Ще споделя и моето скромно мнение и усет на начинаеща Естествено, изпитвала съм съмнение, и то не едно, относно разнообразните гадателски техники и тяхната достоверност за събитията, намиращи облик в нашия свят. Желанието да се "занимавам" с карти го имах отдавна, като първите опити бяха с обикновеното игрално тесте, като естествено нищо обективно не се получаваше - детска му работа би бил най-подходящият израз. С годините огънят угасна, но изведнъж реших да се престраша и да си позволя да погледна отвъд портата на тривиалното човешко съществуване, и мисля, че започвам да осъзнавам това едва сега, в перспективата отстрани. Тотално осъзнавам, че може би ме дели един безкраен времеви отсек или опитност от това, към което мога само да предполагам, че съм се устремила. Но бих предприела този път, дори да означава трансформация из основи на човешките (ми) разбирания.
Едва сега започвам бегло да осъзнавам механизмите на Таро - първото ми лично впечатление, което същевременно ме плаши и възхищава, е как Таро сформира свой собствен живот и както Ивета е казала - "мост между световете", но не просто мост, а свят, съдържащ в себе си необозримата цялостност на човешките въжделения. Там, където битуват водещите ни архетипове. Най-малко заради това Таро заслужава нашето уважение.
Иначе първоначалният импулс да имам свои карти получих, прелиствайки из нета и то заради все така баналните емоционални въпроси - Тарото на Уейт като първоначален избор веднага бе "заменено" с Артурово, при реалния ми допир с Таро.
Освен това имам чувството, че нашият контакт с Таро силно се влияе от отговорността, която споделяме за собствения си живот и силата да прескочим хилядите табу, огромна част от които сами създаваме. Единствено мога да се надявам да постигна себеосъществяването си, което води след него и по-пълноценното разбиране за/към Таро.