че частни банкери ще печатат пари и ще командват цял свят. Много е елементарно. БНБ е подчинена на МВФ, а МВФ работи със Световната банка. Навсякъде, където са стъпили МВФ и Световната банка, има проблеми. На 15 минути телевизиите въртят реклами на преливащи от щастие красиви хора, много от тях - много известни, които са взели кредит от банката. Това е социален дизайн на властимащите, които членуват в клубове, в които аз, ти и още много като нас не са поканени. Идеята е криво-ляво да си платим сметките и да ни останат пари за хляб и кренвирши. Ти и аз трябва да сме втора ръка в Европа и в света. И това се случва. Малцина успяват. Но аз се стремя да провокирам хората да мислят. Тази истина ще ги направи свободни. Да си добре приспособен към едно болно общество не е добре за психичното ти здраве. Аз не се примирявам.