Здравейте!
Обръщам се лично към д-р Тодор Първанов!
Пише Ви една майка, за която животът спря преди три години. С първата паническа атака на единствения ми син. Три години страдание, агония, борба, лекари, спешна помощ, психиатри, психотерапевти, книги, лекарства, денонощно в готовност, напускане на работа, изоставяне на кариера, изолация, доста средства, мъка, болка, отчаяние...
Д-р Първанов, моля за среща с Вас. Мисля, че сте последната надежда за сина ми. И за мен. Вече нищо друго не е от значение... Аз не живея, аз съществувам. Той "оцелява" от среща до среща с психотерапевтите си, които са два пъти седмично.
Моля Ви, помогнете ! Няма значение какво ще ми струва /моля, не бих искала да Ви обидя!/.
През живота си съм подала ръка на много хора. Сега аз изпаднах в беда, но тя се оказа толкова странна...
Моля Ви за консултация, д-р Първанов!
Една отчаяна майка